Прилагането на закона може да доведе до по-зелена стоманодобивна индустрия

Глобален и европейски контекст на декарбонизацията на стоманодобивната промишленост
Производството на стомана държи значителен дял от глобалните емисии на CO2. Различни оценки показват, че производството на стомана е отговорно за 11% от всички емисии на CO2 (Carbon Brief) в световен мащаб, въпреки че други източници го определят по-близо до 7,2% (Our World in Data ). Според JRC стоманодобивната промишленост е отговорна за около 5% от емисиите на CO2 в ЕС . Въпреки че различни инициативи и пилотни проекти имат за цел да комерсиализират по-екологични пътища за производство на стомана (напр. Green Steel проекти като Hybrit или H2GreenSteel), производството на стомана все още е свързано с големи количества емисии на замърсители и се счита за част от „трудните за намаляване“.
В контекста на ЕС секторът трябва да разработи и комерсиализира нови технологии с ниски емисии на CO2 през следващите 5-10 години, за да бъде в съответствие с целите на ЕС за климата и неутралността на климата до 2050 г., както се изисква от Закона за климата на ЕС. Според Сомерс, в Технологии за декарбонизиране на стоманодобивната промишленост на ЕС , докато целите или ангажиментите за нетни нулеви емисии са очевидно важен маркер за амбицията на компанията, те, сами по себе си, са необвързващи и неприложими. Европейският закон за климата (който определя правно обвързваща цел за нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.) показва, че по-скоро трябва да бъде въпрос как, а не дали производителите на стомана в ЕС ще изпълнят своите цели. Следователно, не е изненадващо, че всички големи производители на стомана в ЕС, дори мултинационални компании като Tata Steel и ArcelorMittal, сега обявиха планове за въвеждане на проекти за производство на стомана с ниски CO2 в няколко обекта в ЕС. Всъщност две трети от глобалните проекти за декарбонизация са базирани в ЕС, както е идентифицирано от набора от данни Green Steel Tracker.
Правен контекст на декарбонизацията на стоманодобивната промишленост
Съществуват редица технически, фактически и правни аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание, когато се планира правна стратегия чрез съдебни дела или други правни действия за постигане на по-добри екологични резултати и декарбонизация на стоманодобивната промишленост. На първо място, трябва да се анализира, както правната система на ниво ЕС и националното законодателство, така и съответните разрешителни съгласно Директивата за емисиите от промишлеността (ДЕП) и/или други разрешения на избраните инсталации. Това изисква определяне на обхвата на най-подходящите правни действия, включително анализ на изпълнението на условията по комплексното разрешително, искания за достъп до информация, жалби до административни и други органи (напр. до Омбудсмана) и последващи съдебни спорове, ако има основания за това.
Съдебният спор, т.е. прилагането на прозрачни и състезателни съдебни процедури, за да се принудят правителства и/или корпоративните замърсители да заявят по-високи цели в климатичните си политики, не е ново явление; те обаче обикновено приемат формата на климатични дела, обхващащи или целия спектър от емисии на CO2 (и метан), или специфични индустриални сектори, най-вече индустрията за изкопаеми горива. Стоманодобивната промишленост досега не е била обект на стратегически съдебни спорове , но може да има потенциал за използване на стратегически съдебни спорове срещу конкретни компании въз основа на информацията, която може да се събере.
Важно е да се подчертае, че правните действия не трябва да целят затварянето на инсталация (освен ако е необходимо за кратък период от време), а по-скоро подобряването на промишлените процеси и възприемането на нова концепция за зелена стомана от индустрията. Зависи и от това доколко индустрията е в съответствие с най-добрите налични техники (НДНТ). Ако дадена инсталация ги нарушава, вероятно има причина за стратегически съдебни спорове или други действия, които ще подобрят ефективността на отделяне на CO2 и други емисии от инсталациите на стоманодобивната промишленост.
Европейската стоманодобивна промишленост не е сред най-големите производители на стомана в света , но в Източна Европа Полша и Чехия са сред първите 10 в Европейския съюз. Макар и в спад през последните години, България има традиционно силна стоманодобивна промишленост и все още има значителен производствен капацитет.
Българският контекст
БлуЛинк подготви технически и правен анализ, за да проучи потенциала за по-дълбока декарбонизация на стоманодобивната промишленост чрез съответните правни действия, които да постигнат по-добро екологично представяне. Техническият анализ оцени съответствието на Стомана Индъстри АД – Перник с комплексното разрешително и най-добрите налични техники (НДНТ) за стоманодобивния сектор.
Правният анализ оцени националната административна и правна рамка, правилата в процедурите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и комплексните разрешителни, съответните правила за прилагане на заключенията за НДНТ в процеса на одобрение на проектите, както и компетентните органи и съдебната практика. Основните нормативни актове, които регулират разрешителния режим в стоманодобивните предприятия в България, са рамковият закон за опазване на околната среда, Законът за ограничаване изменението на климата и наредбите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и за процедурата за комплексни разрешителни.
Правни пътища за действие
В правното изследване анализирахме правните процедури и наличните правни средства по отношение на комплексното разрешително.
Достъпът до информация за процедурата по издаване на комплексно разрешително е важен за по-нататъшните стъпки и правни действия, свързани с комплексното разрешително. Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) поддържа публичен регистър на комплексните разрешителни (https://registers.moew.government.bg/kr/) с информация за номера на комплексното разрешително, името на оператора, площадката, компетентен орган, решението, дата и мястото на публикуване и влизането на решението в сила. Компетентният орган има задължение да предостави достъп до информация в процедурата по комплексно разрешително. Той започва процедурата по издаване на комплексно разрешително, за което уведомява писмено оператора, и съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересованите лица до заявлението, в т. ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията в условията на трансгранично въздействие. Важно е да се отбележи, че ИАОС поддържа публичен регистър на сайта си за резултатите от мониторинга на емисиите, предвиден в комплексните разрешителни (чл . 129, ал. 4 от ЗООС).
Друга възможна причина за оспорване на комплексното разрешително е неспазване на изискванията за участието на обществеността в процедурите по ОВОС и комплексното разрешително, които се провеждат като съвместна процедура. Например операторът трябва да проведе консултации с компетентните органи по ОВОС и със заинтересованата общественост по отношение на проекта. Представителите на обществеността могат да представят своите писмени становища преди или по време на обществените обсъждания или не по-късно от три дни след консултацията, като ги изпращат на възложителя и на органа по ОВОС.
Друга възможност за оспорване на процедурата за комплексно разрешително е нейното съдебно обжалване. Решението за издаване, отказ, актуализиране или отмяна на комплексно разрешително и решението за прекратяване на процедурата се оповестява от компетентния орган по чл. 120, ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на АПК в 14-дневен срок от обявяването му. В практиката на Върховния административен съд е установено, че неправителствените организации могат да бъдат конституирани като заинтересована страна по делата, касаещи процедурите за комплексно разрешително и да имат процесуална легитимация. България и Европейският съюз са страни по Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, която е в сила за България от 16.03.2004 г., ДВ бр. 33 от 23.04.2004г. За Европейския съюз Конвенцията е приета с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17.02.2005 г.
Освен това съществуват и други правни средства за защита, налични в административното, наказателното и гражданското право в случай на неспазване на комплексното разрешително.
Например, важно правно средство срещу неспазване на условията на комплексното разрешително е административният контрол и санкциите. При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения едноличните търговци и юридическите лица подлежат на санкции.
Компетентният орган по комплексните разрешителни преразглежда и актуализира разрешителното на оператора, при причиняване на замърсяване от инсталацията, което е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите в разрешителното емисионни ограничения или включване на нови емисионни ограничения.
Контролните органи разработват, преразглеждат и при необходимост актуализират плана за проверка на инсталациите с комплексни разрешителни за контролираната от тях територия. Въз основа на плана контролният орган периодично изготвя програми за планови проверки, в които се посочва честотата на проверките на място за различните видове инсталации. Честотата на проверките се определя въз основа на систематична оценка на риска за околната среда на съответните инсталации и е най-малко веднъж годишно за инсталациите, които представляват най-голям риск, и три години за инсталациите, които представляват най-малък риск.
При постъпили жалби и сигнали за аварии и инциденти, застрашаващи околната среда или случаи на неспазване на условията на комплексното разрешително, се извършват извънпланови проверки във възможно най-кратък срок, а в случаите на текуща процедура за издаване или подновяване на разрешението - преди сключването му.
Неизпълнението на изискванията на комплексното разрешително може да причини замърсяване на почвата, въздуха, водните течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, което е престъпление по чл. 352 от Наказателния кодекс, и се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.
Освен това операторът може да носи отговорност за замърсяване на околната среда или причняване на вреди на друго лице. Съгласно чл. 170 от ЗООС лице, който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети.
В случаите, когато е увредено имущество - държавна собственост, оправомощен да заведе иска е министърът на околната среда и водите - ако вредите са настъпили на територията на повече от една област; или областният управител - ако вредите са настъпили на територията на повече от една община, които да поискат преустановяване на нарушението и отстраняване на последиците от замърсяването.
Пълният текст на правния анализ на английски език може да намерите тук.
Проучването е изпълнено от фондация БлуЛинк в рамките на изследване на степента и процеса на декарбонизация в стоманодобивната промишленост в седем страни - Чехия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Унгария и Полша и доколко се придържат към условията за екологични разрешителни в тези страни. Проектът е изпълнен от седем организации от тези страни с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация (ECF). Заключенията на юридическите и технически експерти от седемте страни дават основа за изготвяне на правни стратегии за въздействие върху пътищата за декарбонизация на стоманодобивната промишленост.
- Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.