Защита срещу съдебен тормоз: Коалицията CASE дава отпор на делата шамари

Ако вие или ваш колега станете мишена на "дело-шамар", можете да потърсите правна помощ и солидарна общност от CASE (Коалиция срещу SLAPP делата в Европа) на техния официален уеб адрес. Тази коалиция обединява неправителствени организации от целия континент, за да противодейства на нарастващата заплаха от злонамерени съдебни репресии срещу гражданското общество и демокрацията. На преден план в дейността на CASE е защитата на журналисти, активисти и правозащитници, като целта е да се изобличи правният тормоз и да се извоюват всеобхватни законодателни реформи.

В този контекст гражданите са призовани да окажат силен натиск върху институциите за приемане на по-строги и ефективни закони срещу съдебния произвол. Можете да се включите в борбата като подпишете актуалната онлайн петиция на WeMove Europe.

Разбирането на проблема разкрива защо SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation - Стратегически съдебни дела срещу гражданското участие) делата са толкова опасни за обществата и демокрацията. Използвана от богати и влиятелни ищци, включително от мощни корпорации, тази съдебна репресия представлява груба злоупотреба с правната система. Основният проблем при тях е, че целта им няма нищо общо със справедливостта и правосъдието. Вместо това те целят умишленото икономическо и психическо изтощаване на ответниците чрез дълги и скъпи съдебни процедури. Поради огромната асиметрия в ресурсите, независимите гласове и малките сдружения са изправени пред реален риск от фалит. Най-разрушителната последица от този механизъм обаче е възпиращият ефект — създаденият страх от съдебно преследване принуждава гражданското общество да се самоцензурира, което напълно блокира дебата по теми от критичен обществен интерес, каквито са корупцията и опазването на околната среда.

Този структурен натиск се вижда ясно в редица случаи, при които екологични каузи и разследвания срещат директен съдебен реваншизъм, в глобален мащаб. В Италия енергийният гигант Eni заведе дела срещу Greenpeace и ReCommon заради критики към екологичната му политика. От своя страна компанията Fox Petroli поиска 2 млн. евро от двама местни активисти, противопоставящи се на изграждането на терминал за втечнен газ. По сходен начин в Полша фирмата за отпадъци 3S атакува гражданско сдружение срещу складиране на опасни отпадъци. В резултат съдът спря комуникационния канал на активистите във Facebook и им наложи глоба от 15 хил. евро, надхвърляща годишния им бюджет. На глобално ниво петролната компания Energy Transfer осъди Greenpeace в САЩ за зашеметяващите 345 млн. долара заради протестите срещу петролопровода в Дакота, което предизвика ответно дело в Нидерландия - ключов тест за европейското право. В Армения журналистката Темине Йенокян е съдена от минни компании, а в Швейцария организацията Bruno Manser Fonds бе атакувана от корпорацията Sakto заради разкрития за обезлесяване в Борнео. Проблемът е актуален и в България. 

За справяне с тази криза е необходимо спешно предприемане на мерки. На 7 май 2026 г. изтече крайният срок за въвеждане на европейската анти-SLAPP директива, но нейното реално приложение в националните законодателства остава слабо и неравномерно в различните държави. Наложително е правителствата да осигурят надеждни щитове, включително механизми за ранно прекратяване на очевидно злонамерени искове и изрична защита за екологичните защитници на първа линия. 
 

Още по темата можете да прочетете тук. 

„БлуЛинк“ помества тази публикация в рамките на проекта BeLife, финансиран от програмата LIFE на Европейския съюз. Той дава възможност на хората да използват закона в полза на околната среда и климата, като подобрява наличните ресурси за екологични демократични права, изгражда капацитет на защитниците на околната среда и климата, и подобрява качеството на жалбите за екологични права. Информацията и възгледите, изложени на уебсайта на проекта, са на автора(ите) и не отразяват непременно официалното становище на Европейския съюз.