Орхус отвъд океана

На 4 март 2018 г., след двегодишна предварителна подготовка и тригодишен процес на преговори, 24 държави подписаха в гр. Есказу, Коста Рика, първия в региона на Латинска Америка и Карибите (ЛАК) правно обвързващо споразумение по правата по околна среда. С документите за ратификация на Мексико и Аржентина, депозирани пред ООН на 22 януари 2021 г., беше достигнат минималният брой държави страни, ратифицирали Конвенцията, което означава, че тя ще влезе в сила на 22 април 2021 г. Новият инструмент върви по следите на познатата у нас Орхуска конвенция към Икономическата комисия за Европа на ООН.

Известен също като Регионално споразумение за достъп до информация, участие на обществеността и правосъдие по въпросите на околната среда, под егидата на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите, новият правен инструмент в международната политика е предназначен да защитава защитниците на околната среда и да улесни близо 500 милиона души да получават информация по околна среда, да участват в процесите на вземане на решения, които влияят върху природата и техния живот, и да държат отговорни мощните икономически интереси.

Наречена от Световния ресурсен институт (СРИ) „историческа стъпка напред за правата върху околната среда в Латинска Америка и Карибите“, Конвенцията от Есказу беше вдъхновена и насочвана от опита на Орхуската конвенция, прилагана със същите цели от 2001 г. насам от Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ на ООН).

Отговор на насилието срещу природозащитници

Конвенцията се появява като отговор на предизвикателствата, породени от нарастващото насилие срещу защитниците на околната среда, обяснява СРИ. През 2019 г. Global Witness съобщи, че над две трети от убийствата на тези активисти са извършени в Латинска Америка, която оглавява като най-силно засегнат регион тази тъжна класация, откакто Global Witness започна да публикува данни през 2012 г. Само през 2019 г. регионът на Амазонка е свидетел на 33 смъртни случая. Почти 90% от убийствата в Бразилия са били в Амазония. В Хондурас убийствата са се увеличили от четири през 2018 г. на 14 през 2019 г., което я прави най-опасната държава в това отношение на глава от населението през 2019 г. В Карибите заплахите срещу активистите също се засилват.

В отговор на това Конвенцията от Есказу изисква от правителствата да приемат нов набор от стандарти за защита на правата по околна среда в изпълнение на Принцип 10 от Декларацията от Рио. Някои от най-силните правно обвързващи разпоредби засягат:

● Защитата на екоактивисти. Конвенцията е първото международно споразумение, което специално използва термина защитници на правата на човека в областта на околната среда, гарантиращо защитата на техните права. Тя изисква от правителствата да вземат мерки за предотвратяване, разследване и наказване на заплахи и атаки срещу тези лидери на общността.

● Намаляване на бариерите, които подкопават способността на уязвимите общности да упражняват своите екологични права. За първи път в международното право Конвенцията изисква правителствата да гарантират, че уязвимите групи от населението, като коренното население или бедните общности, могат да упражняват пълните си права на информация, участие и правосъдие. Действията, които правителствата трябва да предприемат, варират от предоставяне на безплатна правна помощ до създаване на по-достъпни канали за комуникация между засегнатите общности и държавните служители.

● Засилване на общественото участие в процеса на вземане на решения в областта на околната среда. Съгласно Конвенцията правителствата трябва да гарантират възможности за обществено участие в проекти, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда. Те трябва да въвлекат обществеността по-рано в процеса на вземане на решения и след като бъде взето решение, те трябва да информират гражданите как техният принос е повлиял на крайния резултат.

Магди Тот Над, експертка от Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа, а по-късно на сдружението по екологично право GUTA, работила с представители на гражданското общество по време на преговорите за Конвенцията от Есказу

“Споразумението от Есказу беше прието след години на интензивни преговори с участието на гражданското общество. 11 страни трябва да ратифицират споразумението, но с неотдавнашната ратификация на Аржентина и Мексико вече има 12 страни и 24 подписали този изключителен международен правен инструмент”, разказва Магди Тот Над (на снимката). Унгарската експертка е една от най-видните експерти по Орхуската Конвенция и е участвала в договарянето и на Орхуската Конвенция и на Конвенцията от Есказу, подпомогаща представителите на гражданското общество от името на Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа, а по-късно на сдружението по екологично право GUTA.

“Конвенцията от Есказу ще влезе в сила на 90-ия ден след датата на депозиране на 11-ия документ за ратификация, приемане или одобрение, точно на 22 април, Деня на Земята! Това само по себе си може да се приеме символично, тъй като споразумението има голямо значение за региона на ЛАК, тъй като е първото споразумение за опазване на околната среда на този континент и има и глобално значение. Крайната му цел е да гарантира пълното и ефективно прилагане на правата за достъп в ЛАК, "допринасяйки за защитата на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в здравословна среда и за устойчиво развитие”.

Тот Над допълнително обясни, че това историческо споразумение е инструмент за екологична демокрация, и също като “сестринската” й Конвенция от Орхус, включва подобни разпоредби, целящи да подобрят достъпа до информация, участието на обществеността и достъпа до правосъдие за гражданите, НПО и за хората или групите в уязвими ситуации. Това е и първото международно споразумение, гарантиращо в член 9, безопасна и благоприятна среда за защитниците на правата на човека, "за лица, групи и организации, които насърчават и защитават правата на човека по въпроси на околната среда, така че те да могат да действат без заплахи, ограничение и несигурност.

"Страните по Конвенцията са длъжни да предприемат подходящи ефективни и навременни мерки „за предотвратяване, разследване и наказване на нападения, заплахи или сплашване, от които правозащитниците по въпроси на околната среда могат да пострадат, докато упражняват правата си“. С тези разпоредби Конвенцията от Есказу поставя нов висок стандарт за други региони, които да въведат подобни гаранции за защитниците на правата на човека.

"Докато ратификацията и влизането в сила на Конвенцията от Есказу несъмнено е голямо постижение, предстои дълъг и труден път", предупреждава Павел Антонов, съучредител и управляващ редактор на БлуЛинк. “От съществено значение е националните правителства да не пренебрегват разпоредбите на Конвенцията за да възпрепятстват гражданското участие, както често се случва с Орхуската Конвенция в Източна Европа. Гражданското общество трябва да бъде подготвено да действа като страж и да наблюдава напредъка на правителствата”, заяви Антонов, който е бивш редактор на списанието на РЕЦ "Зелен хоризонт".

От влизането на Орхуската конвенция в сила през 2001 г., БлуЛинк допринася активно и систематично в прилагането й, като допринася към работните групи за обществено участие и за достъп до правосъдие. В началото на 2021 г., съветникът на БлуЛинк по правни въпроси и политики Пламен Пеев, представи становище относно практическото прилагане на законодателството за качеството на въздуха в страни от ЕС.

Конвенцията от Есказу е показателен пример за напредъка на международното право в областта на защитата на правата по околна среда и на нейните застъпници, но и напомня със своите принципи и разпоредби за ежедневната борба, която активистите водят, за да опазят околната среда за настоящите и бъдещите поколения, коментира Пеев.

Повече за Конвенцията от Есказу можете да намерите тук.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.

Сподели