За ефективни политики и решителни действия за климата

Разработването на политики за въглеродна неутралност, в съответствие с европейското климатично законодателство, ще помогне на страната ни да се справи с породените от климата природни бедствия и ще подобри възможностите за бизнес и инвестиции, както и здравето и качеството на живот на хората, съгласиха се експерти в областта на климата, енергетиката и икономиката. Те обсъдиха предизвикателствата и възможностите на пленер за журналисти на тема “Възможни решения на енергийните проблеми и преодоляване на климатичните предизвикателства”, на 10 и 11 февруари 2022 г. близо до с. Кладница. Събитието беше организирано от Фондация БлуЛинк в партньорство с вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов, като част от усилията на БлуЛинк да подобри общественото разбиране и подкрепа за по-ефективно климатично законодателство в България, подкрепени от Европейската климатична фондация.

Решителни действия за въглеродна неутралност

Климатичните политики са приоритет за българското правителство, така както са приоритет на ниво ЕС, ООН и ОИСР, като са необходими силни политики и решителни действия за адаптация и намаляване на негативните въздействия от климатичните промени, заяви вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на събитието. “За да достигнем до целта за намаляване на парниковите газове с 55% до 2030 г. и да станем въглеродно неутрални до 2050 г., са необходими конкретни действия сега, иначе всички други наши политики нямат смисъл”, заяви Сандов. Той коментира, че намаляването на емисиите е изключително важно за осигуряването на сигурността на гражданите, включително от породените от климатичните промени природни бедствия.

Сандов подчерта, че възобновяемите енергийни източници, особено фотоволтаичните и вятърните централи, са силна възможност пред България за енергийна независимост и адаптация към климатичните промени. Въглищата все още могат да останат част от енергийния микс, но само в периодите от годината, когато това е необходимо. Важно е потребителите на електроенергия да не бъдат просто консуматори, а да имат възможност и да произвеждат енергия, която да връщат обратно в електропреносната мрежа. Сандов отбеляза като пример, че мярката за замяна на отоплителни уреди трябва да бъде подкрепена и от инсталиране на соларни панели. Министърът ще се застъпи за тази идея по време на предстояща среща в Брюксел идната седмица за договаряне на рамката за новата  програма “Околна среда” за периода 2021 - 2007.

Адаптацията и намаляването на негативните въздействия към климатичните промени изисква задължително сътрудничество между различните министерства и структури, отбеляза Сандов. В сътрудничество с Министерството на земеделието се обсъжда провеждането на масова кампания за опазване и възстановяване на горите, която да допринесе и за намаляване на високите нива на замърсяване на въздуха.

“Зеленият преход е не просто необходимост, а единственият ни шанс за устойчиво икономическо развитие, и не бива да противопоставяме климатичните политики на икономиката и бизнеса”, заяви Никола Миладинов, съветник “Преса и медии” към представителството на Европейската комисия в България. Колкото повече се забавя прогресът на зелените технологии, толкова по-висока ще е социалната цена, която ще платят гражданите, коментира Миладинов.

За климатичната наука е ясно, че ако не намалим негативните проявления на изменението на климата, все повече ще усещаме проблеми като пожари, засушавания и наводнения, напомни Ерика Хоуп, директор по политики в Европейската климатична фондация. Докато за Европа основната цел е постигане на нулеви емисии до средата на века, България все още не е предприела толкова решителни стъпки в тази област, колкото други страни членки на ЕС. „Все още има време за България, а усилията за намаляване на емисиите ще доведат до повишаването на качеството на живота на хората и възможностите за бизнеса в страната”, убедена е Хоуп.

“Промените в климата са едно от малкото предизвикателства, които обединяват хората, бизнеса и политиците на глобално ниво. Но освен проблем, те са и възможност за по-добро бъдеще за енергетиката, икономиката и обществото като цяло”, категоричен беше Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики и дългогодишен експерт в областта на климата.

Българският закон за ограничаване изменението на климата трябва да въведе национални климатични цели до 2030 или 2050 г. и условия, които да гарантират, че разработването на политики е в съответствие с постигането на тези цели, коментира Пламен Пеев, старши експерт по зелени политики в БлуЛинк. Законът трябва да създава ясна концептуална рамка за планиране, като въведе принципи, процедура и конкретни цели на стратегическите документи в областта на климата и енергетиката, подчерта Пеев, който представи сравнителен анализ на българското законодателство и европейския климатичен закон, изготвен от БлуЛинк.

В българския закон липсват конкретни цели и стъпки за намаляване на емисиите, а пропускането на въглеродната неутралност като цел е огромна загуба за българската икономика, коментира Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен министър на околната среда и водите. “Освен морала и ангажимента ни към сигурността на гражданите и опазването на околната среда, трябва да имаме предвид и индустрията и икономиката. В основата на този процес трябва да стои един ясен и структуриран закон за климата”, допълни Попов.

Климатичните политики като възможност за бизнеса

Възобновяемите енергийни източници могат да бъдат отлична възможност за бизнеса и домакинствата, но са необходими мерки, които да улесняват използването им, подчертаха експерти на събитието.

Енергийната трансформация ще бъде успешна само ако е справедлива и ако е от полза за всички в трите основни направления на устойчивото развитие - икономическо, социално и екологично, коментира Тодор Тодоров от екологично сдружение “За Земята”. “Вече се убедихме, че колкото повече се отлагат решенията за този преход, толкова по-болезнени и с тежки социални последици ще бъдат мерките, наложени от икономическата логика.”

Енергийната бедност е проблем, разпространен в цяла Европа. Чрез директивата за електроенергия от 2019 г. Европейската комисия задължи страните членки да разработят собствени дефиниции за енергийна бедност и политики, с които да се справят с проблема. У нас обаче това все още не е направено, отбеляза Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. У нас около 39% от хората нямат възможност адекватно да отопляват жилището си при 7% средно за ЕС, подчерта експертът.

Има видима връзка между изострянето на климатичните промени и стремежа към икономически растеж, посочи Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания при БАН. “След като достигнем една повратна точка обаче климатичните промени стават стихийни”, напомни експертът. Климатът е сложна система, каквато е и икономиката. Според Събев е задължително дискусията за климата да прерасне в дискусия за икономическия растеж - възможно ли е да станем “зелени”, като работим за ограничаване на климатичните промени, а в същото време да преследваме ръст на брутния вътрешен продукт. “Отговорът е отрицателен - нужна е не само технологична промяна, но и нов модел за развитие на обществото и икономиката”, категоричен е Събев.  

България е един от идеалните примери, които показват, че възобновяемите енергийни източници са добра бизнес възможност, заяви Малинка Николова, председател на Българската соларна асоциация. Тя опроверга основните митове около ВЕИ, които допринасят за скептицизма към възможностите за зелена енергия.

За домакинствата в България обаче е изключително трудно да инсталират собствени соларни инсталации, тъй като процесът минава през редица разрешителни и немалка финансова инвестиция от тяхна страна, посочи Балин Балинов от Грийнпийс - България.

Съхранението на енергия у нас е много привлекателна възможност, като за това има различни методи, подчерта и Марияна Янева, директор по политики и комуникации в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Декарбонизацията е ключов фактор за чужди инвестиции у нас, а използването на възобновяеми енергийни източници води до по-ниски цени и повече работни места.

Зелено бъдеще за общините

“По-важно е да съхраним природата, отколкото да допуснем безразборно застрояване”, заяви Ангел Жиланов, кмет на Община Горна Малина, който представи зелената визия на общината. Сред позитивните примери там са инициативи за опазване на горите, управлението на отпадъците и подкрепата за биоземеделието.Важна роля за зеленото развитие имат местните общности, а екологичното образование трябва да започне още в детските градини и училищата, смята Жиланов.

Добра практика в подкрепа на зелено бъдеще има и в Перник, където е създадена соларна лаборатория за топлотехници в Професионалната гимназия по техника и енергетика "Христо Ботев" в сътрудничество с Грийнпийс - България. “Перник може да бъде успешен пример за справедлив енергиен преход”, вярва Тодор Тодоров от За Земята.

Глобалното споразумение на кметовете за климат и енергия може да помогне на общините по пътя към въглеродна неутралност чрез добри примери, коментира Миля Димитрова, старши експерт “Климат и енергия” към  WWF. Зеленият пакт не трябва да се възприема като някаква заплаха, а възможност със справедлив преход за всички, подчерта още тя.

През последната година БлуЛинк работи за подобряване на общественото разбиране и подкрепа за по-ефективно климатично законодателство в България, с подкрепата на Европейската климатична фондация, като насърчава диалога между представители на гражданското общество в различни области и търсенето на пресечни точки между климатичните политики и ползите за граждански и социални каузи.

-

Текстът е изготвен в рамките на проект “Разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България“, който се осъществява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.