Журналисти и експерти: Време е за държавни политики за климатична адаптация

Мнозинството българи са добре информирани за климатичните промени и последствията от тях. Най-добрият журналистически подход по климатичната тематика е редовното поднасяне на научно-обоснована информация с практичен акцент върху решенията и адаптацията. Това бяха част от изводите, до които стигнаха участниците в заключителната информационно-обучителна сесия по проекта 3CTV („Капацитет за качествено отразяване на климата“), която се проведе вчера (19 май 2026 г.) в БНТ. Събитието, озаглавено „Нови телевизионни истории за климата“ бе организирано от фондация “БлуЛинк” и събра журналисти от обществената телевизия с двама водещи експерти от науката и управлението - професор Емил Гачев, ръководител на секция „Води“ в ИИКАВ (Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите) при БАН и Юлиян Попов, старши политически съветник в „Стратегически перспективи“ – Брюксел и бивш министър на околната среда и водите.

Сесията бе открита от Геновева Радева, заместник-директор „Развитие на информационно тв и онлайн съдържание“ в БНТ и от управляващия редактор на “БлуЛинк” Павел Антонов, който ръководи и модерира цялата дискусия. Своите приветствия към участниците и удовлетворение от развитието на проекта 3CTV изразиха Теодора Стоянова от ECF (Европейската климатична фондация) и Катерина Костадинова от фондация „Фридрих Еберт“ – България (FES). На събитието бе представено и изданието на FES “Климатичната промяна в България – от научните данни до икономическите и социални решения”, което включва материалите от обучителната програма по 3CTV, проведена през септември 2025 г.

Вчерашната обучителна сесия премина през няколко дискусионни панела, първият от които бе посветен на телевизионната рубрика „Климатът, горещата истина“, създадена от БНТ по проекта 3CTV и излъчвана в предаването “По света и у нас”. Дискусията включи анализ на натрупания практически опит от излъчените над 20 материала, достъпа до научни източници, етичните аспекти и предизвикателствата при справянето с климатичен скептицизъм. Авторите споделиха опита си, че най-ефективният начин за достигане до аудиторията по климатичната тематика е редовното публикуване на интересни човешки истории и научно-базирана информация, със силен акцент върху възможните решения и конкретни мерки за адаптация. Иначе казано, един журналистически материал за климата трябва да кара хората да виждат себе си като част от решението, а не като пасивна жертва на климатична катастрофа.

Важен принос в дискусията по темата за климатичния скептицизъм даде Константин Иванов от ECF. Той цитира проучване, според което над 70% от българите са “климатични реалисти”, които добре осъзнават реалността на климатичните промени. “Като цяло климатичният скептицизъм намалява, защото хората все по-често изпитват ефектите от климатичните промени.”, каза представителят на Европейската климатична фондация. “Трябва да настояваме държавата да си свърши работата. Необходими са политики за климатична адаптация”, допълни Константин Иванов.

Момент от презентацията на професор Емил Гачев (вдясно на снимката). Снимка: БлуЛинк

Към споменатите дотук констатации се присъедини проф. Емил Гачев от БАН, който изнесе детайлна презентация за въздействието на климатичните промени върху водните ресурси в България. Според него един от ефектите за страната ни е намаляването на водните ресурси, което е вход и ще продължи през следващите десетилетия. Известният хидролог добави и уверена нотка на оптимизъм. “Вярвам, че можем да се справим с предизвикателствата, които ни поставят климатичните промени. Ключово е да искаме държавата да вземе необходимите мерки за адаптация”, категоричен бе българският учен.
Следобедният панел бе поет от Юлиян Попов, който анализира ползите за България от търговията с емисии в Европейския съюз. Бившият министър на околната среда и водите аргументира тезата си, че начинът по който държавата използва приходите от въглеродни емисии е непродуктивен и може да бъде инвестиран ефективно в полезни за страната начинания, включително за модернизация на индустрията или за финансиране на енергийния преход в страната.
Събитието завърши с връчване на сертификати на преминалите през програмата телевизионни журналисти, както и с обща снимка на участниците с Юлиян Попов. Като цяло събитието утвърди проекта 3CTV като успешен модел за изграждането на капацитет за качествена и научно обоснована журналистика в България.

Момент от дискусията с участието на Юлиан Попов. Снимка: БлуЛинк

Вчерашният семинар бе едновременно равносметка и пряко развитие на предходните дейности по проекта 3CTV. Ключовото събитие бе специализираната обучителна програма на 11 и 12 септември 2025 г., в която десет журналисти от „По света и у нас“ и регионалните центрове на БНТ работиха директно с водещи български и международни климатични експерти и учени. Директният резултат от това обучение бе споменатата по-горе рубрика „Климатът: Горещата истина“ в информационните формати на БНТ. В периода до април 2026 г. в националния ефир бяха излъчени над 20 оригинални материала, включително по теми като засушаването, горските пожари, адаптацията на земеделието, ефекта на горещините върху здравето и социално-икономическите измерения на енергийния преход.

Проектът 3CTV стартира през 2025 г. като партньорство между фондация „БлуЛинк“ и БНТ с подкрепата на Европейската климатична фондация с основната амбиция да създаде устойчив мост между научната общност и националния ефир, превеждайки сложната материя за климатичните изменения на разбираем за гражданите език.
 

"БлуЛинк" осъществява проекта със съфинансиране от European Climate Foundation.