За автомобилите и хората

Не става въпрос за автомобилите и това, че замърсяват околната среда. Нито за автомобилната индустрия, която арогантно нехае за прогреса, но за това пък хищно се храни от държавни бюджети и преференции. Нито за енргийната такава, т.е. - същата, която също така дои държави, организира войни и нехае... за всичко. Те не се виновни.

Става въпрос за хората. За съседите. В частност - за съседа ми в скоро-ще-бъде моята нова квартира. Етаж от симпатична, двуетажна къща. Със симпатичен малък, тревен двор. Къщата, всъщност е триетажна - най-долният (наполовина в земята) е с мазета и ... гаражи. И дворът, всъщност, не е изцяло затревен, защото от около шестстотинте квадратни метра, които се полагат на трите двуетажни къщички, някъде към 30% са с плочки и пътчета, за да влизат колите в двора. Още 20% са пред гаражите и между къщата и пътчетата и там се спират колите. Още около 20% са храсти и цветя (супер!), а 10% са дере. Остават 20% с трева - много хубави за игра на децата! И съседът паркира там! Има гараж, има и място пред гаража - там често паркира другата си кола. Иска да слагаме дървен навес над тревата. За да не ни грее на колите, когато си ги паркираме там... Не, че е лош - усмихнат е, общителен. Просто прави като другите. По-точно не прави като другите - мисленето.

Пише, че минималният размер за гараж е 3.7м х 6.5м, т.е. - 24 кв.м. Стаята на тийнейджъра вкъщи е 12. Демек - наполовина. Всяко българско семейство, което ползва ежедневно автомобил харчи за бензин, горе-долу колкото за храна. Но автомобилът има и допълнителни разходи. Множество български мъже (и не само български) отделят повече внимание на автомобила си, отколкото на семейството си. Някои хора си купуват автомобили по-скъпи от жилище. Други - от няколко жилища. Огромен процент от разговорите между приятели са за автомобили. Огромен процент от загиналите на година са в автомобилни катастрофи.

Какво толкова брутално ни обърка? С какво купичната желязо така навлезе и доминира живота ни? До степен да отделяме повече жилищна, дворна, емоционална и финансова площ за него, отколкото за близките ни живи, човешки същества?! Защо не виждаме нищо сбъркано да разхождаме джипове от по 2 тона и половина (две хиляди и петстотин килограма) наляво-надясно из града с един човек вътре, т.е. средно до към 80 килограма полезен товар вътре (за справка - това прави 3% ефективност). Отделно, че както каза бащата на един мой приятел - предвид затлъстяването - полезният товар, даже е по-малко. Защо ни се струва нормално градът да се доминира от площи за автомобили - под формата на улици, булеварди, паркинги и кръстовища? Пък дори и полетата и горите между градовете - маркирани и разграфени от автомобилните пътеки.

Не съм против прогреса. Напротив - против застоя съм. Автомобилът е имал своята роля, включително и емоционална, като наследник на коня, на чувството за свобода, на възможността да се предвижваме. Автомобилната индустрия е имала изключително силно и полезно влияние върху прогреса. Преди. Сега самите производители на правят автомобили с мерак. Правят ги с печалба. И то голяма, за наша сметка, при това по много параграфи - цена, поддръжка, гориво, жертви...

И това ще е така, докато на нас ни се струва нормално да паркираме на малкото трева в двора, да даваме 10 пъти повече пари за возене, отколкото е нужно и сами да поддържаме живота си зависим от това скъпо парче желязо.