Против превръщането на атаките по медиите в норма

Има сериозна опасност атаките по свободата на печата в Европа да станат нова нормалност, предупредиха днес 14 международни групи за свобода на печата и журналистически организации. Поводът пе оповестяването на годишния доклад за 2020 г. на Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистите. Новото нападение върху свободата на медиите на фона на пандемията Covid-19 влоши и без това мрачните перспективи.

Докладът анализира сигналите, подадени към платформата през 2019 г., и разкрива разрастване на модела за сплашване и заглушаване на журналистите из континента. Последните седмици ускориха тази тенденция, като пандемията COVID-19 породи нова вълна от сериозни заплахи и атаки срещу свободата на печата в няколко държави-членки на Съвета на Европа. В разгара на кризата техните правителства задържаха журналисти за критично отразяване на мерките срещу коронавируса, разшириха на контрола, приеха нови закони срещу „фалшиви новини“, като си позволиха да решава кое е позволено и кое - невярно, без надзор на независими органи. 

Тези заплахи повишават риска да се достигне преломна точка в борбата за запазване на свободна медия в Европа. В отговор докладът съдържа спешен призив към "събуждане" на държавите-членки на Съвета на Европа за бързи и решителни действия за прекратяване на посегателдтвата над свободата на печата, така че журналистите и другите медийни участници да могат да работят без страх.

Макар общата отзивчивост на държавите-членки към платформата се повишава леко до 60 процента през 2019 г., три от най-големите нарушители на свободата на медиите - Русия, Турция и Азербайджан - продължават да игнорират сигналите й, заедно с Босна и Херцеговина.

2019 г. маркира формирането на фронтова линия за свободата на печата и свободата на изразяване в Европа. Платформата записа 142 сериозни заплахи за свободата на медиите, включително 33 физически нападения срещу журналисти, 17 нови случая на задържане и затвор и 43 случая на тормоз и сплашване.

Физическите атаки трагично включиха две убийства на журналисти: Лира Макки в Северна Ирландия и Вадим Комаров в Украйна. Междувременно Платформата официално обяви убийствата на Дафне Каруана Гализиа (2017) в Малта и Мартин О'Хагън (2001) в Северна Ирландия за безнаказани, като изтъкна неспособността на властите да привлекат виновните пред съда. Само Словакия показа конкретен напредък срещу безнаказаността, като посочи предполагаемия ръководител и обвини четирима други в убийството на журналиста Ян Кучиак и годеницата му Мартина Кушнирова.

В края на 2019 г. платформата регистрира 105 журналисти зад решетките в региона на Съвета на Европа, включително 91 в Турция. Ситуацията не се подобрява през 2020 г. Въпреки острата заплаха за здравето Турция изключи журналистите от масово освобождаване на затворници през април 2020 г., а вторият по брой затворени жуналисти Азербайджан, извърши нови арести заради критичното отразяване на мерките срещу коронавируса в страната.

През 2019 г. се забелязваше значително увеличение на съдебния или административен тормоз срещу журналисти, включително безсмислени случаи на сплашващи съдебни преследвания /SLAPP/, и фалшиви и политически мотивирани правни заплахи. Изтъкнати са примерите с фалшивите обвинения за наркотици, повдигнати срещу руския разследващ журналист Иван Голунов, и продължителното затваряне на журналисти в контролирания от Русия Крим. Кризата с COVID-19 подсили инструментариума на властите за тормоз на журналисти с нови опасни закони за „фалшиви новини“ в страни като Унгария и Русия, които заплашват журналистите със затвор за нарушаване на официалната линия.

Други сериозни проблеми, идентифицирани от сигналите за 2019 г., включват разширени мерки за наблюдение, застрашаващи способността на журналистите да защитят своите източници, включително във Франция, Полша и Швейцария, както и политически опити за „улавяне“ на медиите чрез собственост и манипулация на пазара, най-ясно проявил се в Унгария. Тези заплахи също се засилват от действията, предприети от няколко правителства в рамките на здравната криза, които включват допълнителни произволни ограничения на независимото отразяване и достъпа на журналистите до официална информация за пандемията. 

Партньорите на платформата призовават за спешен контрол на действията, предприети от правителствата в търсене на извънредни правомощия спрямо свободата на изразяване и свободата на медиите по силата на извънредното законодателство, които не са строго необходими и пропорционални в отговор на пандемията. Неконтролираните и неограничени закони за извънредни ситуации отварят поле за злоупотреби и вече са оказали сериозен смразяващ ефект върху способността на медиите да отчитат и контролират действията на държавните органи. 

Въпреки че платформата приветства засиления акцент върху свободата на печата от европейските институции - както от страна на Съвета на Европа, така и на институциите на Европейския съюз, продължаващата криза изисква по-спешни и строги реакции за защита на свободата на медиите и свободата на изразяване и информация и за подкрепа на финансовата устойчивост на независимата професионална журналистика. В ерата на извънредното управление, защита на пресата като пазач на демокрацията, не може да чака.

Европейският център за свобода на печата и медиите (ECPMF) е партньор на Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистите.


 

Сподели