Експерти: трябват ефективни правни инструменти за климатична неутралност

Държавата, в лицето на Народното събрание, МОСВ и други институции, е длъжна да положи повече усилия за създаване на ясна и ефективна нормативна рамка и да въведе конкретни указания за отчитане на фактора климат в екологичните оценки и оценките за въздействие върху околната среда. Това беше основната препоръка на експерти, природозащитници и адвокати, участници в кръгла маса на тема "Правни инструменти за по-добри климатични политики и практики".

Фондация БлуЛинк проведе виртуалната експертна среща на 15.12.2021, съвместно с европейската мрежа от юристи Правосъдие и околна среда. Сред участниците бяха представители на Коалиция за климата, За Земята, WWF и други природозащитни организации у нас и в чужбина с богат опит в съдебните процедури за опазване на природата и климата, както и юристи и експерти оценители.

Включването на климата във всички стратегически документи от институциите е изключително важно за ангажиране на общественото внимание с темата за въглеродната неутралност, съгласиха се експертите. Темата за климатичните промени обаче е недостатъчно засегната в екологичните оценки и оценките за въздействие върху околната среда, които могат да бъдат решаващ инструмент за гарантиране на прилагането на мерките за намаляване на емисиите на парникови газове.

ЕО не отчитат по адекватен начин въпросите за климата

Все още екологичните оценки не отчитат по адекватен начин въпросите за климата. Специализираната експертиза по проблемите на климата все още се формира. Само някои от по-мащабните оценки съдържат глава за климата, а съобразяването на  адаптацията към климатичните промени е все още в начален стадий, обобщи Пламен Пеев, PhD, експерт по право и политики по околна среда в БлуЛинк (на снимката). Пеев представи експертни анализи на Правосъдие и околна среда, проведени през 2020-2021 в 8 европейски страни. “Тревожно е, че в някои европейски страни климатът изобщо не се взема предвид при изготвяне на екологични оценки”, подчерта експертът.

Необходими са ясни цели, насоки и методики при изготвяне на екологични оценки, които да са съобразени с целите за смекчаване и адаптиране на климата на национално ниво, ясни подцели на секторно и регионално ниво, както и стратегии за адаптиране към климата на национално ниво, обобщават препоръките на експертния доклад. Важно е да се прави обща оценка на въздействието на даден проект върху климата и на климатичните промени върху проектите, като е необходима и ясна нормативна база, която да задължи експертите, които изготвят и оценяват оценки за въздействие на околната среда, да вземат предвид и климатичните промени, коментираха участници в кръглата маса. Изключително важно е и експертите по ОВОС да могат да разчитат на общи ръководни стандарти, особено по сложни теми като промените в климата.

Дела в съда за климата могат да променят политики

Все още у нас няма климатично дело в съда, разясни адв. Регина Стоилова от екологично сдружение За Земята: “Тепърва предстоят първите стъпки в тази посока в България”. Въпреки това е важно климатичните аргументи да бъдат вкарвани в екологични дела, подчерта тя. Такива примери са дело срещу решение да не се извършва екологична оценка на общ устройствен план, който позволява добив на въглища в района на Перник, както и дело срещу концесия за добив на въглища в района на Сливница.

Липсата на адекватни политики за намаляване на парникови газове и за адаптация към климатичните промени, както и много късната дата за край на въглищата (2038-2040), могат да бъдат възможни аргументи за завеждане на климатично дело в България, коментира адв. Стоилова.

Въпреки че някои граждани са особено засегнати от климатичните промени, в Австрия към момента няма механизъм, който да задължи държавата да посрещне климатичната криза с ефективни мерки. Няма и механизъм, по който гражданите да подадат жалба, като поискат ефективна защита от ефектите на климата, посочи Приска Люгер от австрийската организация ÖKOBÜRO, член на мрежата Правосъдие и околна среда, която представи няколко случая от съдебната практика в Австрия. “Важно е отделните граждани да имат възможност да отправят подобни искове към съда и да получат ефективна защита в такива случаи”, заяви Люгер.

“Процесите, свързани с околната среда, гражданското участие и достъпа до правосъдие, са силно свързани с мисията и целите на БлуЛинк и за поредна година се ангажираме с тези проблеми като част от сътрудничеството ни с Правосъдие и околна среда, обясни Павел Антонов, управляващ редактор на БлуЛинк.

Правосъдие и околна среда е мрежа от 14 екологични правни организации от различни европейски страни, сред които и БлуЛинк. Мрежата се стреми към по-силно законодателство по околна среда и прилагането му на национално и европейско ниво за опазване на околната среда, хората и природата.

Събитието бе част от работният план на Justice and Environment, с подкрепа от LIFE НПО  грантове на Европейския Съюз. Пълната отговорност за настоящия документ и събитието е на авторите му. ЕС не носи отговорност за съдържанието им и за използването на информацията от тях.

-

Събитието е част от работният план на Justice and Environment, с подкрепа от LIFE НПО  грантове на Европейския Съюз. Пълната отговорност за настоящия документ и събитието е на авторите му. ЕС не носи отговорност за съдържанието им и за използването на информацията от тях.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.