Природозащита и гражданско общество - научени уроци

   Проблемите, свързани с унищожаването на едно национално богатство – българската природа, за сметка на ограничени частни интереси на „избрани” икономически субекти при системно неизпълнение на задължениеята на съответната държавна администрация е едно от типичните проявления на порочността на безкрайния и абсурден наш преход, срещу който гражданското общество сега се изправя. Прави чест на природозащитните НПО и техните съмишленици, че те бяха едни от първите, които от граждански позиции се противопоставиха на мътните вълни от корупционни практики, симулирани административни процедури за узаконяване на противозаконни решения и прочие арсенал на властващата бездържавност. И сега, когато гражданското общество иска решения в национален мащаб, този опит може да е полезен при предлагането на реални стъпки към такива решения.
Няколко са може би основните изводи от проблемите в природозащитата през изминалите години:
- необходимо е да има ограничаване и ясно регламентиране на дейността на офшорните капитали. Абсурдно е в една държава, в която според мнението на всички /вкл. и на институциите на ЕС, от който сме част/ основен проблем е корупцията и произхода на капиталите, да се дават неограничени възможности на офшорните компании, които по условие съществуват за да прикриват произхода и собствениците на реалните капитали. В унищожаването на природата ни този проблем беше ясно илюстриран – повечето „инвестиции”, на практика насочени срешу обществения интерес, минават през офшорки. Актуален пример – натиска за продължаване увреждането на НП Пирин дори в момента.
- трябва да се въведат ясни и ефективни правила за санкциониране на държавните и общински служители, извършили нарушения на законите при изпълнение на служебните си задължения. За разлика от уличаването в корупция, която се доказва трудно и по друг законов ред, самото неизпълнение на задълженията или нарушаване на законите, които по силата на служебните си задължения държавните и общински служители трябва да изпълняват/прилагат се установява лесно и трябва да има адекватни санкции. При това да се заложи принципа ръководните служители да носят по-голяма отговорност, отколкото подчинените им от по-нисък ранг. Това ще гарантира някакъв превантивен ефект и ще работи срещу превръщането на служителите в администрациите в „каста”, освободена от отговорности и подтиквана да обслужва неясно чии интереси, но не и тези на държавата. Актуален пример – „дюнигейт”, където при явното нарушаване на вменени със закон задължения няма санкциониран нито един служител от системата на МОСВ.
- трябва да се осигури реално, а не имитационно участие на НПО и граждански сдружения в структури на институциите, които вземат решения в хода на законово предвидени процедури. Решенията на тези структури да не може да се считат легитимни, ако в даденото заседание не са участвали представители на гражданската квота. Така няма да се допускат имитации на предвидено гражданско участие, както това се случва при ВЕЕС на МОСВ.
- да се въведат ясни и работещи процедури в институциите за получаване на сигнали от граждани за коруция, нарушения и т.н., и последващо проучване и произнасяне по тези сигнали.