Остров Без Бряг*

Спорим с Румъния за безлюден къс земя с девствена природа и уникално биоразнообразие. 1 980 дка земя, обвита в диви лози и къпини, с върби и тополи, сред която гнездят диви морски орли, хралупари, кълвачи и синигери, а край брега плуват саблеклюни, чайки, черни щъркели и рибари е на път да вкара България и Румъния в Европейския съд. Заплахата за процес е отправена от български рибари от силистренското село Ветрен.Те обвиняват румънските гранични власти в злоупотреба с права, защото не им позволяват да хвърлят мрежите си във водите край едноименния остров, разположен в талвега на Дунава и припознаван от двете страни като тяхна територия.

Сагата с екзотичния къс земя не е от вчера. През 1908 година стъпвайки върху двустранната Конвенция за определяне на речни граници между България и Румъния страните се договарят сушата , разположена сред водите на реката между 394 и 391 й километър, да се счита за българска територия.Споразумението казва още, че речната граница ще следва средата на реката при най-ниските й води, които текат в едно единствено легло и средата на ръкава, който съдържа талвега на реката, когато се раздели на два и повече ръкава.

Териториалните размествания на Балканите по време на последващите войни обаче променят сттуквото и в един период до началото на 50 – те години на миналия остров Ветрен, под името Чийокънещ започва да се счита за румънски. През 1956 година след ново споразумение между двете разделени от Дунава държави и в съответствие със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на България влажната територия отново става собственост на нашата страна. С уговорката, че дустранна междудържавна комисия има право да заседава на всеки десет години, за да определи дали по поречието на Дунава не са настъпили промени, които да коригират талвега на водите, така че остров Ветрен да се окаже територия, чиято принадлежност трябва отново да се уточнява.

В следващите шейсетгодини не е известно комисията да е заседавала, нито да са договаряни измения на държавната ни граница на север от Силистра. От няколко години обаче българските рибари не могат да хвърлят мрежите си край острова, защото граничните катери на Румъния ги преследват и гонят от водите около острова.

“Румънецът чертае по картата с една химикалка и ми казва, границата минава от тук, ти си навлязъл в наша територия, арестувам те!” . Не го интересува, че остров Ветрен във всички лоцмански карти за навигация по Дунава се води български, нито че в сателитната карта на Гугъл е посочен като част от нашата територия.”, разказва рибарят Пламен Бончев, който неведнъж е имал разправии с граничарите от северната ни съседка. “Взеха ми рибата, лодката, мрежите. Запряха ме в ареста в Кълараш. Вдигнах кръвно. Откараха ме по спешност в тяхната болница, уплашиха се, че мога да умра и ме пуснаха. Всичките тези неприятности освен стреса ми струват и 1000 лева за адвокати, доктори ...” припомня си пък своите патила 60 годишният му колега Лъчезар Маринов.

Играта на котка и мишка между рибарите от България и граничарите от Румъния загрубя силно през февруари тази година, след като катер на речната полиция на Букурещ арестува край брега на спорния остров 31 годишния Ивелин Неделчев. След като му се конфискуват лодката и мрежите, румънските прокурори му повдигат обвинение. Сега на него му предстои да застане пред съда в Кълъраш.

Инцидентът разбуни силно лодкарската гилдия межжду Силистра и Тутракан. “Във Ветрен имаме регистрирани 33 рибари. Прехранват се с улов от реката, с това издържат семействата си. Те искат да работят честно, да не нарушават законите. Но не е тяхна работа да убеждават румънските граничари, че островът е българска територия.”, категоричен е кметът на Ветрен Неделчо Неделчев.

В остро писмо до областния управител на Силистра Николай Димов сдружението на лодкарите “Ветрен – 396” поиска държавата да се намеси и да защити българските рибари от произвола на румънските власти. “ Румънците ползват острова за дърводобив, отглеждат там животни. Познати ми казаха, че Букурещ дори кандидатствал пред Брюксел за финасиране, да се запази биоразнообразието на острова. Тази малка земя е рай за ловците. В гората и край блатисттия бряг гнездят поне двде дузини диви птици.Нашата държава, на която принадлежи Ветрен не може да се възползва от богатството му, а румънците направо го окупират.” , твърди Афтени Чобанов, председател на рибарския синдикат в селото.

Притиснати от гнева на подложените на тормоз рибари, българските власти макар и неохотно, опитаха да се размърдат като първо изяснят проблема сами на себе си. В средата на март .областният управител на Силистра Димов изпрати писмо до МРРБ с въпрос има ли промяна в речните граници на България и ако да, откога са те и какъв е статутът на бълггарския според нашите управници остров , разположен близо до биорезервата “Сребърна”. От МРРБ отговор не последва, но от министреството на външните работи обявиха, че са изпратили запитване до румънските власти. Не е ясно дали в запитването на София фигурира искане за заседание на двустранната комисия на България и Румъния, която според конвенцията, подписана през 1908 година единствена има право да променя речните ни граници. Ако двете държави се спроразумеят това да стане тази година, сесиrте на междуправителствения орган могат да бъдат насрочени в преиода август – ноември, когато нивото на водите на Дунав е най-ниско, обясни Павлин Цонев, шеф на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав в Русе.

Междувременно и шефът на ИАРА Драгомир Господинов потвърди, че такава среща е необходима, защото постоянно променящото се ниво на реката мени параметрите и създава неясноти и условия за спорове. В средата на март в някои медии се появи информация, че във Варна е е насрочена двустранна среща, на която екипи на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и речната администрация на Румъния ще заседават по темата.Беше съобщено още, че на форума, определен за 20 март, са поканени да присътват и представители на ЕК, защото териториалните спорове между държавите, членка на Евросъюза изискват това. Повече подробности по разговорите обаче не бяха представени пред медиите.

Какво ще стане с нашия рибар от Ветрен Ивелин Неделчев, обаче, ако съдът в Кълъраш междувременно реши, че той е пристъпил границата на съседна Румъния, т лодкарите не знаят. Кметът на Силистра доктор Юлиян Найденов опита да внесе успокоение сред рибарите в региона, като им обеща да се срещне и разговоря по проблема с кмета на Кълъраш. Какво точно ще проезлезе от неофициалния му демарш също не е ясно.

А в това време мъжете по поречието от Тутракан до Силистра, които се изхранват с рибарство, ще гледат жадно водите около острова без бряг и няма да да смеят да се възползват от благата на природата, скрити около него, защото държавата им е оставила грижата за тях за по-после.

 *Материалът е подготвен в рамките на проект на BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество".