Зеленият преход – социални и климатични предизвикателства пред Перник

След 130 години на активен въгледобив, времена на благосъстояние, но и критични екологични проблеми, зеленият преход в Перник вече е започнал. На фона на социалните и екологични предизвикателства, пред които е изправен градът, повечето сред местните заинтересовани страни са обединени около общи идеи за бъдещето. Това стана ясно на дискусия в Дома на културата в Перник на 9 декември 2021 г., организирана от Фондация “БлуЛинк”. Най-важното е да не се допуска повече замърсяване, свързано с добива и преработката на въглища, смятат местните. А съществуващите екологични проблеми могат да бъдат и възможност за нови работни места в усилията за рекултивация на старите мини.

За чист въздух

На събитието представители на природозащитни организации обърнаха внимание на екологичните и здравните аспекти на проблемите в Перник и дадоха препоръка да се завишат критериите за чистотата на атмосферния въздух.

Много хора в града страдат от белодробни заболявания, а мръсният въздух е и една от причините за увеличението на раковите заболявания, споделя пред БНР Силвия Рударска, част от гражданското движение “Дишай Перник”, което активно работи за по-чист въздух в града. То стартира своята дейност през 2018 г., когато са оповестени четири инвестиционни намерения за изграждане на инсталации за изгаряне на RDF отпадъци. За много кратко време в общината са внесени близо 500 самостоятелни становища на граждани, които оспорват тези намерения с желанието да живеят в по-чист град.

“Искрено се надяваме децата на Перник да имат по-добро бъдеще и да живеят в по-добра среда. Това, в което вярваме, е, че промяната може да се случи само и единствено с участието на гражданите, институциите не са всемогъщи”, смята Рударска.

Природния газ не е реална алтернатива на въглищата и трябва да се търсят истински зелени решения, многократно подчертаха природозащитници.

Проблемът в Перник не е уникален. По подобие на „Дишай Перник“ в страната вече има поне осем подобни местни организации. Причините за появата им са различни, но поводът винаги е борбата за по-чиста градска среда и спиране на замърсяването на въздуха. Румяна Боянова, координатор за работа с местните общности в екологично сдружение “За Земята” споделя, че желанието на хората в страната е да се реализират бързи и качествени промени, а чистотата на въздуха е не само жизнена необходимост, но и символ в борбата с обезлюдяването и създаването на социални перспективи за по-младите хора.

Зелено бъдеще и справедливост

Докато всички погледи са насочени към проблема с фините прахови частици във въздуха се забравя социалната цена на зеления преход, коментира Ваня Григорова от КТ “Подкрепа”. Според нея Перник все още не е добър пример за зелен преход и ако се игнорира благосъстоянието на хората, това няма да доведе до подкрепа за зелени политики, а до съпротива.

Заместник-кметът на Община Перник Стефан Кръстев подчерта, че задължително трябва да се определи какво е енергийната бедност за перничани. Това ще помогне да се намерят ефективни модели за въздействие върху социалния срив не само в миньорските семейства, но за всички останали без работа и препитание жители на Перник, докато се трансформира местната икономика.

Възможна рекултивация?

Участие в събитието взе и Тома Белев в качеството си на експерт и общински съветник в София. Малко по-късно през същият месец той беше назначен за заместник-министър на околната среда и водите Той обърна внимание на потенциалния времеви график при рекултивацията на старите мини и шламоотвали. Според него е необходим период от 8 до 10 години на тези изоставени индустриални терени.

Сериозен проблем е и фактът, че терените, които трябва да се рекултивират са държавни и частни и това засега спира стартирането на процедури в тази насока, обясни Стефан Кръстев.

Белев акцентира на факта, че постоянна работа за по-голям брой хора може да има само през втория етап за една-две години, когато е техническата рекултивация. След това работата е сезонна и няма да осигурява алтернативна заетост на всички, които сега все още са ангажирани с въгледобива - около 400 човека в Перник. За тях трябва да се търси алтернативна зелена заетост.

Според Ваня Григорова в Перник може да се направи държавно предприятие не за рекултивацията на стари терени, а такова с висока добавена стойност и високо заплащане - вместо да се насърчава трудова мобилност между Перник и София, което също има голям екологичен отпечатък.

Бъдеще отвъд мините

В стратегическите цели на общината влизат различни стъпки за създаване на по-зелен Перник, обясни Стефан Кръстев. Сред тях е диверсификация на местната икономика чрез развитие на индустриална зона, в която превес имат предприятия, които развиват мехатроника и електронни технологии.

Според Кръстев трябва да се работи за енергийната ефективност на сградите. В момента 20 хиляди домакинства в Перник използват услугите на ТЕЦ за топла вода и отопление, а останалите са на твърдо гориво. Вече има изготвени проекти за енергийна ефективност на публични сгради, но трябва да се повишат инвестициите и в енергийната ефективност на частните домове. Общината планира да се присъедини към Балканския водороден клъстер. „Хората имат нужда от жизнеспособни алтернативи, които да не ги направят по-бедни“, обобщи своето послание Стефан Кръстев.

Депутатът от пернишкия район Зорница Стратиева подчерта, че трябва да се направят промени в закони за ВЕИ, като се засили участието на гражданите в процеса на вземане на решения и се облекчи процедурата по създаване на енергийни кооперативи. Стратиева заяви готовност за съдействие за законодателни промени. Според нея в националния бюджет за 2022 г. трябва да се заложат пари за работещите в ТЕЦ, както и да се предвидят възможности за заетост през 2023 г.

Според местния синдикален лидер от КТ „Подкрепа“ Александър Загоров Зелената сделка е пътна карта, а въглищата не са пречка. Той заяви, че най-важно е да се привлекат качествени инвеститори, което води до качествен живот. Но проблем остава неяснотата за цената на енергията в следващите години. Той напомни, че Перник има много богат и ценен опит, при загуба на производствени мощности и намаляване на производството. Градът се съвзема след подобни негативни периоди.

Ясен Кацаров, изпълнителен директор на ТЕЦ “Република” в града напомни, че предприятието има седемдесетгодишна история. В последните дванадесет години работи нов парогенератор, оборудването е ново, а около две трети от перничани имат централно парно отопление и топла вода, което е най-високия процент за български град. Според него след 130 години въгледобив, който е нанесъл не само голям въглероден отпечатък, но е създал и много блага, сега в медиите ТЕ-ът се свързва само със замърсяване. Кацаров изтъкна социалната дейност на дружеството - дарения за местните болници, и осигуряване на дуално обучение за 24 деца от 3 гимназии в града.

Той отбеляза също че рекултивацията на индустриални терени, собственост на ТЕЦ, ще създаде малко нови работни места. Тези дейности ще се превъзлагат на частни строителни фирми понеже това се води строителна дейност по Закона за устройство на територията.

Проблемите на перничани засега изглеждат строго локални, а тромавата държавна машина все още не забелязва уникалния потенциал на Перник и региона. Това сподели в своя анализ икономистът Димитър Събев. Според него жените трябва да имат водеща роля в зелената трансформация, те са ключ към бъдещето на региона. Близостта на Перник със София е негово сравнително предимство. Трудовата мобилност е добра за икономическия ръст в София, както и за ръста на цените на имотите. По-добра среда за живот в Перник ще повиши цената на имотите. Необходима е обаче по-бърза железопътна връзка между двата града, както и интеграция на билетите за влак и градски транспорт.

Локалните възможности за чист и справедлив преход не бива да се пропиляват, защото в града живеят хора с мечти и възможности. Понякога усещането за край може да доведе до ново начало. Предстои да видим дали това ще се случи в Перник.

-

Текстът е изготвен в рамките на проект “Разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България“, който се осъществява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.