Отровата на октопода*
Борбата с токсичните отпадъци в Италия обедини магистрати, политици, природозащитници и Ватикана
"Боклуци" и "мафия" често звучат по адрес на политиците, бизнеса и правораздаването из Южна и Източна Европа. Единствената разлика в Неапол е, че използването на тези думи обикновено става шепнешком и е придружено от инстинктивно оглеждане. В Южна Италия те не са просто изтъркана политическа метафора или протестен лозунг, а ужасяваща убиваща реалност.
В края на 2013 г. хиляди демонстрираха по улиците на Неапол срещу престъпното изхвърляне на опасни материали, практикувано от камората, което отнема животи и трови местните общности от десетилетия. Обществени организации, магистрати, национални и местни власти, полицията и дори католическата църква вече признават надвисналата върху здравето и икономиката заплаха от организираното криминално разпръскване на токсични отпадъци, което не засяга само Юга, а цялата територия на Италия. И предприемат съвместни действия срещу него.
Кадри от многохилядна демонстрация по улиците на Неапол обиколиха световните агенции на 17 ноември. Участниците в нея носеха снимки на техни близки, за които твърдят, че са загинали от рак, причинен от зловредно замърсяване. Съорганизатор на протеста бе Legambiente, мощна природозащитна организация, която алармира обществото за изхвърлянето на рискови отпадъци от края на 80-те. Според Антонио Перголизи, който завежда разследванията на т.нар. екомафия в екипа на Legambiente, от маловажен допълнителен източник на приходи за мафията тази практика се е разраснала до бизнес в размер на няколко милиарда евро годишно. Пред международен медиен форум, организиран в Неапол в края на миналата година от асоциацията Greenaccord, Перголизи съобщи, че хиляди декари селскостопанска земя са били придобити от камората и употребявани за нелегално разполагане на токсични отпадъци.
Методът на мафията
Ограден от въоръжени до зъби охранители от италианските спецчасти, пред същата конференция се изправи и националният прокурор за борба с мафията Франко Роберти (на снимката в ляво), за да обясни как незаконното изхвърляне на отпадъци се е развило в страната на гърба на икономическия възход в индустриалния Север през 80-те години на миналия век. Роберти разбрал за мащаба на проблема, когато един престъпник се похвалил, че печели от отпадъци повече, отколкото от кокаин. По това време мафията отправя към потенциалните клиенти следната примамлива оферта: освобождава ги от опасния боклук на половина от пазарната цена, като при желание от тяхна страна фактурира пълна цена. "За танго трябват двама - камората има нужда от партньори извън престъпните си кръгове, за да върти убийствения бизнес с отпадъците. Това са бизнесмени, инвеститори, хора, които могат да предоставят капитал, да изперат пари", обяснява Роберти. По изчисления на Legambiente повече от 440 бизнес субекта в Централна и Северна Италия участват в тази криминална дейност. Повече от 31 млн. тона индустриални отпадъци са били разпилени до 2006 г. из неизброими локации в цяла Италия, повечето от които остават неизвестни на властите.
Шокиращите пропорции на въздействието върху здравето и живота на хората започват да излизат наяве едва днес, след десетилетия интензивно погребване на токсични материали. Въз основа на изследвания от последните 10 години Антонио Джордано от института Sbarro във Филаделфия, САЩ, потвърждава връзката между незаконно изхвърлените отрови и рязкото повишение на някои категории заболявания. Той представи данни за покачване от два до три пъти на случаите на рак в засегнатите общности. Например при рака на гърдата според Джордано има над 20 000 допълнителни случая, които твърде нетипично засягат жени на възраст между 24 и 35 години, докато обичайният връх в честотата на това заболяване е около 45 г. Заради повишения брой на заболявания и смъртни случаи, причинени от токсични съставки във въздуха, земята и подпочвените води, местните започнали да наричат областта между градовете Неапол и Касерта триъгълникът на смъртта.
"Методът на мафията" е начинът, по който действат организираните престъпни групи, обяснява Роберти. Този метод включва насилие, издевателства, но също мълчание – затваряне на устата на хората пред властите, както и корупция – "пазаруване" на политици, държавни служители, съдии и журналисти. Според Роберти обнадеждаваща в това отношение е приетата на 23 октомври резолюция на Европейския парламент срещу организираната престъпност и прането на пари, която съдържа препоръки за действия и инициативи срещу мафията, корупцията и прането на пари, както и разработваната от Европейската комисия директива в същата посока.
Освен обичайния стремеж към печалби Роберти посочва дупките в законодателството и липсата на координация между различите служби за сигурност като важни предпоставки за убийствената бизнес активност на мафията. Извършителите на престъпления са винаги с едни гърди пред правната рамка и притежават чудовищна изобретателност. Когато регионалните стратегии за обработка на отпадъците навлизат в Италия през 90-те, клановете бързо маскират бизнеса зад законни паравани. Те закупуват действащи легални инсталации за съхраняване опасни отпадъци и ги използват, за да прикриват продължаващото незаконно изхвърляне на опасни материали из околните земеделски земи. А когато европейското и италианското законодателство за устройство на територията се затягат през следващото десетилетие, мафията започва да вгражда отровите в инфраструктурни обекти, за чието изграждане нейни подвластни компании печелят обществени поръчки. "Когато се излива асфалт, нищо не пречи той да бъде разбъркан преди това с отпадъци – и никой не може да разбере", разказва Роберти. Той разкрива, че престъпници са използвали баластра, размесена с токсични химикали, при строежа на улици, кръстовища, училищни дворове и други обществени обекти из цяла Италия. „Безразлично са до такава степен, че нехаят за подпочвените води и нанасят невероятно големи екологични щети върху здравето на месните общности,“ допълва Перголизи, като характеризира ситуацията с една дума като „ужасяваща.“
Без свето причастие за замърсителите
Смъртоносното изхвърляне на отпадъци от страна на камората вече безпокои дори Светия престол. Архиепископът на Неапол кардинал Сепе обяви: "Който замърсява, не отговаря на условията за получаване на причастие". Председателят на Папския съвет за законови текстове кардинал Франческо Кокопалмерио подкрепи това становище с думите: "Който замърсява, руши хората и всичко, създадено от Бог, атакува правата на другите и любовта към ближния." Според него липсата на такава любов изключва участие в Евхаристията. "Последните години ни направиха по-предпазливи към бизнеса на мафията, включително изхвърлянето на отпадъци. Всичко това научи нашата общност да бъде нащрек", заяви пред форума на Greenaccord и епископът на Авенса Анжело Спинило (на снимката в ляво, заедно с Антонио Перголизи от Legambiente).
Кокопалмейро предаде лично послание от Папа Франциск до конференцията, която се проведе в емблематичния замък Дел’Оро, в центъра на неаполитанския залив. Чрез него главата на римокатолическата църква отправи „настоятелно увещание към учените и журналистите активно да допринасят за повишаване на чувствителността у политическите институции и хората за разпространението на устойчив начин на живот – както от човешка, така и от природосъобразна гледна точка, както и за създаването на икономическа система, която не се основава изцяло на консумацията на човешки и природни ресурси, а която насърчава пълноценното участие на всеки човек в автентично развитие на цялото сътворение.“
Междувременно Роберти анализира по-земните мерки и действия, предприети от италианските власти. От 2010 г. законодателят признава контрабандата с отпадъци за организирана престъпна дейност и е въведен общ план, който вменява отговорност на районните прокурори. "Това беше повратната точка – офисите на районните прокурори сега имат компетенциите да преследват тези престъпления и могат да привличат съдия-следователи", разяснява Роберти.
По-късно, през 2012 г., националният прокурор сключва меморандум с Горската полиция, която обикновено работи по екологични престъпления. Сега вече информационните системи на регионалните прокурорски офиси са свързани, могат да засекат информация за престъпления от по-ниска категория като незаконно изхвърляне на отпадъци и да установят наличието на организирана престъпност. С помощта на споделената база данни районните прокурори могат да направят връзката, ако един извършител изхвърли отпадъци днес в Неапол, утре – във Венеция или Флоренция, и да го заловят, казва Роберти.
Според него всички тези стъпки са довели до първи положителни резултати в борбата срещу мафиотския трафик на отпадъци от север на юг през последните 20 години. "Сега [клановете] правят съюзи с немафиотски организации и започнаха да извозват дори регионалните отпадъци другаде", похвали се Роберти. В резултат сега отровите пътуват към задгранични дестинации в Китай, някои развиващи се страни и Източна Европа. "България не се е появявала досега в данните ни, само Румъния и други страни на изток, които разследваме", разясни Роберти за "Капитал“ и BlueLink.net. Но бързо поясни, че международната престъпност не попада в обхвата на антимафия правосъдието и италианската правна система се нуждае от реорганизация за да противодейства на трансграничното изхвърляне на отрови.
Отрова, бизнес и политици
И все пак главната предпоставка за незаконното разпространение на отровни отпадъци са действията и бездействията на политиците. "В миналото мнозина кметове участваха [в този бизнес.] Клановете си осигуряваха подкрепа от обществени служители с бели якички", обясни Перголизи. А после предупреди, че проблемите не са вече само в региона на Южна Италия: "В началото ставаше въпрос за приток [на отрови] от север на юг, конкретно към района на Неапол. Днес знаем, че феноменът засяга цялата страна."
Това заключение изпраща предупредителен сигнал към процъфтяващата селскостопанска индустрия на Италия. Информацията за безогледни отравяния на почвите и подпочвените води застрашава позициите на Италия като един от европейските и световни лидери в износа на земеделски продукти. Тя лесно може да провали досега безупречната репутация на италианските плодове, зеленчуци, месни и млечни продукти, както и износа на вино и растителни мазнини. Тази заплаха прозира в думите на Джо Крино, мениджър по износа към местния производител на олио Basso, който побърза да подчертае, че всички базови продукти в производството произхождат от незасегнати от токсично замърсяване територии. Подобно уточнение направи и търговският директор на местния винопроизводител Villa Raiano Паоло Сибило. Страхът вече витае във въздуха, откакто преди година за ужас на местните производители се появила първата маркетингова кампания за домати, които са "вносни, значи здравословни".
Докато здравните последствия и разходи, свързани с нерегулираното разполагане на опасни отпадъци, са огромни, разгласяването на проблема може да съсипе напълно местните икономика и поминък. Нито управляващите, нито природозащитниците желаят това. Ето как след десетилетия безразличие, продажност и корупция ново поколение политици е призвано на обществената арена, за да потърси и реализира спешни решения на проблемите. "От двадесет години знаем за тези неща, но нашите политици просто не желаеха да ни чуят", сподели Перголизи. "Сега вече разбрахме, че съдът и следствието са част от решението на проблема, но цялото общество трябва да участва, включително и гражданите. Трябва да насърчаваме добрите практики и честните компании, които спазват законите", добави той.
Един представител на тази нова вълна в политиката е Ермете Реалачи, бивш президент на Legambiente, а понастоящем председател на комисията по околна среда в италианския парламент. Той настоява, че изхвърлянето на токсични отпадъци трябва да се възприеме за сериозно престъпление. „След като цялата икономика се криминализира сме длъжни да се борим с мафиотските кланове, а за да ги преборим се нуждаем от чиста икономика,“ заяви Реалачи. Примирението и отказването от борбата е най-голямата възможна грешка, смята той.
Ако има политик, избран с ясен мандат да продължи борбата срещу отровното наследство на камората, това е Луиджи де Маджистрис (на снимката, вижте интервю с него тук). Той набира популярност като обществен обвинител в Неапол и Катанзаро през 1998 – 2009 г. Във фокуса на разследванията му често попадат връзките на политиците с мафията. В Катанзаро той разследва злоупотреби на политици с еврофондове за пречиствателни станции за канализация и други бизнес проекти в Калабрия и е отстранен от случая. Разследванията му докосват прочути имена като бившия италиански премиер и президент на еврокомисията Романо Проди и бившия италиански министър на правосъдието Клементе Мастела. Така Де Маджистрис остава в центъра на медийното внимание години наред. Политическата си кариера започва през 2009 г., когато влиза в Европейския парламент като кандидата, получил втората по големина електорална подкрепа в Италия. През 2011 г. е избран за кмет на Неапол на втори тур с 65% процента от гласовете. Де Маджистрис е наясно с очакванията на избирателите да опази екологичната им сигурност и открито говори за борба срещу предприемачите на мафията в сектора на околната среда и срещу камората.
В отговор на кризата с боклука повежда Неапол към приемане на първата в Италия регионална стратегия за нулеви отпадъци. "Пътят напред е дълъг, но ясен: приключваме с откритите сметища и инсинераторите и преминаваме към разделно събиране и рециклиране на отпадъците, повече компостиране и ръчно-механична обработка на боклука и използване на обновяеми ресурси, с широко участие на гражданите", обясни той. "Започнахме с повече от 2500 тона несъбрани отпадъци по улиците, но сега сме в структурната фаза на този нов курс", заяви кметът на Неапол. Примерите на реализация на новата фаза, които даде, включват изграждането на фабрика за компостиране в затвора Секондиляно и открит търг за втора такава, с чиято помощ да бъдат обработени 30-40 хил. тона отпадъци в Неапол.
Де Маджистрис категорично отказва да се примири, че Неапол е обречен да бъде град на отпадъци и отрови. Кризата трябва да се разглежда като възможност, смята той. "На Неапол не му трябва повече цимент, трябва му икономика, основана на най-важният му ресурс - емоциите. Не става въпрос само за природата и красотата, разбира се, но ако ги опазим, ще подпомогнем местните общности, малкия и средния бизнес и икономиката. За тази цел трябва да се борим с екомафията и нейните връзки с политиците", заяви кметът на Неапол пред конференцията на Greenaccord. Визията му за необходимите реформи далеч надхвърля рехабилитацията на замърсените терени и реструктурирането на обработката на отпадъци. "Не трябва да говорим за отпадъци, а за революция", заяви той, като поясни, че иска да промени културата на консумация в съвременното общество. "Не ме интересуват лихвите и борсовите индекси, интересува ме икономика, която да зависи от местните ресурси, които получаваме от земята – това е революцията, от която се нуждаем", обясни Де Маджистрис. Иновативни революционни екополитики са начинът за преизграждане на Неапол и осигуряване на сигурност за хората, смята той. Така някой ден думите "боклуци" и "мафия" може да спрат да звучат толкова смъртоносно.
*Материалът е поместен със съкращения в "Капитал" от 10.01.2014 г. под заглавие "Боклукът, който убива"
В текста са използвани фотографии, любезно предоставени от Greenaccord.
Още по темата Луиджи дe Маджистрис: Битката срещу екопрестъпността е тежка и като политик, и като магистрат. Интервю с бившия прокурор и днешен кмет на Неапол
- Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.