Как си помагаме в интернет?

От онлайн тормоза, кампаниите за дискредитиране и дигиталните заплахи до съдебния натиск и личното сплашване — атаките срещу защитниците на природата, климата и човешките права се пренасят между цифровата и физическата среда и ограничават гражданското участие.

Откакто Даниела Тонева активно се противопоставя на замърсяването, свързано с ТЕЦ „Бобов дол“, тя е принудена да се брани — на живо и в интернет, от нападки в социалните мрежи, публично дискредитиране и лично сплашване. Враждебността онлайн в крайна сметка ескалира до нападение над дома и автомобила ѝ в село Шатрово през 2025 г. Как натискът в дигиталната среда се преплита със заплахите в реалния живот, разкри нейният разказ пред участниците в международната кръгла маса за дигитална защита на защитниците на природата, климата и човешките права, проведена от „БлуЛинк“ на 22 октомври 2026 г. в София.

Историята на Тонева далеч не е изолирана. Бившият министър на околната среда и водите и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов (на снимката долу) разказа за съдебния натиск, който е преживял като природозащитник. Той припомни дело срещу него за публикация във Facebook от 2014 г., в която нарекъл бизнесмена Лъчезар Цоцорков, свързан с миннодобивното предприятие „Асарел-Медет“, „отровител олигарх“. Парадоксално, тогава Сандов е осъден за обида, но оправдан по обвинението в клевета — съществено разграничение за границите на свободното изразяване в интернет когато засягат екологичните последици от промишлена дейност за здравето на хората.

Други участници в дискусията споделиха за заплахи, съдебни производства, публично дискредитиране, институционални пречки и онлайн агресия. Различни по характер и произход, тези форми на натиск често се натрупват и взаимно се подсилват. Гражданските защитници са принудени да влагат все повече време, средства и сили в собствената си защита вместо в каузите, за които работят.

Като част от систематичните си усилия в защита на защитниците на природата „БлуЛинк“ анализира формите на натиск срещу тях в интернет и търси оптималните методи за защитата им. Това се случва по проект, озаглавен "Умирай трудно" —  DiEHaRD. Съкращението на англиски е от Digital Advocacy for Environmental Human Rights Defenders —  Дигитално застъпничество за защитниците на човешките права в областта на околната среда. В рамките на изследването, с подкрепата на Асоциацията за прогресивни комуникации (APC), изследователят журналист Начо Стригулев проучва преживяванията на защитници на природата, климата и човешките права, последиците от натиска и начините, по които те могат да се защитават съвместно.

Натискът рядко идва само от една посока

Предварителните находки от проведените в България изследователски интервюта очертават сложна картина. Онлайн нападките се преплитат с конфликти в местните общности, медийно дискредитиране, административни пречки и съдебни действия. Трудно е всяка форма на натиск да бъде разглеждана отделно от останалите.

Атаките невинаги имат общ извършител или следват единен план. Зад враждебни публикации, конфликти на обществени срещи, финансови затруднения и съдебни производства могат да стоят различни причини и интереси. За засегнатия човек обаче резултатът е сходен: все повече усилия отиват за защита на репутацията, сигурността и правото му да участва в обществения дебат.

Дори без доказателства за координирана кампания, съвкупният ефект може да възпира гражданското участие.

Особено показателно е, че дигиталният натиск невинаги включва хакерски атаки или технически пробиви. Публичното злепоставяне, враждебните внушения и персоналните нападки в социалните мрежи също могат да нанесат сериозни поражения. А същите цифрови инструменти, чрез които се извършват атаките, служат на защитниците за публичност, документиране на нарушения, споделяне на доказателства и взаимна подкрепа.

Съдебната зала като продължение на обществения конфликт

Правото на съдебна защита е основна демократична гаранция. Съдебните производства обаче могат да бъдат използвани и за натиск срещу хората, които участват в обществения дебат. Дори когато успеят да защитят позицията си, те нерядко плащат за това със значителни средства, време и усилия.

Такива злоупотреби са известни като стратегически съдебни производства, насочени срещу публичното участие, или SLAPP — от английското Strategic Lawsuits Against Public Participation. Директива (ЕС) 2024/1069 вече въвежда гаранции срещу явно неоснователни искове и злоупотреба със съдебни производства по граждански и търговски дела с трансгранични последици. Европейският законодател признава този тип натиск за заплаха срещу журналисти, правозащитници и други участници в обществения живот.

Не всяко дело за защита на репутацията представлява SLAPP. Случаят на Сандов обаче поставя въпроса доколко съдът може ефективно да предпази хората, които повдигат въпроси от значим обществен интерес, независимо от изхода на делото.

Съдебните, медийните и политическите атаки придобиват нов мащаб в дигиталната среда. Обвиненията и внушенията се разпространяват многократно, достигат до нови аудитории и могат да поддържат продължително съмнение в репутацията на засегнатия човек. Той трябва да отговаря едновременно на конкретен съдебен иск или обвинение и на публична кампания, която оспорва обществената му легитимност.

Жените защитници са изложени на допълнителни рискове

Онлайн агресията има и специфично измерение, свързано с пола на атакувания човек. Жените защитници често стават обект на нападки, които нямат отношение към позициите или действията им.

Красимира Йовкова от сдружение „Младежи за зелено бъдеще“ (на снимката долу), която участва и в местното самоуправление, разказа за допълнителния натиск върху младите жени, ангажирани с екологични и обществени каузи. По думите ѝ критиката срещу жени на публични позиции нерядко придобива личен и основан на пола характер. Под съмнение се поставят не толкова аргументите им, колкото самото им право да участват пълноценно в обществения разговор.

Проблемът свързва темата с паралелно усилие за повишен капацитет за защита на гражданските организации от натиск, което „БлуЛинк“ изпълнява с подкрепата на обединение „РавниБГ“. То изследва дигиталните заплахи срещу правозащитните граждански организации и активистит, включително специфичните рискове за жените защитници. 

Подобни наблюдения съвпадат с находките от международната работа на APC. На събитието в София изпълнителната директорка на глобалната  гражданска мрежа за дигитални права Чат Гарсия Рамило цитира изследване на дигиталните заплахи пред гражданските активисти в четири страни от глобалния Юг. Изследването „Предизвикателства онлайн, реалности офлайн“ откроява тормоза в социалните мрежи и онлайн нападките като повтарящи се проблеми за правозащитниците. То потвърждава връзката между дигиталното насилие срещу защитнички на човешките права и тормоза, заплахите, дискредитирането и натиска извън интернет.

Смразяващ ефект: ограничаване на гражданското участие

Жертвите на на подобни атаки онлайн плащат висока цена. Тя включва тревожност, загуба на време, финансови разходи, страх за близките и увредена репутация. Обществото и демокрацията също понасят щети — с ограничена възможност гражданите да участват в решенията, които засягат живота и средата им.

Според законите на ЕС правото на участие в екологичните решения не се изчерпва с подаването на писмено становище или присъствието на обществено обсъждане. Хората трябва да могат да изразяват позиции, да оспорват решения, да търсят информация и правосъдие, без да се излагат на непропорционален риск от ответни действия. Това е залегнало в Орхуската конвенция на Икономическата комисия за Европа на ООН, ратифицирана от ЕС и страните членки, която гарантира достъпа до информация, участието на обществеността във вземането на решения и достъпа до правосъдие по екологични въпроси. Нейният член 3, параграф 8 изисква лицата, които упражняват предоставените им права, да не бъдат наказвани, преследвани или тормозени заради това.

Формалното право на участие, обаче, губи смисъл, когато упражняването му води до сплашване, публично дискредитиране или непосилни лични разходи. Предварителните находки на DiEHaRD показват различни реакции срещу натиска. Някои защитници започват внимателно да подбират кога и как да говорят публично, включително какво да споделят в социалните мрежи.

Други отговарят с още по-голяма активност. Но продължаването на застъпническата дейност не означава, че натискът е останал без последствия. Човек може да запази публичната си позиция и въпреки това да плаща за нея с изтощение, лични конфликти и постоянно отклоняване на ресурси от същинската си работа.

Така постепенно се натрупва  демократичен дефицит. Вместо обществото да обсъжда дали даден проект замърсява, дали административно решение е законосъобразно или дали публичните средства се използват правилно, дебатът се измества към личността и поведението на хората, които поставят тези въпроси. Когато дигиталните платформи усилват подобно изместване на обществения дебат, те се превръщат от средство за гражданско участие в инструмент за неговото ограничаване.

Могат ли европейските правила да помогнат?

Европейското законодателство вече предвижда инструменти за противодействие на някои злоупотреби в интернет и за търсене на отговорност от онлайн платформите. Актът за цифровите услуги (DSA) задължава платформите да осигурят механизми за сигнализиране на незаконно съдържание и възможности за оспорване на определени решения за модериране. За най-големите платформи са въведени и допълнителни изисквания за оценка и ограничаване на системните рискове.

Петър Галев, експерт по Акта за цифровите услуги в Представителството на Европейската комисия в България, коментира в лично качество, отговорностите на цифровите платформи и възможностите европейското регулиране да подпомогне защитата на гражданските активисти от онлайн тормоз и дискредитиране. DSA не премахва онлайн агресията. Не всяка обидна, несправедлива или манипулативна публикация е незаконно съдържание, а регламентът не дава основание за премахване на всяка нежелана критика. Той обаче осигурява процедури за подаване и разглеждане на сигнали за незаконно съдържание. Предвиден е и механизъм за доверени податели, чиито сигнали трябва да се обработват с приоритет.

Гражданските организации могат да използват тези възможности за документиране на онлайн атаки, подаване на сигнали, оспорване на решения на платформите и съвместно застъпничество. За целта обаче са необходими знания, експертна помощ и ефективен институционален контрол върху прилагането на правилата.

Когато цифровата инфраструктура поражда екологични конфликти

Самата инфраструктура на цифровите технологии също поражда екологични конфликти. Понселет Илеледжи (в средата на снимката долу), член на управителния съвет на APC от Гамбия и основател на Jokkolabs Banjul, постави въпроса за водните ресурси, необходими за охлаждането на големите центрове за данни, и за последствията от изграждането на подобна инфраструктура за местните общности.

Председателят на управителния съвет на APC Леандро Наваро разказа за съпротивата срещу изграждането на мегакомплекси за данни в Каталуния и за европейската кампания „Спрете замърсяващите центрове за данни“. Наваро обърна особено внимание на публичните средства, използвани за привличане на подобни инвестиции. Той сравни модела за развитие на подобни центрове с със „заложена мина" —  „големите центрове за данни могат да обслужват клиенти по целия свят, докато потреблението на вода и енергия, инфраструктурните нужди и екологичните последствия остават концентрирани в местните общности", предупреди Наваро.

Центровете за данни не добиват руда, но могат да изискват значителни местни ресурси. Сравнението на Наваро поставя въпроса кой получава ползите от цифровата икономика и кой понася тежестите от нейното развитие. „Въздействието на различните центрове за данни зависи от използваните технологии, енергийните източници, охлаждането и местните условия. Решенията за изграждането им обаче неизменно засягат прозрачността, участието на общностите и разпределението на екологичните и икономическите последствия."

Цифровите технологии дават на гражданските организации нови възможности за комуникация, мобилизация и защита на права. Същевременно те се използват за натиск срещу защитниците, а инфраструктурата, която ги поддържа, поражда нови екологични конфликти.Всичко това изправя гражданските защитници пред двойно предизвикателство: да отстояват правата си в дигиталната среда и да изискват демократичен контрол върху развитието на цифровата инфраструктура. 

Защитата не може да бъде само индивидуална

Предварителните находки на „БлуЛинк“ сочат, че решаващо значение за противопостави на натиска срещу гражданските защитници има подкрепата, която защитниците получават от други хора и организации. Достъпната правна помощ, надеждните експертни доказателства, публичността и международната солидарност им позволяват да продължат дейността си, когато са подложени на натиск.

Тези ресурси обаче невинаги са налични навреме. Подкрепата често зависи от ограничени средства, малък брой доброволци и лични контакти. А заплахите, съдебните процедури и публичните атаки изискват бърза и координирана реакция. 

Отделните защитници ни бива да бъдат оставяни сами срещу заплахи, съдебни процедури, публично злепоставяне и административен натиск. Необходима е защита, която съчетава правни, организационни, комуникационни и цифрови средства. Подготовката преди възникването на конфликт, споделянето на опит, съхраняването на доказателства и навременната взаимопомощ са също толкова важни, колкото реакцията след нападение. Към това е насочен колективният подход, който „БлуЛинк“ и APC развиват чрез DiEHaRD. 

Още по темата

• DiEHaRD: защита на природозащитници и правозащитници в дигиталната среда — за целите, дейностите и международната подкрепа за проекта.
• Защитници на природата и климата се подготвят за правна и медийна защита — за проведеното обучение по BeLIFE през октомври 2025 г.
• Защитниците на природата и климата притежават ценно демократично познание — за опита и знанието на защитниците и значението им за демократичното управление.
• 17 начина за жалба по екологични права дава нов портал — за представения на същия форум европейски инструмент за защита на екологичните права.
• Наблюдение, прозрачност и измерим контрол на проект за дата център — за общественото участие и екологичните въпроси, свързани с цифровата инфраструктура.
• Повече за подкрепата за защитниците на природата и човешките права по BeLIFE, дигиталното застъпничество по DiEHaRD и международното сътрудничество на „БлуЛинк“ с APC.

За BlueLink.net

BlueLink.net е мрежа за гражданско мислене и действие, която подкрепя стратегическото използване на дигиталните комуникации от гражданите и техните организации за опазване на околната среда, укрепване на демокрацията и защита на европейските ценности. Фондация „БлуЛинк“ е пълноправен член на международната Асоциация за прогресивни комуникации (APC).

Публикацията е подготвена в рамките на проект BeLIFE, който се съфинансира по Програма LIFE на Европейския съюз. Всички публикации по проекта може да видите тук.

Изразените становища и мнения принадлежат единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA). Нито Европейският съюз, нито CINEA могат да бъдат държани отговорни за тях.

Публикацията е съфинансирана и от проекта DiEHaRD – Digital Advocacy for Environmental Human Rights Defenders („Дигитално застъпничество за защитници на правата на човека в областта на околната среда“), изпълняван от фондация „БлуЛинк“ с подкрепата на Асоциацията за прогресивни комуникации (APC). Проектът укрепва общността на защитниците на природата и климата в България и развива практически средства за колективно дигитално застъпничество, достъп до информация и защита на екологичните права.

Подкрепете „БлуЛинк“

BlueLink.net е мрежа за гражданско мислене и действие, която подкрепя стратегическото използване на дигиталните комуникации от гражданите и техните организации за опазване на околната среда, укрепване на демокрацията и защита на европейските ценности. Фондация „БлуЛинк“ е пълноправен член на международната Асоциация за прогресивни комуникации (APC) и подкрепя и координира работата на „Коалиция за климата – България“.

Фондация „БлуЛинк“ поддържа мрежата и работи в обществен интерес за:

• свободен достъп до информация и знания;
• свободни и независими медии и качествена журналистика;
• опазване на природата, климата и човешките права;
• активно гражданско общество и демократично управление.

Ако споделяте нашата мисия и искате да подкрепите независимата ни работа, можете да направите дарение за „БлуЛинк“. За повече информация или други възможности за подкрепа свържете се с нас.