Златни пясъци – черни води: сагата на една пречиствателна станция*

От коледните празници насам несебърските дюни се превърнаха в символ на способността на граждани и държава да спрат, ако не предотвратят, строителните безобразия из природните красоти на България. Но освен Слънчев бряг, Българското Черноморие има още една печална емблема на стоманено-бетонната вакханалия: Златни пясъци. И двата курорта, навремето изграждани паралелно с идея за хармония с фантастичните природни дадености, днес са завоювани от ненаситната парвенюшка строителна алчност. От началото на демократичните промени те се разрастват без необходимото планиране и адекватна инфраструктура. Сред съвместните им огромни проблеми е пречистването на отходните води, за което държавата и собствениците все вземат “мерки,” но то все не се получава.

В Златни пясъци филмът “Изграждане на пречиствателна станция” влиза в третия си сезон. Още от създаването си пречиствателното съоръжение е било на предела на своя капацитет. Можело е да обслужва около 13 000 жители, но при пускането му през 80-те години на миналия век стартира с 18-19 000 туристи на сезон. Сега ситуацията е несравнимо по-лоша. “През лятото станцията пречиства отпадните води на 32 000  души само в Златни пясъци, поема и съседните курорти  - Слънчев ден, Ален мак , Ривиера, Журналист, кв.”Чайка”, казва Николай Недков от надзорния съвет на „Златни пясъци” АД. 

Според данни на Българска туристическа камара има лета, в които гостите на комплекса и околностите достигат 90 000.  В последните десетина години положението на Златни пясъци спокойно може да бъде определено като “екокатастрофа”. В разгара на сезона се разливат фекални води по улиците или направо на плажа. Мръсотиите превземат алеите, туристите ходят с кърпи на устите заради зловонията. Варненци отдавна отвикнаха да посещават курорта. Всички отговорни фактори, като се почне от централната власт, мине се през местната и се стигне до многобройните хотелиери знаят, че спасението е в модернизирането и разширяването на пречиствателната станция. Но така и не се знае кой трябва да я построи, да плати, чия собственост да бъде. Все нещо липсва – пари, разрешение, и най-вече далновидност.

Златни пясъци е от ония курорти, които бяха приватизирани на парче. Това стана в края на 1990-те години, когато  част от хотелите, земята и инфраструктурата стана собственост на РМД „Златни”. Останалите хотели бяха разпределени между десетки собственици. Това сложи край на единното планиране и управление на комплекса и постави началото на законно, но безразборно строителство. Загуби се и нишката на отговорността за пречиствателната станция. Така например частното акционерно дружество “Златни пясъци”, което наследи старото РМД, притежава земята под станцията. Курортът си има и водно дружество, което е собственик на тръби, канали, на ВиК инфраструктурата. Притежава всичко, без самата пречиствателна станция, която пък е собственост на ВиК Варна, т.е. на общината. И ето докъде води омагьосаният многоъгълник: фекалии се разливат из курорта, екоминистерството глобява ВиК Варна (да припомним - станцията е тяхна). Но глобите автоматично падат в съда, тъй като станцията не е бездействала, тя е работила. Частната ВиК Златни не може да бъде глобена (както казахме, тя отговаря за инфраструктурата до входа на станцията). Оказва се в крайна сметка, че виновници няма, а морето става все по черно.

Хаосът на Златни пясъци изпъква особено ярко при сравнението с друг северен курорт. В Албена подобни проблеми липсват, тъй като при приватизацията комплексът не бе раздробен, а бе продаден на един собственик – акционерно дружество “Албена Инвест Холдинг” АД.  Днес дружеството и община Балчик решават бързо и оперативно въпросите с мръсните води, няма и презастрояване. А в Златни пясъци първо се строят хотели, после се мисли за канализацията и пречистването. Точно презастрояването е в основата на всички екологични проблеми. "Плажовете са застрашени от общото замърсяване на морето, казва академик Васил Големански. - Основният проблем са канализациите. Построиха се прекалено много комплекси, които изхвърлят нечисти води с богата органика в морето, което създава условия за развитие на микроорганизми. Те гният във водата и изчертават кислорода. На първите две-три мили от брега това създава предпоставки за развитие на други микроорганизми, започва гниене. Вълните връщат голяма част от органичната материя на плажовете, тя се пропива в подпочвените води и ги замърсява, гниещите водорасли влошават тяхното състояние. Това е заплахата за плажовете ни.”

Първият опит за строеж на нова и модерна пречиствателна станция на Златни пясъци бе подет през 2007 г. Инициативата бе на частното дружество „Златни пясъци” АД. Но нито терените, предназначени за съоръжението бяха прехвърлени на общината, за да поеме тя финансирането, нито варненския общински съвет позволи на дружеството да строи. Архитектурната комисия към съвета не прие да се промени плана на застрояване на курорта, отделно от това някои от съветниците не видяха достатъчно гаранции, че гражданите, чиято канализация ще бъде включена към новата станция, няма да плащат повече, отколкото другите варненци. Местният депутат Красимир Маринов настоя проектът да се реализира с общинско или държавно участие, за да не бъдат дискриминирани част от жителите. В крайна сметка идеята замря.

В момента е налице нов напън за изграждане на станцията - чрез европейски пари. Най-после като че ли е ясно кой взема решенията, това е Община Варна. “Отстъпваме правото на строеж и на преминаване, с каквото можем им помагаме”, заявява Веселин Русев, изпълнителен директор на ВиК Златни. Но това, за съжаление, не значи, че нова станция непременно ще има. Появяват се други пречки. Реконструкцията на станцията трябва да се осъществи с 48 млн. лева от оперативна програма „Околна среда”. Проектът бе спечелен от Община Варна през 2011 г. Изграждането на нови мощности ще разшири капацитета на станцията, ще подобри технологията и би трябвало да доведе до така чаканото пълно и адекватно пречистване на водите. Строителството трябва да приключи през 2015 г.  Капацитетът на новото съоръжение трябва да бъде пет пъти по-голям от сегашното, oбещаха от екоминистерството.

Проектът включва два важни етапа – проектиране и строителство. Договор за втория етап ще бъде сключен след изрядното изпълнение на първия. Точно това е ключовият момент, който поражда днешните проблеми. Оказва се, че изборът на проектант е обжалван пред Върховния административен съд. Така дейността се забавя с месеци още на първия етап. А в хода на целия проект предстоят и други обществени поръчки, които на теория също могат да бъдат обжалвани. Не е ясно кога и как ще се пристъпи към самото строителство.

Забавянето рискува цялото начинание, защото в края на 2013 г. приключва програмният период на ЕС.  Ако строителството бъде оставено за следващия, ще трябва да има предоговаряне на условията на проекта, нови процедури на национално и международно ниво, което отново може да хвърли усилията в девета глуха.

Забавянето на проекта рискува и още едно начинание. Новата станция трябва да е готова през 2015 г., а дотогава ще се разчита на тръба за дълбоководно заустване. Тя отвежда мръсните води на 1 миля навътре в морето. Полагането на тръбата се осъществява от Община Варна с безлихвен заем от ПУДООС. Би трябвало да е готова до края на април 2013 г., т.е. за началото на следващия сезон. Общината е договорила условията по проекта така, че да плати заема с част от 48-те милиона лева, които се отпускат от по програма “Околна среда” за новата станция. Т.е. Варна ще бъде възмездена за дълбоководното заустване, само ако завърши целия проект по новата станция. Но какво ще стане, ако се забави строителството?
Отговорът на този въпрос засега е неизвестен. А може ли да се избърза със строителните дейности? „Трудно може да се вместиш в 12 месеца, ако за строеж ти трябват 18”, казва инж. Златка Танева, ръководител на проекта. Финалът на сагата е отворен. Курортът може да се сдобие с модерна пречиствателна станция, а може, предвид досегашния опит, да остане злополучен пример за икономическите, а и политически неразбории по време на българския преход. Златните пясъци не заслужават да се превърнат в плаващи.

http://www.bluelink.net/album/zlatni-pyasatsi-cherni-vodi-sagata-na-edna...

автори: Даниела Иванова, Диян Иванов

* Материалът е подготвен в рамките на проект на BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"