В района на Ропотамо се планират вилни селища

Осъвременена на 19.08.    Опитите на жителите на Приморско да продадат земите си около бившата резиденция Перла, на север от града, се приближават към развръзка. Кметът на община Приморско Лиляна Димова е подписала преди седмица заповедта за придобиване на собственост в местността Ченгер, съобщи Монитор. Мотивите за продажбите не са тайна, край Маслен нос се планират вилни селища.

Както обикновено напоследък, обещанията са за строеж с „нисък коефициент на плътност и височина”.

Територията от залива на Аркутино през устието на Ропотамо, Маслен нос, до бившата резиденция  Перла остана досега „на завет” от строителната инвазия на южното Черноморие. Там все още има защитена зона, резерват, дивечово стопанство, съжителстват разнообразни растителни и животински видове, скални образувания обграждат лимана на реко Ропотамо, запазени са останки от римски и тракийски поселища. Достъпът до природните и културни забележителности е ограничен, наоколо не е застроено и това създава условия, които са вече уникални по не-голямото българско Черноморие – да се наблюдава и изучава комбинация от дива природа, защитени видове и културни паметници сред урбанизирано и замърсено крайбрежие. Калиакра и Маслен нос бяха доскоро местообитания на унищожения, черноморски тюлен-монах, припомня преподавателят в Биологическият факултет на СУ Росен Цонев. Тюленовите пещери на Маслен нос са най-подходящото място за реинтродуциране на вида, е мнението на експерта.

Разбира се, ако останат условия за това. Общия устройствен план (На снимката. Легенда под текста.), предвиден за инвестиционните намерения на горите зад Маслен нос, предвижда няколко ваканционни селища, дава и възможност да се сменя предназначението на горите в района.

Не само сушата, но и водите около Маслен нос са защитена територия, част от морските защитени територии на България. Дори и през 21 век морето там пази тайни и поднася безценни изненади на морските биолози. През 2007 г. е открито ново местообитание на биогенни рифове, изградени от стриди (Морски защитени територии в България).

Досега няма примери за развитие на мащабна туристическа инфраструктура, което реално да се съобразява с природозащитното законодателство. Няма нужда да се „ходи” за примери до нашумялата скизона „Банско”. Блатото-лиман Алепу, защитена територия на север от устието Ропотамо, орнитологично важно място, беше разполовено от път преди няколко години. Впоследствие стана ясно, че пътната отсечка е изградена без пълен доклад по оценка на въздействието върху околната среда и води (ОВОС), а предвидените съоръжения за безопасно преминаване на животни са разрушени или въобще не са били изграждани. През 2009 г. доброволци на коалиция „За да остане природа в България” само за ден преброиха 48 убити костенурки и много други животни в дългата 3 км. отсечка.

Двайсетина километра на юг, в залива Корал, се стигна до абсурдната ситуация почиващи в едноименния къмпинг да заснемат защитения вид блатно кокиче и да популяризират кадрите, за да демонстрират, че има основание за съществуването на Защитена местност „Находище на блатно кокиче в местността „Къмпинг Корал”, премахната през 2003 г. от МОСВ.

Наличието на защитени видове в района би блокирало изграждането на поредния хотелски комплекс. Амбиции за строежи на Корал има българо-австрийското дружество „Нова пропъртийс”.

Собственици на земи, инвеститори, екоексперти и морските общини не би трябвало да се опитват да решават проблемите самостоятелно и с „подръчни средства”. За да се избегнат конфликти, да се отговори на законовите норми и на международните условия за устойчив туризъм, трябва България да изпълни Закона за черноморското крайбрежие, който изисква изграждането на единна схема за управление на Черноморието, коментира Петко Цветков, директор на Българска Фондация Биоразнообразие. Тя ще позволи подробните устройствени планове да са най-сетне в хармония с опазването на природата. Схемата трябваше да е готова преди години.

Подобна беше и визията на българо-холандския проект „Моят бряг”, припомня Цветков. Проектът предложи интегриран подход – съчетаване по подходящ начин на инициативите за оползотворяване на крайбрежието и природозащитата. И всичко това – в дългосрочен план. Този почин също не намери достатъчно подкрепа на общинско ниво, а Холдинг Варна го нападна в медийни изяви. Част от проекта засягаше и крайбрежието на община Варна, където холдингът има апетити за мащабни инвестиции, а общината все още не огласява целия устройствен план на града.
 

- - -

Легенда на плана: