Подобряване на участието и представителността си в институции обсъдиха НПО

Прецизиране на нормативната уредба и ценностно самоопределение на НПО могат да подобрят гражданското представителство в институциите бяха основните препоръки от почти двучасова дискусия на експерти и лидери на граждански организации. Почти всички институции, ангажирани с опазване на околната среда, включват представители на НПО в различни свои съвети, но ефективнотста на гражданското участие е ниска поради недостатъци на процедурите и наложени лоши практики, отбелязаха участниците в Дискусия „Механизми за гражданско участие”, проведена от фондация „БлуЛинк” на 15.01.2016 г..

По време на дискусията Инж. Тома Белев и Д-р Павел Антонов представиха аналитичен доклад, анализиращ състоянието на съществуващите практики за представителство на граждани и неправителствени организации в различни институции в държавната и местната власт. Докладът е изготвен в рамките на проект „Участие за природа”, координиран от Българска фондация „Биоразнообразие” с финансиране на  Програмата за подкрепа на НПО към финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Сред основните изводи, формулирани от Белев, е необходимостта  от прецизно разписване на условията за участие на представители на НПО в законите и подзаконовите докумети, които регламентират участието на обществеността при вземане на решения засягащи околната среда. Тези условия трябва да се синхронизират и ингегрират по универсален начин хоризонтално във всички нормативни актове.

Авторите на доклада притежават задълбоченни практически и аналитични познания по механизмите за участие на НПО в различни видове съвети към институциите на власта през последното десетилетие. Мрежата за гражданска активност BlueLink.net вече десетилетие поддържа в интернет E-vote - уникална по рода си платформа за самоопределение и избор на представители на НПО към различните институции, чиито опит също е вложен в доклада. Информацията за съществуващите механизми на участие е събрана чрез искания по Закона за достъп до обществена информация, изследване на други източници, анкета с НПО представители и полу-структурирани интервюта. Събраните данни са обработени чрез аналитична рамка, включваща  параметри, като  оперативност и честота на механизмите за НПО участие, пропорцията на гражданското участие в тях, равнопоставеността при дискусиите и оперативната им тежест и др.

Според Антонов, първата „находка”, на която са се натъкнали изследователите, е позитивна – в почти всички 62 държавни институции, с които работят, съществуват механизми за гражданско участие. Изключение прави единствено Изпълнителната агенция по околна среда. Според събраните данни, обаче, 20% от механизмите не се събират поне веднъж годишно, което обезсмисля съществуването на такъв съвет, отбеляза Антонов. Функционалността на сформираните съвети се нарушава от една страна от поименно издавани заповеди, одобрявани от вишестоящ орган. От друга страна пречка е формулирането на прекалено тесни функции, за което Тома Белев даде пример с разписаният в закона състав на ВЕЕС, който се занимава с плановете за управление на защитени територии, който за осем години се е събрал 2 пъти, тъй като няма какво да разглежда. „В същото време има Национален съвет за биологично разнообразие, който приема планове за управление на защитени зони и други подобни, много сходни по характер, и той се събира много често”, допълни  Белев.

Експертността на експертните съвети често е под въпрос, тъй като принципалът не се стреми да събере най-добрите експерти, а ги подбира по други критерии!

Авторите откриват тенденция и при броя на участниците в съветите – той е почти винаги доминиран от домакина, който в повечето случаи е държавна институция. Като положителен пример отбелязаха Консултативната комисия по генномодифицираните организми към МОСВ, която е съставена изцяло на експертен принцип. Като цяло, обаче, експертността най-вече в експертните съвети е под въпрос, тъй като принципалът не се стреми да събере най-добрите експерти, които да го съветват, а ги подбира по други критерии, смята Павел Антонов. Според данните, в 80% от случаите, независимо дали има формален механизъм за избор или не, принципалът еднолично избира участващите в съвета, като в много случаи съществуват процедури за избор, но съответният министър би могъл да не издаде такава заповед, тъй като има последната дума.

Според представените данни в 2/3 от случаите няма правила, които да определят как се избират представители от НПО-сектора, а в 50% от разгледаните механизми има формални критерии, но на практика те са неработещи, тъй като всеки би могъл да се регистрира като неправителствена организация, а в повечето случаи липсват качествени критерии за контрол.

При анализа на възможностите за гражданско участие Белев и Антонов представиха и препоръки за подобряването на съществуващите механизми. Сред тях са одобряване на заповеди от съответната организация, ясно дефиниране на функциите на съветите, участие на гражданския сектор в избора на членове на съветите, определяне на универсални критерии към експертизата на всички участници в експертните съвети.

Легитимността на организациите в НПО-сектора беше и един от основните проблеми, върху който се фокусираха участниците в последвалата дискусия. Негативни примери като вкарване на браншови организации в работни групи и комисии, представяни като НПО, и превръщането на много организации в обслужващи съответното министерство са сред негативните примери, които отбеляза Павел Антонов.

Легитимност на гражданското представителство

Сред основните дискутирани теми беше и въпросът за представителността и предпочитанието на институциите да работят с представителни организации. Според Диана Андреева от „Форум гражданско участие” това е тема, която уязвява неправителствените организации, тъй като изниква въпросът как може да се докаже, че е една организация е представителна. По думите на Любен Панов от Българския център за нестопанско право няма разлика между гражданко участие на гражданите и на гражданските организации и когато става дума за обществени консултации, становищата им не се разграничават. В същото време обаче голяма част от регламентите говорят за представителство на НПО и не може гражданин да поиска да бъде част от даден съвет, отбелязва Павел Антонов. Любомира Колчева от фондация „ЕкоОбщност” наблюдава тази практика и в Столична община, където „представителност има тогава, когато някой идва от организация” или ако става дума за граждани, те трябва да бъдат много активни и видими в медиите.

Панов отбеляза и проблем в отношението на самите неправителствени организации, които в някои случаи не се възползват пълноценно от съществуващите механизми за гражданско участие. Панов посочи като пример Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, в която членува. По думите му, откакто е създаден съветът е имало 6 -7 заседания, от които един път не е имало кворум, а 2 - 3 пъти са били на ръба на кворум. „Има организации, които са кандидатствали да бъдат избрани и не са се появили на нито едно заседание”, посочва още Панов.

Присъстващите на срещата представители на граждански организации се обединиха около идеята, че за да се реши проблемът представителността и да има по-голямо доверие към неправителствения сектор, трябва да се формулират базови ценности и принципи, които да са валидни за всички НПО. Каквито и формулировки на ценности да бъдат правени обаче, ако не съществува харта или друг вид документ, в който да е заложено, че конкретни хора и организации не могат да представляват сектора, поради причини като връзки с бизнес интереси, неправителствените организации ще продължават да бъдат уязвими, заключи Колчева.

НПО под обстрел

Екологичните организации като част от активните общности са обект на натиск и черен пиар, който поставя под въпрос цялото гражданско общество и каузата, която ги движи. Това води до спад в доверието към тях, чуваемостта към проблемите, които засягат и възможността да въздействат на институциите по някакъв начин. Този проблем обаче не засяга само природозащитните организации, а всички в НПО-сектора, включително борещите се за етнически, малцинствени и джендър права. Подкопаването на идентичността на екологичните организации ще засегне и останалите, независимо дали се чувстват застрашени в момента. Това обобщение направиха на срещата представителите на Форум "Гражданско участие" и Центъра за нестопанско право.

Този материал е създаден в рамките на проект BG05/991 "Участие за природа. Подкрепа за представителството на НПО и гражданското участие във взимането на решения относно политики за устойчиво развитие и околна среда", изпълняван от Българска фондация за биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение "За Земята" и фондация “БлуЛинк” и е финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. www.ngogrants.bg