Зелената сделка за хората: Как да произведем собствена електроенергия?

Един от начините да спестиш средства от електроенергия е да бъдеш произвеждащ потребител – т.е. човек или домакинство, което произвежда енергия за собствените си нужди от мощност или инсталация в имота му. Това може да се случи на покрива, на балкона или в градината - ако е фотоволтаична или в земята му – ако е термопомпа. В идеалния случай произвеждащият потребител покрива нуждите си от електроенергия, а излишъците продава. Какво става на практика у нас обаче?

България e страната с най-голям процент енергийно бедни домакинства в ЕС. Енергийно бедните домакинства у нас са 3 – 5 пъти повече от средните нива в Европейския съюз, и докато в други европейски държави този проблем се решава с работещи механизми, които в условията на енергийна криза се нуждаят само от оптимизиране, у нас проблемът се задълбочава – хиляди домакинства се отказват от централно отопление заради непосилните сметки на Топлофикациите.

Според последните промени в ЗЕВИ (Закон за електроенергията от възобновяеми източници) краен клиент може да стане потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и може: „да продава произведените от него излишни количества електрическа енергия като равнопоставен участник на пазара на електрическа енергия при определените в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове към него условия и срещу заплащане по пазарни цени“. Случайно или не, никъде не се казва, че крайният клиент може да бъде физическо лице или домакинство.

Досега физически лица и домакинства продаваха излишъците си на съответните ЕРП. Това беше регулирано в досегашния член 31 алинея 9 на ЗЕВИ, който гласеше: „количеството електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление се изкупува от съответния краен снабдител по цена определена от КЕВР при условията и по реда на съответната наредба по член 36,алинея 3 от закона за Енергетиката“. В новия ЗЕВИ в член 31 пише: „Алинея 9 се отменя.“

След обнародването на новия ЗЕВИ в държавен вестник (13 октомври 2023 г.) трите енергоразпределителни дружества изпратиха писма до произвеждащите потребители в съответните региони, че вече не съществува законово задължение да изкупуват излишъка енергия вследствие, на което те прекратяват договорите си с крайните клиенти – при това със задна дата (14 октомври) за изкупуването на този излишък. Така досегашните произвеждащи потребители изведнъж спряха да бъдат такива. Депутатите, предложили тази промяна (ПГ на ГЕРБ), се аргументираха със свободния пазар и свободното търгуване с електроенергия.

Само че 5 месеца по-късно НС отложи либерализацията на енергийния пазар за ЕРП, а лицензираните търговци на енергия в цялата страна са по-малко от 25.

Илиян Илиев – един от първите произвеждащи потребители в България казва: „Отивам в „Енерго-Про продажби“ - централата, към която ми е вързан електромерът, откъдето имам писмо, и им казвам: разбирам, законът се е променил, но аз искам отново да се свържа с вас, те ми отговарят: "Ние нямаме оферта за такива като вас". Ако обаче искате да имате нова инсталация към тях като нов клиент, те ще Ви приемат документите, дори и сами ще Ви изградят фотоволтаичната централа, но тяхното условие е да изкупуват от Вас 100 % от произведената от вас енергия. И така не остава нищо за самия клиент. Това компрометира изцяло идеята за произвеждащия потребител, защото от една страна сте потребител, от друга страна ставате производител, а като производител, те ви вземат всичко, което можете да продадете.“

Що се отнася до свободния пазар, произвеждащите потребители вече трябва да сключват различни договори – може да е с един и същи търговец, може с два различни. Единият договор е за количествата, които ще продадете, а другия – за електричеството, което ще купите. Проблемът не е само в излишната бюрокрация и бумащина, но и в това, че винаги изкупуването на произведеното от Вас електричество е на по-ниска цена. В момента, в който излезе от централата и се върне обратно токът вече е на цена 3 пъти по висока.

Друг проблем за произвеждащите потребители след промените в ЗЕВИ: когато в пиковите слънчеви обедни часове има свръхпроизводство на електричество, търговецът, изкупуващ излишъците, им ги „купува“ на цена от 0 лева и 0 ст, защото има свръхпроизводство.

Eнергийни кооперативи

Европейското право предвижда и възможности за хората да произвеждат енергията си съвместно. С пакета „Чиста енергия за всички европейци“ от 2019 г. в правото на ЕС се въвежда понятието „енергийни общности“ и „енергия от възобновяеми източници, собственост на гражданите“.

Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия цели да подкрепи въвеждането на енергийни общности. С нея се въвеждат нови правила, за да се даде възможност за активно участие на потребителите, индивидуално или чрез граждански енергийни общности, на всички пазари, чрез производство, потребление, споделяне или продажба на електроенергия или чрез предоставяне на услуги за гъвкавост чрез реагиране на търсенето и съхранение.

Преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници (2018/2001/ЕС) засилва ролята на самопотребителите на енергия от възобновяеми източници и на енергийните общности, използващи енергия от възобновяеми източници. Държавите от ЕС следва да дават възможност за това чрез схеми за подпомагане, като гарантират, че енергийните общности могат да участват наравно с по-големите участници.

У нас има само 2  български енергийни кооператива, понеже гражданските инициативи, които развиват проекти за съвместно производство, потребление и съхранение на енергия, се сблъскват с административни пречки, отчайваща бюрокрация и нормативен хаос.

Михаил Георгиев – основател на един от двата енергийни кооператива у нас, „ИЗГРЕЙ“ https://www.izgrei.bg/ твърди, че няколкоседмичното търсене на лоялен търговец, се е увенчало с успех и засега кооперативът няма проблеми с изкупуването на излишъци по пазарни цени.

Произвеждащите потребители и енергийните кооперативи стават все повече в Европа, а държавите уреждат законодателно тяхното съществуване, докато в България все още се нуждаем от регулиране и адаптиране на концепцията за тях.

Прилагането на добри практики от други страни-членки на ЕС, и очевидната нужда от законодателни промени и административни облекчения ще помогнат за ефективното прилагане на европейските закони и развитието на произвеждащите потребители и енергийните общности в България, а и биха ускорили децентрализацията на електроенергийното производство – ключово за българския енергиен преход.

Икономическият потенциал на енергийните общности е голям: те имат нетно положително въздействие върху местната икономика. Във Франция проучване установи, че всяко 1 евро, инвестирано в общности за възобновяема енергия, носи 2,5 евро на територията.

Освен икономически, енергийните кооперативи носят и социални ползи:

В Германия, в енергийната общност EWS Schönau, вторият поток на финансиране е насочен към независими проекти и кампании на гражданското общество, свързани с енергийния преход. Кооперацията подкрепя инициатива за провеждане на референдум за превръщането на Берлин във въглеродно неутрален до 2030 г., финансира проекти за обучение по слънчева енергия в училищата и подкрепя изследвания за използването на електрически автомобили като разпределени устройства за съхранение, които могат да връщат енергия в мрежата.

В Гърция ESEK в сътрудничество с общината и местното училище, енергийната общност Кардица стартира действие за справяне с енергийната бедност. Под мотото "Не изхвърляй горивото си" учители и ученици от училището събираха остатъчно кафе, което след това беше превърнато в пелети и дарено на общинската служба за подпомагане на уязвими семейства.

Във Франция Energie solidaire разработи фонд, който събира дарения от производителите на излишъци от енергия от клиентите на Enercoop върху сметките за енергия. Събраните средства се използват за подпомагане на организации, които работят в областта на енергийната бедност, като съдействат на енергийно бедни домакинства за постигане на енергийно ефективен ремонт на жилищата.