И ОВОС-ите - в РИОС-ите

           През тази седмица се появиха две новини, свързани с ОВОС. Първо – представителите на НПО отново не бяха допуснати на заседание на ВЕЕС за разглеждане доклад по ОВОС на златодобива в района на Крумовтрад. Второ – на сайта си МОСВ обяви, че с новите промени в Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за ОВОС ще има „децентрализация”: голяма част от ОВОС-ите ще се разглеждат вече в РИОСВ вместо в МОСВ. Тези новини отново навеждат на някои тревожни мисли и може би е добре да опитаме да ги коментираме.
Първо – недопускането на НПО-представителите във ВЕЕС. Тук почти няма и какво да се коментира. То вече става навик да не ги допускат там. Не че присъствието на двама НПО-представители ще промени решението, което се гласува от членовете на съвета, но просто без тях е по-комфортно и цари една приятна атмосфера на единомислие. А и по процедура при отрицателен вот имат право да го мотивират писмено пред министъра и кой ги знае какво ще напишат, дето на някой може да не му е приятно да бъде прочетено после.
Второ – децентрализацията на ОВОС чрез промени в ЗООС. Казано с прости думи това означава, че голяма част от процедурите по ОВОС, които досега се гледаха от ВЕЕС на МОСВ /Централното управление/ ще отидат да се гледат в РИОСВ /регионалните структури/. Досега ЗООС определяше кои ОВОС-и се гледат от МОСВ и кои – от РИОСВ според вида и мащаба на инвестиционните предложения  /ИП/ и значимостта на възможните отрицателни въздействия. Т.е. в по-сериозните случаи ОВОС се гледа в МОСВ, при по-малко мащабните ИП се гледа на регионално ниво. Сега изнедньж тази логика на законодателя ще се замени с въвеждане на механичен „териториален принцип” – МОСВ ще гледа ОВОС само за ИП, които попадат на територия на повече от една РИОСВ, иначе – да си ги разглежда регионалната инспекция. Излиза, че ако ще се строи атомна централа на територията на една РИОСВ, то този ОВОС ще го гледа въпросната РИОСВ. Но има и нещо друго – всеизвестно е, че процедурите по ОВОС много често се обект на външен натиск от заинтересовани страни, най-често самите вносители на ИП, и затова са едни от най-проблемните процедури в сектора „околна среда”. По условие администрацията на Министерството е по-защитена от такъв натиск /друг въпрос е дали има желание да се възползва от тази защита/, отколкото едно регионално звено, което винаги ще е по-уязвимо. Трябва съвсем да не си наясно с проблемите в тази област, за да пропуснеш този факт при вземане на решение за въпросната промяна в ЗООС. При това положение „децентрализацията” много прилича на обикновено намаляване на нивото на защита на околната среда от компетентното ведомство и на прехвърляне на проблемите и отговорността от по-високото йерархично ниво върху по-ниското.  Между другото никой не споменава РИОСВ да са подсилени поне с нови щатни бройки, за да поемат това ново натоварване, а те и без това са претоварени. Заслужава си и да припомним, че такава „децентрализация” вече беше въведена през 2009 година за съгласуването и разрешаването на дейности и строителство в защитените територии – един друг болен въпрос /подобно на ОВОС/ в работата на МОСВ. Това ще да е било „пилотен проект” в областта на децентрализацията. Явно този подход е удобен, така че може да очакваме и още „децентрализиране”.