Платформата за гражданско участие Е-вот

Платформата за електронно гласуване и номиниране на граждански представители към комисии и други държавни структури в България е пример за действаща саморегулация и самоорганизация в „третия сектор”. Начинът на действие и еволюцията на платформата, както и трудностите при функционирането є представляват полезен опит, който може да бъде заимстван от други групи НПО.

Гражданско е-Представителство е сред няколкото ключови услуги, които електронната мрежа Блулинк предоставя на основната си група потребители – активно действащи неправителствени организации /НПО/. Мрежата е създадена през 1998 г. като съвместна инициатива на граждани, активно ангажирани в работата на десетина природозащитни български НПО. Въпреки наличието на естествена конкуренция между тези НПО при набирането на средства и обществена подкрепа, сформирането на Блулинк се случи в момент, когато между представителите им вече бяха изградени условия на взаимно доверие и сътрудничество. Казано накратко, това бяха хора, които си вярваха и се уважаваха взаимно. Доверието между тях беше не толкова междуличностно, колкото основаващо се на обща кауза – опазването на околната среда. Доверието е традиционен фактор за обяснение на всяка обществена дейност, било то стопанска или нестопанска, но в случая е критично важно условие за възникването на действащи сътрудничества между НПО, както и на условия за създаване на съвместни правила и форми на саморегулация помежду им.

Принудени да действат в много динамична среда и по много проблеми едновременно, съучредителите на Блулинк търсеха активно възможности за подобряване на ефективността на комуникацията помежду си. Същевременно за тях бе важно да разширяват възможностите си за комуникация и въздействие върху важни целеви групи, сред които други организации и граждански групи, държавните и общински институции и медиите. Не на последно място, те се нуждаеха от постоянно разширяване на социалната си база от поддръжници и единомишленици. Блулинк бе сформирана с обещанието да подпомага тези техни цели чрез възможностите на интернет. Важен за по-нататъшното развитие на мрежата и формите на саморегулация, които се зараждаха в нея, бе фактът, че тя успя да съхрани ролята си на доставчик на услуги за активните природозащитни НПО и тяхна доверена зона за действие и  комуникация.

Макар и да звучи просто, за Блулинк съвсем не бе лесно да се опази от различните форми на натиск, които естествено я отдалечаваха от тази є роля. Сред тях най-сериозен бе натискът от страна на донорите и проектно то финансиране. Под негово въздействие мрежата, подобно на много други неправителствени структури в пост-социалистическия период, можеше да загуби своите първоначални цели и да се превърне в поредната НПО, съществуваща единствено за да осигурява възнаграждение за своите служители и учредители. Тази заплаха обаче бе осуетена благодарение на привързаността на учредителите и членовете на екипа към гражданските ценности и решимостта им да реализират тази конкретна инициатива.

Друг важен принцип във функционирането на Блулинк бе и продължава да бъде осигуряването на неутралност и безпристрастност, не само спрямо широкия кръг на гражданските потребители на мрежата, но най-вече при устояването на опитите за идейно, оперативно и личностно влияние от страна на учредителите є. Способността на мрежата и човешкият колектив около нея да съхрани основната є обслужваща функция, я превърна в подходяща платформа за реализиране на функциите на самоуправление и саморегулация сред НПО.

Конкретен повод за сформирането на платформата Гражданско е-Представителство стана прекратяването на съществувалия до 2004 г. секретариат на природозащитните организации. Сред основните функции на секретариата, освен организацията на ежегодни национални конференции, бе обслужването на процедурите за избор на представители на НПО към комисии и органи на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Тези процедури се провеждаха по искане на министерството за попълване на определени бройки за представители на гражданското общество. Самото откриване на подобен тип процедури стана възможно след комбинация от два определящи фактора:

• Обстоятелството, че непрестанната активна работа на групата НПО постепенно ги превръщаше в естествен, макар и не винаги желан, партньор на МОСВ и останалите държавни структури, ангажирани с опазване на околната среда; и
• Утвърждаването на МОСВ като една от най-отворените към участие на обществеността и НПО държавни институции, въпреки рецидивите на административната култура на инертност, непрозрачност, проникване на политически и бизнес интереси, и наследена враждебност към гражданския контрол. Причините за открояването на това ведомство на общия фон се дължи на различни фактори, свързани с естеството на неговия предмет на действие, историческа еволюция, професионализъм и лични качества на служителите от различни нива, както и с активния обмен на МОСВ с международни организации и участието му в наднационални процеси.

По данни от Блулинк към средата на 2010 година платформата обслужва 254 регистрирани организации и граждански групи. Сред тях има не само природозащитни НПО, но и организации и агенции, действащи в областите на селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, гражданското общество, социалното развитие, бизнеса и др. Като потребители са регистрирани читалища, клубове „Отворено общество”, търговско-промишлени камари и др.

Платформата предоставя възможност на институциите да организират прозрачна и представителна (в рамките на регистрираните членове на платформата) процедура за гражданско участие в техните консултативни органи; актуална информация за участието на представители, излъчени чрез платформата в различни съвети и различни комуникационни възможности във връзка с осъществяване на представителството66. В резултат от 49 изборни кампании, проведени от създаването на платформата досега, са били избрани общо 102 представители.

Петдесет и шест са институциите, които са се регистрирали и ползват услугите на платформата за избор на НПО представители. Освен структури на МОСВ, сред тях са и Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ и Министерството на земеделието и храните, консултативни и ловни съвети, комитети за наблюдение на оперативни програми на ЕС, Комисията за решаване на спорни казуси и конфликти в горскостопанската практика и др.Наборът от правила, формиращи процеса на саморегулация, е публично достъпен в интернет под надслов „Пълeн текст на механизма на процедурата за избори на НПО представители”.

Предвид прехвърлянето на изборните процедури в интернет пространството, а функциите на секретариат – към Блулинк, бе вписано изискването участващите НПО да представят на фондация Блулинк определен набор от документи:
• съдебно решение за регистрация на НПО, съгласно ЗЮЛСНЦ (за новите участници) или пререгистрация при смяна на обстоятелства (за старите участници);
• свидетелство за актуално състояние на организацията, подновено на всеки 2 години;
• писмо, изразяващо желанието на организацията да участва в процедурата за избори на НПО представители, подписано от официалния представител на организацията или оторизирано лице;
• кратко описание на дейността на организацията по проблеми на опазването на природата, околната среда и устойчивото развитие (1 страница).

Всяка организация има право на един глас при гласуване. Интересен детайл в случая е възприемането от страна на организациите на наказателна мярка, а именно условието, че тяхното право на участие в изборите може да бъде игнорирано или отнето при неизпълнение на посочените изисквания. Освен това те делегират на секретариата на платформата доверието да контролира и прилага изискванията.

Все още тази инициатива не осигурява такава представителност, каквато би се искало на вече участващите в нея, но това може да се обясни с различни фактори. Участието във всяка саморегулация изисква транзакционни разходи, срещу които много организации преценяват, че не биха получили адекватна полза във вид на по-значима колективна или индивидуална репутация, представитеност (пряка или непряка) на тяхното мнение пред институциите или просто имат други приоритети.

Редица активни участници в гражданския процес споделят мнението, че участието на техни представители в държавните институции следва да се приема като неограничено право, а не като отстъпка от страна на администрацията. От самото създаване на Гражданско е-Представителство платформата се натъква на постоянното съмнение сред участващите НПО: полезно или вредно е участието на техни избрани представители в органите на държавата в съответствие с правила и бройки, определени от самите тези органи? Дилмата „да участваме, или не” поставя под въпрос цялостната целесъобразност на гражданското представителство в съществуващия му вид – както и на свързаните с него механизми на саморегулация.

Поведението на държавните институции често налива масло в огъня на скептицизма по отношение на гражданското представителство. Сред срещаните проблеми са случаите на късно обявени процедури и формалистично отношение спрямо гражданското участие от страна на държавните органи. В един емблематичен случай МОСВ отказа де факто достъп на избран от НПО представител във Висшия експертен съвет – органа, който се консултира по издаване или отказ на екологични разрешителни за инвестиционни и други проекти. Въпреки тези и други напрежения, доброто желание все още надделява и платформата Гражданско е-Представителство се ползва както от НПО, така и от разширяващ се кръг институции.

Понякога функционирането на платформата бе поставяно под заплаха от вътрешната динамика между потребителите є. Желанието на определена организация или кандидат непременно да спечели даден избор неведнъж е ставало причина за напрегнати процедури, в които различни НПО се опитват да „надхитрят” системата с процедурни хватки, например чрез регистриране на клоновете си като отделни гласуващи субекти. Тук се проявяваше тенденция участниците да пренасят в процеса на саморегулация културата на нихилизъм спрямо политическите процеси и обществените норми, която за съжаление доминира в обществения живот в България.

Технологично платформата Гражданско е-Представителство трудно отразява непрестанно изменящите се реалности и потребителски стандарти в интернет. Много нови потребители, както и самият екип на Блулинк, отправят критики към функционалността, интерфейса и дизайна на платформата. Но въпреки липсата на визуално атрактивни и потенциално полезни елементи на социална мрежовост, платформата остава полезен и ползван инструмент както от страна на НПО, така и за държавните институции.

След първите пет години на функциониране на платформата Гражданското е-Представителство се натрупаха достатъчно наблюдения и опит. Назрява необходимостта за преосмисляне на някои от механизмите на саморегулация и въвеждането на нови такива. През 2010 г. Блулинк поде дискусия сред НПО-потребителите на платформата и постави оптимизирането на механизмите за избори в дневния ред на годишната си среща, в която се включиха проявилите желание за участие представители на активни природозащитни НПО.

Основен концептуален въпрос, подложен на дискусия, бе този за обхвата на платформата. По определение тя трябваше да обслужва НПО – регистрирани по закона субекти на гражданското общество. Но през отминалия период настъпи промяна в природозащитното движение, характеризирана с активното присъствие на формално нерегистрирани по ЗЮЛСНЦ граждански инициативи с широка обществена основа. Въздействието на тези инициативи върху държавните институции и процесите в държавата в някои случаи надхвърлиха нивото, което традиционните НПО бяха способни да постигнат сами. Такива примери имаше по проблемите на застрояването на защитени природни територии като Иракли, природните паркове „Странджа” и „Ви-
тоша”, както и в борбата срещу генно-модифицираните организми. Това постави на дневен ред въпроса доколко участието в платформата за Гражданско е-Представителство е редно да се ограничава до регистрираните юридически лица с нестопанска цел, и дали не би било необходимо участието на неформални, но действени граждански инициативи в нея?

Като механизъм за саморегулация, обслужван от субект на гражданското общество, каквато е Блулинк, платформата за избори лесно би могла да се отвори към граждански инициативи. Въпреки принципното съгласие на уча стниците с необходимостта от такова отваряне, въпросът за определянето на легитимността на участниците съставяше непреодолима пречка. Поставен бевъпросът по какъв начин, освен чрез държавата и съда, биха могли да се легитимират реалните участници в гражданския процес? Въпросът се усложняваше от споделеното разбиране, че предложените от държавата механизми така или иначе не са особено адекватни за определянето на активността и полезността на гражданските субекти за реализирането на тяхната мисия. Това разбиране се основава на огромния брой регистрирани и легално съществуващи НПО, които всъщност се изявяват като квази-фирми и служат за привличане на финансиране и избягване на данъчните и други ограничения върху стопанската дейност. Ситуацията, при която всички тези изрядни правни субекти, които нямат нищо общо с декларираните си граждански цели, получават пълен достъп
до гражданското представителство, докато реалните граждански инициативи
нямат право на такъв достъп, бе квалифицирана като парадоксална.

Въз основа на дългогодишния си опит в саморегулацията и общностните взаимоотношения, базирани на взаимоуважение и доверие, природозащитниците достигнаха до виждането, че не държавата е способна най-добре да определи легитимността на участниците в гражданския процес, а самите те. На обсъждане бе поставена идеята граждански инициативи без правна регистрация да могат да участват равностойно в изборите на граждански представители със санкцията на цялата природозащитна общност. Замисълът предвижда прилагане на общностния контрол на легитимността на участниците и функционирането на механизмите на саморегулация, базирано и вдъхновено от възприетата в науката система за общностна оценка, без участието на държавата. По този начин природозащитната общност дефинира нова стъпка в мисленето си – от саморегулация към самоопределение.

Като сериозна слабост при действието на платформата за гласуване бе отчетена ниската степен на ползваемост на съществуващите механизми за обратна връзка и консултация с общността от страна на избраните вече пред ставители. Практическите елементи на промяна в механизмите, поставени да дискусия, включваха съкращаване на сроковете за избор, въвеждане на мандатност и по-стриктни изисквания за обратна връзка и дискусия от страна на избраните граждански представители.

Основно място в дискусията зае финансовата независимост на платформата. С оглед на постоянния риск от изчерпване на целевото финансиране за дейностите на Блулинк за пореден път самите участници в платформата повдигнаха въпроса за самофинансирането є. Идеята за въвеждане на такса за участие бе приета по принцип, но породи редица важни въпроси. Сравнително лесно за решаване се оказа правилото за недопускане на своеобразен финансов ценз за участие, който би противоречал на принципа за откритост на платформата към всички НПО и граждански инициативи. Като разумно решение бе приета възможността за отмяна на таксата от страна на секретариата по предварително определени критерии. Така организации или граждански групи, които не разполагат с необходимите средства, за да допринесат за финансовата неза висимост на платформата, ще могат да участват в процедурите след подадено мотивирано искане за отмяна на таксата за участие.

Досегашните изводи от реализирането на тази инициатива сочат, че само-регулацията в неправителствения сектор, както и във всички други сектори на обществото, е възможна въз основа на взаимно уважение и доверие в принципността на участниците и вярността им към общата им кауза. Участващите в даден процес на саморегулация трябва стриктно да уважават добрия тони духа на взаимно разбирателство, заложен в този процес. Изкушението да се използват процедурни несъвършенства и други подобни похвати трябва да се преодолява систематично.

Организацията, която обслужва, контролира и прилага механизмите на саморегулация в „третия сектор”, трябва изключително стриктно да опазва неутралната си и обслужваща роля спрямо НПО. Същевременно, тази организация трябва постоянно да демонстрира сериозното си отношение към процеса и да прилага приетите от участниците в него правила.

Друг извод е, че за успешното функциониране на механизма на саморегулация е важно наличието на съответен орган – по подобие на Работната група на НПО – за наблюдение и контрол на механизма и работата на секретариата от страна на участниците, който да бъде независим от секретариата и да може да го контролира или смени при необходимост.

Зависимостта от донорско финансиране представлява сериозен риск пред НПО от поставяне на дейността им в зависимост от приоритетите на донорите и превръщането им в микроагенции за изпълнение на проекти; тя компрометира способността им да реагират бързо по проблеми, свързани с оригиналната цел на създаването им. Същото се отнася за организациите, опитващи се да подсигуряват и обслужват процесите на саморегулация в НПО сектора – изчерпването на донорското финансиране може да доведе до прекратяване на функциите им. Стратегически важно е процесите на саморегулация да не зависят от външно финансиране. В случай, че за упражняването им се налага финансиране, то трябва да се осигури от самите участници в процеса.

--

* Текстът е включен като Приложение 1: Организации и инициативи на гражданския активизъм към доклада „Гражданското общество в България: Тенденции и рискове,“ издаден от Център на изследване на демокрацията, София,  през 2010 г., със съавтори д-р Емил Ценков, Тодор Ялъмов, д-р Тодор Галев, Павел Антонов, Светла Енчева , всички права запазени.