"БлуЛинк" апелира за президентско вето в защита на достъпа до екологично правосъдие

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

В съответствие с уставните цели в обществен интерес на фондация “БлуЛинк”, сред които

• да способства за опазване и съхраняване на околната среда; да подпомага развитието на демокрацията и гражданското общество;
• да съдейства за утвърждаването на целите, ценностите и нормите на обединена Европа; и
• да насърчава развитието, ефективността и единодействието на неправителствения и нестопанския сектор; 

апелираме към Вас да упражните правомощията си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ)

като върнете за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗИДЗНИ), приет от Народното събрание (НС) на 19 април 2024 г., в следните му части:
1. § 19, ал.1, буква а), ал.2, буква б) и ал.4, буква б), по отношение на изменение на чл.88, ал.4, чл.93, ал.10 и чл.99, ал.9 от ЗООС,
относно въвеждане на едноинстанционно съдебно производство за обжалване на решения в производства по екологична оценка (ЕО) и ОВОС, въз основа на изложените по-долу аргументи.

Предложените изменения противоречат на буквата и духа на българската Конституция и закона, както и на международното право, по силата на обвързващото действие на ратификацията на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска Конвенция), която е част от националното законодателство и съгласно чл. 5 (4) от Конституцията има предимство пред всяка разпоредба на вътрешното законодателство, която й противоречи.

Конституцията на Република България (КРБ) в чл.55 прогласява и гарантира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, а чл. 15 на КРБ въвежда задължение за държавата да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Конституционният съд приема, че околната среда е благо от най-висш порядък, което не може да бъде остойностено. Въздействието върху околната среда в неблагоприятен аспект в резултат на изпълнение на инвестиционно намерение може да има различни проявления – върху човешкото здраве, върху чистотата на въздуха и на водата, върху различните екосистеми и т.н. Поради това липсва икономически механизъм, който да даде сигурна оценка на този ефект, още повече, че той в повечето случаи може и да не е с еднократно действие и да няма материално измерение.  (Решение № 5 от 19.04.2019 г. по к.д. № 12/2018 г.).

Достъпът до правосъдие по въпросите на околната среда е един от основните принципи на опазването на околната среда в България, заедно с други принципи, изброени в чл.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), сред които устойчиво развитие; участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда и информираност на гражданите за състоянието на околната среда.
В този смисъл, достъпът до правосъдие е основен правен инструмент, който гарантира опазването на околната среда като ценност от висш конституционен порядък, както за обществото като цяло, така и за отделните граждани, която осигурява здравословна околна среда за благосъстоянието на човека и осъществяването на основните му права.

Припомняме, че член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската Конвенция предвижда достъп до съдебни или други процедури за оспорване на материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, предмет на разпоредбите за участие на обществеността на член 6 от Конвенцията.

Припомняме също, че съгласно чл. 1 на Директива 2001/42/ЕО за екологичната оценка целта на директивата е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми, с оглед съдействие за устойчиво развитие. Съгласно чл.81, ал.2 на ЗООС, с екологичната оценка и ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и 9.
В духа на горепосочените разпоредби, съдебният контрол върху административни актове- решения, издадени в процедурите по ЕО и ОВОС, е от съществено значение за опазването на околната среда от неблагоприятното въздействие на планове, програми и проекти, като качеството и интензитета на защита се гарантира чрез обжалването им пред съда на две инстанции.

Такъв е и принципът, заложен в Административнопроцесуалния кодекс (чл.131), както и в чл. 10, ал.2 от Закона за съдебната власт. Това е принцип, който се прилага към обжалване на административни актове във всички сфери на обществения живот, включително тези с висока степен на обществена значимост, например обжалване на принудителни административни мерки, на откази за издаване на разрешителни при лицензионни режими или отнемане на такива и комплексни разрешителни на големи индустриални обекти.

В този контекст, въвеждането (отново) на изключение от този принцип за определена категория административни актове по ЕО и ОВОС (въведено първо през 2017 г. и ограничено през 2022 г. с изменение на ЗООС (ДВ, бр. 42 от 2022 г.) със срок до 2024 г.) контрастира, първо с целите и принципите на Конституцията, Орхуската Конвенция и специалния закон – ЗООС, а след това и с принципните постановки и регламентация на административното право.

В този смисъл, допускане на едноинстанционно производство по отношение на обекти с национално значение обявени за такива с акт на МС, които същевременно са обекти със стратегическа важност (по смисъла на § 1, т.76 от Допълнителните разпоредби на ЗООС "Обект със стратегическа важност" е всеки обект, включен в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика или в Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г., както и проект, за който е взето решение на Народното събрание за реализацията му) противоречи на фундаменталните принципи на Европейския съюз за осигуряване на „високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“ (чл.3, ал.3). Подобно изключение представлява подкопаване на степента за защита на съответните права и законни интереси, които зависят от качеството на околната среда, и са гарантирани от Конституцията и закона в двуинстанционно съдебно производство.

УВАЖАЕМИ Г-Н РАДЕВ,

Именно принципите и конкретните правни разпоредби на правото на Европейския съюз и на българското право диктуват обратната логика – когато даден план, програма (оценявани чрез ЕО) или инвестиционен проект (оценяван чрез ОВОС) са с висока обществена, стратегичека, важност, и съответно засягат най-широк кръг обществени интереси – както екологични, така и социално- икономически– те следва да бъдат подложени на още по-строг контрол от институциите и обществеността в рамките на процедурите по ЕО и ОВОС и от съда в рамките на двуинстанционното производство.

В този смисъл, припомняме, като цитираме почти в цялост, мотивите към Вашия Указ № 175 от 07.08.2017 г. за връщане за ново обсъждане в Народното Събрание на Закона за изменение и и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от 44-то Народно Събрание на 27 юли 2017 г., които са напълно относими към Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗИДЗНИ), приет от Народното събрание (НС) на 19 април 2024 г.,  в частта в § 19, ал.1, буква а), ал.2, буква б) и ал.4, буква б), по отношение на изменение на чл.88, ал.4, чл.93, ал.10 и чл.99, ал.9 от ЗООС относно въвеждане на едноинстанционно съдебно производство за обжалване на решения в производства по екологична оценка и ОВОС.

“С приетия закон се установява едноинстанционно съдебно производство по жалби срещу решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение и са със стратегическа важност.

Приветствам стремежа към ускоряване на процедурата по изграждане на национални обекти, които имат стратегическо значение за развитието на България. Не споделям обаче възприетия от законодателя подход ускоряването да става за сметка на намаляване на инстанциите при упражняването на съдебния контрол, защото засегнатото благо с това изменение е околната среда. Тя е ценност от висш порядък, гарантираща правото на живот и правото на здравословна и благоприятна околна среда. Именно поради това грижата за околната среда е сред основните начала на Конституцията. В нейния чл. 15 е предвидено задължението на Република България да осигури опазването на околната среда. То включва както регулации, целящи съхраняването и възпроизводството на околната среда, така и правила за ефективен контрол за тяхното прилагане и за защита на основното право на гражданите, изрично записано в чл. 55 от Конституцията. Изключения от установените общи правила за двуинстанционен съдебен контрол върху административните актове, за да бъдат допустими и съразмерни, трябва да намират опора в ценности от конституционен порядък.

Административните съдилища изпълняват своята правозащитна функция и в двете си инстанции. Правото на оспорване на административен акт, както и правото на касационно оспорване на първоинстанционно съдебно решение представляват процесуални права за защита срещу порочен държавен юридически акт. Действително касационното производство не решава материалноправния спор, но решава спора за законосъобразността на първоинстанционното решение. По този начин касационното производство е ефективна преграда срещу нищожни, недопустими или неправилни първоинстанционни решения. Премахването на това производство в Закона за опазване на околната среда и в Закона за биологичното разнообразие намалява интензитета на защитата, необходим за гарантиране на околната среда като конституционно установена ценност. Затруднява се и изпълнението на функцията на Върховния административен съд по чл. 125, ал. 1 от Конституцията да "осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване". С тази функция се защитават както правата и законните интереси на засегнатите лица, така и общественият интерес.

Отпадането на касационния контрол е мотивирано с необходимостта "да се съкрати съществено времето за процедиране и влизане в сила на изграждането на обекти с национално значение и за да се избегнат дългите и тежки процедури на съдебно обжалване". Считам, че бързината не може да бъде ценност над законността дори при реализирането на стратегически важни обекти, когато това може да създаде риск от непоправими екологични последици. Основна характеристика на екологичното законодателство е неговата превантивна насоченост, в синхрон с която е съществуващото двуинстанционно съдебно производство при оспорване на актове на компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и по Закона за биологичното разнообразие.

Изразявам убеждението си, че промени в законодателството, свързано с опазване на околната среда, трябва да се предхождат от широки обществени обсъждания, както повеляват и международните актове, по които Република България е страна (чл. 8 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда).”

Експертният и правен екип на фондация “БлуЛинк” остава на разположение на Вашия екип за евентуално необходими уточнения по гореизложеното становище.

С уважение,

Павел Антонов
Управляващ редактор
Фондация “БлуЛинк”

blulink_iskane_za_veto_signed_.pdf