“Време за действие” 2019: Заедно срещу новите стени пред европейското гражданско общество

Конкретни стъпки за разрушаване на стените, които отново се издигат пред достъпа до правосъдие и гражданското участие, и преодоляване на натиска срещу природозащитни и правозащитни експерти и активисти набеляза граждански форум. БлуЛинк проведе вече традиционното събиране на граждански мисли и действия на 17 октомври 2019 г. в Дома на Европа в София.

Изданието на форум “Време за действие” през 2019 г. бе посветено на 30-тата годишнина от събитията, белязали края на авторитарния режим и дали началото на свободния проевропейски граждански демократичен порив в България и страните от Източна и Централна Европа. Провеждането му бе подкрепено от европейската мрежа “Правосъдие и околна среда” по програмата LIFE на Европейския съюз, както и от фондация “БлуЛинк”.

В рамките на форума граждански експерти и активисти, научни анализатори и представители на държавни институции разгледаха належащите проблеми и възможните решения за преодоляването им. Това се случи чрез четири тематични кръгли маси, в които участниците разгледаха съответно: екологичните оценки като инструмент за гражданско участие; подобряването на достъпа на гражданите до правосъдие; преодоляването на натиска над гражданския сектор; и решенията въз основа на споделена ценностна идентичност на демократичното гражданско общество.

Гражданско участие в екологичните оценки

Експерти, природозащитници и представители на Министерството на околната среда и водите с дългогодишен опит в провеждането на екологични оценки, анализираха най-сериозните проблеми в практиката на извършването им. Възприета по закон у нас е процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), чиято изначалната цел е да осигури разглеждане и сравнение на всички възможни начини за опазване на околната среда и да доведе до вземане на най-доброто за целта решение. Вместо това в настоящия си вид ОВОС се превръща в разрешителен режим за плановете на големите инвеститори и не изпълнява замисъла си, заключиха участниците.

“Вместо да подпомага вземането на решения, ОВОС дори не изпълнява функцията си поне да бъде адекватен разрешителен режим, защото не се спазва принципа за предпазливостта”, коментира експертът на СДП “Балкани” Андрей Ковачев. Ковачев е бивш представител на гражданските организации във Висшия екологичен експертен съвет (ВЕЕС) в основния състав по ОВОС към МОСВ през 1998 - 2010. В настоящия си формат участието на граждански представители в основния състав на ВЕЕС по ОВОС и специализираните му състави по екологична оценка и по планове за управление на защитени територии към МОСВ и Регионалните инспекции по околната среда и водите, не може да окаже съществено влияние върху крайното решение. Участниците в тези съвети са основно представители на администрацията и нямат свободата да вземат решения по научни или експертни съображения.

Ковачев очерта и друга тревожна тенденция: докладите по ОВОС се изготвят от експерти, наети от инвеститорите, което предпоставя зависимост от бизнес интереси и ниско експертно качество на докладите. Участниците се запознаха с възможна добра практика от опита на кралство Нидерландия, където доклади по ОВОС и други оценки се възлагат на експерти от независим институт, създаден специално за целта.

Следващ кръг от проблеми, разгледани от участниците, е свързан с допускането на предварително изпълнение на положителните решения по ОВОС. При допускане на предварително изпълнение, съдът не извършва самостоятелна оценка на фактите за възможни негативни последици върху околната среда, което противоречи на принципите на конвенцията от Орхус на Икономическата комисия за Европа на ООН. Конвенцията гарантира достъпа до информация и правосъдие и гарантира участието на обществеността при вземането на решения, засягащи околната среда, и е в сила от 2001 г. Законодателната и съдебна практика трябва да приложи конвенцията, която е част от българското законодателство, препоръчаха участниците.

Представителят на МОСВ, Силвия Димитрова, директор на Дирекция “Екологични оценки, ОВОС и предотвратяване на замърсяването”, представи гледната точка на министерството по прилагането на екологичните оценки и подчерта, че управляваната от нея дирекция стриктно спазва законодателството и е в диалог с НПО. Според Димитрова, участието на обществеността е важно, но не трябва да бъде спирачка за процедурите за тяхното провеждане. Експертът сподели, че независимостта и качеството на докладите на експертите по екологични оценки е проблем, но в момента това е системата, по която се работи. Според Димитрова, в процеса на работата си, експертите на МОСВ виждат пропуски и неработещи механизми в процедурите и се стремят да подобрят съответните наредби (например по ОВОС).

Достъп до правосъдие за природата

Възможни мерки за застъпничество и подобряване на достъпа до правосъдие по екологични въпроси обсъдиха природозащитници и правни експерти по време на кръгла маса, която се проведе в партньорство със сдружение “За Земята - Достъп до правосъдие”. Участниците откроиха следните първостепенни проблеми:
• увеличаването на съдебните такси за НПО при обжалване на втора инстанция пред ВАС;
• ограничаване на правото на гражданите да обжалват административни актове на втора инстанция, с които се одобрява ОВОС на т.нар. инвестиционни предложения, „определени като обекти с национално значение“ и екологична оценка на планове и програми, свързана с такива обекти;
• неспазване на решение на Страните по Орхуската конвенция, което задължава България да осигури достъп до правосъдие на гражданите.

Регина Стоилова, юрист към За Земята и Грийнпийс България, постави фокус върху проблемите при обжалване на общинските програми за чистотата на въздуха от страна на граждани и НПО. За разлика от повечето европейски страни, където гражданите имат предвиден правен интерес от такова обжалване, практиката в България е много рестриктивна. Липсата на достъп до правосъдие за такива важни актове е проблем, тъй като е нарушено конституционното право на здравословна околна среда и гражданите би трябвало да могат да влязат в съда, подчерта Стоилова.

Като своеобразна санкция срещу гражданското общество определи отпадането на втората инстанция за обжалване на актовете на административните органи адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”. По наблюдения на Кашъмов, след рестриктивните законодателните промени през 2018 г., делата за достъп до информация вървят по-бързо. В сравнение със страни като Германия и Украйна, където срокът за обжалване е 1 година, у нас той е много кратък, посочи Кашъмов.

Обединени под натиск

Гражданските организации и активисти, действащи в различни области, са подложени на сходни форми на натиск. Той засяга организации и активисти в подкрепа на опазването на околната среда, достъпа до правосъдие, правата на жените, хората с различна полова идентичност и етническите малцинства. В рамките на тематична кръгла маса на форум “Време за действие” те споделиха преживян опит и обмениха предложения за преодоляване на все по-силния натиск над демократичното гражданско общество.

Засилена солидарност между активистите, дори и да се борят за различни каузи, препоръча д-р Емилия Славова, преподавател в Софийския университет, която представи резултати от доклад “Свободно слово срещу реч на омразата”.  Докладът анализира формите на онлайн натиск и реч на омраза срещу граждански организации и активисти и е резултат от изследователски проект на БлуЛинк "Свобода на словото vs език на омразата: онлайн сигурност за застъпниците на правата на човека, еко- и джендър-активисти в България", финансиран от Асоциацията за прогресивни комуникации. “Не трябва да позволяваме защитата на свободното слово да е извинение и защита на речта на омразата”, заяви Славова, която е водещ автор на доклада.

Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените сподели непосредствен опит от мълниеносната кампания, компрометирала ратифицирането от България на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие през 2018 г. Дерменджиева подчерта, че ударите срещу неправителствени организации в момента имат общ източник и е необходим общ механизъм за противодействие, с който ясно да прозвучат и да се разберат общочовешките универсални ценности, зад които застава демократичното гражданско общество. Необходимо е в бъдеще дискусиите по тези проблеми да се случват в университетите и да включват гласовете на студенти и широк кръг от експерти, препоръча Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет.

Общи ценности и  общи опоненти

Задълбочаващите се атаки с един и същ произход принуждават засегнатите граждански организации внимателно да се вгледат какво ги свързва и превръща в обща цел. Техни представители разгледаха въпроси около общатата им ценностна идентичност и взаимодействието им с държавата, бизнеса и медиите.

Необходими са интерактивни инструменти, които да достигнат до повече граждани и да ги подпомагат в диалога с публичните власти, смята Красимир Божанов, директор на Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет, който също взе участие в дискусията.
В редица държави се наблюдава влошаване на обществения престиж на неправителствени организации и обвинения срещу тях от страна на официални държавни представители, сподели Любен Панов от Българския център за нестопанско право. Тази тенденция е видима дори в страни, които доскоро са смятани за развити демокрации, каквито са Австрия и Обединеното кралство. Сред причините за това развитие Панов отбеляза слабата разпознаваемост на сектора и въвличане на повече хора в каузите, неадекватни реакция спрямо атаките и липса на обединение по някои важни каузи и теми.

“Секторът е раздробен, трудно говорим за “нас”, заяви д-р Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. Неколцината успешни примери за колективни граждански действия обикновено са реакция на нещо силно негативно, но почти няма мобилизации около позитивни каузи, които да бъдат успешно поставени в дневния ред на обществото. Смилова цитира данни от изследване на Pew Research Group от лятото на 2019 г., според които у нас 71% от хората са разочаровани от това как работи демокрацията за тях. Неправителствените организации са приемани като част от елитите и това, че разчитат основно на външно финансиране, донякъде ги делегитимира в очите на мнозина, подчерта Смилова, която е водещ изследовател на демократичните и медийни процеси в България и региона. 

Иновативна инициатива за саморегулация на ценностна основа представи д-р Гергана Гешанова от Коалицията за живот без тютюнев дим (на снимката вляво): Меморандум за прекратяване на рекламата и промоцията на тютюневи изделия и спонсорството от страна на тютюневата индустрия в България. Иницииран от български и международни организации, бизнес компании и политици, меморандумът задължава присъединилите се да противодействат на реклама, промоция и спонсорство от  тютюневата индустрия, включително и като откажат финансиране от нейните компании. Меморандумът практически следва препоръките на Световната здравна организация и Рамковата конвенция за контрол на тютюна, по която България е страна, но не предприема достатъчни усилия да въведе необходимите ограничения. Отказът да получиш блага от несъстоятелни субекти е “ключов инструмент на достойните граждани”, смята и Ирина Недева от Асоциацията на европейските журналисти.

Солидарност и взаимна подкрепа между организации и хора, отстояващи европейски и демократични ценности, е задължителна за тяхното оцеляване, посочи Недева. В доказателство, тя представи случая с натиск над редакцията на програма “Хоризонт” на БНР през октомври 2019 г.  Случаят демонстрира това, което се използва срещу целия граждански сектор - организиране на контрапротести, разединяване и използване удобни членове на съответната общност за компрометиране на активно търсещите промяна като “протестъри” и “соросоиди”.

Разделението и подкопаването на независимите критични гласове изглежда най-напреднало в медийния сектор. В тази битка на производство на идентични понятия и симулации, наистина сме изключително уязвими, защото нямаме много лесни ходове за реагиране. Когато “умните и красивите” се превърнаха в термин с негативно значение, няма лесен ход да кажеш, че ти не си такъв”, заключи Недева.

Аналитично-практичният граждански форум “Време за действие” за пореден път допринесе за подобряване на разбирането на процесите, формиращи демократичното гражданско общество в България. Фондация “БлуЛинк” ще предприеме детайлен анализ на резултатите от форума и ще се предостави подкрепа за реализирането им, заяви д-р Павел Антонов, управляващ редактор и съучредител на БлуЛинк.

^{Николай Генов (на снимката вдясно) представи пред участниците във форума принципите на Хранкооп за чиста храна и директно купуване на продукти от доверени производители.}

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.