Blue Paper: За споделена ценностна рамка на действената природозащинта общност

Аналитичен доклад. Автори: Павел П Антонов, Милена Димитрова, Петко Цветков, Димитър Василев

По време на тематична сесия в рамките на Националната конференция на природозащитните организации през м. Май 2011 г. направихме опит да погледнем аналитично към  някои собствените процеси в гражданската и природозащитната общност. Като казвам „собствени” искаме да кажем, че нямаше време да се разгледат всички външни фактори и проблеми, които са от голяма важност, сред които, например са все по-силния натиск от страна на икономически и бизнес интереси, слабости на държавната администрация, слабостите в правосъдието и прилагането на закона, в свободата медиите и независимата журналистиката, политическите тенденции, културно -  образователни тенденции,  донорско влияние и пр. На сесията стана дума за процеси и проблеми, които са по-скоро вътрешни за природозащитния неправителствен сектор и общността от активни хора и организации, с която работим от години.

Част от тези проблеми засягат цялостния облик на гражданското общество, извън рамките на екологичната общност. Сред тях на преден план е Секторното разделение.  Разделението в зеления неправителствен сектор не е нов проблем, напротив, единомислие и единодействие рядко е имало. До известна степен това е неизбежно, предвид тъканта на Третия сектор. Но в тази тъкан има и е имало сериозни противоестествени слабости - с чиято цел създадохме Блулинк през 1996  - 1997. Оттогава много вода изтече, и има известно подобрение. Днес сме изправени пред няколко тенденции, които ще систематизирам по следния начин:

1. Кухи и действащи организации. Това е може би най-отдавна съществуващата ос на разделение, която цепи т.нар. неправителствен сектор вече две десетилетия: наличието на голям брой формално регистрирани НПО – не само зелени – чиято единствена цел е усвояване на финансови средства. В миналото основен източник на такива средства бяха международните донорски програми. Напоследък подобни организации се създават и оперира с бюджетни и европейски фондове. Характерна – и най-проблематична – тяхна чета е, че на практика нямат никаква връзка с естеството на проблематиката и  дефакто служат само като фунии за източване на пари. Което, освен че лишава реално действащите НПО от финансов ресурс, генерира фиктивни проекти, дейности, програми, партньорства с държавни институции.
2. Псевдо- и анти- природозащитни организации. Особено проблемна разновидност на този проблем е тендецията към сформиране на НПО с  цели диаметрално-противоположни на природозащитата. Икономически и политически групировки разполагащи със сериозни финансови и властови ресурси все по-често прибягват до създаването на граждански организации, които всъщност имат дейност, по подобие на природозащитните, но с обратна насоченост.  „Природа за хората,” например, е организация създадена откровената цел да проправи пътя за експлоатиране на природата за икономически и инвестиционни ингереси. Друг пример са инициативните комитети срещу Натура 2000 пред последните години. Очевидната цели на такива организации са: преобръщане на общественото мнение срещу опазването на природата; създаване на фалшива представа за гражданска подкрепа за чисто бизнес проекти; натиск върху институциите  в полза на такива проекти и достъп на интересите им до каналите и форматите за гражданско участие /пример – ситуацията около избора на НПО представител по ГМО въпросите/.
3. НПО и граждански инициативи. Може би най-положителното развитие в гражданския сектор през последните години беше възникването на спонтанни граждански движения и инициативи извън рамките на регистрираните и упражняващи дейност НПО. Групите около Иракли и Странджа поставиха началото, последваха ги групи против ГМО, урбанизирана градска среда, тютюнопушени и др. Тук сякаш проблемите са най-малки и „Коалиция за да остане природата” е действащ пример за ползите и могъществото на обединението на капацитетите и енергиите на такива групи и действащи, експертни НПО. Но законодателството принуждава гражданските групи да се формализират, а това носи рискове за тях – най-вече от това да загубят същността си и да се НПО-изират. Редно е да се противодейства на този натиск. Вместо това обаче той продължава и по линия на традиционните НПО .- например платформата за НПО представителство е затворена за граждански групи.

Втората основна област на проблеми засяга вътрешно-общностното разцепление сред активното звено на природозащитния граждански сектор. Действащите НПО в този сектор до голяма степен се познават и взаимно идентифицират като такива. Така около споделени ценности се сформира широка активна гражданска общност /която Блулинк възприема като своя целевата общност/. Тя устоя ред проблеми, като разделението с т.нар. Витошка конференция от 2002 г. и други сътресения. Но тази база никога не е била хомогенна. В нея кристализират различни клъстъри, често под формата на коалиции – БелеНЕ, КУПФЕС, ГМО, климатична коалиция,  Екофамилията /която гравитира около защитени територии и екология/. Проблемът е когато различията между различните клъстъри започват да вземат превес над обединителната ценностна спойка на общността. Ето част от векторите, по които кристализират тези различия.

4. Радикализация и загуба на диалогичност.. Преди около пет години една солидна група ключови хора направи съзнателно решение да преустанови участието си в NGOs листа на Блулинк. Основният претекст за това решение беше, че участието в дискусии по него, е „загуба на време.” Характерно за този лист беше, че е отворен и напълно демократичен. Парадоксално, след оттеглянето на тази група, динамиката на листа замря, той престана да бъде поле за дискусия – и съответно вече не губи ничие време. NGOs не загина, но остана да функционира преимуществено като канал за разпространение на информация.  Но тази „миграция” сигнализира, че:

• широкият, „демократичен” формат, е непосилен дори в рамките на гражданската среда, и
• изясняването и отстояването на позиции в рамките на открит дебат с опоненти се възприема за безсмислена загуба на време от нарастващ брой ключови  хора в сектора.

Това е една бегла тенденция, която наричаме радикализация на позициите и загуба на диалогичност.

5. Хоризонтално /тематично/ противопоставяне. Става въпрос за естествени до някъде противоречия, като тези между „натурчици” и „енергетици” примерно. Тези противоречия сякаш се изострят. Разломът по линията за или против ВЕИ , в чиято основа лежи ядреният дебат, създава сериозен проблем на природозащитното движение тъй като обърква общественото мнение и налива вода в мелницата на индустриалните и политически лобита. Очевидно има противоположни мнения по тези дебати, но е важно да се дефинират съвместно споделени ценностни принципи и да се експонират целенасочено в обществената комуникация. Това може да не е лесен процес, но си заслужава да се направят първите стъпки.
6. Вертикални деления – експерти и идеалисти. Този тип деления са по-обезпокояващи.  „Стратезите” не искат да си губят времето с глупости, „експертите” презират лаладжийските според тях протести, „идеалистите” нападат продажниците и ги обвиняват в политически конформизъм. Подобен тип деления има вероятно във всички тематични области, но ясно проличават около опазването на защитени територии, където процесите са може би най-динамични.
7. Професионалисти и активисти. Професионалният активизъм съществува от десетилетия и е възприет отдавна от правните норми и донорите.  За голяма група от хора в основната природозащитна общност опазването на околната среда отдавна е професия. Те продължават да се самоопределят като активисти, а организациите, чрез които се издържат – като граждански. Но професионализирането на тези организации е източник на сериозни промени в поведението на тези оранизации. Без да изгубват връзката си с основополагащите си цели, по смисъла на 1.1. тези организации често възприемат логиката и поведението на работодатели, т.е. интернализират в приориетите си осигуряването на финансов ресурс. Подобно развитие, съответно, ги отличава съществено от организациите, доминирани от доброволци – хора, за които природозащитата е кауза, или хоби, но не начин за препитание. Търканията между представители на двата вида организации, между професионални и доброволни активисти, зачестяват в рамките на целевата общност.
8. Междунационални мрежи срещу мести организации. Поведението на могъщи – и не до там – международни мрежи силно наподобява това на наднационалните корпорации. Поведението на тези мрежи променя и подменя облика на местното гражданско движение. Отнемат капацитет на  местните организации.
9. Граждански организации и политика. На теоритично ниво политическите партии имат претенция да упражняват легитимно гражданско представителство в рамките на парламентарната демокрация. Гражданските движения и НПО са легализиран инструмент за допълнително представителство. Разликата е в достъпа до директно участие във властта. Партиите имат тази възможност, НПО – нямат.  Непартийността на гражданското общество предоставя известна легитимност на представителите му, както и гъвкавост във взаимодействието с постоянно-сменящи се политически партии във властта. Но пък не му позволява пряко участие в нея.   До преди две години зелените партии в България играеха минимална роля в демократичния процес и дефакто в политическата палитра липсваше опция за „зелена” партийност. Но създаването на "Зелените" като политическа партия на целевата природозащитна общност направи заявка за промяна в статуквото – както в политическата палитра, така и в самия НПО сектор. Съответно – предизвика опозиция, както от политическите партии, които се конкурират за участие във властта, така и от мнозина в НПО сектора, които държат да съхранят гражданската си идентичност.

Изводи и решения

Изложението на тези процеси и проблеми доведе до следните изводи. Наблюдават се проблемни тенденции около:

• т.нар. формализиране на неформалните;
• връзката между власт и граждани;
• наличието на сериозни неконцептуализирани проблеми около доминирането на обществените ценности от пазарни и икономически ценности;
• абдикацията на държавата от основни функции, които се прехврълят върху плещите на гражданското общество; и
• настъплението на наднационални структури, които отслабват местното гражданско движение.

Проблемите и тенденциите са твърде разнопосочни и предполагат разнопосочни насоки на действие. Мрежата Блулинк сама по себе си възникна като реализация на визия за подобно решение. Идентифицирахме две основни насоки за търсене на решения.

1. Саморегулация. Реално действащите природозащитници и техните организации нямат интерес да оставят дефинирането си в ръцете на външни фактори – държавата, медиите, съда. В техен итерес е да вземат този процес в свои ръце и да дефинират ценностните принципи, около които гравитира общността им. Опитът на други общности в тази област може да бъде полезен – дори и да не е особено сполучлив. Досегашни инициативи в тази област не са постигнали успех и популярност по различни причини, една от които, че са предприети извън рамките на подобна ценностно консолидирана общност, каквато съществува в природозащиттия сектор.
2. Формулиране и възприемане на общи ценности . Идеята е да се формулира сравнително прост списък от ценностни, зад които застават хората и организациите, които го подписват. За да има смисъл, Хартата трябва да бъде съпроводена от критерии и механизъм за контрол на спазването им. Така ще се гарантира възможност за реално само-дефиниране от страна на общността и ще се премахне възможността за изпразване на хартата от съдържание, както става например с кодексите за етична журналистика.

--

Докладът е подкотвен като дискусионен материал за тематичната сесия "Процеси и актьори в природзащитната общност и ролята на БлуЛинк", провела се в рамките на Националната конференция на неправителствените природозащитни организации - Екомрежа България, провела се на 13 - 15.05.2011 г. в София.