По следите на “Зелената сделка”

Ако сте слушали новини редовно напоследък, няма как да сте я пропуснали. Един призрак броди из Европа - “Зелената сделка”: най-голямото страшилище за фермерите, корпоративните лобисти и десните популисти.  Какво се крие зад нея, доколко полезна е тя за България?

2023 г. е най-горещата година в историята.

Последиците от измененията в климата са екстремни метеорологични явления като горещи вълни, засушавания, наводнения и горски пожари. Проучване сред населението на страните–членки на ЕС показва, че 77 % от европейците смятат изменението на климата за много сериозен проблем, а 37 % се чувстват лично засегнат от климатични рискове.

Над 8 от 10 анкетирани смятат, че е важно националното им правителство (86%) и Европейският съюз (85%) да предприемат действия за подобряване на енергийната ефективност до 2030 г - например като насърчават хората да изолират домовете си, да инсталират слънчеви панели или да купуват електрически автомобили. 58 % от гражданите на ЕС смятат, че трябва да се ускори използването на ВЕИ, да се повиши енергийната ефективност и да се ускори преходът към зелена икономика.

Точно това се опитва да направи “Зелената сделка”.

Европейският зелен пакт цели да допринесе за превръщането на ЕС в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, при което:
- до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове;
- икономическият растеж ще бъде отделен от използването на ресурси;
- нито един човек или регион няма да не бъде изоставен.

Европейският зелен пакт се финансира с една трета от 1,8-те трилиона евро инвестиции от плана за възстановяване NextGenerationEU и от седемгодишния бюджет на ЕС като политиките на евросъюза в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

България е страната с най-голям процент (14.8%) разходи за енергийни услуги, от общите разходи на семействата с ниски доходи.

Според проучване България попада в категорията „Екстремна енергийна бедност“, с най-лоши показатели на енергийна бедност спрямо индекса EDEPI сред страните от Европейския Съюз. Индексът се базира на четири показателя:          
1) разходи за енергийни услуги като процент от общите разходи на домакинствата;
2) процент от бедните граждани, които изпитват затруднения да поддържат комфортна температура в домовете си по време на отоплителния сезон;
3) поддържат комфортна температура в домовете си по време на охладителния сезон;
4) процент от бедните хора, които живеят в проблемни жилища с течащи покриви, влажни стаи или недобре уплътнени дограми.

В България по данни от 2020 г. 27.5%, от домакинствата са неспособни да поддържат адекватни нива на топлина в жилищата си през отоплителния сезон, което е над три пъти над средното ниво в ЕС. Близо една трета от българските домакинства изпитват сериозни затруднения в навременни плащания към доставчиците на енергийни услуги.

Около 30% от населението на страната ни не може да си позволи да поддържа комфортни температурни нива през зимата, което води след себе си и повишен риск от здравословни проблеми. В България уязвимите потребители на енергия са 288 296, бедни са 1,5 млн. души, но енергийно бедни са над 2,8 млн. души. Домакинство в положение на енергийна бедност е домакинство, което при действащите цени на електроенергия е с разполагаем доход под официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия. Разполагаем доход минус типов разход за енергия трябва да е по-малка величина от официалната линия на бедност.

В несанирана панелна сграда, в която се отопляват и обитават всички помещения, около 74% от енергията отиват за отопление.

Програми за сградно обновяване в България има още от 2004 г., но оттогава когато има пари, те се изпълняват, когато няма пари, те се спират.
От 2015 г. има една единствена програма за сградно обновяване - национална програма за обновяване на многофамилни жилищни сгради, която сега продължава в рамките на ПВУ. По тази програма обаче вече не може никой да кандидатства, защото приемането на кандидатури е спряно, финансовият ресурс е изчерпан. Първоначалната сума беше 2 млрд лв, те стигнаха за 2025 сгради, от които около 2000 бяха изпълнени, за над 3 000 одобрени сгради обаче не стигнаха пари. Сега новата сума е 1 млдр и 400 млн лв, на първия етап бяха одобрени за финансиране около 700 сгради – те още не са получили средства, защото парите още не са дошли. Тези пари ще бъдат осигурени дори, ако трябва със средства от националния бюджет. “Одобрените сдружения на собственици ще получат правото да получат обновяване на сградите си. Проблемите остават за другите, за които не са стигнали средства. В Европа и по света никъде не дават 100% грант за сградно обновяване на частни сгради“, разяснява д-р Драгомир Цанев от центъра за енергийна ефективност “Ен Ефект”.

Технически измервания за сметките за електричество на домакинствата на обновени сгради никога не са правени, правени са допитвания и проучвания по региони - навсякъде хората са доволни, но това не означава, че сметките им са намалели. Хората твърдят, че комфортът им се е повишил - преди са отоплявали само една стая, сега отопляват повече.

Обновяването е насочено единствено към МЖС (многофамилни жилищни сгради) със 100% грантово финансиране (сега за пръв в Етап 2 на програмата се въведе 20% съфинансиране от домакинствата), и то със спорен ефект поради липсата на независими контролни механизми, които да отчитат постигнатите енергийни спестявания.

Настоящите проблеми

Светослав Стойков –  координатор СГРАДНО ОБНОВЯВАНЕ на Сдружение „За Земята“ и енергиен експерт „Институт по кръгова икономика“:

• Липса на работеща дефиниция за енергийна бедност. Дефиницията беше приета в крайно орязана версия през ноември 2023 в ЗЕ, но все още не се прилага на практика, защото не е определена коя ресорна институция, която да координира мерките за преодоляването на енергийната бедност. Обсерваторията за енергийна бедност, която се очаква да бъде финансирана първоначално по RePowerEU, би трябвало да събира и актуализира необходимата информация за идентифициране на засегнатите домакинства, включително техният състав, брой, вид на сградата и тип на приложените мерки за преодоляване на енергийната бедност. Не е ясно кога и как ще се случи това, защото е неизвестно как и откъде ще се събира информацията и на колко време ще се обновява, тъй като предвиденият за момента бюджет от RePowerEU е недостатъчен.
• Липсва политическа воля на ниво изпълнителна, законодателна и местна власт за справяне с енергийната бедност.
• Липсва национална дългосрочна визия за преодоляване на енергийната бедност, която да бъде отразена във всички програми за енергийна ефективност и в сектора на възобновяемите източници.
• Липсва административен капацитет за качествено координиране на мерките за енергийна ефективност на национално ниво.
• Липсва административен капацитет в местната власт за реализиране на адекватни общински мерки за преодоляване на енергийната бедност.
• Липса на връзка между политиките за преодоляване на енергийна бедност и политиките за подпомагане на уязвимите групи. Например помощите за отопление се дават като социални помощи на граждани под определен праг за 5 месеца - те НЕ са свързани с дефиницията енергийна бедност и с програмите за енергийна ефективност.
•   Неефективност на грантовите схеми за енергийна ефективност за домакинствата поради 100% грантово финансиране, и възпиране на промяната към въвеждане на %  съфинансиране от обитателите – дава се еднакъв процент на всички живеещи в дадената сграда.
•   Липса на целенасочени мерки за подпомагане на уязвими групи в програмите за обновяване на сградния фонд и/или за придобиване на инсталации за енергия от възобновяеми източници.
•   Проблем с ефективността на пазарните механизми в програмите за енергийна ефективност на многофамилните сгради - отделянето на сума за съфинансиране вероятно е проблем за уязвимите домакинства.
•   Липса на програми за еднофамилните жилищни сгради – малки кооперации могат да кандидатстват за тях, но къщи и кооперации до 4 апартамента не могат. А такива са 1 300 000 сгради в страната според последното преброяване.
•   Липса на постоянен фонд с мерки за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата.
•   Липса на ефективен модел на разпределение на средствата за обновяване на сградния фонд, за да се гарантира изпълнението на важни съпътстващи дейности като комуникационна кампания, разяснителни срещи по региони и др.
•   Липса на координация между процесите по енергийно обследване на сградите и действащите програми за енергийна ефективност.
•   Недостиг на експертни енергийни одитори за извършване на нужните енергийни обследвания. Липсват обучения за енергийни одитори в последните 10 години.
•   Липсва комуникационна стратегия за разясняване, за да могат домакинствата да имат време за подготовка на нужните документи за кандидатстване.
•   Липса на национална стратегия за борба с дезинформацията относно енергийната ефективност, която се разпространява из социалните мрежи.
•   Сложна и труднодостъпна информация за отделните мерки за енергийна ефективност.
•    Липса на национален портал тип „Едно Гише“ за наличните мерки и програми за енергийна ефективност.

Генерални препоръки:

Ускоряване подмяната на замърсяващите уреди за отопление на дърва и въглища, в съчетание с мерки за енергийна ефективност; възобновяеми енергийни източници и засилена подкрепа за енергийно бедните домакинства;
Връщане на социалната тарифа за електроенергия;
Заделяне на част от средствата за енергийни помощи за домакинствата за осигуряване на възможности за преминаване към по-екологично отопление;
Създаване на национален портал за мерките по енергийния преход - онлайн гише с цялата необходима информация с достъп до всички мерки за енергиен преход: енергийна ефективност, енергийна бедност, справедлив преход за въглищните региони, създаване на енергийни общности, по тип (домакинства, бизнес, юридически лица с нестопанска дейност), по териториален признак (национални, местни мерки), по финансов признак (грантови мерки, съфинансиране). Порталът да предоставя възможност за онлайн консултация и кандидатстване по отделните мерки;
Интегриране на медиатори за решаване на енергийната бедност в ромски общности, домакинства от възрастни хора и др.;
Изработване на програми за селски и крайградски региони - 50% от населението на страната е без възможност за държавна подкрепа за повишаване на енергийната си ефективност;
Програмите за финансиране да отговарят на конкретни нужди - подмяна на индивидуални уреди, осигуряване на енергоспестяващи продукти с ниска стойност и голяма ефективност, сградно обновяване, промяна в поведенческите модели на живущите; разяснителни кампании;
Енергийно бедните и домакинствата с ниски доходи да получават индивидуални финансови решения;
Въвеждане на редовен публичен отчет на ефективността на мерките за справяне с енергийната бедност пред Комисията за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към МС. Тази комисия на се е събирала повече от 1 година;
-----------------------------------------------------

Може ли България да си позволи зелени политики?

Светослав Стойков:

„Докато е вярно, че въвеждането на някои зелени политики може да изисква финансови инвестиции, важно е да отбележим и потенциалът им за стимулиране на нови икономическа модели, иновации, създаването на работни места, и др. Трябва да разглеждаме възможностите за финансиране на такива политики чрез наличните ресурси, евентуални ефекти върху икономиката в дългосрочен аспект, както и важността на балансирането между икономическия растеж и опазването на околната среда за бъдещите поколения. Зелените политики са и социални и икономически политики.“

Д-р Драгомир Цанев – Ен Ефект
„Бедна страна като България не може да си позволи други политики освен зелени, защото ще става още по-бедна.
В България плащаме три пъти по-големи сметки за електричество от другите държави в източния блок, където хората живеят в обновени сгради.
А ние изхвърляме енергията през прозорците, парите на гражданите изтичат в джобовете на доставчиците на енергийни ресурси и си мислим, че защитаваме някаква част от населението, заето във въглищния сектор.

Парите ни изтичат през прозорците - българските сгради са най-неефективните в Европа и затова през стените и прозорците излизат нашите пари заедно с топлината.
Всички изследвания на сградния фонд показват, че е много малка разликата между енергийните характеристики на панелни, тухлени и ЕПК много фамилни сгради.
Сградите строени след 2009 г. би следвало да са енергиен клас В – тоест сравнително добър. От  2024 г. вече новото строителство би трябвало да е с много високи енергийни характеристики, които да отговарят на стандарта почти нулево енергийна сграда което отново едно огромно забавяне от процесите в Европа. Тази дефиниция трябваше да бъде въведена през 2020 г., а беше въведена в началото на 2024 г. в Закона за енергийната ефективност.
Европа се стреми към лидерска позиция във високо технологичен сектор с голяма добавена стойност, какъвто е секторът на зелените технологии. Всякакви спекулации, че това отслабва икономическия растеж на Европа са абсолютно безпредметни и това е доказуемо с проследяване на тенденциите, които показват, че едновременно намаляват емисиите в Европа и расте брутният икономически продукт.
Зелената сделка не е ограничение за ползване на определен тип горива, а е икономическа стратегия на Европа, именно  защото се смята, че тя ще насърчи растежа.
У нас продължаваме да не разбираме това и да си мислим, че - както едно време, ще построим нов завод и затова ни трябва още един ТЕЦ. Не е това, което движи прогресът.
Прогресът се движи от използването на новите технологии за да се произвежда повече с по малко енергия и с по-малко хора.“

България може да използва Зелената сделка за просперитет на гражданите си, но вместо това не изпълнява поетите ангажименти, не осигурява нужните средства и инвестиции за справедлив преход, като междувременно раздава милиарди на губещия въглищен сектор.

С решение на 49 Народно събрание бяха отпуснати 1 милиард лева от държавния бюджет – за период от 4 години по 250 милиона годишно за техническа рекултивация на нарушени терени в мина “Марица изток”. Тези средства не са предназначени за работниците, които протестират, а са насочени към дейности по възстановяване на терените, където се добиват въглища, парите трябва да бъдат използвани само за конкретни дейности по рекултивация, извършвани от “Мини Марица Изток” ЕАД.

Въпреки че, тези пари са предоставени в рамките на четиригодишен план, ще бъде интересно да видим дали те ще бъдат заложени в следващите национални бюджети и какво ще бъде реакцията на Европейската комисия. Цялостното рекултивиране на тези терени е изчислено на между 3 и 5 милиарда лева.
https://www.consilium.europa.eu/bg/infographics/repowereu/ засилва връзката между сигурността и устойчивостта, като увеличава целите за енергийна ефективност и възобновяема енергия.

Някои мерки са в началните си стадии на законодателни процеси, а други се сблъскват със съпротива от страна на държавите-членки. В навечерието на изборите за Европейски Парламент наблюдаваме дискусии за приоритетите на ЕС за следващите пет години, появи се и идеята за зелен промишлен пакт.
За България преходът към зелената трансформация се оказва най-тежък за енергетиката - от години пренебрегван и нереформиран сектор.

Почти 6 месеца след изтичането на крайния срок за представяне на проект на актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 https://me.government.bg/uploads/manager/source/VOP/obshtestveno%20obsaj..., през декември 2023 г. беше публикувана първата версия на документа. За първи път България споменава национална цел за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Липсва обаче конкретика по отношение на това какво и как трябва да се направи до 2030 г.

Европейската комисия публикува на 26.04.2024 оценка на проекта на актуализирания ИНПЕК на България и отправи препоръки за повишаване на амбициите в съответствие с договорените цели за 2030 г. https://commission.europa.eu/publications/commission-recommendation-asse...

ЕК дава специфични препоръки за изготвянето на окончателните актуализирани национални планове за енергетика и климат, които трябва да бъдат готови до 30 юни 2024 г. Плановете са инструментите за постигане на целите в областта на енергетиката и климата до 2030 г. на национално равнище и за прилагане на законодателството, свързано с Европейския зелен пакт.

Изводите на ЕК за актуализирания ИНПЕК са следните:

В българския проект страната ни надхвърля целите на ЕС за възобновяема енергия, но изостава по отношение на крайното енергийно потребление. Заложени са амбициозни цели за възобновяемата енергия и енергийната ефективност, но липсват подробни мерки за постигането им. Очертани са и цели за енергийна сигурност и неутралност по отношение на климата, но липсва яснота при изпълнението им, разглеждат се въпросите на енергийната бедност и емисиите, различни от тези на CO2, но липсват конкретни срокове и цели. Липсва яснота също и по отношение на вътрешния енергиен пазар, инвестициите в научноизследователска и иновационна дейност, както и прогнози, които да покажат дали България може да постигне националните си цели по отношение на емисиите на парникови газове. В проекта на ИНПЕК няма анализи на климатичните уязвимости и рискове, на мерките за адаптация, както и конкретни политики и мерки за постигане на справедлив преход. ЕК подчертава нуждата от подобряване на българския национален план, за да стане ефективен и в съответствие с европейските цели за енергия и климат.
Според оценката на Европейската комисия:
„Развитието на енергийни общности в България може да донесе ползи за домакинства, малки предприятия, земеделски стопани и общини, но проведените в хода на настоящия анализ  разговори сочат, че за да се задействат промените в тази посока, е нужно време, трайна подкрепа и ясна нормативна база. Една ясна политика, която не е налице в България, е нетното отчитане или виртуалното нетно отчитане – политика, която позволява на потребителите да разработят проект за възобновяема енергия (или да участват с инвестиция в такъв) и с производството да компенсират потреблението си от мрежата. При виртуалното нетно отчитане потребителите могат да произвеждат електроенергия на друго място по мрежата и с нея да компенсират енергийните нужди в дома си. Това би спомогнало за основаване на енергийни общности с голям брой различни членове.“

Ден преди да получим оценката на ЕК, българският парламент реши да отложи либерализацията на електроенергийния пазар у нас с мотивите, че все още няма готовност за пълното отваряне на пазара, въпреки че то трябваше да стане още преди близо 10 години.
Според Радослав Рибарски – заместник-председател на Комисията по енергетика в 49 НС това отлагане е притеснително, защото не се променя крайният срок за пълна либерализация – 1 януари 2026 г., а  само се скъсява срокът за подготовка. „Ценовото решение на КЕВР фиксира една регулирана цена за целия регулаторен период, а виждаме че точно в този момент цените вървят надолу. От юли отново ще имаме ценово решение на КЕВР, което ще фиксира регулирана цена за целия регулаторен период - една цена за цяла година, а в момента пазарите са изключително благоприятни за либерализация сега. Вероятно спадът в цените ще е още по-голям през летните месеци, когато денят е по-дълъг и има повече евтина енергия от ВЕИ.“

В първите дни на май средната борсова цена електроенергията на свободния пазар е била  между 98.47 и 178. 16 лв. / MW.

Регулираната цена се определя от КЕВР въз основата на микс, съчетаващ енергия от различни източници и се формира средна цена в зависимост от количествата и цените - основно от електроенергия от АЕЦ, ВЕЦ на НЕК, ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и ТЕЦ „Марица Изток“ 3.

Така ще продължи още една година, заради отлагането на либерализацията, но на свободните пазари особено в светлата част на деня и в събота и неделя се наблюдават дори отрицателни цени, а Електроенергийният системен оператор отчита над 2000 MW излишъци в системата.

Важно е и изпълнението на реформите за получаване на средствата от плана за възстановяване и устойчивост, който цели подпомагането на зеления и цифров преход на икономиката.

Освен поетия ангажимент за либерализация на енергийния пазар депутатите отложиха и приемането на пътната карта* за климатична неутралност  - документ, определящ инвестициите и действията за декарбонизация на енергийния сектор и други климатични мерки.

Така България на практика спря сумите по второто плащане по ПВУ - около 700 милиона евро. Ако не се изпълнят реформите, свързани с второто плащане, България ще загуби и възможността за следващи плащания. Периодът на ПВУ е до 2026 г.

България няма да може да усвои тези 700 милиона евро и те няма да влязат в българската икономика.

*Пътната карта за климатична неутралност е аспект от Плана за възстановяване и устойчивост, който включва мерки и действия за постигане на климатична неутралност като:
- подобряване на енергийната ефективност на сгради, инфраструктура и промишленост;
- инвестиции в чиста енергия и разработване на нови технологии и инфраструктура за производството й;
- преход към електрически превозни средства, подобряване на обществения транспорт и подкрепа за електромобилите ;
- зелени инфраструктури и природни ресурси: Засаждане на дървета, опазване на горите и възстановяване на екосистемите.
-  иновации и технологии в промишлеността, които ще намалят въглеродния отпечатък.