В името на народа!

Защо Софийският съд призна за законно използването на нагреваемите тютюневи изделия на закрито?

На 1 ноември 2023 година Ричард Алибегов, съпредседател на Асоциацията на ресторантьорите в България, постигна триумф, когато Софийски районен съд отмени глоба, наложена на управител за това, че е позволил на клиентите си да използват нагреваеми тютюневи изделия в бара си в град София. За тютюневата индустрия това беше още по-голям повод за празнуване.

Мотивите на съдебното решение бяха солидни: нагреваемите тютюневи изделия не са обхванати от съществуващата забрана за пушене на закрито. Затова не е имало правно основание за глобяването на нарушителя.

Съдебното решение не струваше много – Държавната здравна инспекция трябваше да върне около 400 лв. (200 евро) за съдебни разноски. Но това имаше големи последствия: почти всички глоби, наложени за използване на бездимни тютюневи изделия на закрито в заведения, бяха загубени в съда, самодоволно, каза Алибегов. И го оправда със собствените си думи: “Бездимните цигари не вредят на непушачите, те отучиха гражданите да пушат на закрито”.

Пренебрегвайки научната точност, това необмислено твърдение напълно съвпада с корпоративната комуникация на тютюневата индустрия. И така цели да представи нагреваемите тютюневи изделия като по-малко опасни и някак по-приемливи за общественото здраве от традиционните цигари. И законно!

Справедливостта беше въздадена

Съдия Павел Панов от Софийски районен съд надлежно се е запознал с действащите закони и е получил свидетелски показания по дело 20231110213799 преди да постанови решение. Това е изключително важно, тъй като всяко дело в българската правна система се решава по същество и не се основава на прецеденти.

Съдията доказва, че делото е водено по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Ищецът е подал жалба срещу глоба от 500 лв. (250 евро), наложена от директора на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) за нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.

На 24.03.2023 г. главен инспектор от СРЗИ, заедно със свидетел от СДВР извършили проверка в бар “Манго”. Те установили, че в бара, който е закрито помещение, много клиенти пушат бездимни тютюневи изделия IQOS и Glo. Не е имало тютюнев дим и миризма от констатираните устройства. Това е така, защото „в действителност устройствата са бездимни тютюневи изделия, които не предизвикват изгаряне на тютюна, а само го нагряват под температурата на горене и при използването им не се отделя дим“, обяснява в решението си съдия Панов.

Съдът потвърди, че ищецът наистина е “управител на заведение,” който изпълнява официални функции по управление на заведението. Той е допуснал клиенти да пушат посочените продукти, което инспекторът счел за нарушение на Закона за здравето и съставил Акт за административно нарушение. Помещението е закрито – в сграда, като здравният инспектор е имал право да извърши проверката по служба.

Единственото разминаване в показанията на разпитаните свидетели се отнася до продуктите, които са използвали гостите. В крайна сметка съдията е установил, че ищецът е бил санкциониран за използване на бездимни тютюневи изделия.

Между два закона

Информацията на Филип Морис България, официален вносител на тези изделия, че използваните в спорния случай тютюневи изделия са бездимни, е взета под внимание от Софийски районен съд. Според Решението на съда, въпреки че нагряват тютюна до 350 градуса, те не пораждат горене и не отделят дим при употреба. В Решението е посочено също, че Министерството на икономиката е предоставило документи, които показват, че “устройството е вписано като бездимно тютюнево изделие”.

Това е ключов фактор за решението. Съдът определя, че глобата е наложена в съответствие с българската правна процедура, но “констатира, че е нарушен материалният закон и деянието не съставлява административно нарушение.”

От 1 юни 2012 г. в България е забранено пушенето на закрити и някои открити  обществени места с чл. 56 и 56а от Закона за здравето на страната. Нарушителите се наказват с глоба от 300 до 500 лв.; парична санкция от 1000 до 1500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец; или с парична санкция от 3000 до 5000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице. Съдия Панов обаче обръща внимание, че законът просто забранява тютюнопушенето в закрити обществени помещения и по никакъв начин не забранява употребата на тютюн.

Съдът преценява, че консумацията на бездимни тютюневи изделия не попада в обхвата на законодателната забрана и разрешаването на използването им в затворени обществени пространства не нарушава закона. Това се дължи на липсата на ясна дефиниция и обяснение на понятието “тютюнопушене” в Закона за здравето, като терминът „тютюневи изделия“ е дефиниран в Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСИ) – “Тютюневи изделия” са изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн.”

„Следователно, за разлика от изложеното в жалбата, от справката на официалния вносител на устройствата IQOS и Glo е видно, че същите са тютюневи изделия“, посочва съдът. Пушенето обаче е единствената дейност, която е забранена в закрити обществени места от чл. 56 от Закона за здравето, а не употребата на каквито и да е тютюневи изделия.

Съответно, забраната се отнася единствено за пушенето на тютюн. Други употреби са освободени, тъй като бездимните тютюневи продукти са изрично изключени от определението за „изделия от тютюн за пушене“ съгласно т. 5 от § 1 на Допълнителните разпоредби от ЗТТСИ (“Тютюневи изделия за пушене” са тютюневи изделия, различни от бездимните тютюневи изделия”).

Съгласно тази правна дефиниция, в обхвата на забраната по Закона за здравето трябва да попадат само тютюневи изделия, които не са бездимни, т.е. изпускат дим, заключава съдия Панов.

Дори сред примерите за бездимни тютюневи изделия, изброени в т. 4e от Допълнителните разпоредби на ЗТТСИ, нагреваемите продукти не се споменават. (“Бездимно тютюнево изделие” е тютюнево изделие, чиято консумация не се извършва чрез процес на горене, включително тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане и тютюн за орална употреба”). Това се дължи на факта, че през 2016 г., когато гореспоменатото определение беше въведено в законодателството, на пазара не бяха налични нагреваеми тютюневи продукти. По-скоро определението се е прилагало за  тютюна, използван като енфие, снус или за дъвчене. Съдия Панов отбелязва, че макар списъкът да е примерен, той очевидно не е изчерпателен.

Магистратът беше принуден да изпълни закона. В Решението се посочва, че “Поради изложените съображения съдът намира, че допускайки употребата на устройства за нагряване, но не и за запалване/горене на тютюнево изделие, жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.”

Въпрос на политическа воля

Въпреки разтърсващият удар, който изпрати в общността за контрол на тютюнопушенето, решението на Софийския съд сложи край на дългогодишна неяснота. Този удар твърдо постави решението на съда в полето на политиците. В него съдия Панов подчертава, че „ако законодателят е възнамерявал да забрани употребата на какъвто и да е вид тютюневи изделия, предвидени в ЗТТСИ, е трябвало да се посочи, че е забранена именно тяхната употреба, а не само пушенето им“.

Подобно на Алибегов, тютюневата индустрия и нейните фронт групи веднага отрекоха необходимостта от законодателни корекции. Това съобщи водещият производител на нагреваеми тютюневи изделия Philip Morris в изявление за Dnevnik.bg. Според него Законът за здравето е тълкуван от съда в смисъл, че използването на бездимни цигари на закрито не е изрично забранено. Повтаряйки твърдението си, че нагреваемите продукти „не вредят на здравето на непушачите, което беше точно целта на забраната, наложена през 2012 г.“, компанията отправи предупреждение срещу всякакви промени в закона.

Сътрудникът в Института по тютюна и тютюневите изделия (ИТТП) д-р Мария Кушева беше значително по-съобразителна. В медийна изява тя защити решението на съда и направеното в законодателството правно разграничение между „пушене” и „бездимни” продукти. ИТТП, който преди беше основан и управляван от тютюневия монополист Булгартабак, е подразделение на Селскостопанската академия на Министерството на земеделието и храните и предлага професионални становища, които обикновено отразяват тези в сектора.

“Считаме, че проблемът е с прилагането на законовата забрана за тютюнопушене и той не може да бъде решен като се въведе и забрана за употреба на бездимни изделия – напротив, това би въвело в заблуждение обществото и би размило възприятието им за опасното въздействие на тютюневия дим спрямо влиянието на аерозолните емисии от бездимните изделия в закрити места.”, предупреди тя.

Духът беше пуснат от бутилката. Д-р Александър Симидчиев, известен защитник на общественото здраве и контрола върху тютюнопушенето и депутат, обяви веднага, че ще внесе предложение, което да коригира липсващите определения за „пушене“ и „тютюневи изделия” в Закона за здравето. “Там е мястото, където те трябва да бъдат представени”, обясни д-р Маша Гавраилова – старши експерт в Коалиция за живот без тютюнев дим и бивш началник отдел “Опазване на общественото здраве” в МЗ. (бел. ред. д-р Маша Гавраилова. 13.02.2024. Лично интервю.) По време на работата си като държавен служител тя подпомага процеса по ратифицирането от България на Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на СЗО през 2005 г. и последващото й въвеждане в националното ни законодателство.

От 2019 г. обаче Министерството на здравеопазването получава многократни искания от гражданската коалиция за контрол на тютюнопушенето за промяна на определението за тютюнопушене в Закона за здравето, за да обхване всички форми на контрол върху тютюна. “За съжаление предишните здравни министри не пожелаха да променят чл. 56 от закона”, обяви Гавраилова. “Липсва политическа воля за разрешаване на проблема, което е в полза на интересите на тютюневата индустрия”, заключи тя.

През 2023 г. климатът в МЗ се промени с идването на проф. Христо Хинков като министър и доц. Михаил Околийски, като негов заместник. На предишните си позиции в Националния център по обществено здраве и анализи и съответно в офиса на СЗО в България и двамата са участвали активно в различни дейности по контрола на тютюна. През лятото на 2023 г. Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката и индустрията започнаха да говорят за нова дефиниция за тютюнопушене, която ще включва всички тютюневи изделия. В крайна сметка се взе решение тази дефиниция да влезе в Закона за здравето. “Това е правилно”, каза д-р Гавраилова, но до м. март 2024 такава няма.

Сега, след решението на Софийския районен съд, МЗ е провокирано да действа. Незабавни законови промени, за да влязат нагреваемите продукти в обхвата на контрола върху тютюна, обеща зам.-министър Околийски. (бел. ред. д-р Михаил Околийски, ст.н.с. доц., зам.-министър на здравеопазването и бивш представител на СЗО в България. Лично интервю.) Министерството на здравеопазването ще предложи нов термин, който ще замени съществуващия „тютюнопушене”. Предлага се и нов текст за разширяване на контрола по спазването на забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места с включването на дирекциите по труда и по безопасност на храните, полицията и длъжностни лица, назначени от местните кметове.

Доц. д-р Михаил Околийски, заместник-министър на здравеопазването,

е готов да предложи законови промени.

Снимка: Коалиция за живот без тютюнев дим/Досьо Досев.

Според заместник-министъра нагреваемите продукти са тютюневи изделия и трябва да бъдат регулирани като такива в съответствие с насоките на СЗО и съответното решение на осмата Конференция на страните по Рамковата конвенция за контрол на тютюна. Нагреваемите тютюневи изделия са предмет на Делегираната директива (ЕС) 2022/2100 на Комисията, от 29 юни 2022 година, която установява редица регулаторни изисквания за нагреваемите изделия. “Но обхватът на тези разпоредби”, поясни той, “варира в зависимост от това дали даден продукт е класифициран като бездимен или тютюнев продукт за пушене”.

По професия и душа доц. Околийски е защитник на контрола върху тютюна, но признава и влиянието на лобистите от тютюневата индустрия. Силното влияние на неформалния лобизъм на ресторантьори и цигарени компании сред депутатите предизвиква силни притеснения у зам.-министъра. “Абсолютно се притеснявам от лобиране в парламента, защото предходни предложения за затягане на контрола върху тютюнопушенето на закрито в баровете и ресторантите бяха отхвърлени“, каза заместник-министърът пред EURACTIV България.

Повече за проблема

„БлуЛинк“ и коалицията „За живот без тютюнев дим“, на която сме член, не за първи път повдигат въпроса за намесата на тютюневата индустрия – вече еволюирала по-скоро до никотинова индустрия – в българското общество, пациентските организации, средите на учените, тютюневите общини, университетите, НПО и парламентарните скамейки, където се взимат решения за здравето ни. Примери за такъв тип вмешателство могат да се открият в докладите ни от 2021 и 2022 г. „Токсична зависимост“ и „Фокусът с нагреваемите тютюневи продукти в медиите“. За съжаление, тези примери не стихват и изглежда, че връзките на „Филип Морис“ с обществеността през 2023 г. са все така здрави и все така в своя хабитат, когато са в българския печат.

Настоящата статия е публикувана с подкрепата на „Коалиция за живот без тютюнев дим“ с помощта на грант от Vital Strategies. Съдържанието е отговорност на авторите и по никакъв начин не отразява позициите на донорите.