Долу ръцете от организациите н нестопанска цел - становище

Фондация „БлуЛинк“ внесе становище до Народното събрание относно законопроектите № 51-654-01-27, № 51-654-01-25 и № 51-654-01-28 за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Документът е адресиран до Комисията по конституционни и правни въпроси с копие до Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество и е подписан от д-р Павел Антонов, управляващ редактор и член на Управителния съвет на фондация „БлуЛинк“. :contentReference[oaicite:0]{index=0}

В становището организацията анализира внесените законодателни предложения в контекста на конституционните принципи, европейските стандарти за защита на основните права и международните задължения на България.

Свободата на сдружаване като фундаментално право

Документът подчертава, че свободата на сдружаване е основно право, гарантирано едновременно от българското конституционно право и от европейската правна рамка.

Както се посочва в становището, „Свободата на сдружаване е основно право, гарантирано от чл. 44 от Конституцията на Република България, чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз.“ :contentReference[oaicite:1]{index=1}

В текста се припомня, че гражданските организации са ключов елемент от функционирането на демократичната система и създават възможност гражданите да участват активно в обществения живот.

Становището отбелязва, че „Конституционният съд на Република България последователно приема, че правото на сдружаване е основно право на личността и че свободното му упражняване е една от съществените характеристики на правовата държава.“ :contentReference[oaicite:2]{index=2}

Ролята на гражданските организации в обществения живот

В отделен раздел документът разглежда мястото на гражданските организации в обществения и демократичния процес.

Според становището „чл. 12 от Конституцията на Република България определя мястото на сдруженията в обществения живот, като предвижда, че те служат за задоволяване и защита на интересите на гражданите“, като същевременно поставя граници пред осъществяването на политическа дейност, присъща само на политическите партии. :contentReference[oaicite:3]{index=3}

В документа се подчертава още, че участието на гражданските организации в обществени дейности е легитимна форма на гражданско участие и обществен контрол.

Европейски и международни стандарти

Становището разглежда и международните стандарти за защита на свободата на сдружаване.

Посочва се, че решенията на Европейския съд по правата на човека по дела като Tebieti Mühafize Cemiyyeti and Israfilov v. Azerbaijan и Ramazanova and Others v. Azerbaijan показват, че ограниченията върху създаването и съществуването на сдружения подлежат на строг контрол за необходимост и пропорционалност. :contentReference[oaicite:4]{index=4}

Отбелязано е и делото Magyar Helsinki Bizottság v. Hungary, в което Европейският съд по правата на човека подчертава ролята на организациите на гражданското общество като обществен коректив и носител на легитимен обществен интерес. :contentReference[oaicite:5]{index=5}

Документът обръща внимание и на Конвенцията от Орхус, която изисква държавите да осигуряват участие на обществеността и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. :contentReference[oaicite:6]{index=6}

Анализ на предложените законодателни промени

В становището се разглеждат конкретни предложения от внесените законопроекти, които според БлуЛинк пораждат въпроси относно тяхната съвместимост с правната рамка за защита на основните права.

Сред тях са ограниченията върху използването на определени думи в наименованията на организациите. Както се отбелязва в документа, „съгласно чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ наименованието на юридическо лице с нестопанска цел не може да въвежда в заблуждение и не може да накърнява добрите нрави“, което вече осигурява правна основа за отказ от регистрация при заблуждаващо наименование. :contentReference[oaicite:7]{index=7}

В текста се предупреждава, че „въвеждането на допълнителни законови списъци със забранени думи би създало риск от автоматични ограничения без достатъчна индивидуална преценка на конкретния контекст“. :contentReference[oaicite:8]{index=8}

Публичност на даренията и защита на личните данни

Отделно внимание е отделено на предложенията за разширяване на изискванията за публичност на даренията.

Становището припомня, че правото на личен живот и защитата на личните данни са гарантирани от Конституцията, Хартата на основните права на ЕС и Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR). :contentReference[oaicite:9]{index=9}

В този контекст се посочва, че решението на Съда на Европейския съюз по дело C-78/18, Европейска комисия срещу Унгария показва, че прекомерното публично разкриване на информация за дарители на граждански организации може да засегне правото на личен живот, защитата на личните данни и свободата на сдружаване. :contentReference[oaicite:10]{index=10}

Принципът на пропорционалност при санкциите

Документът разглежда и предложенията за санкции срещу граждански организации.

Както се подчертава в становището, „прекратяването на организация, ликвидацията и засягането на нейното имущество представляват тежка намеса в правото на сдружаване и в правото на собственост“. :contentReference[oaicite:11]{index=11}

В този контекст се припомня, че съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека всяко физическо и юридическо лице има право на мирно ползване на своето имущество. :contentReference[oaicite:12]{index=12}

Призив към законодателя

В заключение фондация „БлуЛинк“ призовава народните представители да оценят внимателно предложените изменения в закона.

Както се посочва в становището, законодателните промени следва да бъдат съобразени с конституционната защита на свободата на сдружаване, с практиката на Конституционния съд, с Европейската конвенция за правата на човека и с правото на Европейския съюз. 

Документът препоръчва също така да се гарантира, че законодателството не поставя организациите на гражданското общество в необосновано по-неблагоприятен режим и че бъдещите промени ще укрепват, а не ограничават участието на гражданите в демократичния процес. 

stanovishche_yulnc_blulink.pdf