Светът е семейството - творческо дискусионно ателие и експозиция

Осми декември 2022  бе различен за студентите от Катедрата по керамика, порцелан и дигитални форми към Департамента по визуални изкуства в НБУ и техните преподаватели Малко след залез слънце техните произведения срещнаха художественото наследство на Владимир Димитров - Майстора и Димитър Киров  - ДиКиро, в компанията на застъпници за природа и човешки права. Неочакваният контакт между творци, стилове и колорити от различни поколения и епохи в изобразителното изкуство, бе посветен на семейството - като център на въздействие от глобалните и социални проблеми на съвременността.

Инициатор на срещата бе Павел Антонов, журналист, изследовател и наследствен родственик на софийската фамилия на Траяна и Павел Георгиеви, свързваща Майстора, ДиКиро и съзвездие от творци в изобразителното изкуство, музиката, балета, театъра и киното.

Както често се случва в живота, импулс за смела идея дава сериозно премеждие. В една от последните нощи на 2017 г., след смъртта на баща му, от опустелия наследствен дом на Антонов са задигнати безценни произведения на Майстора, ДиКиро и съвременния художник Вили Николов.  Небивалото медийно внимание към дръзката кражба спомага за бързото залавяне на извършителите, и ценните творби са върнати на собственика им.

Но от стремежа на Антонов за съхраняване на семейната памет за изкуството, ангажирано не само с красотата и любовта, но и с несправедливостите, войната, бедността, неравноправието и други проблеми своето време, избликва инициативата му “Таланти за човечност и природа”. Реализира я чрез съучредената от него Фондация БлуЛинк, в партньорство с Музея на НБУ и подкрепата на Програма “Култура” на Столична Община.

Павел Антонов, инициатор на "Творчество за човечност и природа", пред две от върнатите след грабежа семейните творби  от Вл.Димитров-Майстора и Димитър Киров - Дикиро в ляво, които за пръв път бяха представени публично. Снимка: БлуЛинк

Среща на социално-ангажирани творци от различни епохи

На 8 декември 2022 замисълът даде впечатляващи резултати. Тогава БлуЛинк проведе второ Творческо дискусионно ателие и експозиция в пространството за изкуство и събития Терен. Вдъхновени от взаимодействието между интимния човешки периметър на семейството, семейната памет и глобалните проблеми, над 50 участници станаха част от  артистичен анализ на пресечните точки помежду им. За целта Антонов представи непоказвани социално-ангажирани произведения от семейната си колекция:  платната “Помощ за героична Корея” на Владимир Димитров - Майстора от 1952 г., “Ро - Изгорялата икона” и “Падащият Икар” на Димитър Киров - ДиКиро от края на 1970те.

Репродукця: Семеен архив на П.Антонов

"Помощ за демакратична Корея" е изключително рядко показвана творба на Владимир Димитров - Майстора", поради включването в композицията й на портрети на спорни исторически личности, обект на култ към личността, а в последствие на "десталинизация": Й.Сталин, Г.Димитров и В.Червенков. Но великият художник превръща тъкмо споделеното човешко преживяване и ангажимент в гравитационен център на артистичното повествование, около който гравитират глобалните проблеми, политическите и медийни послания. Вдъхновен от семейна сцена между първия си братовчед Павел Георгиев и съпругата му Траяна, художникът претворява човешките им емоции, породени от новините за Корейската война през 1952 г. Тъкмо човещината, като емоция, жест, се оказва художествения антипод на празната плакатност и пропагандата - символизирани от политическите портрети и политическата преса, от които е притисната.

Репродукция: Семеен архив на П.Антонов

"Ро - изгорялата икона" съчетава две от трайните тематични тенденции в творчеството на Димитър Киров - ДиКиро: фанатичната привързаност към образа на любимата жена, в лицето на неговата житейска спътница, съпруга и муза Ро, и "Изгорелите икони" - цикъл, вдъхновен от нетленната, божествена красота на изкуството, която е неподвластна на пожарите на времето, насилието и човешката омраза.

Поколенията в художествен диалог

Инициативата на Антонов провокира съвременен отговор на двете класически творби от семейната му колекция. Дадоха го чрез изкуството си проф. Моника Попова, асистентите и студенти от Програма “Визуални изкуства” в НБУ,  специалност “Керамика и порцелан. Дигитални форми”. Те представиха произведения, вдъхновени от семейството и социалните взаимоотношения.

Студенти и преподаватели в НБУ пред изложените им произведения по време на дискусията. Снимка: БлуЛинк

ДиКиро и Ро са еквивалента на Дали и Гала в българската семейната ценностна система, която е важна за оцеляването на изкуството въобще, заяви на откриването Попова. Нейната визия на практика допринесе семейността като ново измерение в реализацията на инициативата, призна Антонов.

Представителите на НБУ изложиха интимни произведения, свързани със семейството ,с тяхното преживяване, любов, всичко, което ги заобикаля. Сред тях бяха Илина Папазова и Виолета Заранкова - две млади преподавателки, израснали в НБУ като художници, с ключова роля при конструирането на учебната програмата в НБУ, по думите на Попова.

Интерактивна керамична композиция от Ваня Гигова. Снимка: БлуЛинк

Освен тях собствени творби изложиха най-младите. Постоянната комуникация в семейството, постоянна смяна в дистанцията и посоките, постоянна промяна на чувствата. Всичко това успява да пресъздаде студентката в НБУ Ваня Гигова, чрез интерактивна композиция от керамични пластики. Създадени на ротационен принцип с ръчно формоване, които създават усещане за семейство, племе, за едно общество, коментира Попова.

Друга нейна студентка, Даниела Боянова демонстрира прецизен и експресивен рисунък. Яна Димитрова - интимна малка графика.  Гергана Димитрова впечатли с колорит. А Магдалена Гешева, прекрасен пластик демонстрира рисунки с бродерия, възпроизвеждаща снимки, оказали се единствен спомен за членове на семейството й, с които отдавна е загубена всякаква връзка.

В изложените произведения на самата Моника Попова, както и останалите преподаватели и студенти от НБУ, Антонов видя пълно креативно съответствие с инициативата “Таланти за човечност и природа”. В някои от тях експресивно прозират женствеността и феминизма като борба и динамика. Другаде се виждаше неразривното хармонично единство между семейството и околната среда. “В тези произведения човек буквално вижда как светът нахлува в семейното лоно, в този интимен микрокосмос. Този конфликт прозира ясно в творбите.Всяка от тях носи напълно духа и замисъла на проекта,” заяви Антонов.

Темите за нахлуването на света, природата, воната, в интимния диапазон на човечността, присъстват в изложените произведения на проф. Моника Попова. На снимката, предоставена от БлуЛинк.

Събитието продължи с представяне на вдъхновения, реализирани творчески по каузи. Десислава Стоянова от  За Земята представи реализация със студиото за документален театър Vox Populi. С участието на Неда Соколовска, Рада Езекиева и някои от актьорите,  представената артистичната колаборация включва най-напред теренна работа, при която актьори и активисти изследват местата и хората, които събират отпадъци по улиците. А след това на тях е посветено представлението “Променада”, чрез което публиката проследява живота на тези хора и резултата от дейността им.

Ивайло Хлебаров, също от За Земята,  разказа за арт лаборатория, възникнала на  протест срещу мръсния въздух. В акцията се включват артисти, които искат да се включат лично и чрез свои спектакли и други артистични прояви, като носители на информация и популяризиране на проблема. Така се събират артисти от различни форми на изкуство в едно пространство - на училището в кв. “Христо Ботев” в София. В този стигматизиран, според Хлебаров, квартал, творците работят 5 дни по темата за мръсния въздух, и създават различни произведения. Сред тях: танц, плейбек театър /интеракция с публиката, при която актьорите изпълняват в момента това, което хората казват/, поезия, видео-арт и др.

Д-р Гергана Гешанова от Коалицията за живот без тютюнев дим представи Креативна визуална кампания на агенция Смартс, включваща креативна фотография и видео арт, посветен на проблема с рекламата на тютюн, насочена към деца.

Художникът Кирил Кръстев - Кироки участва с портрет на активистката Калина Зафирова, която започва да се занимава с активизъм на 13-годишна възраст.
Подобно на Майстора 70 г. по-рано, съвременният автор е вдъхновен от ангажираността на модела с опазването на планетата, човешките права и свободи, овластяването на жените и на ЛГБТИА+ общността. 

Репродукция: Портрет на активистката Калина Зафирова, от Кирил Кръстев - Кироки.  Моделът вярва в силата на самоуправлението и хоризонталната йерархия и използва изкуството като двигател за социална промяна. Част е от различни колективи, насочени към създаването на независимо изкуство и самоиздържащи се социални центрове. Учи кинорежисура и мечтае да създава филми, които да представят достойно персонажи, чиито лица често биват опресирани ежедневно. Снимка: БлуЛинк

Йоана Димитрова от Великотърновския университет разказа за проекта си “Читателска лаборатория”. В края на вечерта джаз музикантът Борислав Петров представи фолктроник албума “Диря” и народната песен за климатичните промени “Изгорела целата ни земя”, по текст на авторката на този репортаж. ⧫

Дейностите са част от проект “Наследство на ДиКиро в млади ръце - гражданско участие във възстановяването на сграфито за Владимир Димитров - Майстора в София”, изпълняван от фондация “БлуЛинк” в партньорство с Музея на Нов български университет и с финансовата подкрепа на Програма “Култура” на Столична Община.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме ангажимента в изкуството с опазването на околната среда, общоевропейските ценности и демокрация, направете дарение  фондация „БлуЛинк“. Какво правим и как изпълняваме мисията си може да научите тук. Запитвания, насоки и по-добри идеи са винаги добре дошли!