Трябвате ни/излишни сте или кой е истинският проблем в производството на екоенергия*

По решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от февруари 2013 електроразпределителните дружества вече няма да могат да отказват присъединяване на малките фотоволтаични централи до 30 и 200 киловата по покриви и фасади. Това наглед маловажно решение може да се окаже първата лястовичка на дългоочакваната пролет в отношението на държавата към малките производители на алгернативна енергия. А такъв може да бъде всеки от нас.

„Я, виж, бизнесът протестира!”  Така случаен минувач обобщаваше протестите на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) пред сградата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през есента на 2012 година (по темата можете да прочетете повече тук - линк). Есента, в която „големите” се опитаха да победят „силните”. Да победят властта, която първо им каза „Елате, необходими сте ни!”, а после „Станахте прекалено много, платете си за това!” В същото време „малките” останаха незабелязани и от случайния минувач, и от властта. Незабелязани, непоканени и нежелани.

Става въпрос за една история за липсата на контрол и за търсенето на пари за запълване на дефицити. Една история, по време на която общественият дебат не успя да излезе от рамките на конкретния спор, за да включи в дискусията онези, които нямат шанс да се преборят с другите правила, непроменящите се. Ние обаче ще ги включим, за да не ги забравяте. Или защото и вие сте от тях и се чувствате забравени.

Играта за „малките” - „Крайният резултат ще е един и същ.”

Мая Атанасова е медицинска сестра в предпенсионна възраст. Живее със семейството си в голяма къща и всяка година отделя около 3 хиляди лева за отопление – въглища и дърва. Всички от семейството искат да сменят твърдото гориво. Децата – защото не желаят да участват в образуването на мръсен облак над квартала през зимните месеци, облак, който не им позволява да излязат на разходка на въздух или дори да отворят прозореца вечер. Мая – защото слуша как колежките й се оплакват от сметки за парно по 200 лева на месец, докато на нея отоплението й излиза по 600 лева за петте зимни месеца. Ако зимата се окаже по-дълга, се налага да купува още дърва или въглища. От скъпите пролетни – когато твърдото гориво е дефицитно. Затова задава въпроси. На децата и на познати. „Какво да направим, в какво да инвестираме, за да плащаме по-малко?“ И получава отговори – имало един човек през няколко преки, който използвал термопомпа, т.е. безплатната топлина на земните недра. „Отидете да го разпитате!“, моли по-младите, защото иска да разбере колко струва технологията, за колко време се изплаща, но не знае как да формулира въпросите си.

След интереса към необичайните решения обикновено се сеща, че съществуват соларни панели, които използват енергията от слънцето. За тези панели обаче чува всякакви неща – че не осигурявали достатъчно енергия, че стигала само за бойлера. Не е ходила при доставчик на солари, предполага, че ще я излъжат или че няма да разбере какви са уловките. Просто това не е нейната експертна област. Не става въпрос за поставяне на инжекция на болен от пневмония.

Илиян Илиев е председател на УС на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), Варна. В очите на Мая той е експерт. И времето, което е отделил на соларните системи-фотоволтаиците, му дава правото да изглежда така. Той и хората като него са част от спора между държавата и производителите на екоенергия, защото се борят с ограниченията, създадени от регулатора - ДКЕВР. Илиян е много стъпки пред Мая. Той не просто иска да отопли дома си, но неговият подход дава отговор на въпроса защо от това, което чува, Мая остава с впечатлението, че да купи соларни панели е обречено начинание.

Проблемът е в тежката процедура, по която един човек, който желае да инвестира в достатъчно количество соларни панели, за да си осигури и достатъчно енергия, би могъл да присъедини своята система към електроразпределителната мрежа. Защото именно това присъединяване би оправдало инвестицията.

„Онези, които могат да станат малки производители, се отказват още в самото начало, тъй като, колкото и да се говори, че законът е добър, той всъщност е спирачка. Общоевропейски инициативи не сработват в България именно поради законовата база. Тя е направена максимално враждебна към малките”, разказва Илиян.

В държави като Франция, Дания и Германия всичко се случва лесно. Във Франция включването на фотоволтаика към системата е въпрос на две седмици. В България на Илиян му отнема повече от две години.

„Това е период, в който, тъй като системата и бе това работи, би трябвало да генерира средства и да се изплаща, но тъй като не може да бъде пусната официално, тя работи и енергията отива някъде по мрежата, не се изплаща и така се калулират първите загуби. Като добавим и таксите, които трябва да се платят по самото присъединяване, а в последствие и таксите, които всяка година се изплащат на ДКЕВР за лицензия, че си производител на енергия от ВЕИ, те тотално изкарват инвестицията нерентабилна за физическите лица, които искат да сложат фотоволтаик на покрива си. Тъй като там обемите са малки – киловат, два, три, зависи от големината на покрива. Една такава инвестиция в момента е около 5 хиляди лева. От друга страна обаче това кореспондира със средните суми, които българинът държи в банките на влог. А е доказано, че за една година инвестицията във фотоволтаик носи повече приход, отколкото ако си държите парите в банката заради лихвите. Обаче поради всичките такси, които убиват този процес, няма как да се случи това хората да искат да инвестират.”

Парадоксът е, че ако хората монтират фотоволтаик за собствени нужди, няма нужда да преминават през всички процедури, но тъй като ток ще се произвежда предимно през деня, когато консумацията на електричество е слаба, този ток ще отива в мрежата на ЕРП-то, т.е. те ще го даряват, ако не са сключили договор с предприятието да им го изкупува. Съществуват  разработки, които чрез акумулатори трупат енергията от деня и могат да направят къщата независима, но тогава така процесът се оскъпява допълнително.

„Бях направил сметки, че за 25 години ще се изплати, но после излезе, че инвестицията надскача живота на самото съоръжение. Инвестицията във фотосоларни инсталации е намаляла почти два пъти през последните години. Преди 3 години, когато направихме първата инсталация, тя струваше 12 хиляди лева. Днес офертата за подобен тип инсталация е около 5 хиляди лева”, все пак насърчава желаещите да тръгнат по стъпките му Илиян Илиев. „Ако трябва някакъв съвет да дам, ако имате пари в банка, на които и без това вече ще слагат данък върху лихвите, е по-добре да инвестирате в малки фотосоларни инсталации и да инвестирате тези пари в сметките за електричество, което ще става все по-скъпо, отколкото да ги държите в банка. Освен това, колкото повече хора инвестират в такива инсталации, на самите ЕРП, които не са готови, ще се наложи в движение да променят процедурите и да улесняват гражданите. Понеже сега много малко хора го правят, те са забутани някъде в кьошето и се разчита на това, че са просто някакви ентусиасти. Но ако повече хора го правят, процедурата сама ще се промени”, смята той.

Според него, големите производители имат сериозен проблем. „Те са инвестирали навремето и новите такси просто им убиват бизнеса, това е сигурно. Но от гледна точка на малкия инвеститор това е много далечно. Въпреки че в закона пише, че производителите са разделени на големи и малки с различни преференции, ако се разгледа процедурата, малките са още по-ощетени. По-трудно биха могли да планират и да направят инвестицията. Големите имат проблеми, едно правителство не би трябвало да действа така, но малките имат толкова проблеми за разрешаване, че не се интересуват дотам от това, което се случва с големите. Самото включване към системата, дали ще е 1 киловат или 1 мегават, е едно и също.”

Повече за проекта на Илиян можете да прочетете тук. За хилядите подобни – във форумите на опиталите се да се присъединят към системата. Предлагаме ви един разказ от юли 2012 година.

„Писах до ЕОН и ето какъв мейл получих: Здравейте г-н Маринов, решението дали да подадете искане трябва да бъде изцяло Ваше!
Като цяло вариантите са 2:
1) Вие подавате искане за 3.4 MW при одобрени от ДКЕВР 0 MW за Вашият район, като за това внасяте и гаранция в размер на 5000 лв. на мегават. Ние ще Ви отговарим съгласно чл.23 (6) от ЗЕВИ (Закона за енергията от възобновяеми източници) и ще Ви върнем подадените от Вас документи и в последствие гаранция.
2) Не подавате документи, след като знаете че ДКЕВР не е одобрил свободни за присъединяване мощности в желаният от Вас район.
За съжаление и в двата случая крайният резултат ще е един и същ.
Поздрави, Екип ВЕИ/Renewables Team”

От писмото от едно ЕРП личи, че присъединяването на обекти, произвеждащи енергия от ВЕИ, с които има сключен предварителен договор, ще е възможно не по-рано от 2016 година.

А така изглежда законодателната рамка, в която се случва всичко това. С последните изменения на Закона за енергията от възобновяеми източници от пролетта на 2012 г. „съобразяването“ с плановете за развитие на мрежата се предвижда да се извърши чрез въвеждането на графици за присъединяване, които ще бъдат изготвени от операторите на електрическата мрежа в съответствие с поредността на сключените предварителни договори за присъединяване и представени на производителите до 10 юли 2012 г. След това производителите ще имат 1 месец да потвърдят писмено, че са съгласни с новата дата за присъединяване. Така, ако до 10 август 2012 г. производителите не са заявили съгласие, предварителният договор за присъединяване се счита за прекратен.

Има още нещо. Соларните панели, които могат да купят засега незаинтересованата от включването в системата Мая или воюващите с правилата ентусиасти като Илиян, са скъпи. Обезсърчаващите правила и липсата на голям брой инвестиращи в този вид енергия създават слаба конкуренция в предлагането. И, естествено, високи цени.

Първа стъпка към победа

Решението на ДКЕВР от февруари 2013 година сякаш прави първата крачка към премахването на пречките пред малките соларни проекти. Електроразпределителните дружества вече няма да могат да отказват присъединяване на малките фотоволтаични централи до 30 и 200 киловата по покриви и фасади. Това се отнася и за водните централи и централите на биомаса до 1.5 мегавата, както и за инсталациите, които няма да се възползват от задължително изкупуване на преференциална тарифа.

Становището на ДКЕВР обаче не е достатъчно, за да може инсталирането на покривните централи да се случи безпроблемно. Необходими са и промени в една от наредбите към Закона за енергетиката, която също пречи на реализирането на тези проекти. В министерството на енергетиката е сформирана работна група за съставяне на предложения за промени в наредбата, които след това да бъдат приети от ДКЕВР. Такива обаче все още няма публикувани за обществено обсъждане на страницата на регулатора, каквато е практиката в комисията. Предвиждат се също обединения на производители и потребители с цел те взаимно да покриват своя недостиг или излишък на енергия, с което да намалят разходите си за балансираща енергия. Според представители на електроенергиийния сектор, цитирани от в. "Капитал Daily", обаче в проекта има много неясноти, които могат да затруднят функционирането на пазара. Например не е ясно как един производител или потребител може да смени балансиращата си група. Освен това с правилата ВЕИ производителите се задължават да прогнозират производството си, което според техни представители е невъзможно. Правилата за търговия не дават яснота и за това, как ще функционират доставчиците от последна инстанция, които трябва да захранват с електроенергия потребителите, ползващи средно напрежение, което обхваща целия среден бизнес в страната.

Илиян и Мая ще трябва да почакат още. Защото институциите трябва да решат споровете си с „големите“.

Играта за „големите“

Да не би вече да забравихте, че Илиян и Мая не са важни, не са в центъра на обществения дебат. Ако се занимавате с тях, няма да сте информирани за това кое е същественото в темата за производството на енергия от възобновяеми източници. Ето върху какво се фокусира общественото и медийното внимание. През септември 2012 година ДКЕВР взема решение да наложи „цена за достъп до мрежата“ на всички производители на енергия от възобновяеми източници. Една такса на стойност между 10 и 39 на сто от приходите им в зависимост от това кога източниците са включени в системата. Основният мотив за нейното въвеждане е възникналият преразход при поддръжката и обслужването на електроразпределителните и преносните мрежи заради новоприсъединените мощности на ВЕИ централи.

Започват протести пред сградата на комисията и Министерския съвет. Също и оплаквания пред Европейската комисия. И всичко това, след като заявката на правителството към производителите на екологична енергия само няколко години по-рано е "Идвайте, произвеждайте, ще ви създадем чудесни условия, защото се нуждаем от вас".

Та, само няколко години след онези, Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР, също се връща назад. Но съвсем малко. „След 1 юли 2012 г., когато променихме цената на тока именно заради зелената добавка, бяхме обвинявани, че зелената добавка не е за зелените проекти, а за Националната електрическа компания (НЕК) и Електроразпределителните дружества (ЕРП). Когато се прави ценовата рамка, се имат предвид мощностите, които се предлагат от ЕРП-тата и от НЕК. Нямаше предложения за такива големи мощности, с които осъмнахме след спешните потайни присъединявания в края на юни.”

Според Ангел Семерджиев, това не е грешка на регулацията, а решения на инвеститори, които са решили да се присъединят преди 1 юли и да ползват високата цена и това, че не е променяна цяла година. Всички проекти, които се появяват през тази година, са наистина с огромна възвръщаемост, много по-голяма, отколкото във всички сектори на енергетиката.

„Вие знаете, че в Североизточна България поради ограничения в мрежата, се въведоха ограничения за изкупуване на цялото количество електроенергия, произведена от ВЕИ, и това е процес от две-три години. Там се инвестира интензивно от НЕК, за да се реши този проблем и да може да се изкупува цялата енергия. За тази енергия, която не се изкупува, по договорите, които бяха подписани, се плащат неустойки на производителите и всичко това се прехвърля върху крайната цена. И ги плащат потребителите. Тъй като никой не е предвиждал и канил тези производители и няма нужда от тази енергия, но тя се изкупува задължително и влиза в системата, трябва да се спират евтините централи, за да може да се изкупува тази енергия. Това ще доведе до една спирала на вдигане на цените на електроенергията и разрушаване на цялата останала индустрия. Няма как заради един малък сектор като фотоволтаичните системи, които са решили да се присъединят точно сега и да вземат високата цена, да се разруши цялата икономика на една държава. А останалите сектори от икономиката няма как да оцелеят, ако трябва да плащат по-високи цени за електроенергията”, твърди председателят на ДКЕВР.

Става въпрос за същите ограничения, които намаляват икономическия смисъл от начинанието на живеещия във Варна Илиян. Върху това как трябва да изглежда икономическата ситуация се замисля и Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация (БФА). „Бизнесът, който идва от нормално функциониращи пазари, на които правилата не се променят в хода на играта, започва да възприема средата в България като нестабилна. Когато някой може с едно решение, взето в петък срещу събота, да ти отнеме до 39% от всички приходи, не от печалбата, а от приходите, това означава, че мястото не е сигурно”, казва Газдов. И добавя: „Аз съм фрапиран от глупостите, които чувам от г-н Семерджиев. Той обяснява как се били присъединили на тъмно неочаквано толкова много проекти. Все едно някакви катунари са се нанесли отнякъде от днес за утре. Как може да твърди, че не са били поканени тези инвеститори, след като държавата е създала закон за подкрепа на възобновяемите енергийни източници, а институцията на г-н Семерджиев е приела преференциални тарифи, които ежегодно се адаптират. Да оставим това. Става въпрос за едно дискриминационно решение за прехвърляне на до 39% от приходите ни към ЕРП-тата, което преобърна смисъла на Закона за енергията от възобновяемите енергийни източници, нарушава Закона за енергетиката, регламент 838 на Европейската комисия, няколко европейски директиви. Г-н Семерджиев излъга и че тези пари ще отидат в системата, а не в ЕРП-тата. А се вижда къде отиват паричните потоци – от сметката на производителя към сметката на предприятията. Относно това, че сме предизвикателство за системата, всеки електроинженер ще ви каже, че фотоволтаичните централи подобряват качествата на системата, защото вдигат напрежението в крайните й точни.”

Според производителите на енергия от ВЕИ, в България няма обективна информация нито от ДКЕВР, нито от НЕК, нито от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) – никой не е предоставил официална информация за това колко инсталирани мощности има в България, колко струва тяхното изкупуване, разделено по вид технология и по въвеждане в експлоатация. „Знаете ли как ДКЕВР е взела решение за тази такса за достъп? На базата на едни писма, които ЕРП са им внесли на една и съща дата, в които пише „Ние имаме допълнителни разходи, но не знаем какви са, така че назначете вие служебно цена.” И ДКЕВР назначава служебно цена, която е част от оборота, а не част от реално извършена услуга с реална цена”, разказва Никола Газдов.

Проблемът на използващите слънчевата енергия е почти същият като този на използващите вятърната. От Българската ветроенергийна асоциация обобщават промените така: „Тези графици внасят нова доза несигурност за инвеститорите във ВЕИ проекти. С тях ще бъдат изменени вече договорени от инвеститорите срокове за присъединяване като има реален риск реализацията на проекти в доста напреднал етап на развитие да бъде значително забавена във времето. В същото време, нови ВЕИ проекти  трябва ежегодно да кандидатстват за  свободни мощности за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежа.”

Цената, по която електроенергията ще се изкупува за срока на задължително изкупуване, вече се определя при акт 16 (разрешение за ползване), а не при акт 15 (завършване на изграждането на енергийния обект), както беше досега (чл. 31, ал. 1). Проблемът за ветроенергийните проекти идва от факта, че изграждането им обикновено отнема между 18 и 24 месеца от момента на финансово приключване, а тарифата за изкупуване на ВЕИ енергията се променя веднъж годишно. Така, инвестицията става изключително рискова, тъй като докато се строи и всички разходи по проекта вече са фиксирани, регулаторът може да намали тарифата до нерентабилно ниво, което да обезмисли инвестицията, още преди тя да е завършена. Този тарифен риск на практика означава, че банките не са склонни да отпускат заеми за ветроенергийни проекти преди завършване на строежа, тъй като няма начин да се предвиди какви ще са бъдещите тарифи и съответно дали проектите ще могат да си изплатят заема.

В същото време не трябва да забравяме, че големите инвестиции във ВЕИ не винаги оставят природата неувредена. Отнемането на водата от една река, което се случва с изграждането на малките водноелектрически централи (МВЕЦ), поставя много въпроси. Защитниците на птиците отдавна се опитват да ги спасят от ветроенергийните паркове. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) алармира Европевропейскта Комисия за увреждането на Натура 2000 зони при изграждането на вятърни паркове. В резултат на това ЕК започва наказателни процедури за увреждане на Натура 2000 зоната Калиакра и липса на цялостна превантивна защита на местата от мрежата Натура 2000. Според Стойчо Стойчев от БДЗП, Националният план за ВЕИ показва, че работи едва през същата тази есен на 2012 година, когато излиза първото решение, с което се прекратява процедурата по Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за ветропарк, защото попада в забранена зона, определена с плана. Става въпрос за Решение от 18.10.2012 на директора на РИОСВ-Бургас, с която се прекратява процедура по ОВОС за изграждане на ветропарк с 10 ветрогенератори, който попада в забранената зона, опазваща миграционния път на птиците Виа Понтика в Източна България.

Логично е да се предположи, че България все повече ще се подчинява на общите за Европа правила, след като светът все повече разчита на енергията от ВЕИ. В средата на ноември 2012 г. Greenpeace International и Световния съвет за вятърна енергетика представиха две-годишен доклад за бъдещето на вятърната индустрия, който показва, че вятърната енергия може да предостави до 12% от световната електроенергия до 2020 г., да създаде 1,4 милиона нови работни места и да намали емисиите на CO2 с повече от 1,5 милиарда тона годишно – повече от 5 пъти, сравнено с днешните нива. До 2030 г. вятърната енергия може да осигури повече от 20% от снабдяването с електроенергия в световен мащаб.

Неочаквано развитие на „големия“ въпрос

В края на януари 2013 г. Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев е предсрочно освободен от поста Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Причината не е сред гореописаните, а се състои в забавянето и липсата на разработени и приети подзаконови административни актове, свързани с Третия енергиен либерализационен пакет. Заради това Европейската комисия сезира Съда на Европейския съюз. Става въпрос за наредбите за регулиране на цените на електрическата енергия и природния газ, Наредбата за изменение на условията за лицензиране на дейностите в енергетиката, и правилата за достъп до газопреносната и газоразпределителната мрежи.

Фотоволтаичната асоциация подкрепя решението. "Действията на комисията показаха непознаване или незачитане на европейското и българското енергийно законодателство. Поставена под въпрос бе и независимостта на регулатора. Надяваме се, че кадровите промени в ДКЕВР ще доведат до преосмисляне на дискриминационната политика спрямо производителите на електроенергия от възобновяеми източници", пише асоциацията в отворено писмо. И добавя доводи: „През последната година ДКВЕР прие няколко решения, които са в противоречие на европейските директиви и регламенти в рамките на Третия либерализационен пакет. Най-голямо брожение събуди въвеждането на „цена за достъп до мрежата”, наложено единствено на ВЕИ централите.“

От фотоволтаичната асоциация очакват, че новото ръководство на ДКЕВР, избрано през февруари 2013 година, ще преразгледа тази такса и ще я отмени. От това какво ще се случи с нея ще проличи дали „цената за достъп” е била плод на еднолично решение на Ангел Семерджиев, или е било част от цялостна управленска политика на държавата.

Ако цената за достъп, с която се борят големите производители, все пак бъде наложена, проблемите на малките производители просто ще станат с един повече. Един повече при толкова много нерешими. Причинени от една погрешна национална политика. Която аргументира необходимостта от зелена енергетика единствено със задълженията към Европейския съюз. Национална политика, която пренебрегва зависимостта на България от вноса на суровини за производство на конвенционална енергия и постоянното увеличаване на цената на тази енергия.

Към премахването на другата зависимост – на отделните потребители от системата, тази национална политика пристъпва бавно. Прозорецът на Мая вече е полуотворен.

--

Повече за спора на производителите на енергия от ВЕИ с ДКЕВР можете да прочетете тук http://www.bluelink.net/novini/istoriya-na-spora-mezhdu-proizvoditelite-...

** Материалът е подготвен в рамките на проект на BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"