Защитниците на природата и климата притежават ценно демократично познание

Защитниците на околната среда не са просто уязвими хора, които се нуждаят от закрила: те създават знание и участват в управлението, а работата им помага правата в областта на околната среда да бъдат прилагани на практика. Такъв основен извод направи управляващият редактор на „БлуЛинк“ д-р Павел Антонов на 14 юли 2026 г. по време на годишната конференция на асоциация RUTA в украинските Карпати.

Проучването., което все още е в процес на изпълнение, установява, че българските защитници са подложени на взаимосвързан правен, административен, медиен и дигитален натиск. В отговор те съчетават правни действия, независимо знание, публична комуникация, техническа защита и солидарност.

Тези изводи са важни, защото натискът върху защитниците може да отслаби не само отделни активисти или организации. Като възпрепятства достъпа до информация, дискредитира независимата експертиза и превръща гражданското участие в скъпо и изтощително начинание, той може да увреди цялостната инфраструктура на екологичната демокрация, обясни Антонов.

Водещият социален изследовател на „БлуЛинк“ представи доклада „В защита на защитниците: вкоренено знание и колективни стратегии на активистите за околната среда и климата в България“ в рамките на панел, посветен на авторитаризма и събирането на знание. Панелът беше част от конференцията на RUTA „Вкоренени знания и диалози за промяна“, проведена от 12 до 15 юли 2026 г.

На конференцията изследователи, хора на изкуството и активисти обсъдиха как се променя знанието, когато е вкоренено в местата и общностите, които описва. Програмата постави под въпрос екстрактивните подходи, които отдават предимство на външната експертиза и дистанцираността пред живия опит, взаимоотношенията и осъзнаването на собствената позиция.

Авторитарни практики в условията на формална демокрация

Участниците разгледаха и ролята на вкорененото знание за съпротивата срещу авторитаризма, имперското насилие, дезинформацията, екоцида и други разрушителни системи.

Представянето на България – държава членка на ЕС – в панел, посветен на авторитаризма, беше неслучайно. Членството в ЕС и наличието на формални демократични институции не изключват автоматично авторитарните практики, обясни Антонов. Авторитаризмът може да се проявява не само като вид политически режим, но и чрез практики, които ограничават участието, възпрепятстват достъпа до информация, дискредитират неудобното знание и увеличават цената на противопоставянето срещу влиятелни политически или икономически интереси.

Затова България е показателен пример за дистанцията, която може да възникне между правата, гарантирани на хартия, и реалната възможност на гражданите да ги упражняват.

Предварителните резултати очертават именно такава пропаст между формалните и практически използваемите права. Защитниците съобщават за административно забавяне, пречки пред достъпа до информация, процедурни затруднения, неравен достъп до правна и техническа експертиза, скъпо струващи съдебни производства и натиск чрез дела от типа SLAPP.

Едно право може да продължава да съществува юридически, но упражняването му да стане прекалено бавно, скъпо или изтощително, за да бъде действително ефективно, подчерта Антонов.

Различните типове натиск се подсилват взаимно

Правният и административният натиск взаимодейства с информационната среда. Спорът около дадено решение за околната среда може да се превърне в конфликт за репутацията на защитниците ѝ. Клеветническите кампании могат да отслабят общественото доверие в тях, а неравният достъп до медиите може да им попречи да отговорят ефективно.

Дигиталното наблюдение, враждебните онлайн кампании и несигурните комуникации могат допълнително да затруднят координацията. Затова, според Антонов, възпиращият ефект се поражда от натрупването и взаимодействието между различните видове натиск, а не непременно от един-единствен решаващ акт на репресия.

Този порочен модел е предмет на предишни проучвания на „БлуЛинк“ - например за вмешателството на тютюневата индустрия или съпротивата срещу декарбонизацията на въглищните райони. Те сочат, че авторитарното въздействие върху общественото знание не е задължително да произтича единствено от действията на държавата. Корпоративните и олигархични интереси са не по-малко авторитарни в демократична среда.

Корпоративните субекти могат да влияят върху това кои доказателства стават видими, да привличат привидно независими посредници, да засилват усещането за несигурност и да представят частни търговски интереси като обществени каузи. Защитниците на околната среда действат в сходна неравнопоставена информационна среда, в която тяхното вкоренено в местните общности знание се конкурира с добре обезпечени институционални и корпоративни послания, обясни Антонов.

Да се учим от защитниците, а не само да ги изследваме

Изследователите и институциите имат много какво да научат от защитниците на околната среда и климата, заяви Антонов (на снимката вляво) в отговор на въпрос от аудиторията. Проучването на тяхното познание трябва да започва още в началото, а не едва след като защитниците са били подложени на атаки или са поканени да потвърдят вече разработена политика, подчерта той.

Защитниците изграждат знание чрез продължителен контакт с конкретни места, общности, институции и екологични конфликти. Те могат да установят вредите, процедурните манипулации и възникващите заплахи, преди те да станат видими за изследователите, журналистите или институциите.

Техният опит разкрива също кои инструменти за защита действително работят и кои съществуват предимно на хартия.

Това изисква защитниците да бъдат разглеждани не просто като обекти на изследване, консултирани страни или получатели на подкрепа, а като създатели на знание и партньори в изследователския процес. Те трябва да участват във формулирането на въпросите, тълкуването на доказателствата и разработването на мерки за защита – при гаранции, че самото им участие няма да ги изложи на допълнителен риск.

Първоначалните данни показват и че защитниците колективно създават практическо знание за собствената си защита. Участниците описаха как съчетават правни жалби и наблюдение на институциите с независима експертиза, документиране, координирано разказване на истории, защитени комуникации и механизми за бързо предупреждение.

Ефективната подкрепа трябва да свързва правната помощ, медийния капацитет, дигиталната сигурност и мрежите за солидарност, вместо да ги разглежда като изолирани услуги.

Изследване, вкоренено в практическата работа на „БлуЛинк“

Докладът е резултат от участието на „БлуЛинк“ в изпълнението на BeLIFE – европейски проект за укрепване на екологичната демокрация и подобряване на прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда и климатар под ръковоството на Европейското екологично бюро (EЕB).

BeLIFE помага на гражданите и организациите на гражданското общество да упражняват правата си на информация за околната среда, участие във вземането на решения и достъп до правосъдие. Проектът се изпълнява от 2024 до 2027 г. под ръководството на Европейското бюро по околна среда, в партньорство с Youth and Environment Europe, Justice and Environment и Екологично-правната асоциация Guta. „БлуЛинк“ участва чрез членството си в Justice and Environment.

Първият основен набор от данни за изследването бe събран на двудневен семинар по BeLIFE, организиран от „БлуЛинк“ в София на 29 и 30 октомври 2025 г. Семинарът беше част от усилията на BeLIFE за укрепване на правния и комуникационния капацитет на защитниците. Събитието събра повече от 30 защитници на околната среда и климата, юристи и експерти, които разгледаха предизвикателства от правен, медиен, комуникационен характер и в областта на дигиталната сигурност. Използваните в доклада данни са събирани също чрез внедрено наблюдение, анонимизирани формуляри и аналитични протоколи от работни групи.

Второ, все още развиващо се направление на изследването се подкрепя чрез инициативата на „БлуЛинк“, финансирана от Солидарния фонд на „Равни БГ“ – „Как да защитаваме защитниците в цифрова среда?“ . То изследва дигиталния, комуникационния и медийния натиск срещу граждански активисти чрез анонимен въпросник и планирани интервюта. Първоначалните отговори предоставят сравнителни данни, но все още не представляват специално подбрана извадка от защитници на околната среда. Затова с продължаването на изследването „БлуЛинк“ ще отправи нова покана за участие към защитниците на околната среда и климата.

Текущо изследване

Докладът представя предварителни резултати, а не представително национално проучване, поясни авторът. Следващият му етап ще разшири участието на защитниците на околната среда, ще включи полуструктурирани интервюта и изследване на конкретни случаи и ще продължи наблюдението на практиките за координация в доверени мрежи.

Но дори на този ранен етап основният извод е ясен: защитата на защитниците на околната среда не е допълнителен правозащитен въпрос, прибавен към политиката за околната среда. Тя е условие за надеждно знание, отговорни институции и действаща екологична демокрация.

Още по темата

Екологични и климатични активисти се обучаваха за правна и медийна защита

BeLIFE: подкрепа за защитниците на околната среда и климата

„Равни БГ“: Как да защитаваме защитниците в цифрова среда?

Как използваме интернет – седем истории за свободи и права

DigiComs: Врата към гражданското общество

Сила в рисунка: Младите хора срещу насилието

Истина преди лъжата: Как Factcheck.bg се бори с дезинформацията

Несломимите

Помощ на място: Уроци от мобилния екип на „Мисия Криле“

Ябълки, а не тютюнева зависимост за децата!

Подкрепете ни!

„БлуЛинк“ работи за опазването на природата, укрепването на демократичното участие, подкрепата за независимата журналистика в обществен интерес и защитата на правата на гражданските активисти. Вашата подкрепа ни помага да продължим тази работа. Научете как можете да допринесете на BlueLink.net.

Публикацията е подготвена в рамките на проект BeLIFE, който се съфинансира по Програма LIFE на Европейския съюз. Всички публикации по проекта може да видите тук.

Изразените становища и мнения принадлежат единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA). Нито Европейският съюз, нито CINEA могат да бъдат държани отговорни за тях.

Публикация съфинансирана от Солидарния фонд на „Равни БГ“, средствата за който са предоставени на Български фонд за жените (БФЖ) по програма Strong and Resilient Civil Society in Europe на европейската филантропска инициатива за демокрация и солидарност Civitates на Мрежата на европейските организации (Network of European Foundations).