Размисли по повод Деня на Земята за българската натура и "природозащитата наобратно"

    Европейският съюз смята за едно от най-сериозните си постижения в областта на опазване на природата създаването и функционирането на Европейската екологична мрежа Натура 2000.  След пълноправното членство на България в ЕС би следвало да се очаква, че задължителното прилагане на законодателството на Съюза ще допринесе значително за опазването на българската природа чрез Натура 2000. Дали обаче наистина ща стане така?  Дали чрез „комбинирането” на погрешно тълкуване, истинско или симулирано неразбиране и преднамерено бездействие няма опасност у нас прословутата екологична мрежа не само да не допринесе, но дори да навреди на опазването на природата?
    При възприемането на национално ниво на един нов подход, какъвто за нас е Натура 2000, важна роля играе компетентната в дадения сектор държавна администрация. В случая това е Министерството на околната среда и водите, а пряко ангажираната дирекция на министерството е дирекция Национална служба за защита на природата. Необходимо е преди всичко именно в това звено да се осъзнае отговорността, да се разберат миналите грешки и причините за тях и да се скъса със старите начини на мислене. 
   Но какви причини могат да ни накарат да се тревожим за бъдещето на Натура 2000 в България? Причините може да се поделят на две основни групи. Първо – и преди световно възприети подходи и инструменти за опазване на природата са били „въвеждани” у нас по такъв начин, че са били обезобразявани, лишавани от смисъл и са използвани по-скоро във вреда на природата. И второ – вече ясно се виждат първите признаци за изопачаване смисъла конкретно на Нагура 2000 в България.
   Много показателен пример от първата група е начинът, по който бяха възприети у нас плановете за управление /ПУ/ на защитени територии /ЗТ/. ПУ на ЗТ са по принцип изключително полезно средство за опазване на природата, като гарантират, че дадената ЗТ няма да остане обявена само на хартия, а ще бъде управлявана чрез планиране на конкретни действия, целящи постигане на природозащитните приоритети и съчетаването им с устойчиво развитие по най-адекватен за дадените условия начин. В България възприемането на ПУ започна преди около петнадесет години. И в крайна сметка този подход беше така „моделиран”, че вместо да се въведе на практика ползата от него, ПУ започнаха да служат за разбиване на природозащитните режими на ЗТ. Тези процес беше и законово обезпечен през 1999 - 2000 година, когато бяха включени неправилни и неточни текстове в ЗЗТ и бе създадена Наредбата за ПУ така, че тези планове да дублират заповедите за обявяване в частта им за определяне на режимите на дейностите в ЗТ. Така ПУ от инструмент за опазване на ЗТ се превърнаха в оръжие, което да може да се използва срещу тях. Най-фрапиращата илюстрация за това в практиката е ЗМ „Колокита” до Созопол, която беше застроена по-плътно и от вилна зона в резултат на изготвения План за управление.
    Друг пример за абсурдно възприемане на световно утвърдени подходи в опазването на природата е откъсването на природните паркове от мрежата защитени територии и прехвърлянето им от МОСВ към тогавашното НУГ /Национално  управление по горите/. Това се случи през 2000 година и беше обяснявано с „интегриране на природозащитата в секторните политики”.  И до днес този абсурд съществува, като  неправилно разтълкуваното „интегриране”  пречи на нормалното функциониране на системата от ЗТ. Вместо истинско интегриране на природозащитните аспекти в горския сектор чрез отчитане въздействията на горскостопанските дейности върху биоразнообразието, горското ведомстмо „получи” от МОСВ администрирането на една категория ЗТ, което не следва да бъде част от дейността на администрацията в сектор „гори”. Моментните интереси, причина за този неправилен и вреден ход, вече не са актуални, но вредата за природозащитата остава. И пак беше използвано  „за прикритие” уж  прилагането на един иначе безспорно признат световновъзприет подход,
   И в двата споменати по-горе случая „прилагането” на природозащитните  инструменти в изкривен, карикатурен вид се осъществи от  администрацията за сектор „природа” в МОСВ – Дирекция  Национална служба за защита на природата. Същата сега въвежда и Натура 2000 в България.
   А какви са конкретните заплахи, видими вече във връзка с Натура 2000 в България? Сам по себе си европейският подход Натура 2000 е смесица от няколко „инструмента” за природозащита, използвани в едно – опазване на видове /определянето на видове, предмет на опазване чрез Натура 2000/, защита на природата чрез  ЗТ /създавенето на защитените зони – ЗЗ от мрежата Натура/, оценка на въздействието на дейности, проекти и програми върху околната среда в частта относно биоразнообразието /оценката за съвместимост – ОС по Натура/. По този начин Натура 2000 трябва директно да постигне определени цели – опазването на видовете и местообитанията, вписани в приложенията на Директива 92/43. Но у нас подходът започва неправилно да се тълкува като заместващ природозащитните инструменти, от които е създаден. Така например съвсем неправилно ролята на защитените територии започва да се свежда само до ролята на защитените зони, с които те се припокриват. Показателно в това отношение е, че в Наредбата за ОС беше създаден текст, според който съгласуването на дейност по реда на Закона за ЗТ отпада, ако е преценявана оценката за съвместимост с Натура. Но ако преценката относно защитената територия се сведе само до преценка относно целите на Натура–зоната, то защо съществуват едновременно и двете категории – и ЗЗ, и ЗТ? Нима не е възможно дадена дейност в ЗТ да няма значително въздействие върху целите на опазване на ЗЗ, но да има въздействие върху целите на опазване в ЗТ като цяло, които по условие са в по-широк обхват?
   Подобна тенденция възникна и при процедурите по ОВОС и ЕО /екологична оценка/  в частта им относно въздействията върху биологичното разнообразие – вместо да ги допълни и оптимизира, процедурата по ОС започна да ги „измества”. Според това неправилно тълкуване ролята на ОС беше определена като „приоритетна” пред останалите заключения относно въздействията върху биологичното разнообразие, без да се разбира, че тя е всъщност едно специфично допълнение в този процес, насочено към строго определени видове и местообитания. Въздействията върху тях не изчерпват въздействието върху биологичното разнообразие, което трябва да се оцени в хода на ОВОС или ЕО.
   Дали поне Натура 2000 гарантира у нас опазването на видовете и местообитанията от Директива 92/43, предмет на опазване в защитените зони? За съжаление отговорът е не. Достатъчно е да споменем съгласуването от МОСВ на ОУП на Община Царево, който предвиждаше поголовно унищожаване на опазвани  местообитания и видове в крайбрежната зона на Странджа, но стана факт въпреки „защитата” на защитените зони от Натура. Ако на някой този пример се струва отдавнашен, то да си спомним абсурдната реакция на МОСВ по случая Банско – Пирин също попада в мрежата Натура 2000. Или отмененото от съда решение по ОС за одобряване на строителство в Иракли. Така че има основания да се страхуваме, че и самият природозащитен инструмент Натура 2000 у нас ще бъзе възприет в осакатен и неработещ вид. За това е достатъчно на Натура да бъдат прехвърлени пороците и грещките на досега използваните природозащитни подходи – формалността и неизползването на реални критерии при оценка въздействията върху биоразнообразието при ОВОС/ЕО, съществуването само на хартия на голяма част от ЗТ без практически  контрол и опазване и най-опасното – безхаберието относно постигане целите на опазване на природата и липсата на разбиране за значението на природозащитата по принцип.  
   Така Натура 2000 ще се превърне в поредния пример за „природозащита наобратно” в България – възприемане на природозащитния инструмент или подход формално, с наподобяване на формата, но обезсмисляне на съдържанието, след което той се използва по-скоро за увреждане на природната среда, а не за нейното опазване. Такива примери не липстват през последните десет – дванайсет години. Но този случай ще бъде още по-опасен от останалите. Защото има опасност у нас да се допусне двойна грешка: Натура 2000 да се наложи като заместващ на всички останали природозащитни подходи, те да бъдат изтикани на заден план и окончателно отслабени и лишени от смисъл, а паралелно с това и самият „заменил” ги подход Натура 2000 да бъде изкривен и обезсмислен. Това вече ще бъде непоправима вреда за години напред. Остава само да се надяваме, че такъв удар няма да се стовари върху и без това оплетената в проблеми българска природозащита. В противен случай трябва да си отговорим на въпроса къде минава неясната граница между липсата на професионализъм и умения в отговорните за защита на природата държавни институции и преднамереното, съзнателно саботиране на опазването на природата у нас в полза на интереси, които са всичко друго, но не и държавни.