Сбогом на есетрата! Погубваме риба надживяла динозаврите

От Силвия Стоядинова и Любомира Константинова

Двайсет лева срещу 10 000 евро. Този невероятен обменен курс е популярна градска легенда, но не сред сарафи и чейнджаджии от някогашната „Магура.“ Поверието за него се предава сред дунавските рибари. А обменната монета е една не по-малко легендарна риба-великан: дунавската есетра.

Стефан от рибарското селище Чумурлука край Свищов, обяснява сделката така: „50 грама от този хайвер е много пари, по около 500 евро килограма. Така че ако хванеш една такава голяма риба, тя има вътре 20-30 килограма хайвер. Сметнете по 500 евро. Другата риба е по 2-3 лева килограма. Колко риба трябва да хванеш за деня и как да я хванеш, като вадиш празни мрежи?“

Въпросът е риторичен. Голямата риба, за която говори, обаче не се намира в Дунава толкова лесно. Професионалисти я търсят вече от  години.

Появили се на Земята още преди динозаврите, дивите есетрови риби днес са  застрашени от изчезване от Дунав и Черно море. За момента България и Румъния са двете страни в ЕС, в които са останали единствените жизнеспособни популации на диви есетри, но те драстично намаляват през последните години и са на път да изчезнат заради свръхулова и търговията с хайвер от диви есетри. Основната причина за свръхексплоатацията е изключително високата икономическа стойност на хайвера. Друга причина, застрашаваща рибите, е унищожаването на местата, където те се размножават, живеят и хранят.

След изграждането на най-големия  язовир с водноелектрическа централа и система от  резервоари по цялото поречие на Дунав  "Железни врата", есетрите вече не могат да завършат своята миграция към местата за хвърляне на хайвер. Затворените популации на есетрови риби започват да страдат от близкородствено кръстосване и загуба на генетично разнообразие. Канализирането на реката, добивът на чакъл и корабоплаването също са сериозни заплахи за есетровите риби.

В същото време черните пазари за хайвер в целия регион се развиват с пълна сила. Все по-изобретателни стават износителите на хайвера зад граница както и фалшификаторите на документи, удостоверяващи стандартите му. Румъния и България въведоха мораториум на улова на есетри им съответно през 2006 и 2008 г. в черноморските си акватории, който засега важи до 2015 г. . Търговията обаче продължава.

Иван Кожухаров, директор на регионалното подразделение на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в Плевен, разказва за това как се осъществява тази търговия: „Чувам че има строго изградени канали между рибарите. Основно търсят пазар чрез Румъния, там цената на хайвера е много по-висока.“ Според Кожухаров на територията на Плевен е невъзможно да продадеш незаконната риба, ако си хванал такава.

Думите му потвърждава и Стоян Михов, ръководител за България на проекта „Съвместни действия за повишаване на осведомеността относно свръхексплоатацията на дунавските есетри в Румъния и България“, когото откриваме в Белене. Проектът се изпълнява от WWF в Австрия, България и Румъния от юли 2012 г. до септември 2015 г. Половината от финансирането на проекта се поема от Европейския съюз, а другата половина от WWF. Според Стоян Михов, „в малки населени места като тези наоколо никой не може да си позволи да си купи месото на тази риба или хайвер. Предполагам, че месото се продава в по-големи градове във вътрешността на страната. Пазар на черен хайвер може би има само в София, в по-луксозните ресторанти.“

Въпреки отдалечения пазар, Иван Кожухаров е събрал много примери: „Има заловени хора с опит за продажба на хайвер. През миналата година хванаха и част от местото. На една бензиностанция в Монтана. След като влезе в сила мораториумът, ако хванат някого от Монтана, винаги казва, че е от Свищов. Ако го хванат в Свищов, казва, че е от Монтана. Колите винаги са регистрация от друго населено място. Ако отива да предаде хайвера някъде, нарупшителят отива например със силистренска кола, а самият той може да е от Видин.“ Според Кожухаров санкциите са много строги и включват конфискация на всичко, използвано за нелегалния улов и търговия: автомобил, лодка, двигател, оборудване. Налагат се глоби до 6 хиляди лева, а при повторни нарушение до 12 хиляди. Но с помощта на „добри“ адвокати цялото наказание често отпада – нещо, за което България получава критики от ЕС. В същото време залавянето на нарушител е трудно доказуемо, защото в лодката няма нищо друго освен един фенер и кърмаци - въжета, на които са завързани големи ръчно заострени куки.

Така въпреки забраната контролът на нелегалната търговия с хайвер се оказва доста трудна задача за институциите у нас. Затова експерти от Унгария, Холандия, Великобритания, Румъния, Сърбия, Турция и Австрия проведоха в края на февруари обучение и дискусии за опазването на дунавските есетри и спирането на незаконната търговия с хайвер от диви есетри с представители на Гранична полиция, агенция „Митници“, Министерството на околната среда и водите, Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите.


Опазване или печалба

Защитаването на есетрата е доста трудно, тъй като тя не е „смешна“ или „сладка“ на вид. Пък и всеки може да отиде „на риба“ без регистрация или клубно членство, така че е много по-трудно да се защити рибен вид отколкото, примерно, някой едър бозайник като тигър, смята Яп Райнхауд. Райхауд е експерт в областта на защитата на флората и фауната, включени в регламентите на Европейската комисия и CITES - Международна конвенция за търговия със защитени видове. Освен това колкото повече защитавате рибата, толкова повече нейната цена на черния пазар върви нагоре, добавя Райнхауд. Той настоява контролът на вътрешния пазар у нас да се подобри, включително магазините, частните продажби, търговията в интернет. „Много важно е контролните звена да са снабдени с необходимите им финансови и други ресурси, за да си вършат работата както трябва,“ подчертава той.

В Холандия трафикът на стоки, защитени по CITES, е икономическо престъпление и такива икономически престъпления могат да доведат до ефективни присъди, както и до глоби. Максималната сума е 150 000 евро, но най-често глобите са налагани на частни граждани, които са наказани с по 250-300 евро за трафик до 500 грама хайвер. Ръководителят  на проекта  „Съвместни действия за повишаване на осведомеността относно свръхексплоатацията на дунавските есетри в Румъния и България” Юта Ярл, която е и консервационен експерт на Световния фонд за дива природа (WWF), коментира, че контролът върху аквакултурите трябва да бъде подобрен и зачестен, да се правят неочаквани проверки.

Максималната глоба за трафик на големи пратки от много застрашени животни в Австрия е 36 000 евро. "България е важна аквакултурна дестинация, защото заловената отгледана риба може да задоволи търсенето на пазара за есетрови продукти, като в същото време те може да се използват и за развъждането на есетра отново в реката,“ обяснява Ярл. Според нея, целта на проекта и срещата в България е подобряване на конфискуването на нелегалния износ на хайвер от България от страна на граничните власти. Друга цел е да се подобри обменът на информация и сътрудничеството между CITES контролиращите институции. Крайната цел, разбира се, е напълно да се спре целият износ и незаконен риболов на есетрови риби, посочва Ярл.

Неочакваните проверки и сътрудничеството между институциите обаче не спират хора като пожелалия по логични причини анонимност рибар от Оряхово, когото условно ще наречем Петър. „Едно време имаше риба в изобилие – и шарани, и чига, пъструга, всякакви есетри,“ спомня си рибарят-бракониер. Не отрича и, че в последно време есетрата е „почти изчезнала,“ но прехвърля отговорността за това другаде: „отровите от заводите я унищожиха.“ А после, в духа на може би най-добре съхранената българска традиция – да мамим държавата съвместно - не пропуска да се похвали: „аз и сега намирам, само че това няма да го записвате, защото е забранено!“  Според Петър „чига има в изобилие, даже и през зимата, ако ги намериш.“ Тоя явно успява да я намери. „Тя изобщо е забранена за улов, а има много от нея,“ обявява нарушителят, и заключва: „някой си бил казал, че е на изчезване и те се водят по акъла на такива, дето не знаят коя риба къде да я търсят. На мен ми написаха един акт, сега искат да ми конфискуват лодката, водя дело, ама няма да я дам, ако трябва ще се бия.“


Бракониерството като съпротива

Петър за миг се поколебава и понечва да изключи записа. Но известното рибарско самохвалство надделява, и интервюто продължава. „Тука само аз съм ловил такива, другите не знаят къде да ги търсят,“ бие се в гърдите потомственият риболовец. Още в трети клас надминал баща си, който бил началник на рибната база. „Улавях ги, а те ги вадеха, защото аз не можех да ги извадя - големи риби!“ Чигата трябва да търсиш къде се движи, тя ходи по чисто песъчливо дъно, разкрива тънкостите на занаята си Петър. „Тези риби румънците ги ловят на делтите, те преграждат делтите постоянно и си ловят есетрови риби в трите делти след България към Черно море,“ споделя подозренията си той.

Вероятно във всичко това има поне доза истина и за рибарите с опит този улов наистина не е невъзможен, потвърждава Михов. „Есетрите са много лесни за улавяне, много предвидими, защото са големи и се движат в определен лесно прогнозируем период. За рибарите е лесно да ги уловят, но в момента от най-масовия вид в Дунава са се превърнали в най-редкия,“ обяснява той.

Това е причината дори и нарушители като Петър от Оряхово понякога да се замислят за ефекта от дейността си. Записването на разговора отново е позволено и анонимният рибар открива в себе си загриженост за рибата: „Те ловят и маломерна риба, ей-такива чиглета – малки чиги, колко пъти съм се карал с тях. Токът е най-страшен, той унищожава всичко, и чигата всичката, след това пет години не хвърля хайвер.“ От пет до десет метра е районът, в който токът удря рибите, обяснява бракониерът.  Оценява инвестицията си за забранения риболов на 6-7 хиляди лева. За да си върне парите, той продава незаконния улов от дома си. Укорява и държавните служби: „от агенцията нищо не обясняват, само пишат актове, а преди се правеха събрания, обясняваха ни забраните, промените“. Според него други рибари се отказват вече: „,един колега, който си купи лодка и мотор, се отказа, едната мрежа само е 425 лева, трябва да ги дадеш от пенсията.“

Стефан от Чумурлука си припомня миналогодишен случай, при който рибари били заловени с  голяма есетрова риба – моруна, която се опитвали да продадат. Рекордният по размер екземпляр, уловен в района преди петнайсетина години, според него бил към 400 килограма на тежест и дълъг 3-4 метра. „Навремето е бил разпространен риболова на есетрови риби с кърмаци, после дълго време не се използваше този начин и преди около 15 години се възобнови, започна един успешен риболов на тези риби и те драстично намаляха,“ разказва Стефан. „Тук при нас е удобно да се влезе от пътя и всякакви контролни органи първо в нашето селище се отбиват. Затова сме и най-изрядните. Докато на другите места е сложно да се стигне, бреговата ивица не позволява, имат възможности за укритие, плавателни съдове, но всеки отговаря за себе си,“ категоричен е свищовският рибар.

Подобно на анонимния си колега от Оряхово, Стефан не е доволен от начина, по който работи системата: „В закона е отбелязано – независимо от състоянието й, когато хванеш забранена риба, трябва да я пуснеш във водоема. Това от една страна е правилно, от друга, ако рибата е умряла и безпомощна, не може да се възобнови, ще я изядат птиците и хищниците.“ Според Стефан уловът на есетра е труден, скъп и рискован. „Оборудването включва добри двигатели на лодките, мрежи, евентуално въдици, то е скъпо.“ Според него има хора, които рискуват да инвестират, но никога не са хващали такава риба, защото не е лесно. „Това е много работа, особено с тези куки за есетровите риби – много тежък труд – въжета с по 80 куки на едното, едни големи котви – тежести, които се слагат от двете страни. Това трябва да се проверява, някои имат и сонари, които гледат къде има риба. Едно време е трябвало да вдигнеш мрежата, за да провериш. А реката влачи дървета, какви ли не неща, и ако има риба, трябва да се приведе в безпомощно състояние, за да се извади, а става въпрос за риба от 200-300 килограма. Тежко е, трябва да си много добре здравословно,“ обяснява неволите на рибарския занаят Стефан. Не липсват и истории за жертви.

Но според рибарите, както и според Стефан, рискът си струва. „Забогатяване има, чувства се напредък в стандарта на тези хора. Една риба от 100 килограма има 10-20 килограма хайвер, в зависимост от месеца – през пролетта той наедрява и става по-тежък. Средно да предположим, че е 10 килограма – това са около 5-6 хиляди евро. Ама може и цял живот да не хванеш такава риба.“

Всички експерти в областта у нас и в чужбина са единодушни, че за да се опази есетрата е необходимо да се засили сътрудничеството между институциите и да се увеличи контролът върху аквакултурите и развъдниците, защото те са много важни както за опазването на дивите есетри, които все още са в  Дунава, така и за връщането на есетри обратно в Дунава, защото именно там те могат да се развъждат и да бъдат пускани обратно в реката. Трябва да се увеличи и контролът върху вътрешния пазар на хайвера в магазините, както и личните продажби в интернет да бъдат много добре следени и проверявани. И не на последно място, да  бъдат отпуснати и повече  ресурси на  контролиращите органи, за да могат да вършат работата си по-качествено

Причините някои рибари да избират престъпването на закона най-уважаваният никополски рибар, Сечкин, обобщава така: „Как да изкараш? Даваш 20 лева за бензин за вечерта, а се връщаш с риба за 5 лева. И те гонят като диверсант и като ти направят един акт, за какво да ходят момчетата, по-младите. Бягат. Не само по време на забраната, и в останалото време. Отишъл с две въдици и те му отрежат главата. 1000 лева глоба. Щото нямал примерно билет. Ми той няма работа, откъде да вземе пари?“ И в безпаричието се появява мечтата за богатство, макар и със съмнителна стойност. „Ако те хванат с такава риба, забранена, глобата е страшна, могат да те вкарат и в затвора. Глобата е 2-3-4 хиляди лева. Ако не те хванат обаче, можеш да изкараш някой лев. Ако успееш да продадеш хайвера, и то в Германия, можеш да изкараш и за глобата.  Преди имаше изкупвачи на такива неща, сега вече няма, няма и риба, няма и кой да я хване.“

Ако сте започнали по-добре да разбирате мотивацията на рибарите, търсещи изчезващите есетрови риби, една история, разказана от кмета на Свищов Станислав Благов, ще придаде завършеност на разбирането ви. „Един наш съгражданин от село Вардим завежда на риба сина си, който тъкмо се е върнал като спасител от морето. Момчето скача във водата и си счупва прешлена. Оттогава бащата се опитва да хване моруна, за да плати операцията на сина си. Това е като бялата лястовица на Йовков.“

 

Още по темата: 

Есетровите риби в България 
Фотоалбум "Сбогом на есетрата"

 

 

Сподели