След Сочи 2014 гражданите на развити страни се отказват от провеждането на олимпиади

Олимпиадата в Сочи се превърна в Рубикон, след който спортните игри не се свързват повече с престиж и развитие. Техни символи станаха корупцията, безсмисленото пилеене на бюджетни средства, щетите върху околната среда, нарушаването на гражданските права, съобщи Ековахта за Северен Кавказ.

През настоящата година стартира активната фаза на кампанията за избор на домакин на зимните олимпийски игри през 2022 година. Според първоначалните прогнози за правото да бъдат домакин на Игрите 2022 щяха да се състезават десет града: Барселона (Испания), Мюнхен (Германия), Давос и Сен Морис (Швейцария), Осло (Норвегия), Краков (Полша), Стокхолм (Швеция), Лвов (Украйна), Пекин (Китай) и Алмати (Казахстан), но към момента пет европейски града вече са отпаднали от надпреварата по тяхна собствена инициатива: или защото техните жители се противопоставят на безсмислените и свръх скъпи дейности, или защото самите власти осъзнават безсмислието на това начинание. От руската природозащитна организация припомнят, че първа от надпреварата излезе Барселона, чиито власти сметнаха, че няма да успеят да построят необходимите съоръжения до 2022 година. Официално беше обявено, че Барселона пренася олимпийската си кандидатура за 2026 година. Обратно, властите на Бавария нямаха нищо против Мюнхен да кандидатства за 2022 г., но през ноември миналата година жителите на четири области в Бавария се изказаха против кандидатурата. На референдума, който бе проведен в Мюнхен, Гармиш-Партенкирхен, Траунщайн и Берхтесгаден (повече от 1.3 милиона избиратели), повече от половината участници не подкрепиха инициативата. Така в Траунщайн против олимпиадата гласуваха 60 на сто от участниците.

Жителите на богатите селски райони и курортите на юг от Мюнхен не пожелаха под носа им да се разгръщат строителни площадки и новите обекти да развалят алпийските пейзажи, с които са свикнали.

Основен отрицателен пример за баварците и за тези политици, които подкрепиха отказа от кандидатстване, беше примерът на Сочи. “Когато гледаш тези планини от токсични отпадъци, камарите строителен боклук, свличащи се по планинските склонове и застрашаващи снабдяването с питейна вода на целия регион, осъзнаваш колко недалновидна е такава политика” – заявиха представителите на германската партия “Съюз-90/Зелените,” цитирани от Ековахта.

След Мюнхен през януари 2014 г. от надпреварата в кандидатстването отпадна Стокхолм. Кметът на града Стен Нордин обяви, че е решено молбата да бъде оттеглена “по икономически причини” – по-просто казано, защото шведските данъкоплатци не биха могли да разберат защо в разгара на икономическата криза се инвестират милиарди в спортна инфраструктура. Решението на Стокхолмската община беше подкрепено от почти целия спектър политически сили в Швеция – от управляващата коалиция “Алианс за Швеция” до Либералната народна партия, Лявата партия и Християндемократите.

През март 2014 г. жителите на швейцарския кантон Граубюнден сложиха кръст на по-нататъшното участие в кампанията на градовете Давос и Сен Морис. “Съгласни ли сте с това, 300 милиона швейцарски франка (320 милиона долара) от финансовия резерв на кантона да бъдат изхарчени за организирането на олимпийски игри?” – на този въпрос всеки жител на кантона, имащ право на глас, трябваше да отговори в хода на референдум. Повече от половината гласували – 54%, отговориха отрицателно въпреки уверенията на министъра на спорта на Швейцария, че провеждането на Олимпийски игри ще привлече туристи и ще спомогне за развитието на спортно-туристическата инфраструктура. Противниците на олимпиадата счетоха за излишни разходите за нейното провеждане, и в допълнение изказаха опасение, че изграждането на спортни съоръжения ще доведе до катастрофални последици за местния пейзаж.

И накрая, в края на май тази година жителите на Краков се обявиха против провеждането в града на зимните олимпийски игри през 2022 година. На референдум по въпроса, който се проведе едновременно с изборите за Европейския парламент, срещу олимпиадата гласуваха повече от 69 процента от участниците.

Под голям въпрос остава и по-нататъшно участие в надпреварата на норвежката столица Осло, където въпросът за целесъобразността на олимпиадата се обсъжда от няколко години, и вече се говори, че тази есен норвежката столица може да оттегли заявката си. Работата е там, че норвежката Партия на прогреса, която миналата година се присъедини към правителствената коалиция, се противопоставя на олимпиадата. Останалите политици ще формулират позициите си след парламентарната ваканция. Каква ще бъде окончателната присъда, никой не може да прогнозира.

Стигна се дотам, че самият президент на Международния олимпийски комитет Томас Бах трябваше да убеждава норвежките власти да не оттеглят молбата си, защото в противен случай за провеждане на Олимпиада 2022 ще останат да се конкурират само Лвов, Алмати и Пекин. Но на Украйна в момента, меко казано, не й е до Олимпийски игри, а в Пекин вече се проведе лятната олимпиада през 2008 година. Така на Алмати ще й останат само формални “технически” конкуренти и МОК ще бъде принуден да избере казахския град. Обаче според неофициалните правила на МОК Олимпийските игри не могат да се провеждат няколко пъти подред на един и същи континент (достатъчно е да припомним, че олимпиадите в Пхенчанг 2018 и Токио 2020 също се провеждат в Азия).

Всички отказали се страни единодушно обясняват своите решения с неблагоприятната икономическа ситуация, но вече сериозно се говори за системна криза на олимпийското движение в Европа.

С такава ситуация МОК не се е сблъсквал досега – когато населението на развити страни започва да разглежда олимпиадата не като инструмент за повдигане на имиджа, не като стимул за развитие на териториите, а като безсмислена и скъпа прищявка, за която ще трябва да се разплащат не само с пари, но с обезобразени пейзажи, изсечени гори, погубени водоеми.

Масовият отказ на развитите страни от домакинство на зимните олимпийски игри е показателен прецедент. Авантюрата с провеждането на зимните олимпийски игри в Сочи със сигурност не мина незабелязано за международното олимпийско движение. Затваряйки очи за катастрофалните екологични щети от строежите на Сочи, корупцията в астрономически мащаби, масовите нарушения на гражданските права, МОК премина своеобразен Рубикон: сега вече няма смисъл да се твърди, че олимпийските игри са “построяване на по-добър свят”, както е записано в Олимпийската харта. В ерата на информационните технологии, когато всички могат да проверят последствията от този “по-добър свят”, примитивната пропаганда вече не постига целите си. Съвсем естествено демократичните държави, в които мнението на избирателите е закон, отказват да провеждат безсмислени скъпоструващи мероприятия. Ще мине още малко време и Олимпийските игри ще останат изключително ресор на страни от “третия свят” и държави “със странности” – коментира заместник-координаторът на Екологична Вахта за Северен Кавказ, Дмитрий Шевченко, съавтор на доклада “Сочи 2014: десет години без право на закон. Как строиха по-добър свят”, който анализира екологичните последици от авантюристичния “проект на века”.

По информация на  Екологична Вахта за Северен Кавказ