SLAPP: Да се противопоставим на делата-шамари

На 2 юли 2025 г. фондация „БлуЛинк“ се присъедини към Европейския ден за действия срещу т.нар. SLAPP дела – стратегически съдебни дела (известни в България и като “дела шамари”), насочени срещу активното гражданско участие в обществения живот. Инициативата бе организирана от международна коалиция, в която участват 40 организации от повече от 15 европейски държави, съобщи „Грийнпийс“ – България. Организациите, които застават зад инициативата от българска страна, са Националната работна група срещу „делата шамари“, Екологично сдружение „За Земята“, Българска фондация Биоразнообразие, Асоциация на европейските журналисти – България, "БлуЛинк", „Грийнпийс“ – България, журналисти, юристи, правозащитници и активисти. Поводът за инициативата е първото дело, което ще бъде разгледано по силата на новата анти-SLAPP директива на ЕС. Става дума за съдебната битка на Greenpeace International срещу щетите, нанесени на организацията от поредица дела, заведени в САЩ от корпорацията Energy Transfer. Първото съдебно заседание по делото ще се проведе на тази дата в Амстердам. Това събитие е очаквано като ключов тест за новата директива, която трябва да бъде транспонирана в националните законодателства на страните-членки на ЕС до 7-и май 2026 г. Все повече организации, журналисти, активисти, защитници на правата на човека и членове на общности в цяла Европа признават SLAPP като заплаха за свободата на словото, както и за правото на обществото да знае. CASE (Коалиция срещу SLAPP в Европа) е идентифицирала общо 1049 SLAPP дела, заведени в периода 2010 – 2023 г. 

SLAPP делата – какво представляват и защо са опасни?
SLAPP (от англ. Strategic Lawsuits Against Public Participation) са стратегически съдебни производства, чиято цел не е правосъдие, а натиск, сплашване и цензура на критичните гласове. Обикновено те се водят от икономически силни субекти – корпорации, богати индивиди или институции – срещу журналисти, активисти и неправителствени организации, които изразяват критична позиция в защита на обществото и природата. SLAPP делата често са представяни като „класически“ искове за клевета, обида или нанесени имуществени вреди. Но в действителност те са използвани като оръжие за средство за изтощаване на ресурси, блокиране на работата на активисти, журналисти и НПО, заглушаване на “неправилни” публични мнения и за сплашване на гражданите.

Българският контекст – тревожни сигнали и нужда от защита
Макар и по-рядко срещани у нас в сравнение с някои други държави, SLAPP практиките в България не са непознати. Според анализ на мрежата Justice and Environment (J&E), чийто пълноправен член е фондация „БлуЛинк“, въпреки липсата на официална правна дефиниция на SLAPP, в българската правна система съществуват механизми, които позволяват подобни злоупотреби. Сред тях се открояват наказателните разпоредби за обида и клевета, гражданските искове за неимуществени вреди, както и възможността за претендиране на прекомерни адвокатски хонорари и високи съдебни разноски.

Сред примерите за това е заведеното дело срещу главната редакторка на регионалния сайт „За истината“ Теодора Тодорова, предприето от бивш директор на болница в Разград, заради публикация, базирана на официален документ на Сметната палата. Журналистката от „Свободна Европа“ Полина Паунова също се сблъска с иск за обида, след като публично зададе въпрос към политик по време на предизборно събитие. В Пещера, активистката Златка Цвеева – председателка на инициативен комитет срещу замърсяването на въздуха – стана обект на два иска за вреди в общ размер 150 хил. лв., подадени от фирмите „Биовет“ и дъщерната ѝ „ГрийнБърн“, заради публично изказване за качеството на въздуха в града. През 2016 г. компанията „Юлен“ предяви иск срещу „Грийнпийс“ – България и екологично сдружение „За Земята“ във връзка с тяхна позиция относно дейността ѝ в Национален парк Пирин. След силна обществена реакция този иск бе оттеглен.Друг сходен случай е този на медицинска сестра от гр. Козлодуй, която беше осъдена да заплати обезщетение от 3 хил. лв. на АЕЦ „Козлодуй“ заради публикация във ФБ, в която алармира за липса на медицински консумативи в началото на пандемията от COVID-19. Отделно от съдебни искове, срещу екипа на сайта „Биволъ“ бяха инициирани данъчни и институционални проверки, след като публикуваха критични разследвания по чувствителни теми.

Споменатите случаи показват, че дори при сравнително ограничена честота, SLAPP делата у нас оказват осезаем натиск върху свободното изразяване и гражданската активност в  България. Фондация „БлуЛинк“ следи и анализира темата  от 5 години и активно се бори за правото на хората на чиста и здравословна околна среда,  гражданско участие, достъп до правосъдие и право на свободно изразяване, без страх от репресии. Още през 2020 г. организацията проведе виртуална кръгла маса по проблема с делата-шамари в България. Това събитие бе проведено като част от традиционния форум на BlueLink “Време за действие”, по проект, финансиран от програмата LIFE на ЕС.

През 2023 г., в навечерието на Световния ден на свободата на печата, Европейският център за свобода на печата и медиите (ECPMF), на който фондация „БлуЛинк“ е член, разпространи изявление в партньорство с мрежата Media Freedom Rapid Response. В него се предупреждаваше, че в България се наблюдава вълна от правен натиск срещу водещи разследващи медии като BIRD.bg и Bivol.bg, заради техни публикации, разкриващи предполагаема престъпност и корупция. Авторите на изявлението подчертаха необходимостта от ефективни мерки за защита на свободата на изразяване и от механизми за превенция на злоупотреба със съдебни инструменти срещу медиите.

През март 2025 г., в отговор на нарастващите заплахи, по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма „Достъп до информация“ журналисти, адвокати и представители на академичния и гражданския сектор, поставиха началото на национална работна група срещу „делата шамари“. Работната група е част от Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE) и си поставя за цел да защитава журналисти и активисти от неправомерен натиск, да допринесе за законодателни промени, да поддържа регистър на такива дела и да осигурява практическа подкрепа, включително чрез фонд за покриване на съдебни разноски.

Подкрепа отвъд границите: солидарност с AGENT GREEN
През юни 2024 г. „БлуЛинк“ публично подкрепи румънската природозащитна организация AGENT GREEN, срещу която беше заведено многомилионно дело от енергийна компания, заради участието ѝ в разследване, публикувано в The New York Times. Искът не само изисква финансова компенсация и публично извинение, но настоява организацията да премахне всичките си материали от интернет – класически почерк на SLAP. Подобни дела имат ефект не само върху конкретната организация, но и върху цялото гражданско общество, като създават атмосфера на страх и автоцензура.

#HandsOffOurSpeech #StopSLAPPs #TimeToResist