ООН: Съдебните дела за климата растат в световен мащаб

Броят съдебни дела, свързани с изменението на климата, се е увеличил повече от 2 пъти през последните 5 години и продължава да нараства в световен мащаб. Това е констатацията на тазгодишния доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Центъра за право в областта на изменението на климата "Сабин" към Колумбийския университет в САЩ.

Според авторите на доклада, климатичните дела вече сe превръщат в ключов механизъм за осигуряване на действия в областта на климата. Заключенията се базират на преглед на над 2000 дела, налични в базата с данни за климатични дела от цял свят, поддържана от Центъра „Сабин“. Програмата на ООН за околната среда (UNEP) е водещият световен глас в областта на околната среда.

"Политиките в областта на климата изостават значително от това, което е необходимо, за да задържим средните глобални температури под 1,5°C.  Екстремните метеорологични явления и изгарящата жега вече изпепеляват нашата планета", казва Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP. "Затова хората все по-често се обръщат към съдилищата, като завеждат дела срещу правителствата и частния сектор."

Докладът съдържа преглед на ключови съдебни дела в областта на климата от последните две години, включително исторически пробиви (вижте избраните дела по-долу). С нарастването на честотата и обема на климатичните дела се увеличава и обемът на правните прецеденти, които формират все по-ясно дефинирана област на правото. 

Общият брой дела, свързани с изменението на климата, се е увеличил повече от два пъти от първия доклад по темата - от 884 през 2017 г. до 2180 през 2022 г. Макар че повечето са заведени в САЩ, климатични дела вече има по цял свят. Около 17 % от тях са в развиващите се страни, включително в малките островни държави.

Съдебните искове са заведени пред 65 международни, регионални и национални съдилища, трибунали, квазисъдебни органи и други правораздавателни органи, включително специални процедури на ООН и арбитражни съдилища. 

"Докладът е безценен източник на информация за всички, които искат да постигнат добри резултати в съда и иска да знаят какво е възможно и какво -- не ", казва Майкъл Джерард, директор на факултета на Центъра "Сабин". 

От разгледаните 2180 дела, 34 са заведени от името на деца и младежи на възраст под 25 години, включително от момичета на седем и девет години -- съответно в Пакистан и Индия. А в Швейцария ищците завеждат дела въз основа на непропорционалното въздействие на изменението на климата върху възрастните жени.

Някои знакови дела оспорват правителствени решения, които не съответстват на целите на Парижкото споразумение или на ангажиментите на държавата за нулево нетно замърсяване. Други дела са срещу корпорации, свързани с изкопаемите горива или други големи източници на парникови газове.

Според доклада повечето текущи съдебни дела попадат в една или повече от следните шест категории:

1) Дела, които се позовават на човешките права, залегнали в международното право и националните конституции;
2) Дела срещу неприлагането на закони и политики, свързани с климата;
3) Ищци, които се борят срещу изгарянето на изкопаеми горива;
4) Застъпници за по-добра публичност на данните и прекратяване на практиките за "зелено изпиране" (greenwashing);
5) Искове за корпоративната отговорност за вредите, нанесени върху климата; и
6) Жалби срешу провала на мерките за адаптация към климатичните промени

Докладът показва как съдилищата откриват силни връзки между правата на човека и изменението на климата. Това води до по-голяма защита на най-уязвимите групи в обществото, както и до повишена отчетност, прозрачност и справедливост. Това принуждава правителствата и корпорациите да преследват по-амбициозни цели за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него.

Авторите на доклада прогнозират нарастване на броя на дела, свързани с миграцията в резултат от климатичните промени, както и на тези, заведени от коренно население, местни общности и други групи, засегнати непропорционално от изменението на климата. Очаква се ръст и на делата, които търсят отговорност за последствията от екстремни метеорологични явления.

Докладът предвижда и трудности в извършването на т. нар. атрибутивни научни проучвания, които изследват връзката на конкретно метеорологично явление с настъпилото бедствие (например дали и доколко обилните валежи, паднали в Царево през септември, са причинени от климатичните промени).
Авторите на доклада очакват също да се увеличи броят дела шамари срешу ищците, заведени с цел премахване на разпоредбите за борба с климатичните промени.


КЛЮЧОВИ СЪДЕБНИ ДЕЛА В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА

Даниел Били и други срещу Австралия (Петиция на островитяните от Торесовия проток). През 2022 г. Комитетът на ООН по правата на човека посатнови, че Австралия е нарушила международното право в областта на правата на човека чрез бездействие и неадекватни климатични политики. Това е първият случай, в който орган на ООН установява, че дадена държава е нарушила международното право в областта на правата на човека с неподходящите си политика в областта на климата. Комитетът постановява, че че Австралия не е успяла да защити по подходящ начин коренното население от изменението на климата и така е нарушило правото им на семеен живот и култура, както и правото им на свобода от произволни намеси в техния личен живот и дом. Това е също така първият случай, в който е установено, че правото на култура на коренните народи е застрашено от въздействието на климата.

През 2022 г. Върховният съд на Бразилия постановява, че Парижкото споразумение е договор за правата на човека, който се ползва с "наднационален" статут.  Съответно всеки бразилски закон или указ, който противоречи на Парижкото споразумение, може да бъде обявен за невалиден. Делото адресира неуспеха на правителството да разпредели средствата по финансов механизъм за смекчаване на последиците от климатичните промени и адаптация. Освен това съдът постанови, че съдебната власт на свой ред трябва да предприеме действия, за да предотврати отстъпление от ангажиментите за опазване на околната среда.

• През 2022 г. Окръжният съд в Хага постанови до 2030 г. базираната в Нидерландия мултинационална компания за нефт и газ Royal Dutch Shell да намали емисиите си на CO2 с 45 % спрямо нивата от 2019 г. Това е първият случай, в който частно дружество е осъдено да спазва Парижкото споразумение. Съдът постанови, че дружеството е длъжно да намали емисиите си на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и  обоснова решението си със свързаните с климата отговорности за правата на човека.

През април 2021 г. Федералният конституционен съд на Германия съд отмени части от Федералния закон за опазване на климата като несъвместими с конституционните права на живот и здраве, защото не включва достатъчно разпоредби за намаляване на емисиите след 2030 г. (Дело на Neubauer и др. срещу Германия.)

• През юли 2022 г. Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че правителството не е изпълнило задълженията си съгласно Закона за изменението на климата от 2008 г. при одобряването на стратегията си за въглеродна неутралност.

Още нещо важно
За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, може да направите дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

 

Това съдържание е създадено като част от инициативата "Дискусии и действия за климат и околна среда" с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. „БлуЛинк“ изпълнява инициативата под ръководството на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда Justice & Environment (J&E). J&E свързва 14 организации за екологично право в цяла Европа. Всички изразени в рамките на инициативата възгледи и становища са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).

 

Сподели