Спор за екология и още нещo: как Варна погълна Константиново*

През 2000 г. село Константиново, Варненско, провежда референдум. С 99.99% жителите решават да напуснат община Белослав и да се присъединят към Варна. Днес спирачка за развитие на селото е именно принадлежността към големия град.  Оказва се, че народната воля целокупно е взела грешно решение. Днес много хора в България твърдят, че референдумите са панацея за успешно управление. Но примерът на Константиново сочи обратното.
Селото крие доста интересни истории – за екологията, устойчивото развитие, отстояването на граждански права. Именно то, по забавна ирония, повлече протестите, свалили кмета на Варна Кирил Йорданов. Но преди да разкажем за всичко това, нека все пак предложим визитка: Константиново   е на 15 км от Варна, сгушено е в котловина край Варненско-Белославския езерен комплекс; жителите са към 2000, в последните години къщите са се увеличи със стотина. Разполага с училище, здравна служба, поща, липсва престъпност (няма роми) и като цяло, за  разлика от други български села, се развива, поради географската близост  с големия град.

През 2000 г. тази близост се превръща и в административна.  Дотогава  хората негодуват от управата в общинския център Белослав, поглеждат с надежда на изток към Варна. Провежда се референдум, в който едва 5-ма жители се обявяват против  промяната. Тя е факт – Константиново става част от община Варна.

“Мотивите бяха основно два”, спомня си сегашният кмет  Васил Дюлгеров. Първият е, че хората са се надявали автобусите между Варна и селото да превозват пътници на градски цени. Не се случва. Билетчето, заради голямото разстояние, винаги в годините после е с 30-40 стотинки по-скъпо. Вторият мотив е, че хората искали да си реституират 350 декара, принадлежащи на Варненския затвор. Но и това не става. Собствениците са обезщетени с компенсаторни записи.  Едва ли има смисъл да добяваме, че всички тези надежди са били подхранени от чиновниците в община Варна. В крайна сметка селяните не получават нищо, но пък Варна се сдобива с 33 000 декара нова земя. Днес на нея устройственият план предвижда спортен комплекс, ваканционно селище и яхтен пристан на брега на езерото.

Васил Дюлгеров е дългогодишен жител на селото. Става кмет през 2004 г. Спомня си, че 4 години по-рано  предшественикът му също е настоявал Константиново да стане част от община Варна. Излиза, че грешното решение не е било плод само на заблудите на мнозинството селяни, но и на лошата преценка на най-първия му човек.

Гнилите плодове на референдума узряват, когато България започва да усвоява предприсъединителни фондове на ЕС, както и средства след влизането й в съюза. Доста малки български селища кандидатстват и получават пари по програмата за развитие на селските региони. Подобрява се околна среда, инфраструктурата, европейските средства  са единствените инвестиции в стотици малки български селища в последните години. Но не и в Константиново. “Село ли? Вие сте част от градска община - Варна”, отвръща финансиращият орган. Така, въпреки наличието на проекти, а и многобройни опити да се кандидатства, селото днес си няма нито отходна канализация, нито пречиствателна станция, улиците се асфалтират трудно. А в съседната, мразена до скоро община Белослав, се инвестира във воден цикъл, площади, освежават се сгради, подобрява се архитектурата на градската среда.

“Ние сме 2000 души. А село Разделна, част от община Белослав, са 500. Но и нови тръби имат, кметството реиновираха”, обяснява Дюлгеров. Причината е ясна – община Белослав е усвоявала средства по програмата за селските региони, Константиново – не. В началото на тази година над селото надвиснаха още едни облаци – свързани с екологичен проблем. И то пак заради принадлежността към община Варна. Кметството в големия град реши да съхранява опасни отпадъци от бита на терен в Константиново . Става дума за батерии, бои, лакове, крушки и т.н.

Тази идея датира от 2010 г., но в последните месеци на 2012-та влезе за сериозна дискусия в комисиите на общинския съвет на Варна. Константиново бе избрано за депо на химически отпадъци, поради наличие на старо хранилище там с подобен статут . То се намира в двора на бившето АПК.  Представлява  малка сграда, в който са се съхранявали пестициди. Община Варна решава да ползва  склада, тъй като ще спечели време и ще спести пари по намиране на нов терен с подходящ статут. 25 000 лв. от бюджета на града са заделени за реиновиране на това депо , сумата се прехвърля от 2010-та в следващите години. В края на 2012-та, Диана Кирчева, шеф на отдела по екология в община Варна, заявява, че складът ще го има в най-скоро време. Трябва да се бърза, защото, според нея, Варна трябва да разполага с химическо  хранилище до края на 2013 г., съгласно изисквания на европейското законодателство.

Жителите на Константиново имат опит в отстояване на правата си. През 2006 г., покрай вълната за затваряне на училища, те успяват да спасят местното школо. Това става чрез протести, подписки, големи вълнения. Сега, при вариант под носа им да се съхраняват химически отпадъци, се вдигат отново на нож. Правят подписка, пишат писма, в които предупреждават за болести, спиране на притока на заселници (кой ли би си купил къща вече в Константиново) и т.н. През февруари стотина жители на селото се появават пред прозорците на Кирил Йорданов. Той не само се отказва от идеята, но и нарежда стария склад да бъде съборен. “Мястото  не бе подходящо изобщо. Никой от общинарите не бе идвал да го види. Таванът бе паднал, сградата - опасна. Отделно от това път трябваше да се прокара, зимата не може да се стъпи в калта до там”, обяснява Дюлгеров.
Така жителите на Константиново извоюват  голяма победа. Вероятно тя се дължи и на факта, че по същото време в страната се провеждаха многохилядни митинги срещу политиците и институциите, а във Варна и срещу кмета Кирил Йорданов. Както е известно, градоначалникът сдаде поста. Администрацията му почна да откликва на всякакви  граждански искания, или поне обещава да ги изпълни.

Дюлгеров и съселяните му обаче не спряха дотук. Те решиха да решат екологичните си проблеми докрай – да бъдат извозени складираните от времето на комунизма пестициди. Те били запечатани преди няколко години в т.нар. ББ-кубове. По-рано - торове, сяра и т.н., били пръснати в  чували из  помещението. Складът съхранявал  химически вещества, събрани от целия варненски регион. “Лятото не можеше да се диша там, миришеше ужасно”, казва Дюлгеров.

Община Варна обещава да извози ББ-кубовете, но къде – не се знае. Те имат 300 години живот, но следва да се съхрянават на подходящо място. “Пестицидите трябва да се изгарят, но в България няма къде.  Ходихме в РИОСВ и  разговаряхме,  казаха ни, че преместването им е сложна процедура – общини, различните областни РИОСВ, екоминистерството, трябва да съгласуват процеса”, казва Дюлгеров.  Не се знае къде ще се складират и битовите химически отпадъци. “Търсим решение, варианти. Не мога да кажа към момента друго по въпроса”, заяви Диана Кирчева. Въпросът ще се реши още по-трудно в очертаващото се дълго безвластие.

Община Варна има интерес да намери терени за двата вида хранилища. Нужда от тях на практика имаме всички. Но местни общности, като жителите на Константиново, разбираемо не искат това да се случва на тяхна територия. И двете спорещи страни се борят за екология. “БлуЛинк” ще продължи да следи развитието на интересния казус.

Тук: фотогалерия на материала.

*Материалът е подготвен в рамките на проект на BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"