„БлуЛинк“: Необходимо е по-пълно включване на гражданското общество в актуализирането на ИНПЕК

В свое становище фондация „БлуЛинк“ призова българското Министерство на енергетиката за по-ефективно включване на обществеността и по-цялостно прилагане на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) при обсъждането и приемането на актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) за периода 2021-2030 година.

През декември 2023 година беше публикуван работният вариант на ИНПЕК на България, а до юни 2024 година страната ни трябва да приключи актуализацията на документа и да го предаде на Европейската комисия.

С ИНПЕК всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС) определя основните цели и мерки за реализиране на политиките си в областта на енергетиката и климата в контекста на европейските приоритети и законодателство.

Поради важността на документа Министерството на енергетиката трябва да осигури условия за по-пълното и ефективно включване на гражданското общество и всички заинтересовани страни в актуализацията на ИНПЕК, като даде възможност на обществеността да изрази позицията си и по този начин да допринесе за подобряване на качеството на плана, се казва в становището, изготвено от правния експерт на „БлуЛинк“ Пламен Пеев. Настоящият проект за актуализация на ИНПЕК не съдържа достатъчна информация за процеса до момента. „Надяваме се тя да бъде напълно развита в окончателния вариант на плана“, посочва още документът.

„БлуЛинк“ припомня, че участието на обществеността е регламентирано в Регламент 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз, който от своя страна се позовава на Директива 2001/42/ЕО (Директива за екологична оценка) и на Орхуската конвенция.

В опит да подпомогне подобряването на този аспект фондацията предоставя на Министерството на енергетиката анализи относно участието на обществеността в страните от ЕС в процесите на приемане и актуализиране на ИНПЕК. Анализите са изготвени от международната мрежа „Правосъдие и околна среда“, чийто член е и „БлуЛинк“.

Втората област, която изисква допълнителни усилия при актуализирането на ИНПЕК, е координирането на документа с Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП). Фондацията подчертава, че в процеса на актуализацията трябва да се отразят и развият териториалните и разпределителните аспекти на справедливия преход към нисковъглеродна икономика с крайна цел климатична неутралност до 2050 г. В настоящия си вид ИНПЕК не предвижда как България ще се справи с предизвикателствата пред трите въглищни региона, които ще бъдат най-засегнати от прехода в социално-икономически аспект – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Териториалните планове за тези региони вече са одобрени от ЕК, но по никакъв начин не са включени в ИНПЕК.

В съответствие с конструктивния си дух становището насочва вниманието на Министерството на енергетиката към методическа рамка за оценка и оценка на ИНПЕК от гледна точка на справедливия преход, изработени от Reform Institute в партньорство с фондация „БлуЛинк“.

Оценката, която обхваща 12 елемента на териториалните и разпределителните аспекти на справедливия преход, установява, че проектът на ИНПЕК:

• Не споменава целите за повишена амбиция, заложени в ТПСП
• Не съдържа график за индустриален преход към нетни нулеви емисии
• Не съдържа мерки и политики за подкрепа на местните икономики чрез стимулиране на техния потенциал за растеж
• Не съдържа мерки и политики за подкрепа на малки и средни предприятия и социална икономика
• Не съдържа мерки и политики за подкрепа на уязвимите групи, като хората с увреждания
• Не съдържа елементи на управление на справедливия преход, като например институционална координация и включване на заинтересованите страни в регионалното управление на прехода

blulink_stanovishche_za_inpek.docx_.pdf