Дигиталната война на Олимп

Четиридесет години по-късно дезинформацията отново е основен инструмент на пропагандата и политиката. Олимпийските игри в Париж през лятото на 2024 са кулминацията на това. Макар и лицата на такива кампании и методите да са сменени, то по ирония на съдбата днес сме пак свидетели на кампания, подета от Кремъл и съюзниците му срещу Запада. А в основен инструмент на дезинформацията, продукт на политически цели, разделящ хората, се превръщат комуникациите в интернет.

Четиридесет години по-късно дезинформацията отново е основен инструмент на пропагандата и политиката. Олимпийските игри в Париж през лятото на 2024 са кулминацията на това. Макар и лицата на такива кампании и методите да са сменени, то по ирония на съдбата днес сме пак свидетели на кампания, подета от Кремъл и съюзниците му срещу Запада. А в основен инструмент на дезинформацията, продукт на политически цели, разделящ хората, се превръщат комуникациите в интернет.

Токсично дежаву

В отговор на западния бойкот на олимпиадата през 1980 г., през 1984 СССР бойкотира летните олимпийските игри в Лос Анджелис. Сателитните държави, подчинени на Кремъл също се отказват участие, с изключение на Румъния. В това число е и България, която вероятно изпуска шанса да спечели множество медали, ако се съди по успехите на нашите спортисти от предолимпийската 1983 година.

Въпреки, че страната ни не изпраща спортисти, официалните лица и съдиите участват заминават в Лос Анджелис след инструктаж в пропагандния отдел „Печат“ на ЦК на БКП. Резултатът е огромна очерняща и дезинформационна кампания срещу летните олимпийски игри през 1984 и „прогнилия Запад“, която се разпростира и в България.

Днес България е член на Европейския съюз и НАТО. Въпреки това, антизападните пропагандатори си вършат работата у нас почти необезпокоявоно. Макар и видимо възпроизвеждаща реториката и техниките на онази от Студената война, съвременната антизападна пропагандната машина много ясно улавя нюансите на общественото мнение в западния свят, включително България. Въз основа на тях, тя концентрира общественото внимание в даден аспект на Олимпиадата, който може да доведе най-малкото до съмнения в честността на игрите. Крайната цел е атака по  либералната демокрация и устоите на Обединена Европа.

Новата студена война

След преформатирането на окупацията на части на Украйна от Русия в пълномащабна война срещу нея в края на февруари 2022 година, демократичният свят стартира редица мерки, които да ограничат Кремъл и неговите поддръжници. Една от „меките“ такива беше възпирането на Руската федерация да участва в Олимпийските игри, а малкото й атлети участват индивидуално. Това доведе до изключителна ярост от страна на Кремъл и разгръщането на дезинформационна война  и по линията на Олимпийските игри.

През последните години, Руската федерация е много активна в култивирането на дезинформационни кампании, а „фабриките за тролове“, ръководено до приближени на режима, са до голяма степен авангарда на всяка атака срещу „врага. Паралелите с Олимпийските игри през 1984 са твърде видими – тогава САЩ и Лос Анджелис са представени в съветските медии като център на криминални прояви, отровен въздух и расизъм.

Историята се повтаря.  Още през лятото на 2023 година, в интернет започна кампания за споделяне на полемични снимки и проблеми, които представят Франция и Париж в лоша в светлина. Това обаче се засили през есента, в контекста на трагедията в Газа и Израел.

Огромен ресурс от над 1000 бота започват да споделя снимка, която представя Париж и френското общество като гнездо на антисемитизъм. Външния министър на Франция директно посочи Русия като виновник за „мрежа от ботове“, които мимикрират човешко поведение и по този начин създават дезинформационна кампания.

„Тази нова операция на руска цифрова намеса срещу Франция свидетелства за устойчивостта на опортюнистична и безотговорна стратегия, насочена към използването на международни кризи, за да сее объркване и да се създаде напрежение в обществения дебат във Франция и Европа“, беше казано в изявлението на Външно министерство на Франция.

В последствие, дезинформационната кампания продължава със снимки на кърваво червени ръце върху паметник на Холокоста, фалшива кампания за набиране на войници за украинския фронт във Франция, както и поставени ковчези пред Айфеловата кула, където имаше ясна „българска следа“. България бе намесена и в друг скандал, но този път позитивно като е спомогнала за предотвратяването на сериозни саботажи по време на олимпиадата, подготвяни от Кирил Грязнов, работил за Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Отново на фронта на дигиталната дезинформация и фалшиви новини, българския потребител бива заливан с недоказани факти и насочван в посока, която създава съмнения относно честността на Олимпийските игри, устоите на Европейския съюз и либералната демокрация. Акцентирането върху конкретни моменти и ситуации – като например кадър от откриването на игрите в Париж, цели именно да премести разговора в оста на политиката. Недоказани тези, преминавайки през няколко стотин тренирани бота и насочвани от сътрудници и поддръжници на режима в Кремъл, създават все повече нестабилност в Европа и по света.

Мишена: Париж

Изборът на Олимпийските игри за мишена на дигиталните военни действия от Кремъл далеч не е случаен. Освен че са център на медийно внимание, игрите притежават дълбоко, символично значение. От самото си създаване олимпизмът символизира и насърчава мир, деескалация и деполитизация на международните отношения.

Агресията на Русия срещу Украйна доведе до забрана на МОК на спортисти от Русия и нейния съюзник Беларус да се състезават на Олимпийските игри през 2024 г., освен ако не се съгласят да участват като "неутрални индивидуални спортисти", а не като отбори. Освен това им е разрешено да се състезават само ако не подкрепят активно войната срещу Украйна.

МОК установи строги критерии за участие и реши, че „Нито едно знаме, химн, цветове или каквито и да било други идентификации на Русия или Беларус няма да бъдат показвани на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. на нито едно официално място или на каквато и да е официална функция“. Правителствени или държавни служители от Русия или Беларус не бяха допуснати да присъстват.

Изключването на Русия изпрати силно послание към световната общественост относно агресивния характер на режима в Кремъл. То не можеше да остане незабелязано от режима на Путин.

Падението на Международната боксова асоциация (МБА) от Олимпийските игри започна преди около шест години, когато за президент беше избран Гафур Рахимов – узбекски бизнесмен, описан от Министерството на финансите на САЩ като „бос на организираната престъпност“. Въпреки че Рахимов отрича тези твърдения, той подаде оставка през юли 2019 г., месец след като МОК замрази отношенията си с МБА.

Гореща връзка с Кремъл

Промяната на името на МБА и избирането на Умар Кремлев – руски боксов функционер и познат на руския президент Владимир Путин, според Associated Press, само изостри напрежението между МБА и секциите на международната боксова общност, които не са свързани с финансовата подкрепа на организацията, за разлика от много по-малки боксови нации. Кремлев въведе руския държавен гигант Газпром като свой основен спонсор и премести голяма част от операциите на AIBA в Русия, след като пое поста в края на 2020 г.

Кремлев се възползва от възможността това лято да постави под въпрос ръководството на МОК на боксовия турнир в Париж и да разпали по-широк разговор около Хелиф и Лин. Основен момент от кампанията беше твърдението за пола на двама от боксьорите, без да бъдат представени ясни доказателства. Въпреки това хората по света приеха думите му и започна полемика по темата. Зрителите на Олимпиадата, а и не само, погрешно идентифицираха Хелиф и Лин като мъже или транссексуални, позовавайки се на кампанията, подета от МБА. 

„Не е много уважително към боксьорите от Тайван и Алжир, които се състезават тук (в Париж), да се говори за тях по този начин. Това се опитвам да подчертая“, казва Ван дер Восрт – дисквалифициран кандидат за председател на МБА, пред Асойшет Прес. Има толкова неясноти относно решението на МБА да забрани Хелиф и Лин да участват миналата година, особено предвид факта, че и двамата са участвали в събития на МБА в продължение на години без проблеми.

Според Асошиейтед Прес руските ботове са отговорни за засилването на противоречията около Хелиф. Историята бързо беше подхваната от влиятелни гласове с големи последователи, включително милиардерът собственик Илон Мъск. Тази кампания излезе извън социалните медии, тъй като няколко новинарски организации и политици погрешно идентифицираха Хелиф като транссексуален. Фокс Нюз също я определи като трансджендър боксьор на живо в ефир, докато водещата Ейнсли Ърхард погрешно я описваше като човек, който се идентифицира като транс жена. Републиканската номинация за президент Доналд Тръмп повтори тези неверни твърдения.

Журналистът на ББС за дезинформация Мариана Спринг, която ежедневно се занимава с подобни вирусни неточности, в интервю за Индекс през февруари заяви, че нерегулираното разпространение на дезинформация може да причини реални щети в едно свободно общество, така че е от решаващо значение това да се разкрие. „Ако сте многократно преследвани или малтретирани онлайн, вашата свобода на изразяване е компрометирана“, обяснява тя. Полемиката около игрите в Париж предостави още едно доказателство за нейната теза.

Дигитална европейска отбрана

Пример за адекватна ответна реакция дава Франция. През последните 6 години държавата активно подпомага и насърчава watchdog неправителствени организации, които отстояват истинноста и фактите. До голяма степен този натрупан опит позволява предотвратяване на по-широкомащабни атаки срещу демократичните ценности.

За съжаление други страни от Европа, включително и България, не намират за нужно да активизират ресурс в такава превенция. В тях политическият и медиен естаблишмънт е пасивен и допуска популисти и поддръжници на режима в Кремъл да се възползват от вакуума. По този начин, чрез ефекта на доминото, се разширява представителството на популистки и антидемократични политически формирования, които имат все по-активна роля във вземането на решения на местно и национално ниво.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме използването на интернет за конструктивен обмен на мнения и анализи за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, имаме нужда от самостоятелност. За да подкрепите Мрежата за гражданско действие BlueLink.net, направeте дарениe тук  за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.