Нестопанската работа в обществен интерес не трябва да е безплатна, а качествена

Политиката да не се предвижда заплащане за нестопанска работа в обществен интерес е порочна и създава предпоставки за ниско качество и зависимости. Това лично становище изразих днес в рамките на работната група за изготвяне на правилата за функциониране на бъдещия Съвет за развитие на гражданското общество, създаден по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Мнението ми е предизвикано от явно възприетия подход за неплатено участие на членовете на съвета в работата му. Той е заложен в ал. (11) на чл. 4 от Закона за юридически лица /ЗЮЛНЦ/. Според този новоприет член, който влезе в сила т 01.01.2018 г. , държавата може да подпомага и да насърчава юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза. Методите за такава помощ, според закона, могат да включват данъчни и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони и при съобразяване с правилата по държавните помощи.

Държавата, чрез администрацията на Министерския съвет, провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи, гласи законът. По силата му, за тази цел се създава Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. В съвета участват представители на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, а председател на съвета е заместник министър-председател, който не участва в гласуването.

Законът вменява на съвета за развитие на гражанското общество да:

• дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които се отнасят до дейността на гражданските организации;
• координира и следи за изпълнението на изисквана от същия закон стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България и плана за действие по нея;
• предлага на МС план за действие, включително финансов, за изпълнението й за всяка следваща година и прави преглед и оценка на изпълнението;
• събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства;
• прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения; да подпомага процеса на взаимодействие между държавната и местните власти и гражданските организации;
• определя приоритетите и приема правилата и процедурите; както и
• разпределя средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Според ал.11 на чл.4 от ЗЮЛНЦ, "членовете на съвета по ал. 3 не получават възнаграждение за участието си, като те и организациите, които представляват, и свързаните с тях лица не могат да участват с проекти за финансиране". Това ограничение е парадоксално. Ако държавата е решила, че има нужда от този съвет - и подкрепа за гражданското общество - основен приоритет трябва да бъде качеството на работата и ефективността му. Пестенето на пари от възнаграждения за членовете му прави тъкмо обратното.

Дори намален до минимум, за да изпълнят всичко това, от избраните членове на съвета ще се изисква инвестиция на достатъчно време, капацитет и интелектуално усилие.  Хипотезата,  че работата им трябва да бъде безплатна, тъй като е част от нестопанските дейности на организациите им и на гражданското общество, е погрешна и дискриминира изпълняващите качествено работа в обществен интерес спрямо хора, изпълняващи сходни функции за бизнеса или държавната администрация.

Длъжен съм да предупредя, че отказ инвестицията на време и усилия от тяхна страна да бъде компенсирана финансово рискува да намали ефективността от работата на Съвета и да направи членовете му зависими от други източници на финансиране. Нито гражданското общество, нито държавата могат да си позволят това.

Това съображение е валидно още повече с оглед на условието, че  техните оранизации няма да имат право да кандидатстват за финансиране към Съвета, т.е. участието на техни представители в него им носи потенциална загуба на приход за изпълнение на идеалните им цели. Ето защо смятам, че участието в съвета трябва да бъде заплатено според качествата и експертизата на участниците в него и високите очаквания за качество на работата им.

Състав и действия на Съвета за развитие на гражданското общество според ЗЮЛНЦ

По определението на ЗЮЛНЦ, съветът се състои от 15 членове, включително председател, които се определят с решение на МС за срок три години въз основа на прозрачна и състезателна процедура, която има следните етапи:
1. публично обявяване на интернет страницата на Портала за обществени консултации;
2. предварителна регистрация на всички организации, които желаят да участват;
3. номиниране на организации - кандидати за членове на съвета по ал. 3;
4. избор на кандидатите чрез гласуване на предварително регистриралите се;
5. организациите, получили най-много гласове, излъчват свой представител за член на съвета по ал. 3 и негов заместник.

Изискванията към юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, които излъчват членове на съвета, включват: опит в осъществяване на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие минимум 5 години. Работната група, в която участвам доброволно, бе сформирана през м. декември за да подготви предложение за правилник на организацията и дейността на съвета, който МС да приеме и прилага.

За насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност ежегодно се предвиждат и разходват средства по държавния бюджет. Оценките на проектите и предложението за разпределението на средствата по ал. 8 се осъществява по критерии, условия, правила и процедури, приети от съвета по ал. 3, който прави предложение на МС. Административното обслужване на дейността на съвета се осигурява от администрацията на МС, в рамките на платеното работно време на служителите й.
 

Пълен текст на ЗЮЛНЦ може да видите тук.