Съществен проблем при воденето на дела срещу замърсяването е доказването на научните факти за замърсяването

Публикуваме части от презентацията и допълнителните разяснения на Меглена Антонова, директор на “Грийнпийс” – България и адв. Регина Стоилова по време на граждански форум “Време за действие за климатични права”, организиран от Фондация “БлуЛинк” през юни 2023 г. Адв. Стоилова е един от адвокатите по делото срещу издаденото през 2018 г. безсрочно разрешително на ТЕЦ „Марица изток 2“. Делото е заведено от екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята – достъп до правосъдие“.

Причина за делото

Делото е част от дългосрочната работа на “Грийнпийс” и “За Земята” за намаляване на емисиите на парникови газове. Причината да се фокусираме върху въглищните централи е големият принос на енергетиката към тези емисии (бел. ред. Според Националния план за възстановяване и устойчивост сектор „Енергетика“ е най-големият източник на емисии на парникови газове в България с над 70% от общите емисии в страната. Топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища, формират почти половината от емисиите в сектора.)

През 2017 г. влязоха в сила нови правила, свързани с пречистването на емисиите от големите горивни инсталации, каквито са въглищните ТЕЦ. И тогава имаше дискусия как да спасим централите от правилата – съответно, с дерогации (бел. ред. временно изключение от правилата). А смисълът на новите правила е в това, че технологиите за пречистване се подобряват; съответно, и правилата в ЕС се подобряват.

Целта на дерогациите е да даде временно изключение, докато се разработят алтернативи. Но в България те се използват по-скоро като инструмент, с който се “спасяват” централите. Затова се фокусирахме върху дерогациите. След влизането в сила на новите правила за големите горивни инсталации, почти всички централи в България получиха такива. „Марица изток 2“ беше първата.

Фокусираме се върху “Марица изток 2”, защото е най-голяма на Балканите. Ако при нея има подобрение, това би оказало най-голям ефект, вкл. върху емисиите на серен диоксид.

“Марица изток 2” се намира в района на Гълъбово – единственото място в ЕС с толкова сериозно превишаване на нормите на замърсяване със серен диоксид. През 2022 г. ЕК спечели дело срещу България за това нарушение.

В допълнение, през 2016 г. голяма коалиция от организации, сред които Европейското бюро за околна среда и Climate Action Network – Europe, направи класиране на замърсителите в ЕС. Според него Българският енергиен холдинг е десетият най-голям замърсител – заради ТЕЦ “Марица изток 2”. С моделиране бяха изчислени смъртните случаи и икономическите разходи, свързани с това замърсяване. Тях плаща не централата, а всички ние – под формата на здравни разходи.

През 2018 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ получи безсрочно разрешително за експлоатация, което й дава право да замърсява със серен диоксид почти два пъти над нормите. Това беше конкретният повод за делото.

Проблеми с дерогацията:

1. Тя е безсрочна
2. Позволява от 2 до 4 пъти по-високи емисии
3. Води до системно нарушаване на нормите за серен диоксид в района заради наличието на няколко централи там
4. Програмата за чистотата на атмосферния въздух на Гълъбово изисква по-стриктни ограничения на емисиите.

Делото бе заведено от екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята – достъп до правосъдие“ пред Административен съд – Стара Загора и продължи на втора инстанция във Върховния административен съд (ВАС). Двете организации обжалваха разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“, като ответна страна по него е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която издава разрешителното. Централата е заинтересована страна.

Стратегия на адвокатите

Още в началото на 2019 г. оспорихме дерогацията пред Административен съд – Стара Загора, но жалбата беше неуспешна. Затова се обърнахме към ВАС. Променихме и стратегията си, защото осъзнахме, че сложността на материята изисква изясняване на правото. А именно, в случая имаше колизия на две директиви – директивата за промишлените емисии, която позволява дерогациите от една страна, и директивата за чистотата на атмосферния въздух – от друга. Централата е замърсявала със серен диоксид над нормите, т.е., дерогацията нарушаваше програмата за качество на въздуха в района на Гълъбово. Затова през 2021 г. се обърнахме към Съда на Европейския съюз и през март 2023 г. излезе решението на Съда (бел. ред. според което България нарушава европейското законодателство, като позволява на „ТЕЦ Марица изток 2“ да замърсява със серен диоксид без краен срок и без план за справяне с вредните емисии.)

Ще се спра върху няколко основни аспекта от стратегията ни, които биха могли да бъдат от интерес за широката публика. На първо място, обикновено при едно такова дело, в зависимост от правната процедура, гражданите имат възможност да участват във вземането на решение, като биват информирани за него.В случая ние бяхме много активни, но ни беше предоставен достъп само до проекта на решение за дерогация. Знаехме, че ще има дерогация, но не знаехме въз основа на каква документация. Това не ни позволи да изготвим становище по същество. За екологични дела достъпът до този тип информация е съществен, за да може засегнатата общественост да знае какво предстои и да планира своята защита.

Проблемите в обществените обсъждания бяха сред аргументите ни за оспорване на дерогацията. Те могат дори да бъдат основание за нейната отмяна, в зависимост от степента на нарушаване. Следващият важен момент винаги е достъпът до съд. По това дело нямахме проблем с това, тъй като законът разрешава на неправителствени екологични организации да оспорват комплексни разрешителни, както и решения по оценки за въздействие върху околната среда, каквито са повечето случаи по екологични дела.

Интересно е, че съдът се съгласи да присъедини физическо лице – грък, засегнат от дейността на централата, както и гръцка неправителствена организация. Ако мога да изходя от опита си с екологични дела, съдът беше доста новаторски настроен, защото обикновено съдиите са склони да присъединяват основно хора, които живеят в близост до централата. В случая бяхме представили официални документи, които показват значителното въздействие на централата и на територията на Гърция. За съжаление, пред първа инстанция бяха неуспешни аргументите ни по същество, че е трябвало да се извършат допълнителни стъпки още при издаване на разрешителното, за да се защити интересът на гръцката общност.

Проблеми, възникнали при воденето на делото
 

Съществен проблем при воденето на такива дела е доказването на научните факти за замърсяването. За да бъде дадена дерогация, законът изисква да се приложи оценка на екологичните ползи от спазването на новите екологични стандарти и тези ползи да се сравнят с разходите на централата за постигането на новите стандарти. ТЕЦ “Марица изток 2” беше наела международен консултант за извършването на оценката, но той беше използвал два метода и разликата между резултатите от тях беше огромна. Едната методика отчиташе 100 пъти по-ниски здравни ползи, но експертът беше казал, че релевантен е ниският резултат. Първата съдебна инстанция не видя проблем в това. За да докажем на съда, че тази оценка е проблемна, направихме наша. Тя беше изготвена от международен експерт, който пресметна намаления брой смъртни случаи, хоспитализации и т.н. Тоест, оборихме оценката на оператора с наша оценка.

Поради сложността на материята съдът прецени, че трябва да назначи експертиза. Но националните експерти никога не бяха правили такава оценка, тъй като това е нещо ново. Липсата на методика за пресмятане на екологичните ползи постави съда в трудна позиция. От една страна имаше експертното мнение на консултантите на ТЕЦ-а, а от друга – позицията на експерта на “Грийнпийс”. Заради тази трудност и заради колизията на две европейски директиви убедихме ВАС се обърне към Съда на Европейския съюз за тълкуване на правото. 

Резултати от делото

През март 2023 г. Съдът на ЕС (СЕС) реши, че с подновеното разрешително на ТЕЦ “Марица изток 2” България нарушава европейското законодателство. Решението гласи: “при разглеждането на искане за дерогация (...) компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването (...) да откаже такава дерогация.“ 

Директивата за големите горивни инсталации почти няма практика в СЕС. Затова решението на СЕС е интересно – то прави връзка между директивата за промишлените емисии и директивата за качеството на въздуха. Така решението на СЕС може да има ефект върху разрешителните на централите в цяла Европа. Други горивни инсталации вероятно тепърва ще се сблъскат с подобни спорове за комплексните разрешителни, когато започнем да говорим за декарбонизация на голямата промишленост.

Практиката на СЕС е задължителна както за националните съдилища, така и за органите на държавите членки. След това решение на СЕС, ВАС би следвало да отмени решението на първа инстанция и самата дерогация, защото не съответства на тълкуването, дадено от СЕС. (бел. ред. месец след изнесентата презентация ВАС не взе решение по делото по същество, а го върна за повторно разглеждане в Административен съд – Стара Загора на основание на формални нарушения ).

Разходи по делото

Разходите по делото възлизаха на около 5 000 лв. и включваха съдебни такси, експертизи, превод, адвокатски хонорари. Но реалната цена е много по-висока, защото голяма част от труда беше про боно. Най-значителната част от разходите е за експертизи. Те се заплащат от страната, която ги изисква. Като цяло има тенденция за увеличаване на възнагражденията на съдебните експерти. Ако делото бъде загубено, може да има разходи и за правната защита на насрещните страни.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, можете да направите дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.

Форум "Време за действие за климатични права" се организира с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. „БлуЛинк“ изпълнява инициативата под ръководството на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда Justice & Environment (J&E). J&E свързва 14 организации за екологично право в цяла Европа. Всички изразени в рамките на инициативата възгледи и становища са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).