Унгарският конституционен съд: климатичната пасивност нарушава правата на бъдещите поколения

С историческо решение, което ще отеква дълго време в цяла Европа, на 12.06.2025 г. Конституционният съд на Унгария нанесе решителен удар по бездействието на държавата към климатичните промени. Магистратите обявиха досегашната правна рамка за неадекватна и задължиха парламента, до средата на 2026 г., да приеме много по-строги и конкретни мерки срещу климатичните промени. Значението на този правен прецедент стана гореща тема на уебинар, организиран от природозащитни и правни организации. В него доц. д-р Каталин Шуйок (от университетите Durham University и ELTE) разясни юридическите детайли на решението. Конституционният съдия, и докладчик по делото, Марсел Сабо изтъкна, че именно принципът за междугенерационна справедливост принуждава институциите да гледат отвъд краткосрочните си мандати. Дискусията беше водена от д-р Акош Егер от „Приятели на Земята – Унгария“ – организацията в основата на кампанията, довела до съдебното решение.

Право на бъдеще
В сърцевината на актуалното решение е отмяната на конкретна ключова разпоредба от унгарския Закон за климата от 2020 г. Тази разпоредба залагаше цел за намаляване на емисиите с поне 40% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Според съда обаче тази цел е остаряла, не отговаря на международните ангажименти на страната, и игнорира научните данни за скоростта, с която се задълбочава климатичната криза.
Магистратите са категорични, че държавата не може просто да постави някакъв минимален праг на защита, а е длъжна непрекъснато да го повишава спрямо новите знания и рискове. В основата на тяхната аргументация са фундаментални принципи като предпазливост, превенция и междугенерационна справедливост. Именно липсата на реални действия за ограничаване на емисиите, според КС, нарушава правото на бъдещите поколения на здравословна околна среда. Конституцията не позволява на институциите да стоят безучастни, докато бъдещето на природата и хората е застрашено, подчертават те.

Така съдът не просто отменя една алинея от климатичния закон. Той обвинява парламента в цялостно бездействие по отношение на климата и го задължава до 30 юни 2026 г. да създаде нова, адекватна законова рамка, която да обхваща както намаляването на емисиите, така и адаптацията към вече случващите се промени.

Пътят към съда
Как изобщо се стигна дотук? Още през 2023 г. Унгария постига заложената в закона цел от 40% намаление на парниковите емисиидо 2030 г., т.е. седем години предсрочно. Това обаче не се случва в резултат на целенасочена политика, а по-скоро заради икономическите трансформации след 1990 г. Това постижение без усилия разпали обществено недоволство и критики, че законът е беззъб и служи единствено за политически параван.

Тогава на сцената излизат природозащитни организации начело с „Приятели на Земята – Унгария“. Те започват кампания с твърдението, че липсата на амбиция не е просто политическа слабост, а пряко нарушение на правата на младите и неродените унгарци. Техният основен аргумент е, че законът прехвърля на практика цялата тежест за справяне с кризата върху плещите на бъдещите поколения. С подкрепата на 50 опозиционни депутати, те сезират Конституционния съд през 2024 г. и година се стигна до настоящото решение..

Отвъд пожеланията: „задължение за прогрес“
Решението на унгарския съд превръща климатичните ангажименти от добри пожелания в правно задължение. То дава на съдебната власт инструмент, с който да гарантира, че политиците ще действат с конкретни, измерими и обвързващи мерки.
Д-р Чаба Киш, директор на Асоциацията по управление на околната среда и право (EMLA), коментира: „Значението на решението на Конституционния съд на Унгария не може да бъде надценено. То не само засилва валидността и приложимостта на принципа за нерегресия (т.е. забрана да се прави крачка назад спрямо вече постигнати екологични стандарти), но и въвежда концепция, която бихме могли да наречем “задължение за прогресия” (т.е. задължение за постоянно подобряване в опазването на природата, в съответствие с развитието на научното знание и рисковете).” Според него, тази нова концепция може да получи признание и извън Унгария, особено в мрежи като „Правосъдие и околна среда“, където практикуващите юристи могат да я прилагат във всекидневната си работа, както и в бъдещи стратегически климатични дела. “Съдът посочва, че ако даден закон не се променя дълго време, но животът и реалността междувременно се развиват, законът може да бъде откъснат от реалността и по този начин да наруши междупоколенческото равенство или принципите на предпазни мерки и превенция – точно както се случи с унгарския Закон за климата.“, заявява Чаба Киш.

Поглед към България
По думите на Пламен Пеев, юридически съветник на фондация „БлуЛинк“: „Това решение на унгарския Конституционен съд е знаково за унгарския правов ред, но и за ролята на конституционните съдилища за гарантиране на по-обвързващи законодателни и стратегически мерки срещу климатичната криза. То въвежда конституционни задължения, свързани с опазването на околната среда и равенството между поколенията, и изисква от законодателната власт да приеме по-амбициозни и специфични политики за климата, в съответствие с конституционните принципи.“

Пеев напомня, че в България Конституционният съд все още не е разглеждал класическо климатично дело. Но в своето решение по к.д. №14/2020 г. съдът признава необходимостта от трансформация на отношенията между човека и природата на фона на климатичната криза. В него се подчертава, че законодателят трябва да балансира частноправните икономически интереси с обществения интерес от опазване на екосистемите и благоприятната околна среда – в условията на ограничени екосистемни ресурси и зачестяващи екстремни климатични явления. Унгарският казус показва как подобен баланс може да бъде постигнат чрез съдебна намеса в защита на следващите поколения.

„БлуЛинк“ помества тази публикация в рамките на проекта BeLife, финансиран от програмата LIFE на Европейския съюз. Той дава възможност на хората да използват закона в полза на околната среда и климата, като подобрява наличните ресурси за екологични демократични права, изгражда капацитет на защитниците на околната среда и климата, и подобрява качеството на жалбите за екологични права. Информацията и възгледите, изложени на уебсайта на проекта, са на автора(ите) и не отразяват непременно официалното становище на Европейския съюз.