За мораториум на технологиите за следене в интернет до гарантиране спазването на човешките права

Правителствата, вкл. и на България, незабавно да въведат мораториум върху продажбата, трансфера и използването на технологии за следене, настоява открито писмо, подписано от БлуЛинк на 27.07.2021. Писмото е предизвикано от разследването Pegasus на Forbidden Stories и партньори като Amnesty International. С оглед на обхвата и мащаба на неговите находки, има спешна необходимост да се спрат дейностите на всички държави и компании с технологии за наблюдение, докато не наваксат с усилията за гарантиране на правата на човека, се казва в писмото.
Настояваме държавите износителки,в които NSO има корпоративно присъствие, включително България, Израел, и Кипър, незабавно да отменят всички лицензи за търговия и износ, издадени на NSO Group и нейните формирования, и да проведат независимо, безпристрастно, прозрачно разследване, което да определи степента на незаконно подслушване, и да завърши с публично изявление относно резултатите от усилията и стъпките за предотвратяване на бъдещи вреди.

Писмото, координирано от Access Now и Amnesty International, е подписано от 146 организации на гражданското общество и 26 независими експерти по целия свят, включително Асоциацията на прогресивните комуникации и глобалните гласове, между другото.  Писмото резонира с нашите приоритети и ангажимент за отговорно използване на информационните технологии и предпазлив подход към Интернет за осигуряване на правата на човека, свободите и устойчивостта на околната среда, коментира изпълнителният редактор на BlueLink Павел Антонов.

Пълен текст на писмото

Ние, долуподписаните организации на гражданското общество, и независими експерти сме разтревожени от разкритията в медиите, че шпионският софтуер на NSO Group е използван за улесняване на масовите нарушения на правата на човека по целия свят.

Тези разкрития са резултат от проекта Pegasus и се основават на изтичането на 50 000 телефонни номера на потенциални цели за наблюдение. Проектът е сътрудничество на повече от 80 журналисти от 16 медийни организации в 10 държави, координирани от Forbidden Stories, парижка медия с нестопанска цел, с техническата подкрепа на Amnesty International, която проведе съдебни тестове на мобилни телефони, за да идентифицира следи от шпионския софтуер Pegasus.

Тези разкрития доказват погрешно всяко твърдение от страна на NSO, че подобни атаки са редки или извънредни, или произтичат от превратно използване на тяхната технология. Въпреки че компанията твърди, че нейният шпионски софтуер се използва само за законни разследвания на престъпления и терор, ясно е, че технологията му улеснява системни злоупотреби. Както Върховният комисар на ООН за правата на човека заяви: „ако последните твърдения за използването на Pegasus са дори отчасти верни, тогава тази червена линия е пресичана отново и отново при пълна безнаказаност“.

От изтеклите данни и техните разследвания Forbidden Stories и техните медийни партньори идентифицираха потенциални клиенти на NSO в 11 държави: Азербайджан, Бахрейн, Унгария, Индия, Казахстан, Мексико, Мароко, Руанда, Саудитска Арабия, Того и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ). NSO твърди, че го продава само на държавни клиенти.

До момента разследването установи също така най-малко 180 журналисти в 20 държави, които бяха избрани за потенциално насочване с шпионски софтуер на NSO между 2016 г. и юни 2021 г. Силно обезпокоителните подробности включват доказателства, че членовете на семейството на саудитския журналист Джамал Хашоги са били следени със софтуера на Pegasus преди и след убийството му в Истанбул на 2 октомври 2018 г. от сътрудници на саудитските служби, въпреки многократните отричания от NSO Group продуктите й да са били използвани за следене на Кашоги или членове на семейството му.

Разкритията са само върхът на айсберга. На частната шпионска индустрия е разрешено да работи без контрол. Държавите са се провалили не само в задълженията си да защитят хората от тези нарушения на човешките права, но самите те са се провалили в собствените си задължения по правата на човека, като явно са допуснали използването на инвазивни оръжия срещу свобода на хората по света само защото отстояват своите човешки права. Освен това следенето всъщност вероятно разкрива само част от картината на нарушенията на правата на човека, които излизат наяве.  Това е така, защото нарушенията на правото на неприкосновеност на личния живот оказват влияние върху много други човешки права и показват реалната вреда, причинена от наблюдението, което е в противоречие с международните норми.

В Мексико телефонът на журналиста Сесилио Пинеда е бил избран за следене само седмици преди убийството му през 2017 г. Pegasus е използван в Азербайджан, държава, в която са останали само няколко независими медии. Лабораторията за сигурност на Amnesty International откри, че телефонът на Севинч Вакъфкъзъ, журналист на свободна практика в независимата медия Meydan TV, е бил заразен за период от две години до м.май 2021 г. В Индия поне 40 журналисти от големи медии в страната са били избрани като потенциални цели между 2017-2021. Криминалистични тестове разкриха телефоните на Сидхарт Варадараджан и МК Вену, съоснователи на независим онлайн магазин The Wire, са били заразени с шпионския софтуер Pegasus съвсем наскоро - през юни 2021 г. На фона на това разкритие мароканският журналист и активист за правата на човека Омар Ради беше осъден на шест години в затвора. Телефонът на Ради преди това бе криминалистично изследван от Amnesty International през 2020 г. и се установи, че е обект на Пегас. В Мароко от 34-те журналисти, чиито телефони бяха избрани за потенциално следене от Pegasus, двама са в затвора. Разследването също посочи журналисти, работещи за големи международни медии, включително Асошиейтед прес, CNN, The New York Times и Reuters като потенциални цели. Един от най-известните журналисти беше Рула Халаф, редактор на Financial Times. Тези цели представляват само малка част от разкритията и пълната картина тепърва ще се очертава. 

Това не е първият случай, в който софтуерът на NSO Pegasus се оказва свързан с нарушения на правата на човека. Изследователи, журналисти, активисти и други разкриха значителни доказателства през годините на използването на технологията за наблюдение на NSO Group за следене на лица. Предишно изследване на Citizen Lab разкрив как Ахмед Мансур, защитник на правата на човека, затворен в Обединените арабски емирства, е бил следен с технологията на NSO Group през 2016 г. В Мексико журналисти, адвокати и експерти по общественото здраве също са били следени по-рано.

Когато надзорът се осъществява без подходяща правна рамка, надзор, предпазни мерки и прозрачност, неговата вреда оказва въздействие далеч отвъд онези, които може действително да са били следени. Пред лицето на непрозрачността и неадекватните предпазни мерки, и особено в ситуации, при които се знае или се подозира, че наблюдението се извършва по незаконен начин, правозащитниците и журналистите са принудени да се самоцензурират от страх да не бъдат преследвани за работата си, дори когато такова наблюдение всъщност може да не се извършва. Всъщност, веднага след разкритията журналисти и активисти вече отбелязват смразяващия ефект върху тяхната работа.

Важното е, че използването на насочени инструменти за цифрово наблюдение като Pegasus нарушава правото на личен живот и много други права. Pegasus въздейства върху правото на неприкосновеност на личния живот по дизайн: той е скрит, внедрен без знанието на притежателя на правата и има капацитета да събира и предоставя неограничен избор от лични данни (заедно с данни за всякакви контакти, с които жертвата взаимодейства ). Освен това, както беше отбелязано по-горе, нарушението на правото на неприкосновеност на личния живот може да има “каскадни” ефекти върху други права, включително правата на свобода на изразяване, сдружаване и мирни събрания. От тези разкрития става ясно, че тези употреби на инструмента представляват злоупотреба, произвол,  и недопустима намеса в правото на личен живот. Освен това, неконтролираното внедряване на тези инструменти от  държавите не отговаря на изискванията за необходимост, пропорционалност и легитимност, посочени в международните стандарти.

Развива се култура на безнаказаност, специфична за целенасочено цифрово наблюдение, на която трябва спешно да се противодейства. Тези разкрития показват как използването на прецелени инструменти за цифрово наблюдение от държавите, предоставени от един от най-видните участници в индустрията, е напълно извън контрол, дестабилизира и застрашава правата на хората, включително физическата им безопасност. Разкритията осветяват една неотчетна индустрия и неотчетната сфера на държавната практика, които не трябва да продължат да действат в сегашните си форми. Нашите права и сигурността на цифровата екосистема като цяло зависят от това.

Подкрепяме призива на върховния комисар на ООН „правителствата незабавно да прекратят собственото си използване на технологии за наблюдение по начини, които нарушават правата на човека, и да предприемат конкретни действия за защита срещу такива нахлувания в личния живот чрез регулиране на разпространението, използването и износа на технология за наблюдение, създадена от други. "

Поради това настояваме всички държави да предприемат спешно следните стъпки:

До всички държави: 
а. Веднага въведете мораториум върху продажбата, трансфера и използването на технология  за  следене. Предвид широтата и мащаба на тези констатации, е налице спешна необходимост от спиране на ползване на поддържани технологиите за наблюдение от всички държави и компании, докато не наваксат с усилията за гарантиране на правата на човека. 
б. Провеждане на незабавно, независимо, прозрачно и безпристрастно разследване на случаите на прицелено наблюдение. Освен това разследвайте лицензите за износ, предоставени за технология за прицелено  наблюдение, и отнемете всички лицензи за търговия и износ в ситуации, в които правата на човека са изложени на риск.
в. Приемане и прилагане на правна рамка за изискване на частни компании за наблюдение и техните инвеститори за провеждане на надлежна проверка на правата на човека в техните глобални операции, вериги за доставки и във връзка с крайното използване на техните продукти и услуги. Съгласно това законодателство частните компании за надзор трябва да бъдат принудени да идентифицират, предотвратяват и намаляват свързаните с правата на човека рискове от тяхната дейност и бизнес отношения.
г. Приемане и прилагане на правна рамка изискващи прозрачност от частни компании за наблюдение, включително информация за самоидентификация / регистрация; предлагани продукти и услуги; резултатите от редовната надлежна проверка, включително подробности за това как са се обърнали към идентифицираните рискове и действителните въздействия; и извършени продажби, както и потенциални клиенти, отхвърлени поради неспазване на стандартите за правата на човека или доброто управление. Държавите трябва да предоставят тази информация в публичните регистри.
д. Уверете се, че всички компании за наблюдение с местоживеене в техните страни, включително посредници за продажби, филиали, холдингови компании и собственици на частни капиталови инвестиции, трябва да действат отговорно и да носят отговорност за отрицателното им въздействие върху правата на човека. Те трябва да изискват по закон тези компании да предприемат мерки за надлежна проверка на правата на човека по отношение на техните глобални операции. Това трябва да включва отговорност за причинената вреда и достъп до средства за защита в родните държави на компаниите, за засегнатите лица и общности. Поради това правителствата трябва да инициират или подкрепят местни предложения за законодателство за корпоративна отчетност.
е. Разкрийте информация за всички предишни, настоящи и бъдещи договори с частни компании за наблюдение, като отговорите на искания за информация или като направите проактивно разкриване.
ж. Като условие за продължаване на дейността на компаниите за надзор, настоявайте за незабавно създаване на независими органи за надзор на множество заинтересовани страни за NSO Group и всички други частни компании за наблюдение. Това трябва да включва групи за човешки права и други участници в гражданското общество.
з. Създаване на общностни надзорни съвети, които да наблюдават и одобряват придобиването или използването на нови технологии за наблюдение, с правомощия да одобрява или отхвърля въз основа на задълженията на държавите за правата на човека, разпоредбите за публично оповестяване и докладване.
и. Реформа на съществуващите закони, които създават бариери пред средствата за защита на жертвите на незаконно наблюдение и гарантиране, че на практика са налице както съдебни, така и несъдебни начини за защита.
й. Освен това държавите трябва да прилагат поне препоръките по-долу, за да бъде премахнат мораториумът върху продажбата и трансфера на оборудване за наблюдение:
Прилагане на вътрешното законодателство, което налага предпазни мерки срещу нарушения на човешките права и злоупотреби чрез цифрово наблюдение и установява механизми за отчетност, предназначени да предоставят на жертвите на злоупотреби с наблюдение път за отстраняване.
Прилагане на стандарти за обществени поръчки, ограничаващи държавните поръчки за технология за наблюдение и услуги само до онези компании, които демонстрират, че зачитат правата на човека в съответствие с Ръководните принципи на ООН и не са обслужвали клиенти, извършващи злоупотреби с наблюдение.
Участвайте в ключови многостранни усилия за разработване на стабилни стандарти за правата на човека, които управляват разработването, продажбата и трансфера на оборудване за наблюдение и идентифициране на недопустими цели на цифровото наблюдение
к. Информирайте борсите за ценни книжа и финансовите регулатори за вредите, свързани с компаниите за частно наблюдение и изисквайте строг, редовен контрол в законодателството и регулирането на оповестяванията и заявленията от тези компании и техните собственици, включително преди каквито и да било големи събития (публични обяви, сливания, придобивания, и т.н.)
л. Защита и насърчаване на силно криптиране, една от най-добрите защити срещу инвазивно наблюдение.

Призоваваме Израел, България и Кипър и всички други държави, в които NSO има корпоративно присъствие 
м. Държавите износителки, включително Израел, България и Кипър, трябва незабавно да отменят всички лицензи за търговия и износ, издадени на NSO Group и нейните подразделения, и да проведат независимо, безпристрастно, прозрачно разследване, за да определи степента на незаконно насочване, за да завърши с публично изявление относно резултатите от усилията и стъпките за предотвратяване на бъдещи вреди.

Подписали оранизации

#SeguridadDigital
Access Now
Advocacy for Principled Action in Government
Africa Open Data and Internet Research Foundation (AODIRF) African Freedom of Expression Exchange (AFEX)
Al-Haq
ALQST for Human Rights
Amman Center for Human Rights Studies (ACHRS)
Amnesty International
ARTICLE 19: Global Campaign for Free Expression
Asian Forum for Human Rights and Development (FORUM-ASIA)
Asociación por los Derechos Civiles (ADC)
Association for Progressive Communications (APC)
Bits of FreedomBloggers of Zambia
BlueLink Foundation
Body & Data,
Nepal Brazilian Association of Investigative Journalism (Abraji)
Brazilian Institute of Consumer Protection (Idec)
Breakpointing
BadBusiness & Human Rights Resource Centre
Center for Democracy & Technology
Сenter for Civil Liberties (Ukraine)
Centro de Análisis Forense y Ciencia Aplicadas -CAFCA-
Centro de Documentación en Derechos Humanos “Segundo Montes Mozo S.J.” (CSMM)
Citizen D | Državljan D
Civic Assistance Committee, Russia
CIVICUS: World Alliance for Citizen Participation
Civil Rights Defenders
Collaboration on International ICT Policy for East and Southern Africa (CIPESA)
Comisión Ecuménica de Derechos Humanos, Ecuador
Comisión Intereclesial de Justicia y Paz
Comisión Intereclesial de Justicia y Paz
Comisión Mexicana de Defensa y Promoción de los Derechos Humanos
Committee to Protect Journalists (CPJ)
Conectas Direitos Humanos
Conectas Human Rights
Conexo
Cooperativa Tierra Común -México
CyberPeace Institute
Data Privacy Brasil Research Association
Deache
Defense for Children International -Palestine
Derechos Digitales · América Latina
Digitalcourage
Digital Defenders Partnership
Digital Empowerment Foundation
Digital Rights Foundation
Digital Rights Kashmir
Digital Security Lab Ukraine
DPLF
Due Process of Law Foundation/Fundación para el Debido Proceso Egyptian Initiative for Personal Rights (EIPR)
Electronic Frontier Foundation (EFF)
Electronic Privacy Information Center (EPIC) ELSAMepicenter.works Equipo de Reflexión, Investigación y Comunicación de la Compañía de Jesús en Honduras
Equipo Jurídico por los Derechos Humanos (Honduras)
Ethics in Technology a 501c3
European Center for Not-for-Profit Law (ECNL)
European Digital Rights (EDRi)
FIDH -International Federation for Human Rights
Fitug e.V.
Franciscans International
Free Expression Myanmar (FEM)
Fundació.CatFundación Acceso (Central America)
Fundación Datos ProtegidosFundaciónInternetBolivia.org
Fundación Karisma (Colombia)
Global Partners Digital Global Voices
Global Witness
GlobaLeaks
Guardian Project
Gulf Centre for Human Rights (GCHR)
Health, Ethics and Law Institute of Forum for Medical Ethics Society, India
Heartland Initiative
Hermes Center
Hiperderecho (Perú)
Hivos
Homo Digitalis
Horizontal
Human Rights Commission of Pakistan
Human Rights First
Human Rights House Foundation (HRHF)
IFEXIFEX-ALC
Iniciativa Mesoamericana de Mujeres Defensoras de Derechos Humanos (IM-Defensoras)
INSM Network (Iraq)
Institute for Policy Research and Advocacy (ELSAM), Indonesia Instituto para la Sociedad de la Información y 4taRevolución Industrial (ISICRI) de Perú
International Corporate Accountability Roundtable
International Legal Initiative
International Service for Human Rights
Internet Freedom Foundation, India
Internet Protection Society (Russia)
IPANDETEC Centroamérica
Jordan Open Source Association (JOSA)
Justice for Iran
Kijiji Yeetu, Kenya
Liga voor de Rechten van de Mens (LvRM), The Netherlands
Ligue des droits humains, Belgium Masaar-Technology and Law Community
Media Foundation for West Africa (MFWA)
MediaNama, India
Meedan
Nothing2Hide
ONG Acción Constitucional
OpenArchiveParadigm Initiative (PIN)
PDX Privacy
PEN America
PEN International
Pen Iraq
Privacy International (PI)
Protection International (PI)
Punjab Women Collective
Ranking Digital Rights (RDR)
Red de Desarrollo Sostenible Honduras
Red en Defensa de los Derechos Digitales (R3D)
Reporters Sans Frontières / Reporters Without Borders (RSF)
Rethink Aadhaar
Robert F. Kennedy Human Rights
Roskomsvoboda (Russia)
S.T.O.P. -The Surveillance Technology Oversight Project
Security First
Seguridad en Democracia (SEDEM)
Sin Olvido Sin Olvido Verde
SMEX
Southeast Asia Freedom of Expression Network (SAFENet)
Statewatch
Sursiendo, Comunicación y Cultura Digital
TEDIC NGO
Tejiendo Redes Infancia en América Latina y el Caribe
Terra-1530
The Bachchao Project (TBP)
The Humanism Project
The London Story, The Netherlands
Ubunteam
Universidad de Paz
Ura Design
Urgent Action Fund for Women’s Human Rights (UAF)
Wikimedia France
Women’s International League for Peace and Freedom (WILPF)
World Organisation Against Torture (OMCT)
Xnet

Независими експерти
Alex Orué, LGBTQ+ & digital activist, Mexico
Alex Raufoglu, Washington D.C, USA
Alexandra Argüelles (Mozilla Fellow)
Arzu Geybulla (Azerbaijan Internet Watch)
Chip Pitts, Independent Expert
David Kaye, Clinical Professor of Law, UC Irvine School of Law, and former United Nations Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression
Douwe Korff, Emeritus Professor of International Law, London Metropolitan University
Dr. Courtney Radsch
Dr. Koldo Casla, Lecturer, University of Essex School of Law and Human Rights Centre
Dr. Tara Van Ho, Lecturer, University of Essex School of Law and Human Rights CentreElies Campo, Telegram Messenger
Elio Qoshi (Ura Design)
Giorgio Maone (NoScript)
Hannah R. Garry, Clinical Professor of Law, Director, USC International Human Rights Clinic
Jennifer Green, Clinical Professor of Law, University of Minnesota Law School
John Scott-Railton, Senior Researcher, the Citizen Lab at the University of Toronto’s Munk School of Global Affairs and Public Policy
Kenneth Harrow, Rwanda country specialist, Amnesty International USA
Kiran Jonnalagadda, Hasgeek
Kushal Das, Public Interest Technologist, Freedom of the Press Foundation, Director at Python Software FoundationMarietje Schaake, President, CyberPeace Institute

Nikhil Pahwa, MediaNama
Rebecca MacKinnon, co-founder, Global Voices

Ritumbra Manuvie, University of Groningen Ron Deibert, Professor of Political Science and Director of the Citizen Lab at the University of Toronto’s Munk School of Global Affairs and Public Policy
Susan Farrell (OTF AC)
Tarcizio Silva (Mozilla Fellow)