По следите на термитите – обединени усилия срещу незаконната сеч

Термити изяждат гората ни. Но не, не става дума за насекомите, а за други, превръщащи дървесината в пари. За проблема отново се шуми – след сигнала за незаконна сеч край Велинград и уволнения служител на горското стопанство, сигнализирал за нарушението. Това обаче е само един пример за незаконните практики.

Именно познатите използвани схеми, а също и причините да съществуват, проблемите в сектора отвъд незаконната сеч и възможностите за положителна промяна  обсъждат журналисти, експерти от неправителствения сектор и представители на изпълнителната власт по време на дискусия на тема „Термити без граници”, организирана от фондация „БлуЛинк” съвместно със Зелените.

Във фокуса на събитието е представянето на междинни резултати от разследване на Атанас Чобанов за незаконна сеч в Северозападна България, извършвана от фирма на румънски общински съветник от община Деза (близо до Видин от румънска страна). Журналистът засяга обаче и други примери за нелегалната сеч като транснационален проблем като „термитите на Швейгхофер” – фирми, от които австрийската компания планирано изкупува дървесина, като са засечени корупционни практики, деликатното заобикаляне на забраната за износ на необработена дървесина чрез износ на дървен чипс, схеми за печалба от незаконна сеч като „19/45” и „20% над прогнозата”.

Защо са възможни тези практики? Нели Дончева, координатор на програма „Гори” на WWF в България, определя няколко основни причини за незаконния дърводобив в България. На първо място това е смесването в една и съща институция – Министерството на земеделието и храните, на контролни функции чрез Изпълнителна агенция по горите и стопански интерес чрез държавните горски предприятия. „Т.е. оказва се, че едно тяло с две ръце трябва да контролира какво прави и едната, и другата”, допълва Дончева. Други причини са корупционните практики, политическият натиск и „непрофесионалното кадруване” – отстраняване на експерти от високи постове за сметка на други хора.

Инж. Мартин Иванов от Регионална дирекция на горите – София обаче напомня и за ролята на гражданите в целия процес чрез закупуването на незаконна дървесина. „Защо всички хора, когато стане дума за горите, казват „мафия”, „корупция”, а когато дойде лицето Х и ви предложи незаконна дървесина, защо хората купуват дървесината без документ, при положение, че дори цената не е по-ниска”, учудва се Иванов. Той дава обяснение и за това защо последствия от незаконната търговия с дървесина има за физическите лица и властта се превръща в лошия герой, който санкционира баба на 70 г. с малката й пенсия: „А ако ние не санкционираме бабата, ние няма да разберем откъде е дошла тази дървесина, няма да можем да изпратим преписката в прокуратурата и няма да можем да установим кой е извършил този незаконен добив и тази незаконна търговия”.

Като положителен пример Атанас Чобанов откроява мерките на властите за задължително екипиране на камионите с GPS и изграждане на информационна система. Положителна оценка за действията на властта дава и Мартин Иванов, като отчита действията за достъп до информация: „Практически всеки един гражданин може да получи информация къде се сече, колко се сече и от кого се сече, както от сайта на агенцията, така и от съответните информационни табели, където се поставят навсякъде, където има добив на дървесина”.

Иванов посочи създадената през май т. г. изнесена станция към националната система за единен европейски номер 112, на който директно се прехвърлят сигнали за сечи и бракониерство, като те се предават както в държавните предприятия, така и в съответните регионални дирекции по горите по компетентност и се извършват проверки. Въведена е и система за маркиране на дървесината, добита от държавни горски територии, с пластини. Тя помага за ограничаване на продажбата на незаконно добита дървесина, съответно и незаконния добив, въпреки че според  Иванов не е била направена по най-добрия начин.

Директорът на РДГ – София напомня и за добре познатата практика за ползване на един превозен билет два или повече пъти: „ако вие в момента решите да спрете някъде в България камион, транспортиращ дървесина, аз ви давам гаранция 99,9%, че той ще бъде придружен с превозен билет”. В помощ в борбата срещу тази практика ще бъде системата „Електронен превозен билет”, работеща чрез таблети и операционна система Андроид. „Това нещо, съчетано с GPS-системите на автомобилите, транспортиращи дървесина, на практика би трябвало почти да изключи случаите, когато един превозен билет може да бъде използван няколко пъти, тъй като вие ще имате възможност да засечете момента на издаване на превозния билет, момента на тръгване на превозното средство и маршрута на неговото движение до мястото на доставка”, обяснява Иванов. Системата вероятно ще започне да работи от 1 януари 2016 както за държавните, така и за частните гори.

Директорът на РДГ – София насочва темата и към още един проблем в периферията на незаконната сеч – недекларираните приходи и незаконния труд. По думите му голяма част от собствениците на горски територии, които имат доходи от добив на дървесина, не ги декларират, а работещите в горския сектор в голямата си част не са наети по никакъв начин с никакви договори. „Те нито искат да бъдат осигурени, така им е по-лесно, бягат от едно място на друго, в същото време получават социални помощи”, твърди Иванов и разказва как работниците са „избягали” от районите, които първи са въвели сертификацията. Държавата се противопоставя на тези практики чрез споразумение на ниво ИАГ и Главна инспекция по труда за съвместни проверки в обектите за добив на дървесина: „Лицата, които издават позволителни  за сеч са длъжни да въведат имената на лицата, които са получили разрешение за достъп до съответните сечища. Тази информация може да се ползва от Главна инспекция по труда за проверка на тези лица дали са наети по някакъв начин от съответните фирми”.

Излизайки от строгата рамка на действията на властта срещу незаконната сеч, Мартин Иванов обръща внимание на няколко проблема в горския сектор у нас, които макар и да не са пряко свързани с проблема, оказват своето влияние. Такова е ограничението в бюджета: „Няма нужда от корупция, за да напуснат способните и квалифицирани кадри системата на Изпълнителната агенция по горите”. Според Иванов въпреки, че в ИАГ остава имиджът на професията, стопанският сектор предлага много по-добро заплащане и квалифицираните кадри се насочват натам, не заради корупцията, а защото може да реализират по-добре способностите си. „Тази година бяха повишени заплатите на горските инспектори, тъй като положението беше трагично; те получаваха горе-долу колкото една минимална работна заплата и разбирате, че няма как да контролираш един такъв ресурс с 360 – 400 лева”, допълва още той.

Според Мартин Иванов обаче тези проблеми не са само наши, а са присъщи и на развитите демокрации, както ги нарича. Когато схемите за незаконна търговия с дървесина преминават отвъд границите на държавата обаче, дори и при добро желание, тя трудно може да се спре чрез локални действия.
Орели Маршал, изпълнителен директор на Green European Foundation, смята, че два от начините за справянето с проблема на европейско ниво са чрез сътрудничество с европейските зелени партии за проверка дали има възможност за законодателни промени в тази насока, както и чрез инструмента за петициите на Европейската комисия, с помощта на който гражданите могат да обърнат внимание на някакъв проблем.

Според Нели Дончева един от инструментите от европейско ниво е познатият у нас по името ‘995’, който е насочен към недопускане на европейския пазар на незаконна дървесина, добита не само в рамките на Европейския съюз, но и извън него. По думите й обаче прилагането на този регламент все още не е на добро ниво, а някои групи продукти все още не са обхванати не са намерили място в този документ. Във връзка със забраната за износ Мартин Иванов уточнява, че тя е приета като израз на воля да спрем незаконните сечи, въпреки основния принцип на ЕС за свободно движение на стоки, капитали и хора. По негово лично мнение обаче няма проблем дървесината да бъде изнасяна, ако е законно добита и особено ако са задоволени нуждите на вътрешния пазар; липсата на външни пазари би намалила приходите на собствениците и би увеличила безработицата.

Борислав Сандов от Зелените, обаче, насочва темата към друг проблем, когато става дума за практики на европейско ниво. По думите му Европейският съюз отделя пари, за да промотира себе си в медиите в страните членки, но няма отделено нито едно перо за разследваща журналистика. „Както знаем, едно от призванията на журналистите е да бъдат този коректив и тази четвърта независима власт”, напомня Сандов, но отбелязва, че определени държави и определени медии парите за самореклама на ЕС отиват за корупция и цензура.

Щом термитите не са това, което бяха, и действията срещу тях трябва да са нови. Чобанов смята, че изключително голяма полза би имало от съвременна GIS-система като тази на WWF, която да използва снимки с много висока резолюция от приложението SkyBox на Google и данни на ИАГ за разрешителни за сеч. Чрез нея всеки гражданин би могъл да изпраща геолокализирани сигнали през смартфона си със снимки на терена.

Именно трансграничният характер на обезлесяването и незаконната сеч е обединяващият елемент в работата на Атанас Чобанов и разследващи журналисти от Румъния, Молдова и Македония, работещи съвместно с неправителствени организации и Зелените в тези страни. Работата им е по проекта „Establishing a Transboundary Watchdog Mechanism for Environmental Problems For Green Political Parties and NGOs on the Balkans“, финансиран от Green European Foundation. По думите на Борислав Сандов целта е чрез една обща публикация да бъдат изведени общите проблеми и евентуални общи решения, които бих могли да бъдат предложени от участниците, за да се реши този казус чрез диалог и сътрудничество. 

Върху сътрудничеството и диалога, в случая с държавата, набляга и д-р Павел Антонов от фондация „БлуЛинк”, според когото при решаването на тези въпроси не е достатъчна работата само с гражданските организации, защото промяната и процесите в обществото не зависят само от тях. За справянето с проблема е необходимо сътрудничество между всички заинтересовани страни: „Ние имаме нужда от граждански и експертни организации, които познават материята, но имаме нужда и от държавата; това не засяга само дърводобива, но и всички други сфери”, напомня Антонов.