Юлиян Попов: Отношението ни към емитирането на парникови газове е нова тема, с която е добре да се ангажираме като общество

България спазва глобалните си ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на ЕС, но е добре като общество да се ангажираме с моралния въпрос как се отнасяме към емитирането на парникови газове и даваме ли си сметка за глобалното им отражение. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов при откриването на националната кръгла маса „Климатични права -- стратегическа и законодателна рамка и възможности за приложение на национално и местно ниво“. Тя беше организирана от "БлуЛинк" на 28 ноември в Дома на Европа в партньорство с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Кръглата маса е част от международната инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“, която „БлуЛинк“ изпълнява в партньорство с европейската мрежа „Правосъдие и околна среда“ (Justice&Environment) с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС.

Публикуваме изказването на Министъра с минимални съкращения.

Темата за климатични права и климатичното правосъдие е изключително интересна и сравнително нова и се радвам, че тази конференция я повдига. През 2011 г. Микронезия, една малка островна държава с ниска надморска височина в Тихия океан, която човек едва ли може да забележи на картата, заведе дело срещу Чехия за това, че планът на Чехия за модернизиране на най-голяма им въглищна централа – Прунеров II (бел. ред. разположена на повече от 11 000 км от Микронезия) – не предвиждаше използване на най-напредналите технологии, заложени в европейските нормативи. Което означаваше, че централата ще емитира повече въглероден диоксид, с което ще допринесе повече за глобалното затопляне, което може да застраши съществуването на Микронезия. Този казус предизвика голям скандал и министърът на околната среда на Чехия подаде оставка.

Това е само един от много примери за отстояване на климатичните права. Намираме се в период, в който оформяме рамката на дебатите, които ще доведат до по-структурирано глобално и регионално законодателство в тази насока.

В глобалните срещи за климата една от основните теми е тази за щетите и загубите от климатичните промени. Повдига се въпросът какви щети и загуби понасят рзлични държави и кой носи отговорност за това. Това са две полукълба на климатичното право – от една страна кой е предизвикал климатичните промени и следва да носи отговорност, а от друга – кой ще пострада най-много и каква ще бъде щетата.

Има много различни погледи към този въпрос. Един от подходите е да погледнем историческите есмисии. Историческите емисии на Съвесткия съюз, САЩ, Британската империя са много високи. И тъй като емисиите остават в атмосфеата за дълго, може да кажем, че тези държави носят особено виска отговорност за глобалното затопляне и климатичните промени. Но СССР и Британската империя вече не съществуват. Откъде ще се търси отговорност? От държавите, които по някакъв начин са ги наследили? Дали Русия наистина е наследила СССР и на какво оносвание? Това е много особен юридически въпрос.

Можем да подходим към темата и като погледнем емисиите на държавите и индустриите в момента. Тогава можем да кажем: климатичните промени вече са факт и нанасят щети, като някои държави са по-уязвими, например Бангладеш, защото е разположена по-ниско. Тогава възниква въпросът дали засегнатите държави трябва да бъдат обезщетявани, или не? Можем да продължим с въпроси за отговорността на индустриите и държавите – въглищната енергетика има по-голяма вина за климатичните промени от хидроенргетиката. Следователно можем да кажем, че Албания няма съществена вина за климатичните промени, защото използва 100% възобновявема електроенергия, докато Полша има огромна вина, защото е силно зависима от въглищата.

Това са само примери за дискусиите за защита на климатичните права и човешките права, които можем да видим отразени в дебатите за климатичните промени, глобалното договаряне на климатични споразумения и различни решения не само на правителствата, но и на неправителствени и благотворителни организации. Например когато една благотворителна организация реши да помогне на жените в Африка да преминат от готвене на дърва към готвене с херметически електрически тенджери (бел.ред., с което се намаляват емисиите на парникови газове, отделени при горенето на дърва), това има и финансов ефект, който в някои африкански държави се изчислява на милиарди от техния БВП – по отношение на освободено време за възпитание на децата, образование и работа, по отношение на подобрено здраве, защото готвенето на дърва в затворено помещение е един от най-големите убийци в света, т.н.

С други думи, климатичното право и човешките права, свързани с климатмчините промени, са една безкрайна и удивително интересна територия. В България темата може би не е непосредствено видима, но в случаи като този с делото на Микронезия срещу Чехия ни засяга, защото България също е емитер на парникови газове чрез въглищната си индустрия. Доколкото сме поели ангажимент в рамките на ЕС за намаляване на емисиите си, може да се каже, че изпълнваме глобалния си ангажимент. Но стои и моралният въпрос – даваме ли си сметка за глобалното отражение на нашите емисии? Как като общество, отделни общности и индивиди се отнасяме към емитирането на парникови газове? Това са нови теми, с които би било добре да се ангажираме. Навлизаме в една неясна, неразчертана, но много интересна територия.

Ще завърша с един ангажимент, който България пое за екологичното възстановяване на Украйна. Президентът Зеленски има програма за мир в 10 стъпки и България участва в няколко нейни направления – сигурност на хранителните доставки, енергийна сигурност, справедливост и екологично възстановяване (бел. ред. противодействие на екоцида. Екоцидът е незаконно действие, което съзнателно причинява широко разпространено, дългосрочно и тежко увреждане на околната среда)В последното направление сме лидери, заедно с Финландия и Германия. Много съм горд с това постижение, защото поставихме България на световната карта по отношение на тази жизненоважна тема. Така България по скромен, но видим и значим начин, е ангажирана в един глобален дебат за климатичното и екологично право. Защото инициативата на Украйна допринася за развитието на нов клон на екологичното право, който може да се нарече военни престъпления срещу природата. Украйна изчислява щетите върху природата с помощта на сайта и мобилно прложение Екозагроза, където всеки, видял щети върху природата, причинени от военните действия на Русия, може да ги докладва на Министерството на околната среда. Министерството ги оценява финансово и ги добавя към общата сметка, която евентуално Украйна ще поиска като репарация от Русия. 

 

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

 

Събитието и настоящата публикация са част от инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“ на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, която се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. Всички изразени възгледи са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).

 

Сподели