Подводни камъни пред бъдещия граждански съвет към МС

Заложеният по закон формат, както и проектът за правила за избор и действие на бъдещия Съвет за развитие на гражданското общество /СРГО/ към Министерски съвет /МС/ създават рискове пред успешното функциониране на съвета. Това предупреждение отправи управляващият редактор на БлуЛинк д-р Павел Антонов. Въпреки това, според него изработенето предложение за правила е положителна стъпка към подкрепа на гражданското общество. От 15 декември 2017 до 9 февруари 2018 г Антонов участва в работна група за изработването на правилник за избор и дейност на СРГО. В групата участваха 22 доброволни представители на НПО, които проведоха 7 срещи и интензивни консултации онлайн с участието и на представители на администрацията на МС.

Създаването на СРГО е заложено от измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), които влязоха в сила от 1 януари 2018 г. СРГО има за цел разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество и ще изпълнява няколко важни функции.  Първо, съветът ще оценява и ще разпределеля финансова подкрепа за "проекти с обществено значение" на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.  За целта ежегодно се предвиждат и разходват средства по държавния бюджет, гласи ЗЮЛНЦ. Освен това СРГО ще изработва и предлага на МС критерии, условия, правила и процедури, чрез които да се осъществява това финансиране. Административното обслужване на дейността на съвета се осигурява от администрацията на МС.

Законът вменява на СРГО да:

• дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които се отнасят до дейността на гражданските организации;
• координира и следи за изпълнението на изисквана от същия закон стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България и плана за действие по нея;
• предлага на МС план за действие, включително финансов, за изпълнението й за всяка следваща година и прави преглед и оценка на изпълнението;
• събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства;
• прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения; да подпомага процеса на взаимодействие между държавната и местните власти и гражданските организации;
• определя приоритетите и приема правилата и процедурите; както и
• разпределя средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Но още с  приетите разпоредби на  ЗЮЛНЦ се създават предпоставки за отслабване и зависимост на членовете на съвета - ал.11 на чл.4 от закона постановява членовете на СРГО да извъшват всичко това безплатно. В становище, публикувано в БлуЛинк,  Антонов определи това законово ограничение като "парадоксално". 

Ако държавата се отнася сериозно към подкрепата за гражданското общество и работата на СРГО, основен приоритет трябва да бъде качеството на работата и ефективността му. Но пестенето на пари от възнаграждения за членовете му прави тъкмо обратното, подчерта Антонов. Отказът да бъде компенсирана финансово инвестицията на време и усилия от страна на бъдещите членове на СРГО рискува да намали ефективността от работата на СЛГО и да направи членовете му зависими от други източници на финансиране или влияние, предупреждава Антонов.

Това съображение е валидно още повече с оглед на условието, че оранизациите, излъчили членове на СРГО, няма да имат право да кандидатстват за финансиране към Съвета. По този начин се оказва, че представителите на НПО са принудени да търсят финансиране от други източници за да си позволят участие в съвет, изпълняващ държавна политика. На фона на липсата на форми на насърчаване за дарителството от гражданите, чрез тези ограничения бъргарската държава за пореден път дезертира от ангажимента да обезпечи необходимия финансов ресурс за подкрепа на здравословно и независимо от нея гражданско общество, коментира Антонов пред BlueLink.net.

По определението на ЗЮЛНЦ, съветът се състои от 15 членове. Един от тях, председателят, е вицепремиер, определен от МС. Останалите 14 са представители на НПО, избрани "въз основа на прозрачна и състезателна процедура", която е относително ясно описана в закона.  Към юридическите лица, които са ги номинирали, законът предявява две изисквания: да са регистрирани в обществена полза, и да разполагат с поне 5 г. опит в осъществяване на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие.

Представителят на БлуЛинк препоръча на работната група да се придържа стриктно към тези критерии при изработването на предложение за правилата за избор и действие на СРГО. За целта би било необходимо кандидатстващите организации да демонстрират, че са регистрирани с цел да подкрепят радвитието на гражданското общество и гражданското участие, както и изискуемия практически опит. По този начин броят на възможните кандидати за участници в СРГО би бил естествено намален, тъй като не са много нестопанските организации в България, които отговарят на тези критерии, разясни Антонов.

Вместо това, работната група прие широка интерпретация на цитираните законови критерии за участие, според която практически всяка НПО в обществена полза би могла да се кандидатира за участие. Тази интерпретация отваря вратите за масово участие и номинации от страна на хиляди организации, регистрирани в обществена полза по ЗЮЛНЦ. "Едно от нещата, които бяха най-трудни за решаване, бе как да избегнем опасността Съветът да бъде доминиран само от един сектор, например поради големия брой организации в него", коментира един от участниците в групата, Ива Таралежкова, пред портатала NGObg.info.

В крайна сметка предложените правила предвиждат кандидатите за членове на Съвета да избират една от категориите, посочени в чл. 38 на ЗЮЛНЦ. Категориите, в които ще се кандидатства за членство в Съвета, според изработеното предложение, са:

1. развитие и утвърждаване на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление;
2. развитие и утвърждаване на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
3. подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване;
4. защита на човешките права или на околната среда; и
5. (дейности за постигане на) други цели, определени със закон.

В съвета трябва да влязат организации с визия за целия неправителствен сектор, такива, които имат поглед не само върху собствената си организация, но и върху множество други, които работят в дадена сфера, върху това какви са техните нужди, за да се развиват пълноценно, коментира Таралежкова, която е председател на УС на Форум гражданско участие.

Работната група препоръчва на Министерски съвет част от дейностите, свързани с финансиране на проекти, да могат да бъдат възлагани на външен оператор на конкурсен принцип. Съветът сам ще разработи процедурите, по които ще се кандидатства и ще определя приоритетите за всяка година.

Предложението на групата е:

• изборът за членове на СРГО да се извършва чрез публична процедура;
• поканата да бъде публикувана на Портала за обществени консултации заедно с образеца на заявлението за участие;
• заявление за участие да могат да подават само юридически лица в обществена полза; и
• след гласуването, организациите, получили най-много гласове, да излъчат свой представител и заместник.

Според БлуЛинк, обаче, изборът на кандидати трябва да бъде персонален. Бъдещите участници в СРГО ще трябва да могат да застанат с лицата си пред обществеността и да поемат лична отговорност за решенията и действията на съвета, обясни Антонов. Според него вариантът да се гласува за организации, вместо за индивидуални кандидати, облагодетелства установените и добре финансирани НПО и поставя малките и по-малко институционализирани в неравностойно положение. Освен това по този начин се създават възможности за договорки и подмяна на кандидатите между спечелилите организации, опасява се представителят на БлуЛинк.

Работната група отдели внимание на предотвратяване на евентуален конфликт на интереси. Принципната позиция на БлуЛинк е, че за разлика от бизнеса, който се гради на конкурентен принцип, мрежовостта и партньорствата между НПО трябва да се насърчават, тъй като са неотменна част от динамиката на гражданското общество. Организациите на гражданите са формална проява на конституционните им свободи на изразяване и сдружаване.Те не генерират и не разпределят печалби и не би следвало да се ръководят от пазарни принципи, а от идеалните цели, с които са създадени и регистрирани. Ако има злоупотреби с нестопанския характер на НПО, те трябва да бъдат контролирани и санционирани, но е невъзможно към гражданските организации да се прилагат понятия и логика, типични за стопанските и бизнес взаимоотношения, разясни Антонов.

Водена от стремежа да осигури прозрачност и доверие към членовете на бъдещия СРГО, работната група предлага организациите, представени в Съвета, както и свързаните с тях лица, да нямат право да кандидатстват за финансиране. Групата предлага като конфликт на интереси да се интерпретира само ситуация, при която организация-член на съвета, е получавала финансиране от друга, извън съвета, и втората кандидатства за финансиране. Но такова ограничение би било дисриминационно срещу широк кръг фондации, които са работили в интерес на законните си идеални цели с нестопанска цел, предупреждава Антонов. Предложеният правилник предлага обратният случай – ако членуващата в Съвета НПО е финансирала външна организация - да не се третира като конфликт на интереси.

БлуЛинк настоя изборите и действието на бъдещия СРГО да станат пример за успешно използване и прилагане на интернет и информационните технологии за прозрачност, инклузивност и добро управление. "Гражданското общество трябва да направи стъпките към електронна демокрация, на които очевидно политическата класа е неспособна", заяви Павел Антонов.

Предложените правила ще бъдат подложени на обществено обсъждане чрез www.strategy.bg. След отразяването на коментарите и мненията, окончателният текст на предложението ще бъде приет от МС. Срокът за избор на членовете на СРГО ще започне да тече едва след приемане на правилата от МС. Очакването на Таралежкова е това да се случи през следващите 2 - 3 месеца. БлуЛинк ще внесе свое становище в рамките на процедурата.

Освен БлуЛинк, представители на следните гражданските организации участваха с представители в изработването на правила за избор и действие на СРГО: Асоциация на парковете в България, Балканско атонско сдружение, Българска асоциация за персонализирана медицина БАПЕМЕД, Българска асоциация за реинтеграция и спорт, Български дарителски форум, Български институт за правни инициативи, Български център за нестопанско право, Институт за пряка демокрация, Национален младежки форум, Национална асоциация „Българско черноморие", Програма достъп до информация, Съюз на народните читалища, Фондация "Бъдеще 21 век", Фондация "Глобални библиотеки", Фондация „ЕкоОбщност", Фондация „Работилница за граждански инициативи", Фондация за околна среда и земеделие – Никопол, Форум гражданско участие, Център за Психологически Изследвания Национални представителни организации на хора с увреждания, и WWF България.

Протоколите от работните срещи на Работната група са поместени в Портала за обществени консултации.

Пълен текст на ЗЮЛНЦ може да видите тук.