Рекордно пресъхване на Дунав

Два пъти по-малко водни количества в сравнение със средното многогодишно количество за месеца са преминали през юли в българския участък на реката по данни на Изпълнителна агенция„Проучване и поддържане на р. Дунав“ (ИАППД), съобщи WWF.  В края на юли 2022 г.  минималните водни количества, регистрирани при Русе за юли,  паднаха под 2000 куб.м/сек, съобщават от организацията. Проблемът е свързан с измененията на климата и има сериозни последици за поминъка на крайречните общности и бизнеса в България и дунавския регион.

 Рекордно високи температури, суша и обезлесяване пресушават реките на Румъния на половина спрямо обичайните им нива за август, по данни на националната агенция за управление на водите.

Последиците от климатичните изменения вече ежедневно засягат живота на хората - това налага спешни действия от страна на държавите, коментира д-р Ксения Вахрушева, ръководител на климатични проекти в БлуЛинк. Фондацията подкрепя аналитичните и застъпнически усилия на Коалиция за климата - България, с подкрепата на Eвропейската климатична фондация.

С надписи "Искаме дунавски вълни, не горещи вълни" и "Водата е живот" на 11.08.2022 активисти на Greenpeace протестираха с каяци срещу климатичните промени на дунавския бряг и настояха правителствата да намалят емисиите (Снимка: Greenpeace).

"Само на няколко стотин метра от транспортния ад край Русе с хилядите камиони, десетки хиляди румънски семейства, отиващи на почивка, и граждани, опитвайки се да се приберат, се намира един уникален пейзаж - съхнещото корито на река Дунав, с безброй диви птици, път върху море от мидени черупки и необозрим простор...". Така описа вчера положението у нас в социалните мрежи експертът по туризъм Михаил Михов.

Най-ниските водни количества, регистрирани досега при Русе за юли, възлизат на 2441 куб. м/сек. През последните седмици река Дунав поставя ежедневни рекорди за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 година насам. Най-ниското ниво на реката е било на 8-и септември 2003 г., когато котата при Русе е била минус 73 см. Днешните коти са много близо до този антирекорд и предвид продължаващата суша в Централна Европа, изгледите за подобряване на ситуацията не са много добри, предупредиха днес от WWF.

Според глобалната природозащитна организация, нисководието води до сериозни екологични и икономически последици в района. Еколозите са притеснени, че равнището на реката е много ниско от началото на годината и дори през обичайно пълноводните пролетни месеци не успя да достигне нормалното си ниво и да захрани с вода влажните зони и местата за размножаване на повечето стопански ценни видове риби.

„Основните причини за засушаването и промяната във водния режим на Дунав са глобалните климатични промени, обезлесяването на басейна на реката и строителството на хиляди малки и големи водноелектрически централи по течението на реката и притоците ѝ. Снеговете в Алпите и Карпатите са все по-малко и се топят все по-рано всяка година. Наблюдава се и намаляване на пролетните дъждове в Централна Европа и Балканския полуостров, където са най-големите притоци на Дунав“, коментира Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF. „Силният натиск за изграждане на хидротехнически съоръжения за подобряване на корабния трафик, както и обезлесяването, заплашват да доведат до необратимо унищожаване на екосистемата на реката, както и на всички услуги, които тя ни предоставя“.

Ниското ниво не е нещо необичайно за Дунав предвид огромните обеми вода, които преминават през реката, обяснява Стоян Михов. Колебанията на нивото на реката през годината нормално могат да достигнат разлики от 6-7 метра. Години с ниски нива е имало и преди, но проблемът е, че тази тенденция силно зачестява през последните 2-3 десетилетия. Освен това режимът, в който се редуват високите и ниските нива, се променя. Преди един век високите води на Дунава  (т.нар. „черешови води“) обичайно са идвали през май. Тогава се случвало и размножаването на повечето риби. Според съобщението на WWF, днес най-високите води на Дунав идват през март и все по-рядко през април, далеч преди черешите да узреят и когато водата е все още твърде студена, за да започне размножителния процес при рибите.

Една от негативните последици от маловодието по голямата европейска река, е че колониите водолюбиви птици изоставят гнездата си, предупредиха от WWF. Според съобщението им, тази пролет нивото на Дунав не се качило достатъчно, за да напълни езерата с вода и да даде началото на размножителния сезон на стотици видове животни и растения. Това се случва за първи път от 2008 г., когато беше възстановена естествената връзка между влажната зона на о-в Персин и Дунав.

Напълно сухите езера объркаха колониите от къдроглави пеликани на острова, започнали да гнездят в очакване на водата, твърдят природозащитниците. Постепенно обаче птиците изоставили гнездата си, атакувани от хищниците, които лесно достъпиха колониите поради липсата на вода. Тази година на острова не се е излюпило нито едно пеликанче, а миналата година бяха регистрирани над 100, алармират от WWF. Сформираната през 2020 г. смесена чаплово-корморанова колония в Мъртвото блато също е изоставена.

Освен това дунавската скумрия намалява, сочи изследване на WWF.  През май и юни екип от експерти на глобалната организация провел мониторинг на състоянието на дунавската скумрия (карагьоз). Карагьозът е ценен риболовен обект както в Черно море, така и в река Дунав. Мигриращ вид, подобно на есетрите, той навлиза в реката, за да се размножава. Останалата част от живота си прекарва в солени води. Жизненият цикъл на вида е много кратък, рядко живее повече от 7-8 години.

По-малко риба в реката

Част от рибите умират след размножаването си в Дунав, играейки важна роля в хранителната верига на реката. Запасите на карагьоз намаляват през годините и той е включен в  Списъка със застрашени видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN), както и в Червената книга на България в категорията „уязвим“. Ихтиолозите установиха с 90% по-малко яйца от екземпляри от вида, преминаващи през Дунав, в сравнение с предходните две години. Прогнозите на експертите от WWF са, че този драстичен спад в размножаването може да окаже негативно влияние върху улова на вида през следващите 3-4 години.

Дивият свят се адаптира към ниските води в Дунав. Снимка: М.Михов

Междувременно стопанският риболов е почти спрял, констатират експертите на WWF. Причините според тях: ниското ниво на реката, високите температури на водата и слабото течение, принуждават рибите да мигрират към по-дълбоките места, обикновено надолу по течението. Слабият приток на разтворени частици правят водата прозрачна, което позволява рибите да виждат мрежите отдалеч и да ги избягват. Освен това силната слънчева светлина, съпроводена с много високата температура на водата, достига до дъното на реката и предизвиква бурно развитие на дънни водорасли, които задръстват рибарските мрежи.

Природозащитниците предупреждават и за риск от пожари. Сухите тръстикови масиви в пресъхналите крайдунавски блата и влажни зони са изключително податливи на пожари. През септември 2021 г. изгоря цялата растителност в блатото Кайкуша, а през май 2022 г. – 80% от тази в блатото Калимок. Само адекватната намеса на пожарникарите и доброволците предотврати изгарянето на гнездящите там къдроглави пеликани.

Регионална заплаха

Ниските води на Дунав имат регионален мащаб. Те предизвикват криза в напояването и проблеми за ядрената енергетика, предупреждават от WWF. Три области от придунавска Румъния остават без вода за напояване, поради ниските нива на реката. Прогнозата за времето сочи, че сушата продължава. Това поставя под натиск енергийната система на Румъния, хранителната сигурност и достъпа до вода, заяви Влад Катуна, координатор на кампанията на Greenpeace в страната. Властите в Букурещ въвеждат режим на водата в над 700 села, съобщи Ройтерс.

Междевриминнж румънската държавна водоелектрическа компания Хидроелекрика обяви в края на Юли, че производството й на енергия е намаляло с 1/3 през първото полугодие. На този фон от WWF припомнят, че по-голямата част от атомните централи в страните от бившия социалистически блок са разположени по Дунав, използвайки водите му за охлаждане на реакторите и транспорт. През юли атомната централа в Пакш, Унгария обяви, че работи с редуцирани мощности поради твърде високите водни температури и недостатъчните количества вода, а през 2003 година атомната централа в Черна вода, Румъния, е спряна, поради ниските нива на река Дунав.

Пресушаването на големи части от речното корито застрашава корабоплаването по Дунав, според WWF. По течението на реката ежедневно засядат товарни кораби, а редица фериботни връзки са затворени. Румънските пристанищни власти обявиха, че баржите с украинско зърно не могат да се товарят напълно поради ниските води. Според WWF, освен икономически щети и неудобства за местното население, това води до ситуации на бедстващи екипажи, оставени на жегата при недобри условия, което крие рискове от трафик и развитие на други нелегални дейности.

Всички последици от пресушаването косвено отслабват и застрашават възможностите за туризъм и рекреация по Дунав. Този нов поминък е съвсем крехък в много от дунавските общности и негативните последици от маловодието крият рискове за него. За това предупреждава д-р Гавраил Гавраилов, експерт по културно и историческо наследство и журналист в BlueLink.net. Гавраилов развива възможностите за устойчив туризъм в рамките на проект “Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав”  (DANUrB+), с подкрепата на Регионалната програма за Дунав на ЕС.

Текстът е изготвен в рамките на проект “Насърчаване на промени в българското законодателство в областта на климата“, който се осъществява с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.