Становище за златната концесия в Крумовград на Коалиция срещу минните замърсявания

Изготвено от инж. Огнян Свиленов Кованджийски, който работи в продължение на една година по монтажа и пускането в експлоатация на ВЕЦ “Студен кладенец“. Участвал в проучването на  Горнодъбнишкото и Долнодъбнишкото нефтени находища, газовото находище Деветаки и много сеизмични структури за нефт и газ в Северна България. Патентовал с инженер-геофизици апаратура за насочени дълбоки нефтени сондажи. Участвал в проектирането и изпълнението на структурно - проучвателно  търсещи нефтени и газови сондажи. Ръководител на търсене и проучване на цветни  благородни метали в Ботевградския, Етрополския, Челопешкия, Панагюрския, Велинградския и др. рудни райони, като ръководител на геоложки проучвания и крупните месторождения Челопеч и Асарел. Като главен директор на МОК “Панагюрски мини” и директор по развитието на медно- обогатителен комбинат “Асарел- Медет” участва в геоложките, рудничните и технологични проекти почти на всички месторождения в посочените рудни райони, разработване на микробиологични технологии за извличане на цветни, благородни и редки метали, тяхното експериментиране и въвеждане в експлоатация. Участвал и ръководил много експертни съвети на проекти в областта на геоложки проучвания, добива и металургията.

Относно доклад за оценка на околна среда на инвестиционно предложение за „Добив и преработка на златосъдържащи руди от участък Ада Тепе на находище „Хан Крум”, гр Крумовград .

Обема на работата и главите, които обхващат проучванията, изследванията, проектирането, строителството, експлоатация- та, закриването и рекултивацията.

Прави впечатление, че в колектива, на който “Болкан Минерал енд Майнинг” е възложил да направи ОВОС с ръководител и 11 съавтори на различните глави, няма нито един геолог, хидрогеолог, инженер- геолог, минен инженер по открит добив, обогатител–технолог, строителен инженер, хидроинженер и специалисти завършили специалност опазване на околната среда и др. Това случайно ли е или умишлено? Това поражда и по нататъшните въпроси в становището. Съмнявам се, че никой от тях не работил в проучвателни, проектантски и експлоатационни дейности. Липсва кратка професионална характеристика на тези  специалисти.

Държавните институции са подценили въпроса, като не са съставили комисии от независими специалисти и експерти, които да не са участвали в ДОВОС и разработки, финансирани от “Болкан Минерал енд Майнинг”, да проучат и да съставят научно-професионални становища.

1. Предлаганият за изграждане комбинат за „Добив и преработка на златосадържащи руди от участък Ада Тепе на находище „Хан Крум”, гр Крумовград ”, като цяло би заел площ от 850дка, като вероятно нарочно пишат хектари за да измамят местното население за обема на проекта. Проектът ще унищожи огромни площи в близост до населени места и гр. Крумовград. Границите на целия комплекс се намират на километър и деветстотин метра от гр. Крумовград, а не три километра според ДОВОС, участък Къпел се намира на 0,5км от едноименното село, зона Синап пък е на едва 200 метра от селото, участък Къклица е в близост до три села – Щърбина, Кокошар и Лопатар, участък Скалак е непосредствено в края на самото село и участък Сърнак е също разположен в близост до три села – Чесън, Белина и Пиперица

2. От цялостната дейност на експлоатацията ще бъде добита руда за преработка 8 785 000 тона и откривка 14 630 000 тона /234стр./. Общия обем на рудата и откривката е 23 400 000 тона. Рудата и откривката ще бъдат добити чрез пробивно взривни работи, а рудата ще бъде подложена на едро, полуавтогенно и ситно трошене, смилане, флотация, обезводняване на хвоста до 56% твърда фаза и филтрация на концентрата. Всички тези дейности са свързани с определени технологични проблеми и самата технология изисква използването на :

2.1.1.  Пробивно взривни работи. Пробиване с безядково сондиране, зареждане със взрив и взривяване два пъти седмично. Пробиването и взривяването създават условия за отделяне на финни прахови частици, взривни газове от амониевата селитра и другите компоненти, които се използват за взривните смеси. Никой не знае какъв ще бъде потока на ветровете през седмицата, а още по опасно е когато е тихо времето и финните прахови частици и газовете от взрива бавно се преместват. На седмица е предвидено да се използва 14 тона взрив, на месец 56 тона, на година 672 тона взрив. Доста по сериозен е въпросът, когато няма ветрове, защото този смог от финни частици и газове започва бавно да се разнася над рудника и близките селища.

2.1.2.   Едро, полуавтогенно и ситно трошене на рудата, като една част от които са сухи процеси. Те също създават условия за локално замърсяване с финни прахови частици с преобладаване на силициев двуокис, което е причина за заболяване от силикоза, с опасност за работниците и местното население от с. Овчари и др.

2.1.3.  Смилане с топкови мелници  на рудата с едрина под 40 микрона, флотация и филтрация с използване на  реагенти и химикали - калиев амилов ксантогенат, натриев силикат, дитиофосфат, пенообразувател, меден сулфат пентахидрид, флокулант и други участват в сложен технологичен процес. В технологията на флотацията и гравитацията се отделя крайният продукт–златно-сребърен концентрат с определени качества и химичен състав.С реагентите и маслата се отделят златото и среброто и други метали с ниско съдържание.

На стр. 40, таблица 5.1. в химичния анализ на балансовата и извънбалансовата руда се дава и съдържанието на арсен, равняващо се 145 гр./тон. Общото количество на балансовите и извънбалансовите руди е 10 000 000 т. Изчислено се получава, че общото количество на арсена е 1450 т. Не е ясно общото количество на арсена по време на експлоатацията къде отива-  в концентрата,  хвоста, извънбалансовите руди, оборотните води и др. и в какво състояние се намира. На този въпрос трябва да има точен и недвусмислен отговор и е определящ за бъдещата експлоатация на месторождението.  Като краен продукт от производството златно-сребърният концентрат- търговскичт продукт трябва да има пълен химичен и гранулометричен състав, сертификат съгласно българските и световни стандарти. Концентратът се транспортира и отива в металургичните заводи за преработка до чисто злато и сребро. Неизвестно защо нямат пълен химичен и гранулометричен анализ на търговския продукт. Не трябва да се повтарят случаите в Пирдопско - Златишката котловина, терасата на река Тополница и яз. Тополница, където е замърсено и продължава да се замърсява с арсен. Въпреки идеално защитаваните проекти с гаранции за незамърсяване на околната среда, работещите в миналото и понастоящем обогатителни фабрики непрекъснато имат аварии, дренажи на силно минерализирали води, аварийни и  залпови изпускания и замърсяване на стоящите в близост терени, повърхностни и подпочвени води.

2.1.4. Транспорта на откривката, рудата и концентрата в цялата инфраструктура също създава проблеми, особено при проливни дъждове  и топене на снеговете. Всичко отива по поречието на реката и терасите при проекти, които не гарантират утаяването на твърдата фаза и пречистването на замърсените води..

2.1.5. В РБългария и световната практика такава технология на смесване на стерилната скална маса и хвоста не се прилага. През 80-те години възниква голям научен и проектантски проблем с най-голямото хвостохранилище в България и Европа – “Асарел”. Трябва ли и допустимо лие да контактуват най- високата част на хвостохранилището и отвала за стерилна маса едното с другото. След дълги споровеи научно-фундаментални обосновки беше решено проектът да се изпълни с буфер между хвоста и стерилния отвал.  Причините са бъдеща неустойчивост на отвала, особено при природни бедствия – проливни дъждове и земетресения.  Другата причина, за да не се смесва хвоста със стерилната маса е практически ликвидирането на хвоста като бъдещ потенциал на злато и сребро след вторична преработка. Третата причина, която се смята и като основна, е високото съдържание на двуалуминиев триокис- глини, създаващи условия за свличания, плъзгания, хоризонтални и вертикални движения на скални маси и глина. Става ясно, че твърдата фаза на хвоста ще е 56%, а водата 44% след обезводняването му в сгъстителите. Изграждането на камерите за отделянето на стерилната маса от рудата няма как да бъдат етапно рекултивирани на 100% по време на експлоатацията, а ще се изчака завършването на експлоатацията и тогава ще се започне цялостната рекултивация. По време на експлоатацията циркулацията на води с годишен обем от 2 894 000 куб. м. в хвостохранилището ще се поддържа едно динамично ниво, което ще поддържа долната част на хвостохранилището потопена във вода. Това не създава условия за устойчивостта на това съоръжение – стерилна скална маса и хвост с високо съдържание на двуалуминиев триокис- глини. Хидроинженерите и обогатителите и  другите специалисти могат да кажат колко опасно е, защото това остава трайно за векове. След спиране на експлоатацията ще започне да се обезводнява хвоста и стерилната маса, но пак ще остане с едно статично ниво на водата и остава постоянна опасност да се замърсява цялата тераса на р. Крумовица. Голяма е вероятността глините да компроментират цялата дренажна система за отводняване на съоръжението, което е 410 дка.

От рудника се отделят 400 400 куб. м. извънбалансови некондиционни руди със съдържание на злато под 0,9 гр./ тон при относително тегло на рудата от 3,2 – 3,4 тона/куб.м., равняващо се на 128 000 – 1 500 000 тона. В тези руди се складира и част и от арсена. Практически до сега арсена, благородните метали и елементи се намират в така наречено запечатено месторождение и покрито с милиони години натрупан хумос. По време на експлоатацията и след нея основната част от арсена ще отиде в концентрата, за който нямаме химични данни и сертификат, хвоста, извънбалансовите руди, стерилната скална маса, циркулиращата и дренираща вода и финно смляната руда и глини. Арсена ще се пръсне на много посоки, за които трябва да се даде гаранция - всяка една от тях да не попаднев обкръжаващата среда.
Трябва да се изясни по време на експлоатацията и след завършването ú процесите, които се очакват да се развиват. Неизбежни са температурните влияния, дъждовете, природните бедствия, включително и земетресения, за окисляване на остатъка на повърхността от извънбалансови руди, хвост и стерилна маса от химични, химико-биологични, биологични и геологични процеси.

2.1.6. Необходимите оборотни  води за година ще бъдат 2 894 000 куб.  м. като свежите, които ще се добавят, са 60 000 куб. м. Това минимално количество от свежи води може да се постигне при изключително сериозни прецизни инжинер-геоложки и хидротехнически и хидроложки мероприятия, каквито са инжектиране на терена, уплътняване с бентонитови глини или непропускливи мембрани на дъното на съоръжението. В намерението на инвеститора няма заложени такива. Това означава, че предвидените дренажи в съоръжението и извън него ще улавят една част от хоризонтално и на малка дълбочина годишно циркулиращите, подпочвени и дъждовни води, а останалата на голямата площ на дъното на съоръжението ще проникват и дренират по пукнатини, локални малки и голями разломи и няма да се знае къде отиват и замърсяват. Неибежно е замърсяването на река Крумовица, река Арда  и язовир Ивайловград от води с тежки метали и финна твърда фаза от смляната руда, особено при аварийни, залпови изпусквания и природни бедствия. Такива са нерядките случаи в завършилите и експлоатиращите се надземни и подземни месторождения за цветни, благородни и редки метали.  В този случаи и по-горе не стана ясно къде отива арсена.  

Смесването на стерилна маса с хвоста не създава условия за бъдеща повторна експлоатация на остатъчното злато и използването му при бъдещи по-съвършени и безопасни нови технологии за околната среда.

2.1.7.  При геолого-проучвателните работи са извършени само лабораторни изследвания, а не са извършени полупромишлени и промишлени такива за технологичните показатели на извличане на полезните компоненти. По време на геолого- проучвателните работи не е направена опитна малка кариера за изследване на инжинергеоложките и основни параметри на рудника. Не е наблюдавана опитна кариера за параметрите на рудника. Без промишлени изследвания заложените високи показатели за извличане подлагат на съмнение бъдещата експлоатация, което ще я направи неефективна, защото тези показатели на извличане няма да се покрият. Голяма част от златото ще отиде в отпадъка, което още веднъж поставя въпроса на смесването на откривката с хвоста.

2.1.8.  Създава се ново преструктуриране на терена, въпреки големите обосновки и проектни решения за механична и биологична рекултивации , котлована, от който ще бъдат иззети общо 23 400 000 тона откривка и рудна маса, остава кратер, езеро, което не подлежи на никаква рекултивация. Такива кратери са вечни, постоянно замърсяващи и дрениращи води. В България крупни замърсители са бившите добивни месторождения Радка, Влайков връх, Медет, Цар Асен, малки и големи надземни и подземни рудници за добив и бъдещите крупни кратери на Елаците и Асарел.

3. Националния брутен продукт се подарява безвъзмездно чрез престъпния концесионен договор на чужди фирми /1,4% за България като изключителен собственик на златното съкровище и благородно 98,6% за „бедната” компания Дънди/, без аналог в развитите страни, които го изнасят изключително за тяхна сметка, като обогатяват допълнително „Бедния” Запад, а “Богатата” България затваря болници, училища, намалява средствата за социалните грижи и пенсионери, университети… Това е престъпление срещу Държавата и обществото. В Чужбина преработват изнасяните от нас и заграбени суровини и ги продават на многократно по-високи цени като крайни продукти и огромната печалбата остава в тях, а за България само замърсен въздух, води, земя и унищожени гори

Извод:

ДОВОС на инвестиционно предложение за „Добив и преработка на златосадържащи руди от участък Ада Тепе на находище „Хан Крум”, гр Крумовград ” е направен непрофесионално, липсват доклади на необходимите експерти геолог, хидрогеолог, инженер геолог, минен инженер по открит добив, обогатител – технолог, строителен инженер и хидроинженер и специалисти завършили специалност опазване на околната среда на минно - геоложки университети. Поради това, не са разработени и вероятно  избегнати теми които не са ясни за колектива на ДОВОС. Липсата на доклад за управлението на арсена и предложените незадоволителни хидротехнически съоръжения за минните отпадъци се явява престъпление спрямо Държавата, местното население по цялото поречие на р Крумовица, Арда и Марица!

Заключение:

Висшия Експертен Екологичен Съвет /ВЕЕС/ към МОСВ трябва да откаже реализирането на инвестиционното предложение, като опасно и вредно за страната, държавата и населението.

Ако съм допуснал грешки в становището ще моля да се произнасят само високо компетентни, утвърдени  специалисти и проучвателни, проектантски организации, научни институти и академии.

12.07.2001 г., гр. Пловдив                                         инж. Огнян Кованджийски

Сподели