18 септември – световен ден за мониторинг на водите

Какви видове воден моноториг съществуват и кой ги извършва в България * Какви са проблемите при миноторинга на водите Световният ден за мониторинг на водата се отбелязва от 2002 г., обявена за Световна година на чистата вода и e иницииран от американската фондация „Чиста вода” (America's Clean Water Foundation). Оттогава през септември и октомври в цял свят се провежда мониторинг върху качеството на водата, като се наблюдават ключови показатели за здравето на хората и жизнеспособността на екосистемите като киселинност (pH), мътност (прозрачност), разтворим кислород и температура. Първоначално за дата за отбелязване е определен 18 октомври, за да кореспондира с подписването на Закона за чисти води от американския конгрес. През 2007 г. датата е изместена с месец напред, за да могат да се улеснят участници в инициативата, при които през октомври вече водите замръзват. През 2006 г. фондация „Чиста вода” отстъпва координацията и организацията на събитието на Федерация по водна околна среда (WEF) и Международната асоциация по водите (I WA), като общата им цел е да увеличат участниците на 1 милион души от 100 страни до 2012 г. Идеята е в този мониторинг да участва широката общественост, доброволни мониторингови групи, организации за контрол на водата, училища и неправителствени организации. Световният ден за мониторинг на водата дава възможност за популяризиране и насърчаване на ползата от запознаването на обществеността с провеждането на контрол и мониторинг върху качеството на водата. Стремежът е да се насърчи по-доброто отношение на всеки отделен гражданин за опазването и подобряването на състоянието на водните обекти, както и насърчаване на инвестиционни програми за опазване и съхраняване на водните ресурси. На сайта на инициативата може да намерите интересна информация, указания как да направите сами мониторинг на вода, да си поръчате комплект за мониторинг, да публикувате резултатите от проведените наблюдения и да ги споделите с останалия свят. През 2012 г. Световното съревнование за мониторинг на водите (WWMC) прераства в самостоятелно събитие от програмата на Световния ден за мониторинг на водите. И въпреки че официалният "ден" продължава да се чества всяка година на 18 септември, това "съревнование" в по-широк план приканва хора от целия свят да тестват качеството на водите си, да споделят находките си и да допринесат за опазването на този наш най-скъпоценен ресурс. Програмата се провежда всяка година от 22 март (Световният ден на водата по инициатива на ООН) до 31 декември. МОНИТОРИНГ НА ВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ     Мониторингът представлява наблюдение, анализ и оценка на дадено явление, събитие. Мониторингът на водите цели определяне състоянието на водите. С Наредба №1 за мониторинг на водите се определят видовете мониторинг, типовете води, които се наблюдават и изследват, както и отговорните за тези дейности. Най-схематично мониторингът е контролен и оперативен, по-общо всеки от тях се дали на количествен и качествен за всички видове води. Самите води се разделят на повърхностни, включително валежи и плаващи наноси, подземни, морски и отпадъчни. Целта на контролния мониторинг е да осигури необходимата информация за оценка на състоянието на водите в рамките на речния басейн или подбасейн. Оперативният мониторинг подпомага определянето на състоянието на водните тела в риск и оценяването на промените, които са настъпили в резултат от прилагането на програма от мерки за подобряване на състоянието им. Мониторингът на повърхностни и подземни води се извършва по одобрени от министъра на околната среда и водите програми, разработени от басейновите дирекции в съответствие със спецификата на водните тела и техните характеристики. Програмите са част от плана за управление на речните басейни (ПУРБ) и се разработват от басейновите дирекции (БД) за всеки район за басейново управление съвместно с Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в частта за управление на количествения мониторинг на водите и Института по океанология (ИО) в частта за мониторинг на морските води. Те са и част от националната система за мониторинг на околната среда. Мрежите за мониторинг на водите са елемент от програмите за мониторинг включват мрежа: за валежи и повърхностни води, включително плаващи наноси;за подземни води;за морски води;контролно-информационна система за отпадъчните води. Всяка от мрежите се състои от станции и/или пунктове за наблюдение на състоянието на водите и пробонабиране Мониторингът на повърхностните води е част от националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) и обхваща програми за контролен и оперативен мониторинг. Общият брой на пунктовете на територията на страната ни e 613 разпределени в четирите района на басейново управление. Показателите, които се наблюдават са разделени в три основни групи – основни физикохимични – температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи, разтворен кислород; приоритетни вещества - токсични, устойчиви и лесно биоакумулиращи се вещества; и специфични замърсители - органични вещества, тежки метали и металоиди, цианиди, феноли и други, като честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината. Хидробиологичният мониторинг на повърхностните води се провежда на повърхностни води от категориите река, езеро/язовир и крайбрежни води. Броят на пунктовете за хидробиологичен мониторинг за категория река е 1490, за езеро/язовир е 109 и за крайбрежни води е 21. Биологичните качествени елементи, които се използват в хидробиологичния мониторинг на повърхностните води са дефинирани в Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО и Наредба № 1 за мониторинг на водите: фитопланктон и друга водна флора (макрофити и фитобентос), макробезгръбначни и риби. Минималната честота за провеждане на мониторинга е веднъж годишно с изключение на мониторинга на фитопланктона, за който минималната честота е два пъти годишно. За извършване на хидробиологичният мониторинг на повърхностни води, категория „река“ в ИАОС се използват следните биологични елементи за качество: фитобентос, макрозообентос, макрофити и риби. За категория езеро/язовир се използва биологичния елемент за качество фитопланктон, като се анализира само хлорофил. В ИАОС хидробиологичният мониторинг се провежда от 10 лаборатории. Резултатите от мониторинга се изпращат в ИАОС и Басейновите дирекции. Хидробиологичният мониторинг на крайбрежните морски води се провежда от Института по Океанология към БАН чрез целева бюджетна субсидия за финансиране на изпълнението. Резултатите от мониторинга се изпращат в Черноморската Басейнова дирекция и в ИАОС. Мониторингът на питейните води се провежда от Басейновите дирекции чрез Регионалните лаборатории към ИАОС, Регионалните здравни инспекции (РЗИ) и „ВиК” дружествата, в съответствие с раздел ІІІ на Наредба №12 от 18.06.2002г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване. В началото на всяка календарна година Басейновите дирекции разработват Програми за контролен и собствен мониторинг на питейните води. За 2013 г. мрежата за мониторинг на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване обхваща 243 пункта. Честотата на пробонабиране зависи от броя на населението, обслужвано от този водоизточник и е от 1 до 12 пъти годишно. Показателите за контрол и мониторинг са групирани в следните три групи: І група – рН, цвят, неразтворени вещества, температура, електропроводимост, мирис, нитрати, хлориди, фосфати, ХПК, разтворен кислород, БПК и амониеви йони; ІІ група – желязо, манган, мед, цинк, сулфати, повърхностно активни вещества, феноли, азот по Келдал, колиформи-общо, фекални колиформи; ІІІ група – флуориди, бор, арсен, кадмий, хром общ, олово, селен, живак, барий, цианиди разтворени или емулгирани въйглеводороди, полициклични ароматни въглеводороди, пестициди общо, екстрахируеми вещества, фекални стрептококи и салмонела. В зависимост от получените резултати от провеждането на мониторинга водите предназначени за питейно- битови нужди се категоризират в три категории. Категоризацията се извършва от Басейновите дирекции, съвместно с органите за държавен санитарен контрол-РЗИ. Пробовземанията и анализите се извършват от Регионалните лаборатории към ИАОС, от ВиК – дружествата, за целите на собствения мониторинг и от РЗИ. Резултатите от анализите се предоставят на Басейновите дирекции за изготвяне на Годишни доклади за състоянието на водите за питейно- битово водоснабдяване, които се публикуват на интернет страниците на всяка Басейнова дирекция Мониторинг на подземните води:състои се от мрежа пунктове за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води, пунктове за мониторинг на зони за защита на водите, както и пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните води – измерване на водно ниво в кладенци и на дебити на извори. Мрежата за химичното състояние обхваща 277 пункта за контролен мониторинг, 113 пункта за оперативен мониторинг. Пунктовете за мониторинг на количественото състояние на подземните води включват: 244 пункта за измерване на водно ниво и 102 пункта за измерване на дебити.331 пункта от мрежата за количествен мониторинг се обслужват от НИМХ, а 15 пункта се обслужват от лабораториите на ИАОС. Измерваните показатели са четири групи: основни физикохимични показатели – разтворен кислород, рН, Електропроводимост;допълнителни физикохимични показатели; специфични замърсители на подземни води – метали и металоиди – олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, хром,стронций (от природен произход), α – активност, β – активност, естествен уран, Радий R226; специфични замърсители на подземни води - органични вещества. Честотата на пробонабиране при контролния мониторинг е 2 или 4 пъти годишно, като за основните физикохимични показатели честотата е – 2 до 4 пъти /годишно, за допълнителните физикохимични показатели честотата е – 1 до 4 пъти /годишно; за металите и металоидите е 1- 2 пъти, като само за отделни метали честотата на пробонабиране е 4 пъти годишно. За органичните вещества – 1 път/ годишно. В съответствие със задълженията си на компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в тази област, Министерство на здравеопазването чрез своите териториални органи – Регионалните здравни инспекции (РЗИ) извършва регулярен контрол и мониторинг на качеството на водите за къпане. По Черноморското крайбрежие зоните за къпане са 89 на брой, а общо за страната са 93. Във всяка от тях има пункт за взимане на проби, с точно определени географски координати, които са включени в Информационната система по водите на Европейския съюз (WISE). През сезона за къпане се извършва пробовземане и анализ на водите, най-малко веднъж на две седмици от всяка една зона за къпане. В зависимост от местоположението на водите за къпане, продължителността на сезона за къпане варира за отделните зони, но като цяло за зоните за къпане по Черноморското крайбрежие сезона започва от 15.05. - 01.07. и завършва до 01.09.- 30.09., а за вътрешните зони за къпане продължава от 01.06.или 15.06. до 01.09. Резултатите от провеждания мониторинг за всяка зона на къпане се обобщават след края на съответния сезон на базата на всички проведени изследвания в зоната за къпане по два микробиологични показателя – чревни ентерококи и ешерихия коли.Според получените резултати за всеки сезон като цяло, водите за къпане се класифицират в следните категории: съответстващи на по-строгите препоръчителни изисквания; съответстващи на задължителните изисквания, но несъответстващи на препоръчителните изисквания; несъответстващи на задължителните изисквания и зони забранени за къпане (временно или постоянно) през сезона за къпане. Регионалните инспекции по околна среда (РИОСВ) провеждат мониторинг на отпадъчните води, тъй като контролират обектите, формиращи отпадъчни води, следят параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Поддръжка на база данни за извършения мониторинг и контрол на състоянието на отпадъчните води;Поддръжка в актуално състояние на списъци на обектите, формиращи емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества. Извършва се и собствен мониторинг на количеството и качеството на водите, както и количеството на отпадъчните води и концентрацията на емитираните замърсители. Той се осъществява от титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на водни обекти, в т. ч. на разрешителни за заустване на отпадъчни води и на разрешителни за отвеждане на замърсители в подземни води, издадени по реда на Закона за водите; юридическите лица с учредено особено право на водовземане на минерална вода - изключителна държавна собственост, ако това е предвидено в договора за концесия;лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг с издадено решение по оценка за въздействие върху околната среда; операторите на инсталации и съоръжения, които при условията в издаденото им комплексно разрешително по реда на ЗООС се задължават да провеждат собствен мониторинг на водите; лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг по смисъла на наредбата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг във връзка с отстраняване на минали екологични щети,както и от други лица, когато това се изисква по силата на издаден нормативен или административен акт. На сайта на МОСВ функционира „Информационна система за разрешителни и мониторинг”, която се базира на данни от проведения на територията на страната мониторинг на водите .Нейната организация, поддръжка и функциониране се осъществя от РИОСВ на регионално ниво ,от Басейнова дирекция на басейново и от ИАОС на национално ниво.Съгласно Наредба № 1 за мониторинг на водите на задължителен контрол подлежат всички обекти, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по Закона за водите, както и такива за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда. Пробовземанията се извършват 2 пъти годишно (първо и второ полугодие) за всяко заустване от даден обект. До 2003 г. информацията се събира на хартиен носител. През 2004 г. е разработен приложен софтуер за Национална база данни за състоянието на отпадъчните води в Република България. През 2012г. е разработен нов софтуер за разрешителни и мониторинг при управлението на водите в Република България. Софтуерът е внедрен в Басейновите дирекции, Регионалните инспекции по околна среда, Изпълнителната агенция по околна среда, МОСВ. Съгласно Заповед № 821/30.10.2012 г., т.1, РИОСВ от 01.11.2012 г. започнаха въвеждането на данни от контролната дейност по влезли в сила разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, издадени по ЗВ и на комплексни разрешителни, издадени по ЗООС, включени в Информационната система. Броят на обектите в утвърдения списък на обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи в повърхностни води през 2011г. е 557, през 2012г. – 567, 2013-587. Като проблем при извършването на мониторинга, както отчита ИАОС, която е отговорна за изготвянето на ежегоден доклад за състоянието на водите като чат от доклада за състоянието на околната среда, може да се спомене, че през 2011 г. не е постигнато изпълнение от страна на ВиК операторите на задълженията им да извършват мониторинг на качеството на питейната вода в пълен обем, съгласно Европейското и национално законодателство. Това отчасти се дължи и на недостатъчните капацитетни възможности на лабораториите на ВиК операторите. По тази причина по редица показатели, най-вече тези свързани с евентуално органично замърсяване на водата (пестициди, полициклични ароматни въглеводороди, 1,2 дихлоретан, бензен, бензапирен, тетрахлоретан, трихалометани, бромати, общ органичен въглерод), живак и тритий, обема и честотата на мониторинга не отговаря на изискванията. Това буди въпрос защо се вменява от законодателството собствен мониторинг, който не може да се контролира или подпомага ефективно от държавата.Не поставям под съмнение необходимостта от собствен мониторинг, а ефективността. Самите ВиК оператори имат ли възможност и желания да кандидатстват по проекти за модернизиране и оборудване на лабораториите си? Според Наредбата за качеството за питейно-битово водоснабдяване ВИК операторите могат да възлагат собствения си мониторинг на акредитирани лаборатории. Оказва се, че и регионалните лаборатории на ИАОС не могат да изследват за следните замърсители: 2,4 Д, ацетохлор, флутриафлор, триадименол, манкоцеб, тебуконазаол и циперметрин. Връщайки се на Световния ден за мониторинг на водите и основната му цел - да повиши обществената информираност и ангажираност на хората в опазването на световните водни ресурси, можем да ви призовем да се замислите. Колко трудно е опазването на водите и колко лесно пък е тяхното замърсяване. Много хора не съзнават въздействието на собствените си действия върху качеството на водата. Извършването на обикновени тестове за мониториране помага на участниците в инициативата да научат повече за някои от най-общите показатели за състоянието на водата.Ако не ви се дават излишни пари за тестове или не сте вече във възрастта на детското любопитство, то поне може да разпространите тази идея. Не на последно място се надяваме да сме ви били отново полезни с информацията за това какви видове мониторинг се провежда и кой ги извършва. ****** Черноморска мрежа на неправителствените организации продължава да информира за ключови нормативни документи и дейности, свързани с управлението на водите. Тези публикации подкрепят осъществяването на международен проект „Чисти реки - чисто море! Дейности на НПО за опазване на околната среда в басейна на Черно море”, финансиран от СОП на ЕС „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, който се осъществява чрез сътрудничество на неправителствени организации от 5 страни в Черноморския басейн. Основната цел на проекта е да подобри ефективността на мерките на различните заинтересувани страни, насочени срещу замърсяването на водите – общо екологично предизвикателство за Черноморския регион. Една от специфични цели на проекта е да се засили на обществено участие в процеса на управление на водите чрез провеждане и информационно-образователна кампания за повишаване на обществената ангажираност с проблемите на опазването на водите и Черно море. Вече публикувахме материал за първоначалната оценка на морската околна среда,качеството на морските води,зоните за къпане по Черноморието и къде може да се открие информация за това. Последва публикация за хода на дейностите и постигнатите резултати по две важни директиви за управлението на водите: Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводненията и 2008/56/ЕО – Рамкова директива за морска стратегия (РДМС), представени от БДЧР на проведения първи за 2013 година Басейнов съвет.Споделихме съвсем скоро и опита си в получаване на информация относно чистотата на морските води в сезона за къпане от разполагащите с такава държавни администрации. Mихаела Козовска Mестен координатор на проекта