Златна треска и в Радомирско

На 07.10.2011г. Министерският Съвет (МС) даде концесия за добив на златно-сребърни руди от находище „Диканите”, участък „Вакарелец”, разположено в землището на селата Горна и Долна Диканя. Срокът на концесията е 35 години, концесионерът - „Голдън Бийч Прима БГ” ЕООД. На пръв поглед нещата изглеждат нормално - МС е разрешил на една фирма да изпълни инвестиционното си намерение. Това, обаче, се случва зад гърба на местните, които имат друга визия за местно развитие - превръщането на региона в екологично защитен.

Преписката към решението за отдаване на концесия, разкрива редица груби нарушения на българското законодателство.

През 2009 фирмата извършва проучвания и уведомява кметския наметсник на Горна и кмета на Долна Диканя за установеното наличие на запаси от златно-сребърни руди, предпологащи разработването на находището. С писмата следва да се запознаят жителите на двете населени места. До колко тези писма са разгласени, не е ясно, но местните жители твърдят, че по-скоро това е извършено съвсем формално. През м. май 2009г. кметът на Долна Диканя уведомява кмета на община Радомир, че при него няма постъпили възражения или становища от жителите на селото. С това инвестиционния проект напредва към следващата институция - РИОСВ, гр.Перник. Тогавашният директор Людмила Аначкова, взема решение, че в случая не е необходимо да бъде изготвян доклад за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Така г-жа Аначкова се ограничава с едно становище, което формално се основава на справки от инвеститора, от писмо на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” – гр. Благоевград, и от констатацията, че находището не попада в границите на „Натура 2000” - зона Витоша, въпреки че част от землището на с. Горна Диканя, попада в „Натура 2000” - зона Верила.

И така, със зелена светлина от РИОСВ Перник, преписката вече стига в Министерство на Икономиката.  В проекта за решение на Министерския съвет площта на участък „Вакарелец” нараства на 392 808 кв.м., т.е. почти двойно от тази, за която е дадено становището на РИОСВ, Перник. Никой, обаче, не си задава въпроса защо след като големината на терена изисква доклад по ОВОС, такъв липсва.

Липсва и актуализирано становище на Басейнова дирекция, Благоевград, което следва да се изготви въз основа на подробни хидрогеоложки проучвания. За този район това трябва да е задължително, поради карстовата му геоложка структура, тъйкато водите, попили в почвата на едно място, се появяват на повърхността на километри разстояние.

Никой не поставя въпроса къде ще отидат отпадните води след излужването на рудите, от което ще се получи цинков концентрат. Не става ясно и каква ще е конкретната технолоия за излужване, която може би предвижда използването на токсични цианиди.  Бъдещата мина ще повлияе качеството на водите на яз. „Студена”, от който пие вода  Пернишка община, както и карстовите извори, от които се водоснабдявя гр. Радомир и редица села в общината.  

Парадоксите в гласуваното от МС Решение 748/07.10.2011г. продължават, като в него вече се споменават само 39 реперни точки, а не първоначално съгласуваните 49 точки. Не става ясно дали координатите на  споменатите в Решението 39 точки съвпадат с някои от замерените 49, но по този начин теренът полека „пораства” от 209 на 392 декара, за да обслужи интересите на инвеститора в ущърб на обществените.

Фрапиращо е, че във встъпителната част на Решението от 07.10.2011г., където се конкретизира участъка, за който се издава концесията, е упоменато, че „Вакарелец” се намира в землищата на селата „Горна Диканя, Долна Диканя и Мечкул, община Радомир, област Перник”. Тъй като в Радомирска община няма такова село, проверката в Гугъл показа, че единственото село с такова име се намира в община Симитли, т.е. на почти 100 км. от находището. Не може да се гадае какво означава всичко това, но ако и 39-те реперни точки обхващат този терен, то концесионера може да добива злато чак до Благоевград.

В отоговор на всички тези нарушения и пренебрегване на местните интерси, на 17.10.2011 г. е създаден инициативен граждански комитет, който вече е събрал 450 подписа от жителите на Горна и Долна Диканя (от общо около 600) за превръщането землищата на двете села в екологично защитен район. Същия ден подписката е внесена в Община Радомир, която категорично застава зад поставените искания и веднага предприема законосъобразни действия за обжалване на взетите ршения за предоставянето на концесията.

За сега зад инициативния комитет застават и Гражданско сдружение „Развитие на Община Радомир”, както и коалицията "България без Цианиди".