Смрадлива приказка без край: Сагата със старозагорските отпадъци очаква съдебна развръзка

Един енергичен предприемач натрупал пари в чужбина и решил да се завърне в България и да подкара собствен бизнес. На чело на държавата седял реформатор с визия за развой на икономиката. Той лично се запознал с предприемача, харесал проекта и качествата му, осигурил два милиона държавно финансиране към наличния капитал от 80,000, и освободил инвестицията от всякакви данъци. Година по-късно предприятието работело с пълна сила и давало хляб на 80 работници... Макар днес да звучи като приказка за мнозина, сюжетът е реален, както и героят, на име Добри Желязков. Разликата е в държавата –  столицата на тогавашната е Цариград, а ръководител – султан Махмуд II. Днес държавата е българска, средствата за стратегически проекти се отпускат от Брюксел, а осъществяването им отнема десетилетия и далеч не звучи като приказка с щастлив край за местните общности и хора. То е по-скоро безнадеждна безкрайна сага с участието на различни администрации, стотици чиновници и всевъзможни експерти от тукашен и европейски произход. Поне така изглежда в случая с регионалното депо за отпадъци в Стара Загора, което стои незавършено вече 8 години, благодарение на чиновническа немарливост, лични интереси и необяснима пестеливост на вече отпуснатите държавни средства докато обществото е подложено на непоносим боклучен терор.

Чиновници, политици и историята на едно зловонно бездействие

През 2004 година тогавашната администрация на община Стара Загора, чрез областният управител е уведомена за необходимостта от изграждане на Регионално депо за третиране на отпадъци, което да обслужва 12 общини: Стара Загора, Раднево, Опан, Гълъбово, Чирпан, Братя Даскалови, Казанлък, Гурково, Николаево, Павел баня, Мъглиж и Твърдица. Това се случва пет години, преди да изтече срокът за експлоатация на старозагорското депо Мандра баир. „Тази система е сбъркана още от самото начало” - е мнението на главния еколог на община Стара Загора инж. Маргарита Георгиева. Когато се определят регионите от Министерството на околната среда, никой не е пресметнал, че за някои от тези 12 общини, отпадъците трябва да се карат на 120 километра. Областният управител, от своя страна, не е приел идеята за регионално депо сериозно и е подписал документа. Според мен, този регион с 370 хиляди жители трябва да се обслужва поне от три депа. Тогава, обаче не е имало кой да осъзнае за какво става дума.”

Така процедурата продължава и през март 2005 г. по задание на МОСВ и със средства от държавния бюджет са извършени предварителни комплексни проучвания за определяне на най-подходящи площадки за депо. Избрани са две - старото сметище Мандра баир на около шест километра от Стара Загора и Ракитница - изток в землището на селото, на 15 километра от града. Междувременно, докато текат проучванията и държавните пари, на площадка „Мандрата” е регистрирано търговско откритие на подземни богатства - строителни материали варовици. Собственик на удостоверението е фирма „Инмат” ООД. Договорено е да се съвместят дейностите по строителството на депо и изземването на подземните богатства. В края на 2006 година, по думите на тогавашния кмет д-р Евгени Желев, общината е готова с проучвания и проекти за строителство на ново депо на мястото на старото – Мандра баир, а през следващата година общината дори изкупува 93 декара земя от 15 частни имота за нуждите на депото.

Въпросът обаче трябва да се решава глобално и да се мисли за изграждането на завод за преработката на сметта, смята кметът и събира оферти. Субсидии от ЕС за тази дейност можели да се очакват едва в средата на 2009 г. , а България все още не е и член на съюза. По информация от Илия Златев, тогава заместник-кмет на община Стара Загора, има разработени предварителни проекти, направени са проучвания и е стартирала процедура за получаване на оценка на въздействието върху околната среда. Площта на Мандра баир е достатъчно голяма, около 300 декара, което позволява изграждането и на бъдещ завод за преработка на битовите отпадъци. Но 2007 година е изборна. Властта се сменя, с нея и администрацията. Година и половина коства на новите чиновници да осъзнаят сериозността на темата и боклуците излизат на дневен ред едва в края на 2008 г., когато нови законови изисквания регламентират задължителното сдружаване на дванайсетте общини включени в обхвата на бъдещото Регионално депо в СНЦ „Регионално сдружение за управление на отпадъците - Стара Загора”.

На 30 декември 2008 г е подписан договор за техническа помощ EuropeAID/124484/D/SV/BG – „Управление на отпадъците в региони Луковит, Стара Загора и Костенец”. Изпълнителят, избран от МОСВ, е “РНЕП Консорциум”, регистриран в България, в който се включват компаниите Рамбол Дания, Нирас Дания и ЕкоПро Консулт ЕООД България. И всичко започва наново. Задълженията на консултанта по договора са изготвяне на пълни предпроектни проучвания, идейни и работни проекти на съоръженията за третиране на отпадъци, апликационна форма за кандидатстване, тръжни документи за доставка на оборудване, строителство и надзор и други. Финансирането е осигурено от Кохезионния фонд на ЕК. Междувременно, обаче през януари 2008 г. тогавашния строителен министър Асен Гагаузов без становище на областния управител и на Министерския съвет предоставя 25 годишна концесия за добив на подземни богатства на територията на Мандра баир на фирма „Инмат” ООД - гр. Раднево. Това обезмисля всички планове за строителство на депо на мястото, сочено и от двете проучвания като най-подходящо за целта.

По това време фирма „Инмат” е собственост на Бойко Георгиев, брат на началника на Фонд републиканска пътна инфраструктура Веселин Георгиев. Той бе съден за това, че е възлагал обществени поръчки за строеж на пътища на фирмите на братята си. Има обаче и друга гледна точка, твърди екологът на общината Маргарита Георгиева. „През 2006 г. изискванията на програма ИСПА , а и концепцията беше да се изгражда депо на клетки за 30-годишен период. Много от днешните изисквания не бяха задължителни – да има предварително третиране, сепариращи инсталации и др. От 12-тте общини само 6 се съгласиха и нямаше законова основа да ги принудиш да се сдружат. Последните сондирания показаха, че на Мандра баир са се изхвърляли отпадъци напълно безразборно, а предепонирането им е скъпо нещо. И още нещо – инсталациите, които се изискват в момента се нуждаят от равен терен, а там е скала, което означава, че заравняването му изисква много труд и още повече средства.“

Фактът, че на площадката има концесията за подземни богатства, очевидно остава неясен за новата местната власт, начело с кмета проф. Светлин Танчев или поне не е взет предвид и през 2009 г. е стартирана процедура по ОВОС за двете площадки, определени при проучванията. Това, което е ясно е, че до изтичането на срока за ползване на старото депо (юни 2009 г.), ново няма да бъде построено, затова през месец септември 2009 г. МОСВ дава разрешение на Община Стара Загора да продължи експлоатацията на съществуващото в местността „Мандра баир”. Така е и до днес.
В същата година официално излиза и постановлението на МС, от което е ясно, че България получава от ЕС безвъзмездна финансова помощ за изграждане нови регионални системи за битови отпадъци. 52 милиона лева от общия грант са за съоръжението край Стара Загора. На този етап стои въпросът къде. Срокът за кандидатстване е до 31 август 2011 г., като размерът на общинското съфинансиране е 5%. И този срок не е спазен и проектното предложение е подадено близо година по-късно за оценка към управляващия орган – Оперативна програма „Околна среда”. И към днешна дата липсват завършващите етапи на ЗУТ, свързани с урегулиране на поземлен имот, няма и Комплексно разрешително.

В началото на 2010 год. в хода на дейностите по проекта за техническа помощ става ясно, че съвместяването на действията по изграждане на Регионално депо и изземване на подземните богатства от кариерата на площадка „Мандрата” е невъзможно. При наличие на действаща кариера с неизчерпани подземни богатства ЕК няма да финансира инвестиционен проект за изграждане на Регионално депо. Така практически отпада възможността площадка „Мандрата” да се използва и единствената алтернатива остава площадка „Ракитница - изток”. „При избора надделя и фактът, че там има повече общински и държавни имоти, което улеснява отчуждаването и не оскъпява проекта. От друга страна Стара Загора е най-големия производител на отпадъци, а според българското и европейско законодателство депото трябва да е разположено най-близо най-големия замърсител,“ обяснява ситуацията Маргарита Георгиева /интервю с нея вижте тук/.

През месец септември 2010 год. влиза в сила Решение по ОВОС с № 4-4/2010 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора, което одобрява изграждане на Регионално съоръжение за третиране на отпадъците на площадка „Ракитница - изток”. Месец по-късно на 15 ноември 2010 г. приключва договорът по проекта за техническа помощ и датският консултант се оттегля. От есента на същата година срещу България има образувано наказателно производство заради неизпълнени ангажименти към ЕС по изграждането на Регионални съоръжения за третиране на битови отпадъци, съобразно европейските стандарти. Чрез пресцентъра си от МОСВ заявяват, че ще бъде спряно финансирането по ОП "Околна среда", както и друго финансиране от републиканския бюджет за изграждане на съоръжението край Стара Загора. Ще бъде направена проверка и ще бъдат затворени всички действащи в момента депа в региона, които не отговарят на европейските изисквания.

Това не се случва, но е знак към чиновниците, че трябва да побързат. Изминали са шест години от първоначалното задание. По това време се появяват и коментари че според европейските изисквания към настоящия момент изграждаме регионално депо за отпадъци, което през 2020 година сме длъжни да заменим със завод за отпадъци. Тогавашния заместник-кмет и председател на сдружението между общините Белчо Белчев прогнозира: „Изграждането на депото ще започне не по-рано от средата на 2011 година, а ще влезе в експлоатация през 2013 и ще функционира в продължение на пет години.” . Оказва се, че съоръжението ще заработи най-рано година след песимистичната му прогноза. 2012 г. е крайният срок, в който Стара Загора може да се включи в оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”. „В настоящия план график е предвидено строителството на депо на площадка Ракитница изток да започне есента на 2012 г. и да продължи 18 месеца, което е практически възможно за този обект” – твърди еколожката на община Стара Загора Маргарита Георгиева. Остава половин година, в която да се отстраняват дефекти. Срокът за получаване на средства по ОП „Околна среда” е преди декември 2014, защото след това се влиза в следващ програмен период и плащанията ще останат за сметка на общината. Собственият принос от 1 милион и 200 хиляди лева е осигурен, с разрешение на държавата, от отчисленията по член 71Е от Закона за управление на отпадъците. Оказва се, че законът дава възможност строителството на подобно съоръжение с голяма обществена значимост да започне без издадено Комплексно разрешително. Експлоатацията без този документ, обаче е невъзможна. Процедурата по издаването му също отнема време. Депото трябва да е готово в средата на 2014 г. и има период на експлоатация от 5 до 7 години. През това време трябва да се построи завод за преработка на отпадъци.

Хората срещу боклуците

Докладът по ОВОС, който определя за площадка на регионалното депо Ракитница- изток е посрещнат с огромно недоволство от местните хора. Политически упражнения по темата също не липсват. Общинските съветници приемат да променят предназначението на 100 декара общинска земя, нужна за депото след дълги дебати на две общински сесии. И може би имат основание за съмнения. Ръководител на екипа, изготвил оценката на околоната среда е инж. Веселин Шарлопов, управител на бургаската фирма ВАНГ - същите, чиито доклад за новото депото на община Ямбол не бе приет и администрацията на града прекрати процедурата по ОВОС. Жителите на Ракитница се организират почти светкавично и на 20 юни 2009 г. създават Инициативен комитет, който да брани селото от депото.

Едновременно с началото на процедурата по ОВОС, през септември 2009 г. започват и първите протести. Тогава на дневен ред все още стои и възможността боклуците да се обработват на площадка Мандрата. Хората предупреждават, че произвежданите в село Ракитница пшеница, плодове и зеленчуци на площ от 12 500 дка ще бъдат замърсени. Експерти потвърждават тезата. Проектоплощадката край село Ракитница е с наклон към селото и повърхностните води се стичат по два отводнителни канала, които се вливат в река Съзлийка, приток на Марица. „Подпочвените води са плитки, водоносният хоризонт е на 7 метра дълбочина и може да се очаква значително замърсяване, както на повърхностните, така и на подпочвените води”, заявява доцент д-р Росица Делирадева, преподавател по Хигиена и медицинска екология в Тракийския университет. Проектоплощадката е на 725 м по въздушна линия от границата на селото и на по-малко от 100 м от обработваемите земи. Според Инициативния комитет - с. Ракитница това е грубо нарушение на Наредба 7 за хигиени изисквания за здравна защита на селищната среда, която изисква хигиено-защитната зона за полево компостиране да е на 2000 м от границата на жилищната зона на населените места (съгласно Приложение 1 т. 337 а от Наредбата).

„Настояваме държавата и Общината да обединят усилията си за адекватното и законово решаване на проблема при спазване на българското и европейско законодателство за управление на отпадъците и като се зачитат принципите на прозрачност и участие на обществеността”, казва председателят на Инициативния комитет – инж. Генчо Танев (на снимката) и изпраща становището до Комитета по петициите и жалбите към Европейския парламент. Мнението на началника на Екоинспекцията в Стара Загора – Нанчо Видев е, че депо на Мандра Баир е по-добрия вариант, ако трябва да се спазват и без това просрочените дати. Там, обаче действа несъвместима със строителството на депо концесия. Месец след това си изказване той не печели конкурса за директор на РИОСВ и мястото е заето от предшественичката му Пенка Начева. Да съдейства на хората се заема областният управител Йордан Николов, който инициира поредица от срещи и праща писмо до министъра на околната среда и водите с настояване „да бъдат обсъдени и преразгледани отново възможностите на двете площадки – „Мандра баир” и „Ракитница - изток”, както е видно от пресцентъра на институцията.
През месец септември 2010 г. влиза в сила Решение по ОВОС с № 4-4/2010 год., което веднага е оспорено от ИК на село Ракитница пред

Административния съд в Стара Загора. Адвокат по делото е Елена Нонева: „Преди да се заема с делото бях поканена като консултант във връзка с обсъждането на ОВОС. Тогава работих с Инициативния комитет в Ракитница. При обществените обсъждания на ОВОС, специалистите – еколог, химик, инженер, всеки в своята област посочваше слабите места , които да бъдат взети предвид преди да излезе окончателния доклад. Те бяха доста и ние ги предадохме в писмен вид на РИОСВ – около 27 становища. Когато влезе делото в съда, т.е. докладът вече беше излязъл, ние видяхме ,че тези становища ги няма вътре. Бяха вписани, но не бяха взети предвид, а те бяха съществени. Освен другите нарушения, нямаше и подробен устройствен план и не можеше да се определи точно диапазона на депото. По начина, по който трябваше да се извършва събирането на отпадъците в депото, другите специалисти коментираха, че разположението не съответства на площта. Това налагаше докладът да бъде преработен. Тук не ставаше въпрос за някакви прищявки.”

Делото е спечелено на първа инстанция и мотивите на хората от Ракитница са уважени от Администранивия съд в Стара Загора. Съдът е приел, че решението не отговаря на изискванията за площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци. Съгласно Наредба No 7 площадките се отреждат с влязъл в сила Подробен устройствен план (ПУП). По делото е установено, че т.нар. площадка "Ракитница-изток" се състои от няколко поземлени имота, изброени в Доклада за оценка за въздействието върху околната среда, но за нея към момента на постановяване на протестното решение няма влязъл ПУП. РИОСВ е допуснала нарушение относно условията, с които трябва да е съобразено местоположението на въпросната площадка. По закон тя трябва да е разположена в подветрената страна спрямо жилищните зони. Установено е по доказателствата по делото, че в района на с.Ракитница преобладаващите ветрове са в посока от североизток спрямо селото. Включените в предвидената площадка поземлени имоти се намират именно в тази посока, т.е. на пътя на основните ветрове – се казва в мотивите.

Според адвоката на Инициативния комитет Ракитница Елена Нонева не може определянето на ПУП да бъде последната процедура, от него зависи как ще се разполагат на площадката и как ще се третират отпадъците там, коментира тя. Ответната страна много разчиташе, че през това време Наредбата 7 ще бъде променена и изискването за отстояние ще отпадне, допълва тя. Според еколожката на общината инж. Маргарита Георгиева, обаче въпроси и становища на хората са заложени в доклада по ОВОС. Наредба 7 действително отпадна и можехме да си направим открито съоръжението, но експертите казаха, че не е удачно и ние се съобразихме, обяснява тя. „При решението на съда е оспорена процедурата, а не качеството на оценката, защото съдът не е компетентен по тази тема, смята тя. Сега е направена промяна в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и е утвърден редът, който ние сме спазили. Противоречието идва от законодателството, където ЗООС и една наредба за изграждане на депа се разминават, но т.к законът е по-висш документ, Административния съд в Стара Загора го прие за валиден. Ние разглеждаме ОВОС като начин за определяне на местоположението, оценката е свързана с инвестиционното намерение, а не решението къде и как ще строиш. Така имаш алтернативи още на най-ранен етап. Сега вече нормативната уредба е променена, всички се съобразяват с ОВОС. Нашата процедура вече е узаконена, защото е по-правилна,“ категорична е Маргарита Георгиева.

РИОСВ и община Стара Загора оспорват решението на старозагорския Административен съд на по-горна инстанция и след промяната в законодателството печелят. В средата на януари 2012 г. Върховният административен съд постанови, че решението по ОВОС е законосъобразно. Бях сигурна, че ще загубим делото срещу държавата, признава и Елена Нонева. „Искам да изкажа съжаление на разочарованите от решението на Върховния административен съд, но то е полезно за гражданите на 12-те общини от Старозагорска област, плюс Твърдица, от което зависи сметоизвозването, чистотата и хигиената на населените места,“ променя позицията си екс-областният управител и настоящ заместник-кмет на Община Стара Загора Йордан Николов. Новата позиция, след местните избори 2011, му вменява и задължението да бъде председател на Сдружението с нестопанска цел „Регионално сдружение за управление на отпадъците – Стара Загора“. По ирония на политическата въртележки най-вероятно именно човекът писал писма за преразглеждане на строителството на депо край Ракитница ще подпише договора за изграждането му.

За и против намирането на решение

И двете страни в дебата около депото в Ракитница обединяват мненията си относно едно: строителството е закъсняло. Адвокат Елена Нонева коментира, че проблемът е наслагван в годините с поредица неадекватни действия: „Трябваше да се избере друга площадка и да се стори паралелно завод за третиране на битови отпадъци, защото докато се изгради депото през 2020 г., според регламентите на ЕС ще трябва да го заменим с по-съвършената технология.“ Общинската гледна точка на Маргарита Георгиева също се фокусира върху закъснялото строителство: „Трудностите дойдоха първо от това, че трябваше да се убедят кметовете на отдалечените общини да транспортират отпадъците – това беше дълъг процес. На места изобщо нямаше организирано сметосъбиране и отделянето на средства за боклуците им звучеше абсурдно. Категорична съм, обаче, че площадка Ракинтица изток не трябва да се развива като депо. Идеята на сдружението и на община Стара Загора е там да се построи завод - съоръжение, в което отпадъците се преработват до степен , в която да се получат най-малки количества за депониране. Депото, което ще построим ще бъде основата за завод, заради инфраструктурата, която ще ползваме и в бъдеще. Сега тя липсва, а по настоящата оперативна програма не можем да кандидатстваме за средства за завод. Не можем да включим и публично-частно партньорство, защото това излиза от обществения сектор и нарушава европейските принципи на финансиране. Ние няма да замърсим околната среда, но хората в Ракитница винаги ще се съобразяват, че около имотите им има депо,“ смята Маргарита Георгиева. „Но като еколог, мен лично бъдещи протести не ме притесняват,“ категорична е тя. „Това че хората в Ракитница са настроени срещу депото е добре, защото съоръжението ще бъде под постоянен граждански контрол , а това е основата на добрите практики. Аз подкрепям позиция им, въпреки че ни създава проблеми и ни забавя.“

Едва ли обаче представителите на Инициативния комитет на Ракитница имат основание да повярват на тези думи. За тях тази история не е свършен факт и нищо не е решено. „Ние загубихме делото за решението по ОВОС, но Върховният административен съд все още не се е произнесъл по най-важното дело – ще ни позволят ли да проведем местен референдум,“ обяснява председателят на Инициативния комитет на Ракитница Генчо Танев. Желание за подобен демократичен акт на гражданското общество е заявено пред Общински съвет Стара Загора още на 20 ноември 2009 година. Тогавашният председател Тенчо Руканов така и не го внася за разглеждане, докато не го принуждава решение на Административния съд в Стара Загора, което признава престъпното му бездействие. Ловките маневри, обаче не приключват с това. На 29 април 2011 година, искането за референдум е отхвърлено от Общинския съвет на изнесена, закрита за медиите сесия на 250 километра от Стара Загора в гр. Обзор. В момента решението е обжалвано на втора инстанция пред ВАС и за разлика от онова, което даде зелена светлина на строителството на депото и излезе за три месеца, краят на това дело не се вижда, а влиза във втората си година. „Затова смятам, че правата на тези 410 постоянни жители на Ракитница са нарушени,“ категоричен е Генчо Танев. „Трябва ли ние да ставаме жертва на останалите 300 хиляди, заедно с които си хвърляме боклуците“ – пита той риторично и признава, че нито той, нито съселяните му могат да взимат важни решения като това къде да бъде регионалното депо. Искат си обаче гражданското право на референдум. Според него местната власт и съдебната система пречат да се упражни това право. Демокрация в кавички е изводът на Генчо Танев, който гледа с по-голяма надежда към преписката по делата в Страсбург.

Още по темата: Интервю с инж. Маргарита Георгиева, главен еколог на община Стара Загора

* Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"