Тръмп победи - да живее Европа!

Повторно президенство на Доналд Тръмп надали ще направи Америка по-силна и няма да подобри живота на масовите му избиратели. Победата му обещава по-неограничен достъп на свръхбогатите до власт и печалби. Европа  излиза на преден план като мишена за враговете на демокрацията и човешките права и трябва да защитава идентичността си.

Мнозинството от хората, които ненавиждат САЩ, празнуват избирането на Доналд Тръмп за втори манда. Чертите на антиамериканската омраза бяха дефинирани от съветската пропаганда по време на студената война, и репродуцирани от кремълската пропаганда, особено след руската агресия срещу Украйна. Накратко: САЩ са “световен жандарм”, бъркат се навсякъде по света с цел да установяват хегемония, да бранят икономическите си интереси, и да подчинят всички останали.

Симпатията към Тръмп от споделящи подобни възгледи говори, че те очакват неговото управление да  отслаби и намали американската хегемония и присъствие по света. Както и че то по някакъв начин ще облагодетелства Кремъл и други открито антиамерикански сили.

Действително, Тръмп се застъпва за отказ от ангажиментите на САЩ към международна солидарност по линия на ООН, за спиране на подкрепата за Украйна в отбранителната й война срещу Русия, и за отказ от глобални ангажименти  като например борбата с климатичните промени. 

Гласовете на ненавист срещу САЩ често критикуват характерния за американската външна политика приоритет за защита на демокрацията и човешките права по света. Те определят го определят като куха фасада, зад която се крие споменатият вече стремеж за установяване на глобална хегемония. (

В контраст със заявките на загубилата изборите демократка Камала Харис, антилибералната и антидемократична реторика на Тръмп действително обещава разграждане на тази “фасада” .  Но зад нея излизат наяве неприкрит национализъм и агресивност, гарниран с  намерение за усилване на - а не отказ от - опитите за налагане на американските интереси по света.

Двете възможни обяснения за това не си противоречат непременно. Първото е, че не опитите за налагане на американска хегемония, а защитата на демокрацията и човешките права по света са основен дразнител на опонентите на САЩ. А второто, че мнозина от празнуващите победата на Тръмп въобще не подкрепят кампанията му, в частта да направи “Америка отново велика”.

Друга любопитна теза, която е поставена на изпитание, е че победата на Тръмп по някакъв начин била победа за “обикновените”, работещи хора, срещу досегашното враждебно към тях, управленско статукво. Критиките спрямо статуквото, до голяма степен основателни, са по две линии:
икономическа, за това че приходите и стандартът на живот на работещите и средни слоеве в обществото намаляват; и
демократична, за капсулирането на властта и изолирането на масите от достъп до нея.

Възходът на Тръмп често се обяснява с възприемането му като алтернатива на съществуващия модел, независимо, че самият той е наследствен и ярък представител на облагодетелстваната до момента, преимуществено наследствена свръх-богата прослойка с неограничен достъп до печалби и власт. Първият му президентски мандат не застраши този достъп по никакъв начин, а по скоро легитимира амбицията за окончателно демонтиране на останалите механизми за обществен контрол над него.

Вратата е широко отворена за ново статукво, при което свръхбогатите управляват с все по-малко ограничения. Неслучайно на последните избори иззад гърба на Тръмп изскочиха гиганти като Елън Мъск. Най-богатият човек в света директно се намеси в изборния процес чрез практическо купуване на гласове за Тръмп, инструментализиране на собствеността си на най-популярната в САЩ социалномрежова платформа (Х) за политическа пропагадна,  и даде заявка за пряко участие в политическата власт.

Подобно смесване на политическа, икономическа и медийна власт е добре познато в  България, Унгария, Русия и други странис неукрепнали демократични институции. Доказано ,то никъде не води до подобряване на благополучието на работещите хора, с ниски или средни доходи, подобряване на достъпа им до здравеопазване, образование или работещо правосъдие. Те могат да бъдат заблуждавани, настройвани и радикализирани чрез изфабрикувани заплахи като “джендър идеологията” и Сорос, национализъм и религиозна омраза. Но качеството на живота им не се подобрява, а пропагандата не може да замести това, както помним от левия тоталитаризъм преди 1990  г.

Всичко това изважда на преден план ролята на Европа. Независимо от напредъка на антилиберални, националистически и антидемократични политици в различни страни-членки, европейският демократичен модел изглежда спосообен да им се противопостави ефективно.. Критиците на демокрацията и човешките права досега предпочитаха да неглижират този факт или да го обясняват с американско влияние или намеса. Неслучайно войната в Украйна регулярно се представяше като “прокси” конфликт между САЩ и Русия.

Повторното възкачване на Тръмп като президент на САЩ изключва подобни обяснения.  С всички свои недостатъци, ЕС остава безспорен шампион на демокрацията, човешките права, равноправието и политиката на солидарност в целия свят. При президент Тръмп във Вашингтон,  Европа остава най-големия дразнител на антидемократичните режими на изток и на запад. И тяхна обща цел за неутрализиране, по успешно приложения в САЩ модел. 

Но изясненята идентичност също така превръща Европа в ценностен ориентир и я задължава да укрепи и защити своята идентичност и ценности.