По следите на изчезналите екооценки в Шабла, Камчия и Иракли

Поредно застрояване на защитен  район по българското Черноморие бе предотвратено в последния момент след  сигнал на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) срещу укрити екооценки.

Че екооценките  на инвестиционни проекти заслужват специално внимание от страна на разследващите и антикорупционни органи не е тайна за никого, поне откакто въпросът кой по какъв начин е позволил застрояването на несебърските дюни стана национално достояние по-рано тази година.  По същата схема недалеч от морския бряг и Шабленското езеро и на  около 5 км североизточно от Шабла  вероятно отдавна също щеше да  е построен ваканционен комплекс, ако не бе подаден сигнал от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) за укриване на оценки.

През октомври 2012 г. при разглеждане за Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за строителство в ЗЗ Шабленски езерен комплекс,  експерти на БДЗП установяват че в съседство има вече одобрени други инвестиционни предложения, чиито решения не са публикувани на интернет страницата на РИОСВ-Варна. От дружеството веднага правят нотариална разпечатка на страницата на инспекцията, с която в последствие успяват да докажат че решенията не са публикувани и не са станали публични. Подадено е  искане за предоставяне на липсващите решения по реда на Закона за достъп до обществена информация. Оказва се, че скритите решения са още от месец май и дори имат разпореждания за предварително изпълнение, разказва Стойчо Стойчев, директор по природозащитата в БДЗП. 

В законовия срок от дружеството подават жалби до Административен съд Варна срещу предварителните изпълнения и до Министерство на околната среда и водите срещу  4 от оценките за съвместимост. Съдът приема  аргументите  и с определения отменя предварителните изпълнения. Все още обаче се чакат  решенията на министъра на околната среда и водите за самите оценки за съвместимост.

По думите на Стойчев укриването на оценки  е  една лоша практика, която не дава възможност на неправителствените организации и гражданите да контролират работата на изпълнителната власт и да защитават правата си. Така те биват поставени пред свършен факт, защото срокът за обжалване  от дата на постановяване на решението е изтекъл.

Макар през последните година –две укриването на оценки да се случва  по-рядко, то при предишните правителства и особено при правителството на Тройната коалиция , такива нарушения се срещат много често. Те противоречат най-често и на Закона за околната среда и на Закона за и бологичното разнообразие, коментира  природозащитникът Андрей Ковачев от политическа партия Зелените.

Не са малко и сигналите за  ненавременното публикуване на решения на РИОСВ в интернет. Само за  2012 година БДЗП е подало 19 жалби срещу актове на РИОСВ-Варна, основно за одобрени ветропаркове в района на Крайморска Добруджа като повечето от жалбите са успешни. „ Лично тогавашния министър на околната среда и водите Нона Караджова се ангажира да спре  ветропарковете, като върна преписката за ново разглеждане и произнасяне от РИОСВ-Варна,” обяснява екологът.

Според Ковачев, в последно време укриването на предварителни оценки е намаляло и почти няма такива случаи. Заслугата е на последното правителство, (и особено на екипът на Нона Караджова и Евдокия Манева), което е направило усилия оценките да бъдат публични  и да се качват в страниците на съответните органи. При Тройната Коалиция обаче случаите на  укриване на оценки е са били най-много, твърди Ковачев. Типичен според него е случаят с  Камчийски пясъци, за който са правени опити да се укрива информация. „Това беше един от подходите тогава да се пречи на обжалваността на тези актове и тази практика беше прекъсната при правитeлството на ГЕРБ”, обяснява Ковачев.

Със заповед  на бившия екоминистър Нона Караджова от 23 август 2012 г. бе спряна реализацията на съществуващите подробни устройствени планове за застрояване на поземлени имоти в местността „Камчийски пясъци”. От МТСП съобщиха, че забраната  важи, докато бъде проведена процедура по оценка на съвместимостта на плановете с предмета и целите за опазване на защитени зони от НАТУРА 2000 съобразно изискванията на екологичното законодателство. За тези планове е извършена екологична оценка, но не е направена задължителната оценка за съвместимостта им с предмета и целите за опазване на две защитени зони от НАТУРА 2000 - „Камчия” и „Комплекс Камчия”, определени съответно за опазване на природни местообитания и на диви птици, в границите на които попадат обявените инвестиционни намерения. Ако инвеститорите желаят да осъществят намерения, ще трябва да  инициират пред компетентния орган – РИОСВ – Варна, нова процедура за оценка по реда на екологичното законодателство.
За да се стигне изобщо до този случай, при който щеше да бъде застроена местността „Камчийски пясъци", която  създадена още през 1980 г. и представлява буферна зона на резерват „Камчия” на брега на Черно море, помага и несъвършената нормативна база, която не е  подобрена и при правителството на ГЕРБ, въпреки че са въведени добри практики, смята още Ковачев.

Друг пример на укрити оценки е свързан с Иракли. „Докато не излезеш на улицата и не накараш отговорните институции  нещо да направят те няма да си мръднат пръста.  Това са типични корупционни практики, а  не грешка,  защото не са си догледали работата, убеден е още  Ковачев. В много от случаите  укриване на оценки противоречи и на Закона за околната среда и на Закона за биологичното разнообразие, какъвто е случаят  с Камчийски пясъци. А  укриването на оценките най-често е свързано със защита на честни интереси, на конкретен инвеститор .
 

Какво трябва да се промени ?

Ковачев  е на мнение, че добрите практики не са прикрепени с нормативна база и това е основният проблем. Отделно има известна неяснота щом става дума за процедурите за оценка за съвместимост – ОВОС и екологична оценка. Дали трябва да се публикуват на интернет страниците на органите решенията за оценка съвместимост или трябва да се публикуват докладите за оценка за съвместимост. Според екологът би трябвало да се публикуват, защото според правилата тези решения  и доклади, още преди да излезе окончателния доклад за оценките за съвместимост, трябва да се прилагат  по процедурата, по която тече несъвместената процедура. Но това е много общо изречение и ако решат да не го прилагат може да се опитат да правят процедурите по неясен начин, по който се правят процедурите по ОВОС, защото там няма практика да се публикуват на страниците на регионалните инспекции и съответно те са много по-непрозрачни.

Друг проблем има с  публикуването на решенията  за преценка на необходимостта от оценки за съвместимост. Това също не е задължително да се прави по отношението на ОВОС-ите. В момента е приета такава практика да се публикуват, но това е само практика, която ако решат съответните органи могат да я премахнат и да не ги публикуват в бъдеще. „Тоест създават се, понеже са много усложнени процедурите, възможности за превратни тълкувания, които както дяволът чете Евангелието, могат да се опитат да тълкуват превратно законодателството в бъдеще”, коментира Ковачев.
По думите му необходимо е създаването на прости и ясни процедури, които да не са усложнени. Така те ще се прилагат правилно и няма да има възможност да се пренебрегват. Всички процедури в ОВОС, екологични процедури в ОВОС и оценки за съвместимост, на всеки от етапите им трябва да се публикуват на страниците на органите и да са разписани на законово равнище, за да не могат да ги сменят лесно. Би трябвало да има правила и как да се публикуват. В страниците на всички РИОСВ трябва качването на оценките  да е на едно и също място. А не хората да се  да се чудят къде да ги намерят. Освен  това необходимо е да се публикуват целите решения  и да се съхраняват в архив.  Да може да се изтегли цялото решение в пълен размер и след време. А не както е в момента след определен период да  трябва решението да се търси по реда на закона за достъп до информация.